Здравейте, нов потребител съм, макар че от години чета бг мама. Много се чудих дали да пиша тук, но в крайна сметка реших, че нервите ми не издържат повече и е време да се консултирам с вас, бг-мамите 
Омъжена съм от няколко месеца, и със съпругът ми живеем в чужбина, с неговото семейство. Може да се каже,че донякъде сме отделени - в нещо като приземен етаж сме, с няколко стаи, но за съжаление банята и тоалетната са на горния етаж, а също и общата кухня.
И тук идва проблемът - макар че зълва ми си има собствена стая, тя е постоянно при нас. Не ме разбирайте погрешно, нямам лоши чувства към нея, няколко години по-малка е от нас (на 18) ,но я харесвам много. Обаче искам и имам нужда да остана насаме с мъжа си, а тя всяка вечер ,когато той се прибере от работа, слиза долу да вечеря с нас, после гледа филм с нас и става чак когато ние станем да се оправим за сън. Това е всяка вечер, през последните 2 месеца. През уикенда, когато решим да излезем някъде, тя пак идва с нас... Говорих с нея 1 път за това, изключително мило и внимателно се опитах да й обясня, не че искам да я гоня или не ми е приятна компанията й, а просто искам да прекарам малко време с брат й насаме, че искам да излезем само 2мата- млада двойка сме все пак! Тя, очевидно не ме разбра, защото се нацупи и разсърди...
Говорих и с мъжа си, няколко пъти вече и още щом си отворя устата на тази тема, започваме да се караме... Страх го било, защото тя щяла да се разсърди.. Жал му било за нея, да си стои сама горе и да е нещастна . При което го попитах защо за мен не го е жал, тъй като тя все пак е родена и израстнала в чужбина, има приятели от гимназията, учи в университет и има възможност да се запознава с нови хора, а аз уча дистанционно (от както се омъжих), не ходя на работа и дори нямам потенциала да завържа нови познанства... Еми, какво съм искала аз от него, той знаел, че щяло да бъде така , докато не се изнесем.. Аз естествено се разгневих и го попитах защо това на мен не е било казано, като си правехме плановете за съвместен живот... Еми, и той искал да сме си двамата, ама така стояли нещата...
С родителите му се разбираме добре като цяло. Майка му отвреме на време ме дразни за дреболии, като започне да ми дава акъли, обаче с времето се натрупва. Засега удържам фронта, като си правя после каквото си реша. Но все се намира някой да слезне при нас, главно сестра му и ние никога не оставаме сами.
Знам, че решението е да се изнесем, но това сега не е възможно, най-рано след 2 години, когато завърша и започна работа. Имала ли е някоя от вас подобен проблем и как сте се справили? Как да обясня аз на мъжа ми така че да проумее че харесвам семейството му, но имам нужда от пространство, и време само за него и мен?
Омъжена съм от няколко месеца, и със съпругът ми живеем в чужбина, с неговото семейство. Може да се каже,че донякъде сме отделени - в нещо като приземен етаж сме, с няколко стаи, но за съжаление банята и тоалетната са на горния етаж, а също и общата кухня.
И тук идва проблемът - макар че зълва ми си има собствена стая, тя е постоянно при нас. Не ме разбирайте погрешно, нямам лоши чувства към нея, няколко години по-малка е от нас (на 18) ,но я харесвам много. Обаче искам и имам нужда да остана насаме с мъжа си, а тя всяка вечер ,когато той се прибере от работа, слиза долу да вечеря с нас, после гледа филм с нас и става чак когато ние станем да се оправим за сън. Това е всяка вечер, през последните 2 месеца. През уикенда, когато решим да излезем някъде, тя пак идва с нас... Говорих с нея 1 път за това, изключително мило и внимателно се опитах да й обясня, не че искам да я гоня или не ми е приятна компанията й, а просто искам да прекарам малко време с брат й насаме, че искам да излезем само 2мата- млада двойка сме все пак! Тя, очевидно не ме разбра, защото се нацупи и разсърди...
Говорих и с мъжа си, няколко пъти вече и още щом си отворя устата на тази тема, започваме да се караме... Страх го било, защото тя щяла да се разсърди.. Жал му било за нея, да си стои сама горе и да е нещастна . При което го попитах защо за мен не го е жал, тъй като тя все пак е родена и израстнала в чужбина, има приятели от гимназията, учи в университет и има възможност да се запознава с нови хора, а аз уча дистанционно (от както се омъжих), не ходя на работа и дори нямам потенциала да завържа нови познанства... Еми, какво съм искала аз от него, той знаел, че щяло да бъде така , докато не се изнесем.. Аз естествено се разгневих и го попитах защо това на мен не е било казано, като си правехме плановете за съвместен живот... Еми, и той искал да сме си двамата, ама така стояли нещата...
С родителите му се разбираме добре като цяло. Майка му отвреме на време ме дразни за дреболии, като започне да ми дава акъли, обаче с времето се натрупва. Засега удържам фронта, като си правя после каквото си реша. Но все се намира някой да слезне при нас, главно сестра му и ние никога не оставаме сами.
Знам, че решението е да се изнесем, но това сега не е възможно, най-рано след 2 години, когато завърша и започна работа. Имала ли е някоя от вас подобен проблем и как сте се справили? Как да обясня аз на мъжа ми така че да проумее че харесвам семейството му, но имам нужда от пространство, и време само за него и мен?
