Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 апр. 2006, 10:57 ч.

КАК ПРИЕХА РОДИТЕЛИТЕ НА ПОЛОВИНКАТА ВИ ВАШЕТО ДЕТЕ?

  • 3 033
  • 43
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 550
Всичко зависи от хората, с които контактуваш, от характерите им и от вижданията им по въпроса. Ако са хора отворени за света и за контакти с него, с широки и любвеобилни сърца, то проблеми никакви няма да имаш. Бързо ще свикнат с детенцето ти, ще го приемат лесно и добре, и всичко ще е о.к. Но ако са консервативни, ако са затворен тип хора, ако робуват на стари предразсъдъци, или ако смятат, че поради факта, че си самотна майка, си по-долна категория, или че ще обремениш излишно сина им и т.н., определено няма да се получат топли взаимоотношения. Така, че първо се постарай да ги разбереш добре що за хора са,и тогава решавай дали да допуснеш детенцето си до тях. А и следи внимателно контактите им,и ще прецениш. Но имаш ли и най-малките съмнения, дръж се по-настрани.

# 31
  • София
  • Мнения: 9 037
Това за виси от човек.Както каза bigoniима хора,които приемат такава ситуация,други-не.Родителите на приятеля ми за щастие приемат много отворено и дори любящо детето ми.То има казва бабо и дядо.Свекърва ми се обажда да пита как е,праща му подаръци,дори изявява желание да го гледа.Те нямат други внучета засега,но не мисля,че това е от значение.Детето ходи с удоволствие у тях и се надявам и за в бъдеще да е така.Ако аз бях в на тяхно място бих била със същото мислене,за мен важи принципа,че никой не е застрахован и не знаеш какво ще ти поднесе живота.Благодарна съм на тези хора,че имат такава доблест и доброта.Надявам се да има повече като тях.Ако все пак не могат да се отърсят от насадените догми и предрасъдъци,не им натрапвй детето.Твоята любов и тази на приятелят ти,както и на всички близки му е достатъчна.Дай им време,може да си променят мирогледа.

# 32
  • София
  • Мнения: 3 418
  Сега ще се включа и аз само, че с поглед от другата страна.
  Девер ми живее с жена, която има момченце от предишен брак(мъжът  й е починал). Приел е детето, то му казва татко и си живеят добре. Скоро им се роди още едно момченце.
  Ние с мъжа ми смятам, че сме подходили от добре по-добре - приели сме детето като дете на брат му. Говорим на нашите деца, че това дете им е братовчед, постоянно се събираме по празници. Подаръци за него като и за нашите деца, НО от другата страна (жената) има страхотна резервираност. Тя не се и старае да покаже на момченцето, че ние сме му близки. То се държи много лошо и с нас, и с децата ми, и със свекър ми и свекърва ми, а не му се правят забележки.
  Девер ми постоянно го води при свекъра и свекървата да го гледат. Те в старанието си да приемат детето добре, направо се престарават и се оказва, че за него има повече внимание отколкото за другите им внуци(моите двете и бебето на девера). Което пък е леко дразнещо за мен, защото моите деца ги виждат много рядко, че имали работа , а другото дете го гледат всяка събота и неделя.
  Според мен е доста изкуствена ситуацията, да накараш детето да приема "нов комплект"хора за баба и дядо, а да не му даваш да ходи при другите си баба и дядо(на таткото).
  Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против детето и жената на девера. Разбираме се чудесно, но ми се струва, че не е добре така да се насилват нещата и да се изисква някакво специално поведение. Трябва време и повече търпение.
  Panther е малко краен, но има истина в думите му - всяка майка си я боли за нейното дете, но трябва да се постави и от другата страна и тогава ще се приемат по-нормално нещата.

# 33
  • София
  • Мнения: 3 179
 
  Според мен е доста изкуствена ситуацията, да накараш детето да приема "нов комплект"хора за баба и дядо, а да не му даваш да ходи при другите си баба и дядо(на таткото).
 
 
Нещо не си разбрала в ситуацията - тук не става въпрос за не даване да ходи при другите баба и дядо - те просто са забравили за детето. А и аз не им се обаждам за да ги подсещам, че имат внучка.

Това което описваш като ситуация при вас не е нормално.  Thinking
И сигурно е доста дразнещо. Доколкото разбирам на това детенце му липсва възпитание и то за това е виновна майката. Не разбрах как се държи детето с девера ти. Той не му ли прави забележки , след като майката не се сеща? Детето ходи ли на гости при другите си баби и дядо - да не би те да го настройват против? Мисли ли сте да поговорите с майката за отношението на детето към останалите членове в фамилията или с девера ти? 

# 34
  • Мнения: 934
Хайде и аз с моя "скромен" опит. Имала съм тамън 3 по сериозни връзки с мъже с които живях и от това следваше родителите им поне да pознават моето дете. Оплаквания нямам, никога не съм крила детето си и на първата среща гордо обявявах, че имам дете и че желая това да се приеме като нещо нормално. Първия мъж с кого живях приемаше много добре малката, но имах леки проблеми с майка му. Въпреки че и тя беше разведена малко с предубеждения подходи към дъщеря ми. Но това го отдавам на възраста на която беше въпросния мъж само на 21 и тя мислеше, че е прекалено млад за да живее с мен пък и с доведено дете. Е нейното отношение си каза думата постепенно господина наистина осъзна, че не е лесно да си баща и то толква млад и то не на собствено дете. Не го виня и никога не съм го насилвала да бъде такъв. Нo той беше адски отговорен човек и сметна, че точно тази отговорност трудно ще приеме и надали ще се справи.
Следващите 2 пъти детето ми бе прието с радост. Канеха ни на гости имаше подаръци празнуваше се заедно с детето всякакви празници защото е ясно, че то е неделима част от мен. Не са го възприемали като свое внуче никога, но винаги за зачитали неговото присъствие в живота на сина им и техния донякъде.
За съжаление обаче с сегашния баща на малката ми принцеса и с неговоте родители имам страшни проблеми. Така наречената "баба", не само че не иска да вижда кръвното си внуче при условие, че това и е първата и внучка след 3-ма внуци, пък какво остава за голямата ми дъщеря. Но пък аз чесно казано и да поиска никога, ама никога не бих и дала дори и за 1 минута дъщеря си, след всичките проблеми и обидите нанесени от нея, не желая дори и името и да научавам за мен тази жена е ОНАЯ майката на БНД и никога няма да бъде баба на дъщеря ми. Тя си има комплект баба и дядо и пра такива и тези за мен са важни.
Та в заключение - никога не съм натрапвала детето си но винаги съм казвала открито, че това е част от мен и то би трябвало да получава нужното уважение като дете като личност и т.н. пък на които не му изгажда явно губи.

# 35
  • София
  • Мнения: 3 418
 
  Според мен е доста изкуствена ситуацията, да накараш детето да приема "нов комплект"хора за баба и дядо, а да не му даваш да ходи при другите си баба и дядо(на таткото).
 
 
Нещо не си разбрала в ситуацията - тук не става въпрос за не даване да ходи при другите баба и дядо - те просто са забравили за детето. А и аз не им се обаждам за да ги подсещам, че имат внучка.

Това което описваш като ситуация при вас не е нормално.  Thinking
И сигурно е доста дразнещо. Доколкото разбирам на това детенце му липсва възпитание и то за това е виновна майката. Не разбрах как се държи детето с девера ти. Той не му ли прави забележки , след като майката не се сеща? Детето ходи ли на гости при другите си баби и дядо - да не би те да го настройват против? Мисли ли сте да поговорите с майката за отношението на детето към останалите членове в фамилията или с девера ти? 


 За "изкуствената ситуация" имах предвид в нашето семейство.
А на детето му се правят забележки от девера, но то така или иначе никой не слуша. Мислила съм да говоря с майката, но мъжа ми не дава и дума да кажа, да не съм се бъркала и т.н. А иначе и той вижда как стоят нещата - от нас добронамереност, а от другата страна резервираност. Допускам, че може би трябва още време, но те все пак са заедно 2 години вече... Абе най-много се ядосвам, защото изкарват нещата страшно деликатни(а това си е най-нормална житейска ситуация) и всички гледат да са много тактични, сакън да не се разсърди новата снаха( ама за какво ли?) и в крайна сметка никой не казва какво мисли(а на мен пък ми не дават да си кажа Wink).

# 36
  • София
  • Мнения: 3 179


[/quote]

 За "изкуствената ситуация" имах предвид в нашето семейство.
А на детето му се правят забележки от девера, но то така или иначе никой не слуша. Мислила съм да говоря с майката, но мъжа ми не дава и дума да кажа, да не съм се бъркала и т.н. А иначе и той вижда как стоят нещата - от нас добронамереност, а от другата страна резервираност. Допускам, че може би трябва още време, но те все пак са заедно 2 години вече... Абе най-много се ядосвам, защото изкарват нещата страшно деликатни(а това си е най-нормална житейска ситуация) и всички гледат да са много тактични, сакън да не се разсърди новата снаха( ама за какво ли?) и в крайна сметка никой не казва какво мисли(а на мен пък ми не дават да си кажа Wink).
[/quote]
При нас нещата са съвсем различни - дъщеря ми се държи възпитано с тях, но гледа да не ни изпуска от поглед /мен и приятелят ми - или се лепва за него или за мен/. Това предполагам е така защото те се държат доста резервирано и студено - понякога даже все едно детето не е в стаята.  Sad Когато пък сме без нея - те никога не проявяват интерес -  не питат къде сме я оставили или как е или нещо такова от любезност - все едно нямам ДЕТЕ. Което мен много ме дразни - трябва да разберат че ние двете сме комплект и синът им е решил, че иска да е с нас - двете. Това не могат ли да го проумеят? Знам че по принцип им трябва време, ама до - кога.

# 37
  • Варна.....
  • Мнения: 1 709
dioni, направо не ми е ясно какво търсиш там, като виждаш такова отношение, а можеш да си сигурна, че детето ти го чувства. Всъщност ти си  знаеш, но на твое място бих ограничила контактите между тях и детенце до минимум- само когато няма нъкад, и за малко, нямя нито една основателна причина да си тровиш детето.

# 38
  • София
  • Мнения: 3 179
dioni, направо не ми е ясно какво търсиш там, като виждаш такова отношение, а можеш да си сигурна, че детето ти го чувства. Всъщност ти си  знаеш, но на твое място бих ограничила контактите между тях и детенце до минимум- само когато няма нъкад, и за малко, нямя нито една основателна причина да си тровиш детето.
ограничила съм ги  Sad
но понякога се налага да ходя там. Приятелят ми твърди , "че просто им трябвало още време и като ни виждат все тримата - щяли да го приемат по бързо". Мислех си и аз да спра да ходя - и за това на великден го оставих сам да отиде - върна се в къщи с яйца и козунак - между всички яйца имаше едно яйце с Барби и едно с Хари Потър /Майка му ги била сложила/, но нищо друго - нито поздрави, нито питане за детето. Незнам - все се надявам да се променят нещата - за да се чувства и той добре. Най хубавото е че той също им се дразни и започна да ги реже вече Simple Smile

# 39
  • Мнения: 244
И аз от малко по-различна страна да ви кажа. От 10 годишна възраст съпругът ми е живял с баща си и втората му жена. Та тази ми свекърва (че имам и още една - майка му) винаги го е приемала като свое дете, съответно мен и децата ни. Свекър ми почина преди 8 години, когато голямото ни дете беше на 4 месеца, ако нейното отношение към мъжа ми и семейството му е било по задължение - отдавна да се е "оттеглила". А каква е ситуацията всъщност - тя е точно толкова баба на децата ни, колкото и собствената ми майка. Живее в друг град и работи, но през ваканциите децата са при нея, при възможност идва у нас за почивните дни, за рожденни дни и др. празници прави всичко възможно да дойде, чуваме се постоянно по телефона.  Честно казано аз никога не съм я имала за "неистинска" свекърва или баба.
Всичко си е до човека - веднъж приела съпруга ми, тя не го дели от другото си дете (общо със свекър ми). И 30 години по-късно се радва не само на неговата обич, но и на моята и най-вече на децата ни, които я обожават.

# 40
  • Мнения: 2 479
   А искате ли да знаете как е от страната на детето?Аз съм дете на разведени родители и майка ми и баща ми живеят с други "половинки",които съответно си имат родители...Никога нищо лошо не съм видяла да се каже или направи в мое присъствие от тези хора - и от едната,и от другата страна - спрямо нас.  НО...никога и за миг не съм ги почувствала като баби и дядовци.Причините са много - 1.Имам си истински такива,които са се грижили за мен. 2.Другите "баби и дядовци" си имат собствени внуци,за които са се грижели. 3.Колкото и да сме се приемали взаимно и да сме добре настроени едни към други,винаги когато се съберем на едно място - истинските и неистински внуци със съответните баби и дядовци,се усеща огромната разлика във връзката между тях и нас...(малко объркано стана,но се надявам да ме разберете).
   С две думи - мен тази ситуация ме устройва и ме е устройвала напълно и като дете.Тези хора ме приеха и аз ги приех,но не сме контактували особено често и никой не ме е карал да ги имам за много близки.
   Моят съвет е да не насилвате нещата - помислете за децата си,те усещат всичко.Ако с мъки се опитвате да пришпорите нещата,може да ги усложните излишно.Нека родителите на половинките ви знаят,че имате дете - ако то е добре дошло при тях,предполагам,че сами ще поемат инициативата.

# 41
  • София
  • Мнения: 3 179
Не очаквах да постъпят така  Tired
Много съм разочарована  Sad

Детето имаше рожден ден, не се обадиха за да я поздравят, а за да се опитат да ангажират сина си за целия уикенд.  След което се и цупят даже  Crossing Arms
ЗАЩО ТАКА???  newsm78

# 42
  • Мнения: 1 760
А те знаеха ли,че детето има рожден ден?Може би са очаквали да ги поканиш?

# 43
  • София
  • Мнения: 3 179
А те знаеха ли,че детето има рожден ден?Може би са очаквали да ги поканиш?
Да, разбира се, че знаеха.
Не съм ги канила, защото беше детски рожден ден, те знаеха и това.
Важното е, че вече ми мина и нямама намерение да им отмъщавам или не смятам да се държа зле с тях. Rolling Eyes

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт