И аз както разбрахте, пиша, за да споделя и да чуя чуждо мнение по моя "казус".
Накратко женени сме от 10 години имаме прекрасно дете. Преди около година отношенията ни със съпруга ми охладняха, той стана студен към мен, почти не ме забелязваше. След многократни опити от моя страна да поговорим, да видим къде е проблема, той отказваше да говори, прави се на обиден и т.н, до като аз в един момент не издържах и казах, че след като ще живеем като съквартиранти по-добре да се разделим. Една седмица той обмисляше, но явно взе решение и една събота си събра багажа и се изнесе. На вратата отново аз му казах да преосмисли решението, за да може той да разбере, че аз не желая раздяла, а искам отношенията ни да бъдат нормални, но все пак той тръгна.
До момента на раздялата ни сме живели добре, финансово също нямаме проблеми, живеем в моето жилище, но смятам, че това никога не е било проблем, тъй като през годините на съвместният ни живот купихме и друго общо жилище.
След като живяхме 5-6 дена разделени, детето разбира се, го прие доста тежко, тъй като си е привързано както към мен така и към баща си, той реши да се върне. С букет рози дойде и каза: Връщам се
Аз приех всичко, така все едно нищо не се е случвало. От тогава долу горе нещата са добре, и в интимен план и от внимание не мога да се оплача, но от едно известно време наблюдавам постоянно е с телефона си, като ме види моментално го изключва или излиза от там където е, вечер след работа не се прибира веднага вкъщи, а ходи някъде за около 1 час и тогава се прибира. Дали има друга?
След случаят от миналата година постоянно ме преследват съмнения. Дали се държи с мен добре, за да замаскира дадена ситуация. Уточнявам, че раздялата ни миналата година не беше заради друга жена. Какво ще кажете вие, дали си въобразявам някакви неща или....
Накратко женени сме от 10 години имаме прекрасно дете. Преди около година отношенията ни със съпруга ми охладняха, той стана студен към мен, почти не ме забелязваше. След многократни опити от моя страна да поговорим, да видим къде е проблема, той отказваше да говори, прави се на обиден и т.н, до като аз в един момент не издържах и казах, че след като ще живеем като съквартиранти по-добре да се разделим. Една седмица той обмисляше, но явно взе решение и една събота си събра багажа и се изнесе. На вратата отново аз му казах да преосмисли решението, за да може той да разбере, че аз не желая раздяла, а искам отношенията ни да бъдат нормални, но все пак той тръгна.
До момента на раздялата ни сме живели добре, финансово също нямаме проблеми, живеем в моето жилище, но смятам, че това никога не е било проблем, тъй като през годините на съвместният ни живот купихме и друго общо жилище.
След като живяхме 5-6 дена разделени, детето разбира се, го прие доста тежко, тъй като си е привързано както към мен така и към баща си, той реши да се върне. С букет рози дойде и каза: Връщам се
Аз приех всичко, така все едно нищо не се е случвало. От тогава долу горе нещата са добре, и в интимен план и от внимание не мога да се оплача, но от едно известно време наблюдавам постоянно е с телефона си, като ме види моментално го изключва или излиза от там където е, вечер след работа не се прибира веднага вкъщи, а ходи някъде за около 1 час и тогава се прибира. Дали има друга?
След случаят от миналата година постоянно ме преследват съмнения. Дали се държи с мен добре, за да замаскира дадена ситуация. Уточнявам, че раздялата ни миналата година не беше заради друга жена. Какво ще кажете вие, дали си въобразявам някакви неща или....
) ще доведат само до бавно мъчение за авторката, защото за да тръгнеш да ровиш ти вече вътрешно си убедена, че той кръшка и колкото повече нищо не намираш, защото мъжете могат да са много хитри, толкова повече ще се изяждаж и всеки негов жест, действие или дума ще бъдат отсявани през призмата на "изневярата". Няма смисъл да й работи въображението и да се терзае. Ако има нещо той е този, който трябва да се срамува, а не тя, че е "имала наглостта" едва ли не да попита съпруга си, бащата на детето си, дали си има друга. Най-малкото, когато си с някого от 10 години познаваш реакциите му и понякога няма нужда от доказателства черно на бяло, за да разбереш, че си лъган от този човек. 