Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 май 2016, 23:16 ч.

Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 6

  • 146 655
  • 649
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 9 598
"Опитът да примириш идеала с реалността винаги е обречен на неуспех."

С. Спарако "Никой не знае за нас"

# 646
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 8 757
Накрая се обади... Чак сега!
Почти забравих - много време мина!
Да пита как съм... Ами, все така...
(така я карам вече от година)
Той честичко присещал се за мен -
намерил време днес да се обади...
Звучеше ми объркан и смутен -
надявал се и искал да не страдам...
Но нещо ме стъписа във гласа -
почувствах го - болезнено и ясно!
Усетих го - и то не бе вина! -
Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!
Във вените кръвта ми закипя!
Обадил се! Какво благоволение!
Аз хиляди неща ще понеса,
но само през трупа ми - съжаление!!!

Мариела Челебиева

# 647
  • Sofia
  • Мнения: 52
Обожавам го! Със затаен дъх и доза любопитство го прочетох до края. Толкова много ми хареса, че като свърши ми се прииска още. Потърсих в Гугъл, но намерих няколко стихове от различни източници, които също ми допаднаха. Дали знаете мога ли да намеря повече от този автор?
Накрая се обади... Чак сега!
Почти забравих - много време мина!
Да пита как съм... Ами, все така...
(така я карам вече от година)
Той честичко присещал се за мен -
намерил време днес да се обади...
Звучеше ми объркан и смутен -
надявал се и искал да не страдам...
Но нещо ме стъписа във гласа -
почувствах го - болезнено и ясно!
Усетих го - и то не бе вина! -
Бе сто пъти, не - двеста, по-ужасно!
Във вените кръвта ми закипя!
Обадил се! Какво благоволение!
Аз хиляди неща ще понеса,
но само през трупа ми - съжаление!!!

Мариела Челебиева

# 648
  • На изток от Рая
  • Мнения: 803
''Имаме 40 милиона причини за неуспех, но нито едно извинение."

''Смелостта не е нещо, което чувстваме. Тя е нещо, което показваме."

''Най-големият подарък, който може да си направим, е да се посветим на целта да живеем автентично. Да бъдем верни на себе си обаче не е лека задача. Трябва да се освободим от съблазните на обществото и да живеем по собствени правила, следвайки собствените си ценности и първоначалните си мечти. Трябва да се вслушаме във вътрешното си аз; да изследваме дълбоките си, невидими надежди, желания, качества и слабости, които ни правят това, което сме. Трябва да разберем къде сме били и къде отиваме. Всяко решение, което вземем, и всяка стъпка, която предприемем, трябва да са съобразени с целта да живеем живот, който е истински, честен и автентичен за нашето аз и само за нашето аз. Когато действаме по този начин, със сигурност ще постигнем щастие, надхвърлящо и най-смелите ни очаквания. "

Из ,,Тайните писма на Монаха, който продаде своето ферари"
                                                                                   Р. Шарма

# 649
  • Там, където мечтuте нuкога не свършват ❤
  • Мнения: 3 029
...
- Хайде Сам, само ти остана. Направи предизвикателството...забавно е!
- Предизвикателство ли? За какво говориш, Макс?
- Не ми казвай, че наистина не си чул? Онова, в което качваш своя снимка сега и преди десет години. Хайде...направи го!
- Своя снимка сега и преди десет години? И какъв е смисълът на всичко това?
- Е как? Така всички в мрежата стават свидетели на твоята промяна. Забавно е. Със сигурност преди десет години не си изглеждал така, както сега.
- Моята промяна...? Мислиш, че промяната, която човек претърпява за десет години може да се изрази в снимка тип „открийте десетте разлики“? Не я разбирам тази мания със снимките...какво показват те? Един бял косъм в повече? Една бръчка бонус? Е да...може и да успееш да доловиш мъката, умората или натрупания гняв у някого, гледайки очите му, но никога не ще разбереш какво му се е случило. Едва ли някой би качил снимка с реалното си душевно състояние. Защото...какво правят всички...показват две еднакво усмихнати снимки, за да разбере аудиторията, че колкото са били щастливи преди-толкова и сега...Или използват стара снимка, в която са били по-едри, по-грозновати, по-невзрачни, с повече комплекси...а настоящата е коренно различна...изваяни тела, поправен нос, белнати зъби и тунинг по устата и гърдите...какво е това...защо? Искаш да чуеш как „нямаш нищо общо със себе си, тогава и сега“, или как „не си мръднал“...Моля те...кой има нужда от това помпене на его? Нима някой ще погледне през теб? Нима някой ще иска да чуе историята ти? Не е ли по-важно какво си преживял за тези десет години...белезите, които си получил...сърцата, които си разбил и пътите, в които са те наранявали? Сега сме на 29 години...тогава сме били на прага на двадесетте...Не е ли по-важно какви са били мечтите ни тогава и какви са днес? Дали изобщо мечтаем днес? Ами приятелите? Помниш ли тогава колко приятели си имал? Колко от тях останаха до теб и до днес? А ти до тях? Колко минаха през Живота ти, поспряха се, ползваха от теб и ти от тях и до там...? Колко от тях не са сред живите вече? Колко пъти плака за тези 120 месеца? Кога беше най-щастлив? Къде бе твоят дом през това време? А къде е сега? Макс, това е процес...това е Живот и Той не може да бъде описан в две снимки...или какво...тогава на снимката си бил по скъсани джинси, а в настоящата си с костюм и следователно днес си много по щастлив...Глупости...Фалш, показност и его! А помниш ли пред блока беседката, на която седяхме до късни часове през лятото? Къде е сега? Къде е паркът, където целуна Мария за първи път? Къде са игрищата, на които играехме футбол? Къде е природата? Знам какво ще кажеш...“това са просто две снимки, на които да се позабавляваме, сравнявайки смотаните си прически тогава и оплешивелите си глави сега“...Може и да си прав...може би аз приемам нещата прекалено сериозно...но Макс...тогава ти искаше да станеш рали състезател, а сега си преподавател по философия...не е ли по-важно какво се е случило за да претърпиш тази промяна...как загуби жена си в автомобилна катастрофа и как от абсолютен келеш се превърна в баща, отглеждащ сам сина си...това е Макс...твоите десет години са много повече от това...и ти трябва да уважаваш тази твоя история...твоят Път...твоята истина...защото твоите десет години...това си ТИ!

Илиян Великов - #ТрилогияНаЖивота #moody2016

Общи условия

Активация на акаунт