Много чувствително дете!

  • 6 192
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 283
Здравейте!

Сина ми е вече на 6 години,но е страшно чувствителен и постоянно плаче за щяло и нещяло! Confused
Все му става мъчно за нещо и му трепери брадата и за най-малките неща.
Миналата седмица беше хванал някакъв вирус и два дни беше с темепература.Тогава все му се плачеше и имаше "топка на гърлото".Като го питам "Защо" казва,че не знаел,но му било мъчно. Sad
Като стана по-настоятелна за причината,той започва да си измисля какви ли не причини. ooooh!

Не знам какво да го правя вече.Освен това е адски злояд и с този рев ми идва в повече! Tired

Някоя от вас,мами ако знае лек...моля да казва!  bouquet

# 1
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Мога да се опитам да те утеша ...................В  Япония мислят, че ревливите деца стават много смели хора и затова имат обичай да ги разплакват нарочно........
Аз мисля, че наистина има такова нещо, чувствителните деца стават смели хора, защото се борят с 10 пъти повече страхове от останалите деца........Вследствие стават много по- осъзнати хора, по- толерантни и честни със себе си и останалите Wink

# 2
  • Мнения: 429
Аз бях такава като дете и страшно много съм се измъчвала, но в пубертета го надживях. Майка ми беше много внимателна с мен и ме предразполагаше, за да и спеделя. Опитай и ти.

# 3
  • Мнения: 2 353
  Ще го израсне. Чувствителните деца имат непрестанен поток от поводи за размисъл. Като мислиш над всяка постъпка и всяка дума, както казва secretgarden ставаш по-толерантен. С възрастта се уморяваш да преживяваш всяка тежка дума, обаче вече си се научил да не нараняваш, защото знаеш как те е боляло.
  Сигурно сега ти е трудно, защото да си родител на чувствително дете е по-тежко, отколкото да си самото дете. Нали сме мами, всяка сълзичка ни боли три пъти повече отколкото притежателят й...Но помисли си колко по-шарен е света на чувствителния човек Simple Smile Защита се гради с годините, а чувствителност не. Можеш да го запишеш в детска театрална група или в някакъв кръжок по изобразително изкуство. Така ще открие светлата страна на тази черта. Защото има и такава. Например да бъдеш щастлив, заради нещо съвсем мъничко. Светът на чувствителните е много голям Hug

# 4
  • Мнения: 1 283
Благодаря ви,момичета! Hug

Хапка ,много красиво си го написала.Разбира се е така-много ми е мъчно когато плаче! Sad

Но се притеснявам да не се разболее като постоянно страда и нещо го мъчи! Sad

# 5
  • София
  • Мнения: 39 761
И при Дияна съм забелязвала такива моменти.
Плаче наистина тъжно, но не знае точната причина, т.е. когато я питам изрежда подред "мъчно ми е за теб", "мъчно ми е за Диди" (моята мама), "мъчно ми е за Деди" (брат ми).
Не са много чести тези моменти обаче.

# 6
  • Мнения: 1 283
Цитат
Плаче наистина тъжно, но не знае точната причина, т.е. когато я питам изрежда подред "мъчно ми е за теб"

И при нас е горе-долу същата ситуация. ConfusedЕдна от причините беше,че му е мъчно за баба му и дядо му в Бг,а много добре знае,че другия месец ще ги види!

С мъжа ми си помислихме,че някой го тормози в училище и сериозно си поговорихмв с него за това,но той отрече(и мисля,че е искрен)Пък и едвали ще позволят да се случи такова нещо!Не знам... Sad

# 7
  • София
  • Мнения: 39 761
Мама и брат ми също са в чужбина. Мама замина когато Дияна беше на 1.7г, не са се виждали Sad Не знам дали я помни, по телефона си говорят непрекъснато.
Брат ми замина няколко месеца преди мама. Лятото си беше в БГ за две седмици. Дияна не беше го забравила.
И сега като се сети за тях, почва да плаче тъжно.

Брат ми обаче си каза днес в София. Утре рано сутринта ще изненада Дияна. То и аз не мога да си намеря място от радост Simple Smile

# 8
  • Мнения: 1 283
Ох,благородно ти завиждам на приятните вълнения! Hug Като гледам,май сън не те хваща! Wink
Два и половина е...марш в леглото  Grinning и весели моменти с братчето!

# 9
  • София
  • Мнения: 39 761
И малко работа... брат ми няма да ми избяга, нал трябва да нагушка Дияна Simple Smile

# 10
  • Мнения: 369
  Ще го израсне. Чувствителните деца имат непрестанен поток от поводи за размисъл. Като мислиш над всяка постъпка и всяка дума, както казва secretgarden ставаш по-толерантен. С възрастта се уморяваш да преживяваш всяка тежка дума, обаче вече си се научил да не нараняваш, защото знаеш как те е боляло.
  Сигурно сега ти е трудно, защото да си родител на чувствително дете е по-тежко, отколкото да си самото дете. Нали сме мами, всяка сълзичка ни боли три пъти повече отколкото притежателят й...Но помисли си колко по-шарен е света на чувствителния човек Simple Smile Защита се гради с годините, а чувствителност не. Можеш да го запишеш в детска театрална група или в някакъв кръжок по изобразително изкуство. Така ще открие светлата страна на тази черта. Защото има и такава. Например да бъдеш щастлив, заради нещо съвсем мъничко. Светът на чувствителните е много голям Hug
Напълно съм съгласна и само да добавя  , аз сщо съм така надживях го но съм си още много чуствителна . случвало се е сега голяма да прочета нещо и да ми стане мъчно  и хоп топката в гърлото е налице.
Онзи ден гледах едно раждане по телевизията и направо се разплаках от радост .

# 11
  • Мнения: 2 353
"Онзи ден гледах едно раждане по телевизията и направо се разплаках от радост ."

много често се просълзявам от радост, особено когато е свързано с такива преломни моменти като раждането на нов живот Heart Eyes Или от това, че нещо ме е трогнало, нещо, което хората около мен дори не са забелязали. Обаче никога не ми е скучно, защото винаги си имам разни интересни неща за мислене Sunglasses Като дете чувствителността ми тежеше и започнах да пиша. Писах дълги години и продължавам досега. По някакъв начини професията ми се срастна с това писане. Затова посъветвах Холи да го запише на нещо, което ще обере тъжната част и ще разкрие светлата. Тази чувствителност не бива да се пропилява, а да се изведе в някаква градивна посока. Просто на тези деца им е тежко да мъкнат толкова много емоции и мисли на тази крехки крачета. После крачетата заякват. Но в ръцете ти остава един огромен, шарен букет от интересни неща Wink

# 12
  • Мнения: 3 861
аз и до ден днешен съм чувствителна и ревлива. Ще ти кажа не мен какво ми е липсвало...Винаги съм имала нужда от повече внимание, дете съм на разведени родители, майка ми работеше в чужбина, гледаше ме баба ми, но някак не ми беше достатъчно. Много ми помагаха страничните занимания, занимавах се с танци и това ме зареждаше с много полжитена енергия

# 13
  • Мнения: 3 405
Никога няма да забравя топката в гърлото си и сълзите, които исках всячески да скрия, а те се търкаляха по бузите ми. Бях много чувствително дете, от най- малкото се разплаквах, чувствах се дълбоко наранена от безобидна закачка Cry.
А всъщност бях лъчезарна и добронамерена Hug
В училище нещата понякога бяха ужасни за мен, когато агресивни момИчета се шегуваха на мой гръб, а аз тихо плачех.
Някъде в 8 клас реших, че не бива да се давам никому и с доста усилия от моя страна започнах да ставам по-силна, по-уверена в себе си.
Но дълбоко в душата си съм чувствителна, ранима и ревлива Wink

Сега смятам това за чудесно качество, но тогава ми беше много тежко.
Добре, че мама винаги ми е давала сила и  не ме е подценявала.  bouquet

# 14
  • Мнения: 1 283
Благодаря ви,мамчета! Wink
Може да сте прави,че да си чувствителен е хубаво,но ако е прекалено май не е много добре! Rolling Eyes
Освен,че е плачлив е много наивен и добродушен,кой каквото му каже и изпълнява,на мама будалицата! Hug Иска ми се да е по-оперен и джаста-праста,да има собствено мнение и да не се дава на никой,ама не би! Tired

Общи условия

Активация на акаунт