Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 май 2016, 21:51 ч.

Луда ли съм,моля ,дайте ми съвет

  • 16 031
  • 240
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 320
На мен никак не ми звучи добре описанието на въпросния мъж, прочетох всички постове на авторката. Като някоя совалка напред-назад, сърдел се щото тя заспала и пропуснала да прави секс с  него та "повече не повторила тая грешка", навремето седял без работа щото не му харесвали обявите в джобса и тя го издържала, а за благодарност той си лекувал депресията като я влачел всяка вечер на барчета за да пие.  Има дете от нея ама през вечер си събира багажа щото жена му трябва да му тича по фасоните. В това изнасяне някъде да е споменал детето си?! И за капак на всичко има претенции към НЕЙНИЯ бизнес, който явно досега ги е издържал и спасявал в трудни моменти. Никъде не прозвуча дори намек, че мъничко поне е оценил нейните усилия в работата. Не, по-логично е тя да плюе на всичко и да отиде да живее в града като много добре му е ясно, че това почти сигурно значи край на нейната работа. Почти.

Аз въртя собствен бизнес. Мъжът ми работи на две места, на заплата е. Имало е периоди, в които само аз съм издържала семейството ни, така както е имало периоди, в които го е правел той. Просто работата и на двама ни е сезонна и така се получава. Работим здраво и понякога нямаме време да се видим и да си кажем няколко нормални изречения, но на никой от нас не е хрумвало да поставя ултиматуми или да убеждава другия да зареже работата си. Подобна налудничава идея би ме накарала сериозно да си помисля дали този мъж е с всичкия си и дали има място в живота ми. Нищо, че имаме и дете.

Авторке, съвет за връзката ти не мога да дам. Единственото, което мога да кажа е следното - за нищо на света не си зарязвай бизнеса. С несериозен мъж като описания от теб не се знае дали утре няма да си сама с две деца и тогава ще ти трябва всяка стотинка.
Да,той никога досега като че ли не е оценил това че се справям,че като се е налагало аз съм изхранвала семейството ни.И наистина няма да си зарежа бизнеса-за магазина незнам,то там е взело дало по принцип,но за земеделието-толкова усилия съм вложила,европейски проекти и тн.
И аз на моменти се питам дали му няма нещо,мн несериозно е това-тръгвам си.А като родих седмица след това искаше да си тръгне,защото не издържал да се ядосва с магазина и аз тогава му обещах да го махна,но после не го направих,това неговото си беше чисто изнудване.Аз съм убедена,че той трудно ще намери такава жена като мен,не че се хваля,но и всички хора около мен казват,че съм постигнала мн сама,работя мн,отгледах си сама детето и вървя напред.И недоумявам той как омаловажава всичко това и вместо да се гордее със жена си,се ядосва на това което имам-вече имаме двамата.Не че и аз съм безгрешна,но си давам ясна сметка,че повечето компромиси ги правя аз.Ето за апартамента-той иска да е в конкретен квартал,само там и никъде другаде,е,аз се съгласих,но в крайна сметка и двамата ще го купим,така че и аз имам право на глас.А той не вижда тези мои отстъпки

# 61
  • Мнения: 320
Иска той да команда и да държи касичката. Тръгвам си, връщам се. Манипулаторче. Едни бивши съседи бяха така - мъжът все се заканваше да си тръгва, все скандали, после се заканваше да се самоубива за глупости. При един глупав спор, взе че наистина скочи от 12-тия етаж, ей така просто на инат. Те манипулаторите са си психически нестабилни по принцип. Ако не бяха нямаше да прибягват до манипулация.
Ох,дано да не е така.Той когато казва че си тръгва в дадения момент наистина го мисли и го иска,но после като се разплача и тн и му минава.Но пак казвам от месец не се е случвало вече.
А по отношение на касичката ,искам да си имам мои пари,защото съм убедена че ще поискам някога нещо,може да  е скъпо и той да сметне че не си заслужава и какво-искам да знам че мога да си го позволя.Съжалявам,но за мен семейството не е да си зависим от даден човек,защото някой може да сметне за грешно това,че искам да имам някакви пари отделно.

# 62
  • Мнения: 320
Похвално е, че все повече млади хора се занимават със земеделие и се връщат към корените си. Лично аз много се радвам и те поздравявам за това.
Благодаря,аз хабер си нямах от земеделие,но баща ми беше този който ме подтикна-смея да твърдя че той е страшно предприемчив човек и той ми е набил в главата това ,че трябва човек да се развива и да върви напред,а има хора като моя мъж които нямат такава потребност,не му се сърдя и се мъча да го разбера и него,но това че той не иска да се развива ,нека поне на мен не ми пречи.
И така -благодарение на това че кандидатствах по проект си купих земя,после теглих кредит и си экупих още,е не е кой знае колко 130 дка,но реално никак не е малко за един млад човек

# 63
  • Варна
  • Мнения: 12 112
А ти защо плачеш? Я другия път /защото съм на 100% убедена, че ще има следващ път и то не един само/ недей плачи. Като ти каже, че си тръгва стой, мълчи и му гледай сеира.  На бас се хващам, че никъде няма да отиде. Като види един-два пъти, че не му се връзваш на номерата, може и наистина да се промени нещо. Дето се казва - с неговите камъни по неговата глава. Сега е силен вилен, защото вижда, че ти пука. Ми следващия път не го показвай. Може да ти ври отвътре, но си мълчи.

# 64
  • Мнения: 320
А ти защо плачеш? Я другия път /защото съм на 100% убедена, че ще има следващ път и то не един само/ недей плачи. Като ти каже, че си тръгва стой, мълчи и му гледай сеира.  На бас се хващам, че никъде няма да отиде. Като види един-два пъти, че не му се връзваш на номерата, може и наистина да се промени нещо. Дето се казва - с неговите камъни по неговата глава. Сега е силен вилен, защото вижда, че ти пука. Ми следващия път не го показвай. Може да ти ври отвътре, но си мълчи.
Права си,майка и тя така ми казва-няма да плачеш,остави го,да видиш какво ще направи.Ох,искрено се надявам да няма следващ път,проблеми така не се решават,само с говорене,обсъждане се получават нещата

# 65
  • София
  • Мнения: 1 883
За мен възникват вда важни въпроса от темата-на колко километра е селото от града и за какъв период са пътуванията на мъжа ти?
Ако отсъства по 3 месеца е много нормално да не ти се иска да напускаш родното си място и да оставаш задълго сама в непознат град. От друга страна с порастването на детето е добре то да учи в града, където ще получава по-добро образование и възможности за странични занимания и спорт.

# 66
  • Мнения: 320
За мен възникват вда важни въпроса от темата-на колко километра е селото от града и за какъв период са пътуванията на мъжа ти?
Ако отсъства по 3 месеца е много нормално да не ти се иска да напускаш родното си място и да оставаш задълго сама в непознат град. От друга страна с порастването на детето е добре то да учи в града, където ще получава по-добро образование и възможности за странични занимания и спорт.
На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село

# 67
  • Мнения: 7 857
Аз не виждам защо тогава се плашиш
Селото е близо ,кола имаш,бизнеса си върви ,етажа от къщата си стои
Отивате ,живеете в града ти си движиш нещата/ ако искаш може и всеки ден да пътуваш до село и да си наглеждаш бизнеса/ и нещата ще се подредят
Дали са ти един много добър съвет относно мъжа ти.Не плачи повече никога когато пак реши че ще си тръгва
Даже ако се наложи привидно се съгласи.Кажи му " добре щом така си решил"
Най вероятно друга песен ще запее когато види че номерата му вече не минават

# 68
  • София
  • Мнения: 1 883
Три месеца е много дълъг период. Трябва добре да помислите как ще се оправяте с две деца в града или в селото и да изберете по-доброто. Съфорумките дадоха много и различни съвети, но крайното решение си е ваше.
Но важното в случая е да не се отказвате от бизнеса си, щом растоянието е 20 минути не е невъзможно. В София хората пътуват по час и половина в едната посока за работа ежедневно, така че е постижимо.

# 69
  • Мнения: 320
Аз не виждам защо тогава се плашиш
Селото е близо ,кола имаш,бизнеса си върви ,етажа от къщата си стои
Отивате ,живеете в града ти си движиш нещата/ ако искаш може и всеки ден да пътуваш до село и да си наглеждаш бизнеса/ и нещата ще се подредят
Дали са ти един много добър съвет относно мъжа ти.Не плачи повече никога когато пак реши че ще си тръгва
Даже ако се наложи привидно се съгласи.Кажи му " добре щом така си решил"
Най вероятно друга песен ще запее когато види че номерата му вече не минават
Ох,плаша се,защото ще трябва да сменя обстановката предполагам.Знам че няма да съм първата нито последната,но с годините на човек му става все по-трудно да си променя начина на живот.
А по отношение на мъжа аз съм го предупредила когато тръгна сега последния път-следващият път когато реши,че иска да си тръгне няма да му се моля да остане и няма да го спра и засега не са му минавали такива мисли

# 70
  • Мнения: 320
Три месеца е много дълъг период. Трябва добре да помислите как ще се оправяте с две деца в града или в селото и да изберете по-доброто. Съфорумките дадоха много и различни съвети, но крайното решение си е ваше.
Но важното в случая е да не се отказвате от бизнеса си, щом растоянието е 20 минути не е невъзможно. В София хората пътуват по час и половина в едната посока за работа ежедневно, така че е постижимо.
Ами аз лично бих предпочела да си живеем на село и да караме децата до града,но като пари няма да е малко,а и е хубаво да си имаме все пак и в града жилище,защото сега като ходим оставаме в родителите му,а синът ми расте и ще има нужда от някакво жилище,най-малкото за да се научи на самостоятелност,аз лично мн държа на това,мамино синче не искам да възпитавам.От четири години и половина той започна да стои сам,в началото по един два часа,просто обстоятелствата го наложиха,но не съжалявам.
Просто имам чувството,че там няма да го имам това спокойствие което имам тук,а иначе за децата-аз се справям сама,в момента родителите ми са в чужбина и съм съвсем сама,но това хич не ме бърка.А в града свекървата е там ,би помагала,но аз просто искам доколкото мога да се оправям сама,не искам да ги свиквам така ,а и не искам и аз да свиквам така

# 71
  • София
  • Мнения: 15 376

На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село
Никой от имащите възможност да живеят през лятото на село, не я пропуска, та не виждам какъв ти е проблема?
Мъжът ти е съгласен, доколкото разбрах, а през зимата нямаш работа при орехите.......
Мисля си, че трябва да се успокоиш и да не създаваш напрежение- та, вие се виждате на три месеца за 3 седмици и ако непрекъснато си напрегната с притесненията си, не ще иска да си ходи, ами оттатък!
Мисля си, че можеш съвсем спокойно да си движиш бизнесите и без излишни обяснения, след като той няма интерес.
Приеми, че ще си работи нещо различно- не всеки става за предприемач.
И друго си мисля- една баба не може да се справи перфектно с бебе и по- голямо дете едновременно.
Затова, не ѝ налагай на свекърва ти изведнъж такава тежест- карай полека. Peace

# 72
  • Мнения: 320

На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село
Никой от имащите възможност да живеят през лятото на село, не я пропуска, та не виждам какъв ти е проблема?
Мъжът ти е съгласен, доколкото разбрах, а през зимата нямаш работа при орехите.......
Мисля си, че трябва да се успокоиш и да не създаваш напрежение- та, вие се виждате на три месеца за 3 седмици и ако непрекъснато си напрегната с притесненията си, не ще иска да си ходи, ами оттатък!
Мисля си, че можеш съвсем спокойно да си движиш бизнесите и без излишни обяснения, след като той няма интерес.
Приеми, че ще си работи нещо различно- не всеки става за предприемач.
И друго си мисля- една баба не може да се справи перфектно с бебе и по- голямо дете едновременно.
Затова, не ѝ налагай на свекърва ти изведнъж такава тежест- карай полека. Peace

О,аз даже и не искам ,искам да си ги гледам сама,това е най-добре.Ох,след толкова коментари,като че ли темата се поизчерпа и се чувствам малко тъпо.Когато си мисля нещата ми звучат толкова сериозни и притеснителни,а така като ги споделя,като ги кажа и ми се струват безмислени.Сякаш съм някаква лигла нямаща проблеми и седнала да си ги измисля.Надявам се всичко да се нареди и наистина ще се опитам малко по-спокойно.Уж все се старая да търся решение на всичко ,но понякога наистина не виждам светлина в тунела

# 73
  • Мнения: 4 513
Ето го егоистичното мислене ... "Да, децата ще са по-добре в града, но предпочитам от село да ги водим там", "Да, тук почти няма хора (и за теб, и за децата ти)", "Да, мъжът ми направи вече компромис, сега е мой ред", "Да, сега децата не могат да получат качествено образование" и накрая пак обясняваш как на теб ти е по-добре да си си на село. Ама е добре само за теб. Нито за децата ти е така, нито за мъжа ти.
Не видях на колко години са децата, но ще дойде момент, в който ще искат да ходят на извънкласни дейности, или да излязат със съученици, или да отидат на дискотека (пък било то и детска) и тогава какво? Ще ходиш да ги прибираш сякаш са 10 годишни ли? Ще станат на по 15-16, ще си хванат по някое гадже и няма да могат да излязат с него, защото трябва да гонят автобуса за село Whistling
И това защо? Защото на теб не ти се пътува всеки ден някакви си 40мин. общо от и до града. Страхувала си се от новото ама не мислиш, че в един момент твоят комфорт ще е причина за дискомфорта на децата ти Whistling

# 74
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 580
                  И той ще продължи ли да отсъства по 3 месеца?А ти ще бъдеш наблизо до майка му,че да те наглеждат???
                   Купувате апартамента и на двамата на името,местиш се в града официално,когато детето ти стане достатъчно голямо за градина,а ти съ пътуваш за село и си вършиш работата.Събота и неделя пак на село.От магазина може и да се откажеш,от земеделието-не!Там наистина има пари.
                   Никак не стана ясно,как е бил без работа,как е могъл да живее на твой гръб с изкараните от тебе пари, а сега това му пречи.Харесал те е дейна и работеща,а сега си избива комплексите ли?Ако е мъж на място наистина ще седнете,ще поговорите,кое е добро за деца,за вас,как на практика ще осъщесвявате дейностите - без заплахи и събиране на парцали.Както ти си се оправяла сама достатъчно години и с дете,а той май до 35 си година е мислил само за себе си и е живуркал до мама и тати.Май ти си по-порасналата от двамата...

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт