Спомени и впечатления за социализма в България

Да, за това съм напълно съгласна.......!  Хората пътуват в различни, страни, континенти.....дойдоха в Европа един куп болести, характерни за Африка, Азия........! Редовно съобщават първия случай на еди какво си в Европа! Обменът на стоки също е голям, с каргото също се пренасят различни вредители, които пък носят болести!

Аз съм по-древен. Спомням си киселото мляко в леген.

Ти си джентълмен.

Така е. Друго си е в пълна изолация.

... и разнасяно с ръчни двуколки

Обаче онова в легените беше мляко, не като сегашното.  Между другото, аз съм расла на село до 15 г. и помня много добре, че   легените бяха в сладкарницата. Хората си купуваха от там, а не от ръчни колички. Ние имахме домашно овче и не сме купували, но пък ходех в сладкарницата за банички, пастички, тулумбички,  кифлички, боза от 6 и от 12 ст., безалкохолно и други, та виждах как отмерват млякото с нещо като черпак, а клиентите си носеха съд, в който им го сипваха. А млякото гъсто !!! Имаше и прясно в стъклени бутилки. По-късно и киселото започнаха да продават в буркани, а прясното в найлонови пликове по 1 л. По филмите съм гледала, че в градовете оставят мляко пред вратата на клиента - разносна търговия. И сега тази форма става актуална- било пици, било друга  храна за вкъщи.

Това с легените коя година е било? Не помня такова нещо. Кисело мляко в бурканчета със станиолови капачки и зелени бутилки за прясното мляко. Помня, че ако не бяха измити добре продаввача ги връщаше.
Помня, че имаше наливно олио  по 1,20 лв. в едни големи варели.

 А преди станиоловите капачки имаше такива от промазан картон . 65-6--та година...

Аз говоря за времето между 60 -68 г. Тогава съм била от  7 до 15 г. Млякото беше в сладкарницата. Олио, захар, ориз, фасул, леща, брашно и други подобни се продаваха в магазин за хранителни стоки. В ранното ми детство помня едни дървени рафтове като големи кутии. В тях слагаха насипни горните продукти. Слагаха ги в кафяви пликове от здрава амбалажна хартия и ги отмерваха на кантар, а олиото го наливаха с фуния в стъклени шишета  на клиента.  Саламите, сирене и кашкавал  се даваха  меровни, завити в амбалажна хартия. Сиренето го вадеха от тенекии, кашкавалът го режеха от пити . Отгоре коричката беше леко мухлясала и затова аз не обичах кашкавал. А точно това е показател, че е бил истински. Коричката се отрязваше и отдолу кашкавал с  отлично качество. Само дето аз тогава не съм го знаела и нито майка, нито татко,  не успяваха да ме убедят. Кашкавал проядох на доста по- късна възраст. Затова пък сирене и салам "Камчия" ми бяха редовно меню. Помня пушените ребра и ловджийските наденички. Обожавах ги!  Нямат нищо общо със сегашните.
Сладоледът го продаваха в сладкарницата. Вадеха го от  едни гюмове с лед и го слагаха между вафлени корички. После излязоха вафлените фунийки. Безалкохолните бяха алтай с вкус на кока кола, лимонада, шипково питие и други с плодов вкус. После излязоха швепсът, колата и пепсито. Шишетата бяха с едни капачки, които бяха не телчета. Като се освободят теловете  с движение  нагоре , капачката пада и излизаше пАра, т. е. газировката. Ако си купуваш за вкъщи, даваш празни, взимаш пълни. Същото беше с шишета за олио, бурканчета за мляко, за боза и др. Не се говореше за екология, но  екология имаше на практика.  "Черпя" ви с едно тогавашно безалкохолно.

Много хубаво си го описала. Помня всичко без това мляко в леген, но ние не купувахме мляко от магазин. А за кашкавала направо ме разби, аз също не го обичах, по същите причини.
Преди алтая имаше червена и жълта лимонада в тези шишета с порцеланови капачки. Не помня бирата как се е продавала.
Големите дървени сандъци в магазина ги помня и мишките, които понякога  скачаха.
Сладолед не обичах много, проядох ескимото на клечка, но обожавах обикновени вафли - 5ст. бройка, увита в амбалажна хартия.
За чистотата на природата наистина не се говореше в такива мащаби като днес, но ние не генерирахме такова количество битови отпадъци.

И сега мухлясва, но го наричат развален, бракува се и не се продава,
тогава също се е наричал развален, впрочем и са се чудили защо мухлясва, когато е бил в срок на годност- в чисто новия млекозавод в нашия град така е мухлясвал целият кашкавал още преди да го пуснат в мрежата и са се чудили защо, идвали са всякакви спецове, но не са открили причината, т.е. и тогава не са го намирали за нормално ....

Мухлясал или не - соц кашкавалът е най-хубавия кашкавал.

Интересни данни за престъпността :

"В документи на областните дирекции на МВР по онова време присъстват изключително стряскащи данни за престъпността – например че дирекция „Национална милиция“ регистрира 12 убийства само за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от около 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което отново присъства сред документооборота на Министерството на вътрешните работи по онова време, включително и е докладвано с гриф „строго секретно“ в ЦК на БКП? Така в справка до Тодор Живков от 1987 г. се докладва – за един месец са извършени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). "

За сравнение, убийствата в България напоследък:
- 2016 - 79
- 2017 - 94.

Млякото в София се продаваше в млекарницата- алуминиеви легени, с разкошен и дебел каймак. Пластмасата беше рядкост, та затова и не замърсявахме природата. Беше изпитание за нас- децата, купуването на млякото. Пращаха ни с едни порцеланови големи купи, които трябваше да оцелеят по пътя, а на връщане да не разсипем млякото.
Сламките за безалкохолни и коктейли бяха от истинска слама, опаковките на каквото се сетиш- картон или амбалажна хартия. Мрежите за пазар- до едно време от памучни конци, после от пластмасови нишки, като всеки си ги носеше при пазаруване, тъй като в магазина за хранителни стоки не се продаваха.
Реално погледнато, почти не се генерираха отпадъци.
От друга страна, всички техники и съдове за домакинството, имаха огромен срок на годност.
Преди малко се вгледах в една емайлирана тавичка на комшийката- на гърба ѝ пише 1967г.
Купих си наскоро от Лидл, немско производство, с указание да не се стърже с метален предмет ако има загоряло.........
Същото качество като българската тава, която взех преди това.

АС/ОС, темата е спомени и впечатления от соца, а не развяване на някакви данни, свалени от нета и обявени за меродавни.

О, извинявай, нещо съм се разсеяла.

Спомням си, че през 85-та комшията уби съпругата и детето си. И го знам, защото ги е открила позната. След това той изчезна безследно, запечатаха апартамента и нищо повече не се разбра по тая история.

Иии, как забравяте да споменете Жоро Павето и Мара Тухлата? Жоро Павето беше истинска личност, но Мара Тухлата беше плод на махленския фолклор .