Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 март 2016, 15:51 ч.

Какво казахте на децата?

  • 9 704
  • 20
  •   1
Отговори
  • Мнения: 29
Здравейте:)
Не съм съвсем сигурна, че темата ми е за тук, ама подходящо ми изглежда.

Аз съм тази, която си тръгва, с детето. Всички така казват, то си е така. Това чува и ще чува детето ми. Мъжът ми не иска да се разделяме. Почти съм сигурна, че той, а и роднините му, та даже може и някои от моите, да коментират, че аз съм тази, която е взела решението, развалила семейството, изнесла се. Той татко му не искал, искал да сме си заедно.

Не искам да говоря лошо на детето за баща му. Но дали да му кажа истината, когато някой ден ме попита ''Защо?''. Или да му кажа преди да пита? Или да му кажа някакъв смекчен вариант?
Объркана съм, как е най-правилно да постъпя.
Вие какво казахте на децата? Ако е голямо дете бих казала истината със сигурност, но малките не знам доколко е редно. Примерно под 4 години.

Ще съм благодарна да споделите.
 bouquet

# 1
  • Мнения: 6 358
Не бих излъгала детето.
И какво като ти си си тръгнала?
Имала си сериозна причина за това, нали?

Кажи му.

# 2
  • Мнения: 5 418
Не може да изтърсиш на детео всичко. Това са работи за и между големи хора, живели заедно, някога обичащи се и докарали се до омраза и безразличие. Такива неща не се говорят на малко дете.

Не може да му кажеш - Баща ти е пълен мухльо, не става за чеп за зеле! Не изкарва пари, но обича да харчи. Не може да взема решения, няма мнение за нищо. Скучен е и е много зле в кревата.  Crazy Детето ще чуе - баща ти е лош. Той ти е баща значи и ти ще станеш такъв/такава.

Познаваш детето си - дай му толкова колкото е нужно. Дай му опорна точка, че всичко е наред и вече не сте щастливи заедно. Затова ще сте щастливи разделени, като то ще продължи да вижда и да получава любов и от двамата. Само ще спите в различни къщи.

# 3
  • Мнения: 29
Да, не всичко става за пред деца.
Аз си познавам детето, говоря и се разбираме, мога да обясня каквото преценя. Когато обаче му кажат, в прав текст: Аз не исках мама да си тръгва, аз исках да сме заедно, семейство, тя реши и ни раздели. Бяхме си щастливи, какво и хрумна не знам.'' Или нещо подобно. А това не е истина. Ама пък истината не става за малко дете. Какво да кажа - татко ти лъже, това не е вярно...пак е с подтекст ''баща ти е лош''.
В противен случай аз ставам лоша...

А на голямо бих казала цялата истина, точно с цел, да знае, че има неща напълно неприемливи в едно семейство.

# 4
  • Мнения: 6 358
Хората де променят и разминават в развитието си. Това е.

# 5
  • Мнения: 2 242
Няма правилен вариант. Поне аз не съм го намерила.

# 6
  • Мнения: 5 418
Разводът е голям урок за всички участници. Не е нужно да обясняваш чувствата на баща му, а само своите. В крайна сметка трябва да научиш детето си да е щастливо в този живот - да му покажеш, че ако партньора му е търтей то трябва да отхвърли бремето да го влачи.
Принципно децата не бива да се натоварват с емоциите на родителите - казват им се само повърхностно нещата.

Разбирам, че ти предстои да бъдеш лошата, спиращата, възпитаващата и е важно поне това да изчистиш в отношенията с децата.

Много ли е лична причината, заради която се развеждате? Би ли споделила за да я формулираме в неемоционални факти?

# 7
  • Мнения: 2 242
Няма формула. Аз се разведох, защото бащата изперка трайно на тема йога и се захвана с една духовно извисена йогиня, с която се познавали от минал живот. Даже си направиха и общ ресторант. Как се обяснява това на малки деца?

# 8
  • Мнения: 6 358
Че е тръгнал по свой път.

# 9
  • Мнения: 5 418
Че е тръгнал по свой път.

Абсолютно!
Че вече ви интересуват различни неща и водите различен начин на живот. Ама и двамата сте си щастливи със сегашния си начин на живот.

Важно е децата да чуят, че сте щастливи и всичко е наред  Peace

# 10
  • Мнения: 6 358
Именно. Нищо друго не ги интересува.

# 11
  • Мнения: 1 051
Най-добре му го обясни честно, но по детски.
А колкото за мъжа ти и роднините - те са големи хора, директно им казваш, че за да не объркват детето, трябва да не се обясняват, просто да подкрепят твоите думи и толкова.

# 12
  • Мнения: 2 242
Ами аз докато се наканя да се разделя никак не бях щастлива - лъжех, мажех, че съм добре, ама сигурно ми е личало. На многострадална Геновева не съм се правила никога, ама да ти се реве и да се правиш на хепи също е трудничко. Глупости са това, просто се преструваш пред децата както успееш и се бориш ден да мине, друг да дойде  Laughing Всеки стига до щастие след раздяла след известно време. Затова казвам, че формула няма. Аз не бях си рискувала с нищо семейството и не съм очаквала да ми спретнат такъв номер - от какво е трябвало да съм супер щастлива? Щастлива си станах пак след 1 година някъде, като реших твърдо и се запътих към развода Peace

# 13
  • Mars Hotel
  • Мнения: 3 056
Дъщеря ми беше на 5, когато се изнесох с нея. Казах ѝ, че отиваме двете в нова къща, защото с баща ѝ вече не можем да живеем заедно. Тя знаеше, че се караме, защото беше ставала свидетел на скандали. Казах ѝ, че ще продължи да вижда баща си когато поиска, но аз и той повече няма да живеем заедно. Обясних ѝ, че ако не сме под един покрив, ще се разбираме по-добре и няма да се караме. Не съм ѝ казвала, че ще се разведем, нито, че вече не сме семейство - това дойде след време, когато вече беше свикнала с положението.

# 14
  • here and now
  • Мнения: 868
Бях и все още съм в същата ситуация. Казах истината - че не се разбираме.
Трудно е много. Съчувствам ти.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт