Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 ян. 2016, 08:42 ч.

Уроците на Боби

  • 13 514
  • 16
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 351
Както казва поговорката: Каквото посееш, такова ще пожънеш.

Боби скоро навлиза в пубертета. Има още много да ме учи. Надявам се до 17 години отдавна да се е научил да се оправя сам (може би вече знае).

Друго, което ми помага да го разбирам е да се връщам на неговата възраст и да си спомням какви съм ги вършил:)

Успех ви желая!

# 16
  • Мнения: 351
За страховете

Живеем изпълнени със страхове. Всичко около нас разпознаваме като потенциална опастност. Непрекъснато предвиждаме и се готвим за всяко възможно негативно развитие.

За нас. За децата ни.

И въпреки, че полагаме толкова много усилия, хабим толкова много енергия в тази подготовка, все пак някакси живота успява да ни изненада...

Всъщност ако се замислим ще видим, че ние се страхуваме най-вече от самия живот. Всичко, което той ни предлага.

Защото когато неговите предложения се разминават с нашите очаквания, нашата подготовка, нашите знания ние страдаме.

И за да оцелеем страдайки по-малко забързваме темпото си. Така не виждаме само и всички страхове, защото толкова много страх би ни съборил.

Какво ще се случи, ако вместо неспирното предаване на страха ни от живота на нашите деца, се поучим от тях?

Вижте ги. Вижте как се радват да намират нови и непознати неща. Вижте колко много неща забелязват. Вижте колко повече се забавляват.

Децата ни не изпитват страх от живота. Децата ни харесват живота. Децата ни обичат живота.

Спрете се. Погледнете ги. Не сме ли били всички деца?

Спомнете си! И вие някога сте обичали живота. Но някой като вас неспирно ви е обяснявал колко страшен е живота. И въпреки съпротивата ви сте му повярвали.

Ами ако е бъркал? Ако просто е бил забравил колко красив и забавен всъщност е живота?

Не е необходимо да повтаряте грешките правени с вас. Нито пък да съдите. Грешки стават.

Но поспрете. Спомнете си. И ако не можете погледнете децата си.

Те с радост биха ви припомнили. Просто се иска малко усилие да ги чуете:)

Благодаря за търпението Боби!

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт