Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 4 март 2016, 00:04 ч.

до мамите с 2 дечица

  • 19 965
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 118
Здравейте Ние преди 1 година осиновихме прекрасно момченце и от известно време мислим за второ детенце но се притесняваме от реакцията на синът ни При вас как се случиха нещата първото детенце лесно ли прие второто Как подготвихте детето за братчето или сестричето Ние на няколко пъти повдигаме темата пред него (на 5 год е )но и дума и реч не дава да се каже не иска да слуша и е категоричен че не иска нито братче нито сестриче Притеснява ме ако го направим дали по някакъв начин няма да изгубим доверието му и дали той ще свикне с това дали няма да провокираме у него някаква омраза към второто дете При вас имаше ли ревност и в каква доза Изобщо интересува ме всичко свързано с това как са се случили нещата при вас и дали се е създала връзка и обич между двете деца На този етап синът ми е залепен като ваденка за мен не ми позволява да се радвам на други деца види ли че обръщам внимание на някое друго дете започва да се катери по мен да ми обръща главата и започва да ме целува и да ми казва че много ме обича Не ме изпуска от поглед Много искаме второ че и дори трето дете но ни е страх да не объркаме и подтиснем или нараним синът ни  newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78 според мъжът ми децата ще свикнат и с времето нещата ще се наредят и настоява да подновим документите и аз смятам така но вътрешно усещам че не е сега момента

# 1
  • Мнения: 70
Lia, то това са страховете на всяка майка - дали няма да нарани голямото дете с обичта си към по-малкото  Heart Eyes Предизвикателство е да показваш любовта си по време на такива кризи.
От друга страна, ако детенцето 4 години е живяло в институция, една година може би е малко време да компенсирате несигурността му.
В крайна сметка, мисля, че каквото и да решите, ще намерите начин. Важното е да имате убеждение, че това е правилното.  Heart Eyes

# 2
  • Мнения: 5 388
Нямам две деца и детето ми не е осиновено,но реагиарише по същия начин до преди година.Дума да не става за друго дете у дома и се сърдеше,роптаеше,плачеше,ако взема друго дете или бебе.Вече иска.
Ако искаш поговори с психолог да те насочи какво да правиш.Ако ходи на ДГ помоли госпожите да говорят на тази тема.При нас помагат при такива затруднения.В градините има и психолог може и той да говори с детето.
А може би не е готово още.

# 3
  • България
  • Мнения: 3 105
Предполагам че след като сте го осиновили преди 1г. т.е той е бил на 4г. и в институцията вече малко или много е разбирал, че е изоставен от биологичните си родители. С голямо желание е чакал вас и се е вкопчил във вас и няма как да не изпитва страхове от изоставяне. Сигурна съм ,че му говорите колко много го обичате и че винаги ще го обичате  Hug Дайте му още малко време , да кажем колкото една бременност, когато голямото дете се подготвя за по-малкото.  През това говорете за сестричката братчето, което ще дойде при вас. Колко много ще си играят, как ще има още един човек, който ще го обича много, много, на който той ще бъде батко, ще го пази  и т.н
Успех и поклон на решението ви  Hug

# 4
  • Мнения: 44
Детенцето не е малко и за съжаление колкото време  е стояло в институция, два пъти повече е нужно, за де се преодолеят дефицитите. Вероятно още е рано за друго дете. Потърсете психолог, който се занимава с тези въпроси, за да даде ориентири. На Вас също няма да Ви бъде никак лесно и с двете деца, освен ако второто не  е бебе и не се налага сериозно свикване един с друг.

# 5
  • Мнения: 411
LIA 81,

ако го беше родила, щеше ли да има значение отговора на детето, когато го питаш дали иска братче или сестриче? Според мен ти все още не си сигурна, че се справяш добре като майка и затова се притесняваш. Осиновявайте смело.  Hug

# 6
  • Мнения: 5 388
За мен има значение.У дома не е бойно поле,нито искам да съм звероукротител.
Това,че той е дете не значи, че няма думата.Не побеждава най -силния.
Искам да са щастливи всички.

# 7
  • Мнения: 411
За мен има значение.У дома не е бойно поле,нито искам да съм звероукротител.
Това,че той е дете не значи, че няма думата.Не побеждава най -силния.
Искам да са щастливи всички.

Кой говори за сила, за борба и победа?  newsm78

Безотговорно е да се прехвърля върху детето отговорността за решенията на родителите. Ако родителите искат още едно дете в семейството, това решение е изцяло тяхно. Ако не искат поради някакви причини, не трябва да се оправдават с детето.

За самото дете - да, ще ревнува, ще се чувства несигурно, ще се опита да играе ролята на батко и в момента, в който малкото го отхвърли ще го намрази, ще си крие играчките, може да се сбият и т.н. И ако родителите обяснят, че чувствата му са нормални, че го обичат въпреки тях, че другите деца не намалят любовта към него, то ще приеме другото дете. Ако усеща съмненията им, ако майката се чувства виновна всеки път, когато гали по-малкото и голямото гледа, тогава ще му е по-трудно. Само че това дете трябва да се научи, че не всичко в живота ще се случва както то иска, че любовта на родителите не зависи от неговите емоции и постижения, а е завинаги, че понякога ще трябва да дели нещата си с другите, че ако иска игрите да са интересни ще трябва да се съюзява с тези, които са му счупили играчките и т.н.

# 8
  • Мнения: 5 388
Аз се съобразявам с детето си.Освен, че аз ще живея с новия член на семейството, ще живеят и всички останали.Мога да изчакам момент в който детето ще е по-готово или разбира повече.
На думи е лесно...понякога с децата един ден година ти се вижда.
Но това си е решение на всеки.Това си е мое разбиране за нещата.

# 9
  • Мнения: 118
Много благодаря отговорите и за мненията на всички

vanibo Наясно съм че при появява на второ дете понякога има ревност от по голямото дете -така е при много семеиства независимо дали децата са осиновени или родени Притесненията ми не са дали аз ще се справя като майка -ще се справя както се справям и в момента Притесненията са ми относно това дали да дам на синът ми още време изхождайки от това че е бил в дом след това в приемно семейство с техни биологични деца и когато го взехме от тях все едно го взимахме от някой концлагер За пръв път от една година той се чувства обичан и защитен и страхът ми не е от това дали ще се справя а от това до колко ще го нараня дали няма да загубя доверието което само аз си знам 1 година какво ми костваше да го спечеля дали няма да се почувства изоставен така както е ставало два пъти вече Спрях работа отдала съм всеки един ден в продължение на 1 година и до ден днешен само и единствено на него Спим заедно храним се заедно къпем се заедно не съм го оставяла никъде освен на детски кът за по два часа но пък съм стояла вътре права до вратата записах го на курс по английски но пак стоях права пред вратата за да ме вижда като отвори да провери пускаше се по пързалката аз стоях права до нея и виках браво Даже в момента пиша седнала на леглото а той е завит като кравайче и спи върху краката ми  Прекалено го обсебих в желанието си да му докажа че го обичам и че никога няма да го оставя че сега да си разделя любовта на 2 не знам как ще го приеме Говорим с мъжа ми много на тази тема и според него няма да има такива проблеми за каквито аз си мисля но още не мога да се реша Ще имаме второ че и трето дай боже но не съм сигурна само в това дали сега е момента За това ми се искаше да чуя мнения и съвети Но съвета който ще използвам със сигурност е да посетя психолог и да ме насочи към това как най адекватно да го подготва Защото сега като си отворя устата за братче или сестриче започва да крещи и да вика не и аз не мога да продължа и някакси той усеща че се стряскам и продължава в същия дух без да ми даде възможност да говорим на тази тема 

# 10
  • Мнения: 411
Притесненията са ми относно това дали да дам на синът ми още време изхождайки от това че е бил в дом след това в приемно семейство с техни биологични деца и когато го взехме от тях все едно го взимахме от някой концлагер  
Когато можеш моля, разкажи повече, ако искаш и на лични. Повечето хора мълчат за това, което се е случило в приемното семейство, иска се доста сила, за да споделиш.
Относно психолога - заведи го, като искаш, но според мен вижте първо как ще реагира, когато мъжът ти говори с него "по мъжки", без теб. Тези думи са магически и действат по-добре от психолог, при това са ти под ръка.
Прегръдки от мен  Hug

Последна редакция: сб, 05 мар 2016, 03:17 от vanibo

# 11
  • Мнения: 118
Vdnibo Писах на лични защото ако публикувам тук променям темата  Heart Eyes

# 12
  • България
  • Мнения: 3 105
Ако не е проблем , би ли ми пратила и на мен  Hug

# 13
  • Мнения: 118
 Heart Eyes готово

# 14
  • Мнения: 5 388
А бе я го напиши направо тука...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт