Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 май 2016, 21:51 ч.

Луда ли съм,моля ,дайте ми съвет

  • 15 793
  • 240
  •   1
Отговори
  • Мнения: 317
Здравейте,пиша тук защото от една седмица направо откачам,а имам нужда от адекватни мнения.
Омъжена съм от година и половина,три месеца след запознанството сключихме брак.Имаме дъщеря на пет месеца,а аз имам син на 9 години.Ох,толкова са мн нещата нз откъде да започна.
Обичам го и той ме обича,но...живеем при родителите ми,нормално да искаме да се отделим,засега отделянето е на друг етаж.Ще се местим в града,ще купуваме апартамент.От една страна го искам,защото тогава ще бъдем напълно самостоятелни,а не сме малки на по трийсет и кусур години,но от дванайсет години живея на село и откачам при мисълта че като отидем там техните ще са постоянно у дома,а реално той ме убеждава че няма да е така.Те са добри и даже ще помагат мн за малката,обаче аз умирам от ревност ли нз от какво чувство.Не искам да им я давам,а нямам абсолютно никаква основателна причина за това.А с моята майка не се чувствам така.И не става въпрос че и нямам доверие на свекито-не,и това ме кара да откачам-няма нищо лошо да помагат като се наложи.Може би проблемът е че синът ми го отгледах сама с помощта на родителите ми,а сега вече има други баба и дядо в уравнението и ми е трудно.Това моето егоизъм ли е?Като лудите си представям как като сме вече в апартамента и те ще идват и ще искат да я вземат и да я разходят,а в това по дяволите няма нищо лошо.Как да го преодолея?
И момента с племенниците на мъжа ми-той ги обича мн,което пак е супер,но си представям как и те постоянно ще са във нас и пак откачам....а те реално са постоянно в свекъра и свекървата,защото майка им работи и си има приятел и живее на друго място,а те живеят с баща си,но реално бабата и дядото ги гледат-и това ме дразни-как може майка им да се чувства добре в тази ситуация.А не съм права ,защото и моят син е отгледан след три годишна възраст от баба си-аз работех-когато съм била в къщи след работа отговорността си я поемах изцяло.Незнам,някак си в моето съзнание си мисля,че свеки и свекър ще са мн доволни че ще сме близо до тях,едва ли не като някакво прецакване на моите родители.Ох...неможах да го обясня,и знам че не съм права и знам че докато не заживеем няма как да разбера какво ще се случи,а това ще стане чак след една година...Луда ли съм,това са пълни глупости,но ми тровят яко живота,да не говорим че и самата промяна с местенето ще ми е мн трудна,но ще свикна,няма накъде.Защото мъжът ми прави забележки че живеем с нашите,че съм зависима от тях,а като отидем там-няма ли да е така с техните.Честно,на моменти ми се иска да се изнесем някъде надалеч от всички,не съм си мислила че ще имам такъв проблем-а той май е  само в моята глава.Съжалявам за романа,който се получи

# 1
  • Мнения: 5 486
Наистина си много объркана. Това разбрах единствено от хаотичния ти пост.Мисля...мисля, че е време да пораснеш и да се пуснеш от полата на майка си. Нищо, че си на 30 и кусур, както пишеш. Някои хора си остават зависими от родителите, докато някой не ги откъсне насила от тях. Мъжът ти иска да ти направи това добро. Трябва да приемеш. Иначе ще си останеш все така объркана като сега.
Прочети си пак поста и виж колко е абсурдно всичко написано.
На твое място бих предпочела да отидем някъде далече от всичката рода и да се справим сами. Боя се, че ти няма да можеш обаче.....

# 2
  • Мнения: 317
Да,права си,че през годините са ми създали зависимост нашите и сега изпитвам чувство на вина,че ще отделя   
внука им от тях.Финансово съм абсолютно независима,но ми помагат за единия бизнес и ако наистина искам да се отделим на сто процента трябва и бизнеса изцяло аз и мъжа ми да си го поемем,но той поне засега  пътува,кара камион и не съм убедена че иска да ми помага,а аз сама не мога-защото трябва да се обработва земя,а аз на трактор не съм се качвала.Толкова пъти съм си мечтала да си живея сама ,с детето,но...човек като свикне по един начин.А и мъжът ми от друга страна-знам че той вече е моето семейство,но той има едни виждания за живота занапред-за него най-важно е да си купим апартамент и толкова,а аз искам да се развиваме,да работим здраво,има ли пари,всичко ще може да си купим.
Странно е защото от 14 годишна живея сама по квартири и съм се оправяла сама,а на 23 се прибрах при тях и  оттогава все тук съм живяла.Не е само заради тях да се чувствам объркана-сега сме в една къща,но аз не изпитвам потребност да ги виждам постоянно,понякога с дни не слизам при тях,те ако се качат

# 3
  • Мнения: 317
Незнам,наистина съм объркана,животът ми вместо да се подреди се обърка тотално.Всичко е мн.сложно-не се караме с мъжът ми,но май по-добре щеше да е ,ако се карахме.Той трудно понесе това да живеем тук и аз го разбирам-за мъж да отиде в къщата на жената не е лесно,постоянно искаше да си тръгне и досега ако нещо има -пак за него решението е -разделяме се.Това е най-лесното решение,аз не съм се омъжила за да се разделям при всяка трудност.Това че пътува също го изнервя-не си бил представял семейния живот така.Аз за да съм солидарна с него не излизам ,а вече цяла седмица не съм мърдала от вкъщи, с никого не се виждам,по цял ден гледам беба и вече лудвам.Имам магазин и там имам проблеми,но не мога да споделя с мъжа ми,защото той по принцип искаше да се отказвам от магазина.Гледам да се оправям сама с парите,защото нали заплатите му да се събират за апартамент,но ми е трудно

# 4
  • Мнения: 5 486
Не знаех всички подробности, малко е трудно така от нещо малко написано да се дава съвет, когато не знаеш всичко около живота на някого.
Как възнамеряваш да въртиш този бизнес, за който разбирам, че е обработка на земя, ако живееш в града? Ще пътуваш до село всеки ден ли? Това ли ще е основната ти професия, която ще те храни в бъдеще? Ако смяташ да работиш все това, трябва да си там, на място. Това може би ще ти е проблемът, ако се преместиш в града. Този магазин също изисква всеки ден да си там, на място....Какво ще работиш в града?
Родителите на мъжа ти мисля, че не са никакъв проблем, но неясно защо ти се занимаваш с тях....Те могат да ти бъдат само от полза. Съсредоточи се върху реалните проблеми, които могат да възникнат в бъдеще, заради местенето, защото се разсейваш с глупости.

Доколкото разбирам, ти издържаш семейството, а мъжът ти си спестява парите за апартамент в града, където иска да се мести. Ти защо се съгласи, като си имаш дом?
Като купи апартамент в града, няма ли да пътува вече? Какво ще работи после?

# 5
  • Мнения: 317
Съжалявам,всичко което написах звучи мн хаотично наистина,каквито са мислите ми в момента.Не съм лигла,не съм и глезла,бачкала съм здраво,без почивен ден,стъпила съм здраво на земята,разсъждавам трезво,е,поне до скоро Sad

# 6
  • Мнения: 832
Защо не си купите апартамента далеч от неговите родители и роднини,така няма да са постоянно у вас. Иначе разбирам мъжа ти напълно - време ви е да се отделите,иска си самостоятелност човека/явно не се чувства комфортно у вашите/, а за бизнеса все ще измислите нещо... Peace Peace

# 7
  • Мнения: 317
Идеята беше като купим апартамента той да се прибере и да се занимаваме със земеделието,но проблема е че засега доходите идват основно от субсидиите,защото имам орехи,които са още мн млади и не са в плододаване,а лешниците които уж трябва да раждат вече много нещо хич ги няма.Та той трябва да извършва обработките,но проблема е че той не го влече много и едва ли не ме обвинява че сме се оженили ,а не сме заедно,защото той трябва да п ътува,но дори и друга да беше,той пак щеше да пътува,защото не иска да работи за 500 лв,той си е направил този избор.А аз поне му предоставям алтернатива-да работим за себе си
А относно магазина-имам продавачки,но нещо хич не върви,друго е аз като работех

# 8
  • Мнения: 317
Защо не си купите апартамента далеч от неговите родители и роднини,така няма да са постоянно у вас. Иначе разбирам мъжа ти напълно - време ви е да се отделите,иска си самостоятелност човека/явно не се чувства комфортно у вашите/, а за бизнеса все ще измислите нещо... Peace Peace


защото той иска апартамента да е близо до техните-те живеят в къща Simple Smile,за да могат да помагат с децата

# 9
  • Мнения: 4 432
Бих те посъветвала да не се местиш в къщата на свекървата. Купете ваше жилище, щом мъжът ти  живее у твоите родители това ще го стимулира да си купи нещо свое. Моето мнение е, че ако отидеш в чуждата къща ще береш много ядове. Казвам ти го като изпатила жена.

# 10
  • Мнения: 832
Защо не си купите апартамента далеч от неговите родители и роднини,така няма да са постоянно у вас. Иначе разбирам мъжа ти напълно - време ви е да се отделите,иска си самостоятелност човека/явно не се чувства комфортно у вашите/, а за бизнеса все ще измислите нещо... Peace Peace


защото той иска апартамента да е близо до техните-те живеят в къща Simple Smile,за да могат да помагат с децата
Е то каква е разликата дали ще живеете на горния етаж у вашите или до неговите родители, ти си искаш твоите родители, а той неговите - за това компромис - далеч от всички!

# 11
  • Мнения: 317
Не знаех всички подробности, малко е трудно така от нещо малко написано да се дава съвет, когато не знаеш всичко около живота на някого.
Как възнамеряваш да въртиш този бизнес, за който разбирам, че е обработка на земя, ако живееш в града? Ще пътуваш до село всеки ден ли? Това ли ще е основната ти професия, която ще те храни в бъдеще? Ако смяташ да работиш все това, трябва да си там, на място. Това може би ще ти е проблемът, ако се преместиш в града. Този магазин също изисква всеки ден да си там, на място....Какво ще работиш в града?
Родителите на мъжа ти мисля, че не са никакъв проблем, но неясно защо ти се занимаваш с тях....Те могат да ти бъдат само от полза. Съсредоточи се върху реалните проблеми, които могат да възникнат в бъдеще, заради местенето, защото се разсейваш с глупости.

Доколкото разбирам, ти издържаш семейството, а мъжът ти си спестява парите за апартамент в града, където иска да се мести. Ти защо се съгласи, като си имаш дом?
Като купи апартамент в града, няма ли да пътува вече? Какво ще работи после?
Да,вече втора година аз продължавам да се оправям основно сама,изкараните от него пари харчим като си дойде.
А защо се съгласих-защото синът ми учи в общинското градче,което е пълно с цигани и мъжът ми иска да променим това,с което съм съгласна,но той е вече голям и на първо време може да пътува.
Не съм против апартамента и эживеенето в града,но ако знаете тук каква е красота,тишина и спокойствие
уж лятото ще си идваме на село,но оня ден ми каза,че не го чувства негово,а в следващия момент нямало значение къде ще живеем,само заради децата искал да се преместим.
Незнам,убедих се,че хора на трийсет и пет,трийсет и шест години с изградени навици,мн трудно ги променят,и единствения вариант са компромисите.Той направи компромис-живя тук,сега е мой ред-ще живея там,но дано всички мои усещания да не се оправдаят,а обикновено шестото ми чувство никога не ме лъже

# 12
  • Мнения: 5 486
Мислех, че сте обсъдили съвсем отговорно какво ще правите като се преместите в града. Земеделието не мърви, не носи очакваните доходи, така се разбира....Магазинчето също не носи добри печалби, а мъжът ти не харесва живота на село.
Ако е така, значи късате със селския живот, отивате в града, той пътува, ти домакиня и ще се оправите. А селският бизнес, колкото върви без теб, толкова....Ако не ти харесва тази алтернатива и си искаш живота на село, още сега се опъни на мъжа си, докато не сте купили жилището. Иначе после отиваш там и край! Научи се да казваш точно какво искаш. В прав текст. Не да се терзаеш и да мрънкаш после. Виж мъжът ти как е казал, че не ще на село и действа по въпроса. Ти защо не правиш като него? Това при положение, че знаеш какво искаш, де Laughing

# 13
  • София
  • Мнения: 11 223
Успокой се малко, много ти се е натрупало  Hug
Ново семейство сте, тепърва си нагласяте живота, нормално е да има търкания.
Най-важното за мен е дали той знае твоите притеснения относно родителите му и дали е склонен да отстъпи за това апартамента да не е баш съвсем до тях.
Второто е хубавичко да си поговорите за тива какво ще се случи след този апартамент и от какво ще се прехранвате, защото изглежда като всичките ви планове да са свързани със селото, в което няма да живеете, което реално ги прави нереалистични.
Вземете уточнете тези неща, те са важните.
А доколко техните ще се месят хич няма какво да го мислиш отсега, може и да не им видиш очите Simple Smile

# 14
  • Мнения: 317
Бих те посъветвала да не се местиш в къщата на свекървата. Купете ваше жилище, щом мъжът ти  живее у твоите родители това ще го стимулира да си купи нещо свое. Моето мнение е, че ако отидеш в чуждата къща ще береш много ядове. Казвам ти го като изпатила жена.

Да,отделно ще бъде,апартамент,но до тях,че да можелл през деня да  отиде,колата да си измие ...хаха,тъпо,нали

# 15
  • Мнения: 317
Защо не си купите апартамента далеч от неговите родители и роднини,така няма да са постоянно у вас. Иначе разбирам мъжа ти напълно - време ви е да се отделите,иска си самостоятелност човека/явно не се чувства комфортно у вашите/, а за бизнеса все ще измислите нещо... Peace Peace


защото той иска апартамента да е близо до техните-те живеят в къща Simple Smile,за да могат да помагат с децата
Е то каква е разликата дали ще живеете на горния етаж у вашите или до неговите родители, ти си искаш твоите родители, а той неговите - за това компромис - далеч от всички!
Нали,точно така ще се получи-от трън та на глог.Но жалкото е че няма как далеч-града не е голям

# 16
  • Мнения: 317
Мислех, че сте обсъдили съвсем отговорно какво ще правите като се преместите в града. Земеделието не мърви, не носи очакваните доходи, така се разбира....Магазинчето също не носи добри печалби, а мъжът ти не харесва живота на село.
Ако е така, значи късате със селския живот, отивате в града, той пътува, ти домакиня и ще се оправите. А селският бизнес, колкото върви без теб, толкова....Ако не ти харесва тази алтернатива и си искаш живота на село, още сега се опъни на мъжа си, докато не сте купили жилището. Иначе после отиваш там и край! Научи се да казваш точно какво искаш. В прав текст. Не да се терзаеш и да мрънкаш после. Виж мъжът ти как е казал, че не ще на село и действа по въпроса. Ти защо не правиш като него? Това при положение, че знаеш какво искаш, де Laughing
Сега става още по-шантаво-защото той за всяко нещо  е готов да се разделим,щом не ми харесва-да се разделим.
Незнам,страх ме е да си призная,че може и сгреших с този брак,но го обичам,но не става само аз да правя компромиси.
А по отношение на земеделието-субсидиите са добри-догодина очаквам 20 хил лв.
Не ме бърка да имаме апартамент ,стига да се прибираме и тук

# 17
  • Мнения: 317
Страх ме е ,страх ме е да остана сама с две деца,от двама различни мъже,това беше най-големия ми кошмар и той може и да се сбъдне.Но не може да искаш да оставиш жена си защото щяла да тегли кредит.и то не за какво,а за да участвам в европейски проект,за машини,за инвестиция,тези пари после ще се върнат.И нека подчертая,че какъвто и кредит да съм имала един лев не съм му поискала,плащам го,но той го е страх

# 18
  • Мнения: 4 432
Ох рени, то и мен ме е страх да остана сама с децата, та макар и от един баща. Гледай си бизнеса, бъди смела. Апартамент до родителите му ми звучи по-добре от етаж от къща с общ двор. Притеснявам се да не се държат лошо с голямото ти дете, да не страдаш излишно. Пробвай, ама не се поддавай на изнудвания, ако не върви, не върви. Дано с бизнеса всичко да е наред.

# 19
  • Мнения: 4 389
Да, егоист си!
Наричаш неговото желание да живее близо до родителите си "тъпо", но ти самата искаш да си до собствените си такива.
Говориш за земеделието и магазина като за твои лични неща, а не ваши общи, но пък искаш той да има желание да работи за теб, вместо да мисли за себе си ...
Нормално е да се страхуваш, че може да останеш сама. Явно на мъжът ти вече започва да му писва и за това ти казва да го напуснеш като не ти харесва. Сама "убиваш" връзката ви сякаш ... Whistling

# 20
  • Мнения: 317
Ох рени, то и мен ме е страх да остана сама с децата, та макар и от един баща. Гледай си бизнеса, бъди смела. Апартамент до родителите му ми звучи по-добре от етаж от къща с общ двор. Притеснявам се да не се държат лошо с голямото ти дете, да не страдаш излишно. Пробвай, ама не се поддавай на изнудвания, ако не върви, не върви. Дано с бизнеса всичко да е наред.
Благодаря ти.Постоянно ми повтарят че съм независима,самостоятелна жена и че трябва да отстоявам позициите си.Не ме е страх да се оправям сама финансово,но не всичко е само пари,нали.А относно сина ми-мъжът ми се държи чудесно,а синът ми го обожава,но въпреки всичко последно време имам усещането,че прилага двоен стандарт спрямо него и племенници си

# 21
  • Мнения: 317
Да, егоист си!
Наричаш неговото желание да живее близо до родителите си "тъпо", но ти самата искаш да си до собствените си такива.
Говориш за земеделието и магазина като за твои лични неща, а не ваши общи, но пък искаш той да има желание да работи за теб, вместо да мисли за себе си ...
Нормално е да се страхуваш, че може да останеш сама. Явно на мъжът ти вече започва да му писва и за това ти казва да го напуснеш като не ти харесва. Сама "убиваш" връзката ви сякаш ... Whistling
Абсолютно си права!Всичко е наше и постоянно се опитвам да се поправя,признавам че ми е трудно,не защото ми свиди и не искам да е общо,а защото цял живот съм била сама.Стремя се да се поправя
А по отношение на напускането-откакто сме се запознали,той постоянно намира за какво да си тръгне,и все ме заплашва с това,аз нито веднъж не съм го поискала.В началото искаше да си тръгне,защото бил шофьор,после защото синът ми ми се качвал на главата.Незнам защо се омъжи за мен.Обичаме се ,не се караме,но не е нормално при всяко нещо да казва-искам развод

# 22
  • Мнения: 317
А една вечер си беше събрал багажа,защото сме се заиграли,а аз съм заспала без да правим секс.Само да уточня,че тогава работех по дванайсет часа всеки ден.От тогава не правя тази грешка:-)
Оженихме се началото на годината,шест месеца аз издържах семейството,защото той нямаше доходи и все не му харесваха работите в джобс,но и не му се тръгваше на път,но и се дразнеше,че аз все съм на работа,а той висял пред магазина...ох,не е лесна моята.ама аз съм си виновна,голям мерак имах,на ми сега

# 23
  • Мнения: 317
А една вечер си беше събрал багажа,защото сме се заиграли,а аз съм заспала без да правим секс.Само да уточня,че тогава работех по дванайсет часа всеки ден.От тогава не правя тази грешка:-)
Оженихме се началото на годината,шест месеца аз издържах семейството,защото той нямаше доходи и все не му харесваха работите в джобс,но и не му се тръгваше на път,но и се дразнеше,че аз все съм на работа,а той висял пред магазина...ох,не е лесна моята.ама аз съм си виновна,голям мерак имах,на ми сега
Имах мн лека бременност и работих докато той си дойде от път-до края на седмия месец-пак по дванайсет часа,но и това го дразнеше,че само за магазина съм мислела,а никога един лев не съм изтеглила о т картата,да се почувства горд,че жена му не го дърпа за пари,но...явно това не е било правилния подход,може би съм изглеждала прекалено независима в неговите очи

# 24
  • Мнения: 4 432
Рени аз бих се концентрирала в бизнеса и субсидиите. Мъже много, не му преживявай толкова кризите. Пробвай в негово жилище, може тогава да има повече самочувствие.

# 25
  • София
  • Мнения: 14 542

Е то каква е разликата дали ще живеете на горния етаж у вашите или до неговите родители, ти си искаш твоите родители, а той неговите - за това компромис - далеч от всички!
Огромна е разликата, самостоятелни ще са.
Какво като са наблизо с родителите?
Ще им помагат- демонстрирали са желание.
На жената ѝ липсват истински проблеми и си създава имагинерни.
Лошото е, че докато се занимава с глупости, ще си затрие бизнеса и като нищо- мъжа.

# 26
  • Мнения: 317
И съм се стремяла винаги да му вляза в положението,защото нали е дошъл да живее п ри мен,да не се чувства зле,никога не съм го натискала-почвай работа.имаше период,като затворех ,всяка вечер ходехме на барче,той искаше,напиваше се,защото му беше кофти да се прибере у дома,стояли сме до два,три,на другия ден пак на работа,но съм се стремяла да го разбера,все пак промяната на живота му беше коренна.На чуждо място,в чужда къща,а той е притеснителен
Е,сега вече свикна,нали сме малко отделно,дето се вика,може спокойно и до тоалетната да си отиде:-),не се притеснява вече от нашите,сяда с тях на маса,дори и без мен.
Дано като се преместим в апартамента да си дойдат нещата на мястото,аз ще свикна,важното е семейството да сме заедно-нашето,не неговото,не моето

# 27
  • Мнения: 317
Рени аз бих се концентрирала в бизнеса и субсидиите. Мъже много, не му преживявай толкова кризите. Пробвай в негово жилище, може тогава да има повече самочувствие.
Да,той не се вълнува от бизнеса,незнам,като че ли се дразни.Не държи да го развиваме.Но аз съм вложила мн усилия,как да се откажа.Искам да имам сигурност,че каквото и да стане,ще мога да се справя,ако се наложи и сама,тоест ако остана сама

# 28
  • Мнения: 317

Е то каква е разликата дали ще живеете на горния етаж у вашите или до неговите родители, ти си искаш твоите родители, а той неговите - за това компромис - далеч от всички!
Огромна е разликата, самостоятелни ще са.
Какво като са наблизо с родителите?
Ще им помагат- демонстрирали са желание.
На жената ѝ липсват истински проблеми и си създава имагинерни.
Лошото е, че докато се занимава с глупости, ще си затрие бизнеса и като нищо- мъжа.
Да,всичко е в главата ми,какво ми пречат техните.
Но не мога да ги спра тези мисли.
А за бизнеса-незнам,понякога ми се иска да го нямаше,да бях на заплата,тогава нямаше да ги имам половината от проблемите с него.
Ето,аз искам да тегля кредит за европейския проект,това е последният ми шанс,70 процента отпускат от парите,но той не иска,иска да купуваме във времето,като съберем пари.Кое е правилното решение

# 29
  • Мнения: 4 432
Рени, какво да ти кажа, всички мъже са като по калъп изляти. Нищо не могат и все до мама да са. Лошото е че жните ги търпим, за да не сме сами.
Пак ти казвам преместете се, може и да се почувства мъж, но си гледай бизнеса, не прави компромиси с бизнеса, може и да се наложи сама две деца да гледаш, дано не се случи ама имай едно на ум.

# 30
  • Мнения: 860
 christina1980,
не са всички мъже по калъп изляти, ама нейсе... Явно такива са ти в обкръжението. И не всички жени си търпим мъжете. Не генерализирай така, че е много смешно.

# 31
  • Мнения: 4 389
Не съм съгласна с изказването за мъжете по калъп Naughty Толкова много мъже познавам, които гледат как да са далеч от родителите си (а са в прекрасни отношения с тях), че чак ми звучи нелепо подобно твърдение Whistling

Авторке, върни се назад и си прочети пак мненията. Не прочетох всички, но последните ти са все "Аз и моят бизнес" ooooh! Няма "Семейството ми", няма "Аз и децата ми", "Аз и мъжът ми" ... Всичко се върти около теб и бизнеса, който се опитваш да поддържаш макар и без особен успех за сега.
Лошо няма да си амбицирана и да се стремиш към собствен и доходоносен бизнес, но нужно ли е и децата ти, и мъжът ти да страдат от това? Постоянно се караш с мъжа си, детето ти учи в кофти училище, не се чувстваш спокойна в семейството си ...

# 32
  • Мнения: 317
Рени, какво да ти кажа, всички мъже са като по калъп изляти. Нищо не могат и все до мама да са. Лошото е че жните ги търпим, за да не сме сами.
Пак ти казвам преместете се, може и да се почувства мъж, но си гледай бизнеса, не прави компромиси с бизнеса, може и да се наложи сама две деца да гледаш, дано не се случи ама имай едно на ум.
Благодаря ти за разбирането и подкрепата

# 33
  • out of space
  • Мнения: 7 693
Ако си прецакаш бизнеса- връщаш се в изходна точка, а може би на минус. Пак ли при мама и тате ще се върнеш с децата?
Тези деца не са куфари. Ти не си гъба за миене на чинии. Не си и програма по НВО.
Помисли си какво наистина желаеш. Ако си искаш дворът и спокойствието- кажи му. Ако искаш да си зарежеш бизнеса и да го последваш при Свеки- ок.
Напиши си + и -.

# 34
  • Мнения: 7 273
Според мен страховете на авторката са други.Не толкова живота в града и близоста на свекърите , колкото несигурноста и недоверието към съпруга и.
Като чета че за най- малкото нещо е готов на раздяла напълно я разбирам.Тя лесно ще зареже всичко и ще иде в града , ами ако господина отново реши да се разделят и го направи.Тогава тя ще се окаже сама с две деца и без бизнес. Трудно и да вземе решение , трудно и е да се откъсне от всичко което е направила до сега , защото това и дава някаква сигурност за бъдеще. Нещо което не полъчава от съпруга си. Така мисля , но може и да греша.

Последна редакция: нд, 29 май 2016, 10:32 от djoleva

# 35
  • Мнения: 402
Така и не разбрах от какво точно се страхуваш.
Свекърите и вашите ще ви помагат с децата.Това е много хубаво.Хем децата ще са добре, хем бабите и дядовците няма да са лишени от внуците си.Селото няма да избяга, орехите и те.За магазинчето си имаш продавачки.Браво на теб.Апартамент, като имот е само +, ако има малък кредит и е възможно да бъде обслужван.Мисленето на мъжът ти на мен лично ми допада, но това което не одобрявам като поведение е, че те сплашва с напускане.

Знаеш ли, имам една позната, която се държи безобразно с партньора си и всеки път, когато не е на нейното, го напуска на думи.В личен разговор ми сподели, че никога няма да го напусне в действителност.Зададох и въпросът "Ами, ако не те спре следващият път, ти какво ще правиш".Тя, не ми отговори естествено, но аз мога да ти кажа.Няма да си тръгне.

Не се притеснявай, че мъжът ти ще те напусне.Ти си оправна, работлива и любяща жена, а такава комбинация не се среща чак толкова често.На възрастта на мъжът ти тези неща се знаят.Дръж си бизнеса, не се карай с него за глупости и си гледай децата.Хубаво е всяко решение да се огледа и обмисли от всички страни.После, действаш.

# 36
  • Мнения: 5 486
Прочетох всичко написано от Рени по повод на съпруга й. Изградих си някаква представа и тя не е в полза на мъжа до нея.
Страх те е, че като идете в града мъжът ти ще стане абсолютен господар на положението и ще те върти на пръста си както си иска, заплашвайки те с развод всеки път, щом нещо не му е по волята. А ти ще бъдеш в неговата къща. Мисля, че те е страх и за по-голямото ти дете. Че ще бъде делено от малкото. Говориш, че свекито ще помага за малката, че вероятно ще искат да я водят на разходка и т.н. Голямото дете сякаш не съществува, а то все още е дете, не е станало тийн, който си ходи сам с приятели и не се интересува от възрастните. Може би се тревожиш, че мъжът ти може да започне да се държи зле с големия, който изглежда го дразни. А ти ще имаш ли достатъчно сили да се застъпиш за детето всеки път, когато се наложи? Всичките ти страхове са основателни според мен. При две деца от различни бащи, за майката и децата най-добрия вариант е да са на нейна територия, или на неутрална, но в никакъв случай на негова.
Не се съгласявай! Ще се окажеш в капан. А и децата ти, не само ти, ще плащат за твоите грешки. Не е честно! Ако не е искал на село мъжът ти, да не е взимал жена от село. Дошъл е, защото му е било удобно, сега си събира парите и ще си купи апартамент и непрекъснато ще ти напомня факта, че си в неговия дом. Интуицията ти те предупреждава, не знам дали ще послушаш вътрешния си глас, склонна съм да мисля, че ще идеш, където каже мъжът ти, но ако все пак вземете апартамент в града, трябва да си извоюваш да прекарвате половината година в твоята къща и евентуално само зимата да сте в апартамента. Не късай със стария си живот, та ако се наложи бързо връщане обратно към стария ти бит, това да стане леко и безболезнено. А и вероятността да станеш безгласна буква, която безропотно понася всичко, е по-малка.
Мъжът ти не е зрял, въпреки възрастта си. Фактът, че те заплашва с развод и си събира багажа за абсолютни глупости не говори добре за него.

# 37
  • Мнения: 402
А относно сина ми-мъжът ми се държи чудесно,а синът ми го обожава,но въпреки всичко последно време имам усещането,че прилага двоен стандарт спрямо него и племенници си

Ън, това е цитат на авторката.Може би ще бъде добре, да сподели какви са отношенията между мъжът й и племенниците му, съответно отношението му към синът й/извън това, че е чудесно/.Бебето е малко.Може да е и в след родилна депресия. newsm78

# 38
  • Мнения: 2 898
Никаква родилна депресия, нито пък лудост.
 Проблемът е, че Авторката е била доскоро самотна майка. Тя си има вече едно дете, което е израснало с бабата и дядото, нейни родители, които няма да го делят от малкото й дете. Докато свекървата може и да не се отнася еднакво с двете деца, още повече, че се грижи и за другите си внуци. Вниманието и подкрепата няма да са еднакви. Това нямаше да има значение, ако мъжът не си тръгва или не заплашва с развод на всяка крачка. Ако тя беше сигурна в мъжа си. Макар, че стандартът е двоен - тя не иска да иде при неговите родители, а пък той се е съгласил да живее с нейните. Нищо не им е ясно - нито за магазина, нито са на едно мнение за кредита, пълна лудница.
За да потръгне и да успеете заедно, говорете открито. Кажи му всичко, което те тормози. Съгласи се да живеете отделно, най-добре е да сте самостоятелни. Аз не бих искала да живея с мъж при родителите си. Накрая ще се изпокараме, колкото и да сме си мили. Трябва да пробваш в името на това да сте семейство, но трябва да се разберете и за бизнеса. Не е никак приятно да те заплашва с развод, но и съм сигурна, че не му е комфортно да живеете с вашите. Опитайте сами.

# 39
  • Мнения: 2 453
Много прибързан този брак, само след 3 месеца познанство. И то втори брак. Обикновено като че ли хората изчакват повече и са по-предпазливи с втория брак. Aми че вие сега се опознавате тепърва, това което трябваше да направите преди брака и бебето. Разбира се че трябва да живеете отделно и от твоите и от неговите родители. Но ако са наблизо едните или другите е плюс също, стига да не са в същата сграда. А бизнес решенията за твоя си бизне трябва да са си твои.

# 40
  • Мнения: 4 047
Мъжът ти повтаря постоянно това с раздялата, защото най-вероятно това иска, но чака ти да вземеш решението  Peace На твое място не знам, дали бих разчитала отношенията да продължат дълго и хармонично. Така че помисли как виждаш нещата след 5-10 г.

# 41
  • София
  • Мнения: 11 223
Не е задължително да повтаря заради това. Имам приятелка с втори мъж, който дойде да живее при нея (чужденец е). Докато бяха тук никак не му беше добре, просто не беше на себе си човека, през ден си събираше куфарите заради простотии.
Отидоха на негова територия, стана си той глава на семейство - ей богу, 8 години не са се скарали.

# 42
  • Мнения: 317
Според мен страховете на авторката са други.Не толкова живота в града и близоста на свекърите , колкото несигурноста и недоверието към съпруга и.
Като чета че за най- малкото нещо е готов на раздяла напълно я разбирам.Тя лесно ще зареже всичко и ще иде в града , ами ако господина отново реши да се разделят и го направи.Тогава тя ще се окаже сама с две деца и без бизнес. Трудно и да вземе решение , трудно и е да се откъсне от всичко което е направила до сега , защото това и дава някаква сигурност за бъдеще. Нещо което не полъчава от съпруга си. Така мисля , но може и да греша.


Да,абсолютно си права!Като се замисля това са страховете ми,надявам се да не се разделим,но...той е странен характер,аз се стремя да го разбирам.Колко сълзи съм изплакала-когато забременях,пет дена след това той се връща от зъболекар и беше изнервен,защото не му бяха готови зъбите и си го изкара на мен-малкия имаше рожден ден,чакахме гости и той реши че ще си тръгне,защото все гости сме имали-което не е вярно,заради него се отделих от приятелите си,защото той искаше да сме си двамата,стига с тези приятели.И аз пак рев,е не си тръгна.Имам чувството че така свикнахме и двамата и периодично той иска да си тръгва,аз плача и той после ми казва колко ме обичал.Сбъркано е всичко

# 43
  • Мнения: 317
Така и не разбрах от какво точно се страхуваш.
Свекърите и вашите ще ви помагат с децата.Това е много хубаво.Хем децата ще са добре, хем бабите и дядовците няма да са лишени от внуците си.Селото няма да избяга, орехите и те.За магазинчето си имаш продавачки.Браво на теб.Апартамент, като имот е само +, ако има малък кредит и е възможно да бъде обслужван.Мисленето на мъжът ти на мен лично ми допада, но това което не одобрявам като поведение е, че те сплашва с напускане.

Знаеш ли, имам една позната, която се държи безобразно с партньора си и всеки път, когато не е на нейното, го напуска на думи.В личен разговор ми сподели, че никога няма да го напусне в действителност.Зададох и въпросът "Ами, ако не те спре следващият път, ти какво ще правиш".Тя, не ми отговори естествено, но аз мога да ти кажа.Няма да си тръгне.


Не се притеснявай, че мъжът ти ще те напусне.Ти си оправна, работлива и любяща жена, а такава комбинация не се среща чак толкова често.На възрастта на мъжът ти тези неща се знаят.Дръж си бизнеса, не се карай с него за глупости и си гледай децата.Хубаво е всяко решение да се огледа и обмисли от всички страни.После, действаш.
Да и аз си мисля,че само ме плаши с това че ще си тръгне,все си мисля че ще дойде момент в който ще му кажа-добре,тръгни си,обаче ме е страх,че ще сгреша

# 44
  • Мнения: 317
Прочетох всичко написано от Рени по повод на съпруга й. Изградих си някаква представа и тя не е в полза на мъжа до нея.
Страх те е, че като идете в града мъжът ти ще стане абсолютен господар на положението и ще те върти на пръста си както си иска, заплашвайки те с развод всеки път, щом нещо не му е по волята. А ти ще бъдеш в неговата къща. Мисля, че те е страх и за по-голямото ти дете. Че ще бъде делено от малкото. Говориш, че свекито ще помага за малката, че вероятно ще искат да я водят на разходка и т.н. Голямото дете сякаш не съществува, а то все още е дете, не е станало тийн, който си ходи сам с приятели и не се интересува от възрастните. Може би се тревожиш, че мъжът ти може да започне да се държи зле с големия, който изглежда го дразни. А ти ще имаш ли достатъчно сили да се застъпиш за детето всеки път, когато се наложи? Всичките ти страхове са основателни според мен. При две деца от различни бащи, за майката и децата най-добрия вариант е да са на нейна територия, или на неутрална, но в никакъв случай на негова.
Не се съгласявай! Ще се окажеш в капан. А и децата ти, не само ти, ще плащат за твоите грешки. Не е честно! Ако не е искал на село мъжът ти, да не е взимал жена от село. Дошъл е, защото му е било удобно, сега си събира парите и ще си купи апартамент и непрекъснато ще ти напомня факта, че си в неговия дом. Интуицията ти те предупреждава, не знам дали ще послушаш вътрешния си глас, склонна съм да мисля, че ще идеш, където каже мъжът ти, но ако все пак вземете апартамент в града, трябва да си извоюваш да прекарвате половината година в твоята къща и евентуално само зимата да сте в апартамента. Не късай със стария си живот, та ако се наложи бързо връщане обратно към стария ти бит, това да стане леко и безболезнено. А и вероятността да станеш безгласна буква, която безропотно понася всичко, е по-малка.
Мъжът ти не е зрял, въпреки възрастта си. Фактът, че те заплашва с развод и си събира багажа за абсолютни глупости не говори добре за него.
Да и аз мисля,че е мн детинско това с тръгването.Аз взех решението за брак с ясното съзнание,че ще бъде за цял живот,доколкото зависи от мен.Защото все пак имам горчив опит и си взех поука или поне така си мисля.Все пак за да се реша и на второ дете,обмислено беше,а не просто ей така,дай да си направим бебе.
А по отношение на живеенето и аз ще се включа с пари в покупката на апартамента и идеята ни е да сме там зимата,а децата когато почиват и лятото-на село.Мисля че и за децата ще е добре,защото въздуха е невероятен,а гледката която имаме е просто уникална

# 45
  • Мнения: 317
Не съм съгласна с изказването за мъжете по калъп Naughty Толкова много мъже познавам, които гледат как да са далеч от родителите си (а са в прекрасни отношения с тях), че чак ми звучи нелепо подобно твърдение Whistling

Авторке, върни се назад и си прочети пак мненията. Не прочетох всички, но последните ти са все "Аз и моят бизнес" ooooh! Няма "Семейството ми", няма "Аз и децата ми", "Аз и мъжът ми" ... Всичко се върти около теб и бизнеса, който се опитваш да поддържаш макар и без особен успех за сега.
Лошо няма да си амбицирана и да се стремиш към собствен и доходоносен бизнес, но нужно ли е и децата ти, и мъжът ти да страдат от това? Постоянно се караш с мъжа си, детето ти учи в кофти училище, не се чувстваш спокойна в семейството си ...
Ами реално не се караме Simple Smile.Той не иска да споделя когато нещо му тежи,защото според него всички жени били едни и същи,все те били правите и по-добре да си мълчал,да не се ядосвал.А мен това твърдение мн ме обижда.
Да,може би защото съм все сама-нали той пътува и затова без да мисля мн все казвам -аз,а не ние.И си права,че това е грешка и се стремя да се поправя

# 46
  • Мнения: 7 273
Не знам доста трудна ситуация е.И не не си луда ама изобщо според мен ,просто си изплашена за себе си за децата си за всичко

Според мен преди да предприемеш каквото и да било най -добре ще е да поговориш със съпруга си за тези негови мераци за раздяла когато не му се угоди в нещо.Това неговото си е чиста проба манипулация
Ако все пак решите да се преместите в никакъв случай не изоставяй и не се отказвай от бизнес проектите си
Не знам далече ли е града от селото ви,не знам как  се отглеждат орехи ,но предполагам че не е нужно да си всеки ден в ореховата градина
Движи си бизнеса , ходи си в селото през уикендите и си дръж сигурното

# 47
  • Мнения: 317
А относно сина ми-мъжът ми се държи чудесно,а синът ми го обожава,но въпреки всичко последно време имам усещането,че прилага двоен стандарт спрямо него и племенници си

Ън, това е цитат на авторката.Може би ще бъде добре, да сподели какви са отношенията между мъжът й и племенниците му, съответно отношението му към синът й/извън това, че е чудесно/.Бебето е малко.Може да е и в след родилна депресия. newsm78


Ами,мъжът ми по принцип мн обича деца.Той прие веднага моят син,а съответно моят син го обикна мн бързо.Дори мъжът ми го кара да му вика татко,но детето е голямо и това нещо не става толкова лесно и ние не го насилваме,ще му дойде времето.А иначе примерно мъжът ми се дразни,че синът ми ми се качвал на главата,не ме слушал,а в следващият момент големият му племенник се държи безобразно понякога,но той мн му се кефи,защото бил шайка ,какъвто мъжът ми е бил на времето.И мен това е което ме дразни.Но може би просто мъжът ми се държи с детето ми точно като родител и иска то да е добро и да учи

# 48
  • Мнения: 317
Никаква родилна депресия, нито пък лудост.
 Проблемът е, че Авторката е била доскоро самотна майка. Тя си има вече едно дете, което е израснало с бабата и дядото, нейни родители, които няма да го делят от малкото й дете. Докато свекървата може и да не се отнася еднакво с двете деца, още повече, че се грижи и за другите си внуци. Вниманието и подкрепата няма да са еднакви. Това нямаше да има значение, ако мъжът не си тръгва или не заплашва с развод на всяка крачка. Ако тя беше сигурна в мъжа си. Макар, че стандартът е двоен - тя не иска да иде при неговите родители, а пък той се е съгласил да живее с нейните. Нищо не им е ясно - нито за магазина, нито са на едно мнение за кредита, пълна лудница.
За да потръгне и да успеете заедно, говорете открито. Кажи му всичко, което те тормози. Съгласи се да живеете отделно, най-добре е да сте самостоятелни. Аз не бих искала да живея с мъж при родителите си. Накрая ще се изпокараме, колкото и да сме си мили. Трябва да пробваш в името на това да сте семейство, но трябва да се разберете и за бизнеса. Не е никак приятно да те заплашва с развод, но и съм сигурна, че не му е комфортно да живеете с вашите. Опитайте сами.
Ами тази вечер говорихме и малко ми олекна.Защото магазина не върви мн добре мен като ме няма,защото бабите мн си ме обичат мене Simple Smile,а и друго е когато ти сам си го работиш,но не мога да споделям с него нищо за магазина,защото той се дразни когато се наложи понякога да вкарам отнякъде други пари в магазина,а то понякога няма как.А аз искам да мога да му споделям всичко,нали това е смисълът на едно съвместно съжителство,на една връзка.И тази вечер му предложих да видя как ще са нещата в магазина това лято и ако са ок,да се прибере и да си го работим двамата,вярно по-малко ще са парите отколкото в момента той взима,но поне ще си ляга в леглото всяка вечер и ще бъде при семейството си.Той каза че ще помисли.Абе друго е когато има диалог,мн ми олекна

# 49
  • Мнения: 1 269
Не са ти наместени хормоните след раждането. И аз се чувствах така и двата пъти. Особено ако кърмиш, чувствата ти са напълно нормални, макар и неразбираеми за околните и нерационални  Simple Smile
Гарантирам ти, че това ти чувство ще премине, когато осъзнаеш, че с баби или без баби, детето ти няма да предпочете друг пред теб. До тогава...не знам какво да те посъветвам  Laughing

# 50
  • Мнения: 317
Много прибързан този брак, само след 3 месеца познанство. И то втори брак. Обикновено като че ли хората изчакват повече и са по-предпазливи с втория брак. Aми че вие сега се опознавате тепърва, това което трябваше да направите преди брака и бебето. Разбира се че трябва да живеете отделно и от твоите и от неговите родители. Но ако са наблизо едните или другите е плюс също, стига да не са в същата сграда. А бизнес решенията за твоя си бизне трябва да са си твои.
Да,набързо се оженихме.А по отношение на втория брак-с първия нямам брак-тръгнах си една седмица преди сватбата,бях бременна в първия месец,но...това беше правилното решение за мен.Отидох при този човек,защото смятах,че ми  дошло времето за семейство и деца и за да избягам от нашите-мн глупава постъпка,от трън та на глог-една властна свекърва,всичко да става по нейната,а той мамино синче,тя дори ходеше по цици пред него,тя му купуваше слиповете и тн.Както и да е,това е тема на дрруг разговор.Не съжалявам,защото имам едно прекрасно дете,а баща му не прояви желание да идва с мен на консултации и да участва в живота му,защото аз протегнах ръка-нещата между нас нямат нищо общо с детето.И така,синът ми не познава баща си,знае,че просто не са се получили нещата между нас,не му говоря лошо за баща му.Но аз реално никога не съм го обичала,а и не смятам,че и той мен,докато сега е различно-обичам съпруга си и искам да съм с него докрая

# 51
  • Мнения: 317
Мъжът ти повтаря постоянно това с раздялата, защото най-вероятно това иска, но чака ти да вземеш решението  Peace На твое място не знам, дали бих разчитала отношенията да продължат дълго и хармонично. Така че помисли как виждаш нещата след 5-10 г.
Оф и аз незнам какво иска.Вече цял месец всичко е ок в това отношение-а преди през седмица все това-не издържам ,искам да съм сам,обичам те,ама това не е достатъчно.Последния път ми обеща,че повече няма да ми говори за раздяла и засега е така

# 52
  • Мнения: 317
Не е задължително да повтаря заради това. Имам приятелка с втори мъж, който дойде да живее при нея (чужденец е). Докато бяха тук никак не му беше добре, просто не беше на себе си човека, през ден си събираше куфарите заради простотии.
Отидоха на негова територия, стана си той глава на семейство - ей богу, 8 години не са се скарали.
О,и моят мъж мн трудно преживя това,че идва да живее при мен.Майка му каза,че чак тя се чуди как се е адаптирал,защото той на 36 години беше тогава никога не е живял другаде и просто не може.Но...ето и това мина,сега вече свикна с това.Но и аз съм убедена,че когато се изместим и имаме нещо,което ние двамата сме си създали ще бъде различно и той ще се чувства мн по-уверен и спокоен

# 53
  • Мнения: 317
Не знам доста трудна ситуация е.И не не си луда ама изобщо според мен ,просто си изплашена за себе си за децата си за всичко

Според мен преди да предприемеш каквото и да било най -добре ще е да поговориш със съпруга си за тези негови мераци за раздяла когато не му се угоди в нещо.Това неговото си е чиста проба манипулация
Ако все пак решите да се преместите в никакъв случай не изоставяй и не се отказвай от бизнес проектите си
Не знам далече ли е града от селото ви,не знам как  се отглеждат орехи ,но предполагам че не е нужно да си всеки ден в ореховата градина
Движи си бизнеса , ходи си в селото през уикендите и си дръж сигурното
И аз смятам че е манипулация.А иначе,за да не излезе че е някакъв гадняр-той се държи перфектно когато не изпада в тези негови състояния.Ако купуваме нещо за дома съобразява се с мнението ми,като сме някъде,може да иска да остане с приятелите си,но заради мен си тръгва,не че го дърпам да си тръгваме,но казва-аз се наживях,пил съм,ходил съм,сега имам семейство и това е най-важното.А навремето е бил доста луда глава.

# 54
  • Мнения: 317
Не са ти наместени хормоните след раждането. И аз се чувствах така и двата пъти. Особено ако кърмиш, чувствата ти са напълно нормални, макар и неразбираеми за околните и нерационални  Simple Smile
Гарантирам ти, че това ти чувство ще премине, когато осъзнаеш, че с баби или без баби, детето ти няма да предпочете друг пред теб. До тогава...не знам какво да те посъветвам  Laughing
Абе и аз все си мисля че е от хормоните,а да не говорим,че когато ще ми идва от както съм родила е леле майко-такава депресия,такива черни мисли,нз,вече мисля да ходя на гинеколог и да искам някакви хапчета.Да,аз изчетох мн тук по темата отношения баба -внуче и смятам,че не съм права да се дразня от свекито,тя е добра жена ,ама пусти мисли,като не мога понякога да ги спра

# 55
  • Мнения: 317
Не знам доста трудна ситуация е.И не не си луда ама изобщо според мен ,просто си изплашена за себе си за децата си за всичко

Според мен преди да предприемеш каквото и да било най -добре ще е да поговориш със съпруга си за тези негови мераци за раздяла когато не му се угоди в нещо.Това неговото си е чиста проба манипулация
Ако все пак решите да се преместите в никакъв случай не изоставяй и не се отказвай от бизнес проектите си
Не знам далече ли е града от селото ви,не знам как  се отглеждат орехи ,но предполагам че не е нужно да си всеки ден в ореховата градина
Движи си бизнеса , ходи си в селото през уикендите и си дръж сигурното
И аз смятам че е манипулация.А иначе,за да не излезе че е някакъв гадняр-той се държи перфектно когато не изпада в тези негови състояния.Ако купуваме нещо за дома съобразява се с мнението ми,като сме някъде,може да иска да остане с приятелите си,но заради мен си тръгва,не че го дърпам да си тръгваме,но казва-аз се наживях,пил съм,ходил съм,сега имам семейство и това е най-важното.А навремето е бил доста луда глава.
Понякога имам чувството,че се дразни,че имам нещо зад себе си,защото аз реално от шест години имам магазина и от седем се занимавам със земеделие,което вече започва да носи пари,а там има наистна мн пари.Тази вечер като му казах,че сякаш се дразни,той каза че не е така и че не  против магазина,но просто се дразни като вкарвам пари в него,за което го разбирам,но все пак разбирам от търговия и следя накъде вървят нещата.Той не е свикнал както той се изразява да работи просто ей така и затова се дразни от земеделието,защото все още то носи пари само от субсидиите,ама и те не са малко-20 хил лв.А като почнат и орехите да дават няма да ни трябва да ходи по пътищата,защото и това неговото не е живот,знам колко трудно се изкарват тези пари-затворен в този камион,по три месеца,детето му расте,той там,

# 56
  • Мнения: 317
Мисля, че те е страх и за по-голямото ти дете. Че ще бъде делено от малкото. Говориш, че свекито ще помага за малката, че вероятно ще искат да я водят на разходка и т.н. Голямото дете сякаш не съществува, а то все още е дете, не е станало тийн, който си ходи сам с приятели и не се интересува от възрастните. Може би се тревожиш, че мъжът ти може да започне да се държи зле с големия, който изглежда го дразни. А ти ще имаш ли достатъчно сили да се застъпиш за детето всеки път, когато се наложи? Всичките ти страхове са основателни според мен. При две деца от различни бащи, за майката и децата най-добрия вариант е да са на нейна територия, или на неутрална, но в никакъв случай на негова.



Тази вечер му казах-като си дойдеш ще ходим някъде,майка ти ще гледа беба,ами големия къде е  в цялата ситуация,да ако той реши ще остане на село при майка ми и баща ми,но ако не,аз искам да е  със сетра си,аз имам две деца и не ги деля.За което той няма нищо против да отидат и двамата.А и да си призная,още като се запознахме те се отнесоха мн добре с него,баща му мн си играе с племенниците му и съответно и с моя син.Но...за мен няма как малко поне да няма делене,може да го направят несъзнателно,но не бих се сърдила,защото все пак е трудно да свикнеш с чуждо дете.А те се държат мн добре в дадената ситуация,дори свекито е в час с нашите неща,аз и споделям и тя винаги застава на моя страна.Е тогава защо по дяволите се притеснявам,че те ще ни се натрапват,мн се дразня на себе си

# 57
  • Мнения: 2 453
Иска той да команда и да държи касичката. Тръгвам си, връщам се. Манипулаторче. Едни бивши съседи бяха така - мъжът все се заканваше да си тръгва, все скандали, после се заканваше да се самоубива за глупости. При един глупав спор, взе че наистина скочи от 12-тия етаж, ей така просто на инат. Те манипулаторите са си психически нестабилни по принцип. Ако не бяха нямаше да прибягват до манипулация.

# 58
  • Deutschland
  • Мнения: 2 204
Похвално е, че все повече млади хора се занимават със земеделие и се връщат към корените си. Лично аз много се радвам и те поздравявам за това.

# 59
  • Варна
  • Мнения: 10 842
На мен никак не ми звучи добре описанието на въпросния мъж, прочетох всички постове на авторката. Като някоя совалка напред-назад, сърдел се щото тя заспала и пропуснала да прави секс с  него та "повече не повторила тая грешка", навремето седял без работа щото не му харесвали обявите в джобса и тя го издържала, а за благодарност той си лекувал депресията като я влачел всяка вечер на барчета за да пие.  Има дете от нея ама през вечер си събира багажа щото жена му трябва да му тича по фасоните. В това изнасяне някъде да е споменал детето си?! И за капак на всичко има претенции към НЕЙНИЯ бизнес, който явно досега ги е издържал и спасявал в трудни моменти. Никъде не прозвуча дори намек, че мъничко поне е оценил нейните усилия в работата. Не, по-логично е тя да плюе на всичко и да отиде да живее в града като много добре му е ясно, че това почти сигурно значи край на нейната работа. Почти.

Аз въртя собствен бизнес. Мъжът ми работи на две места, на заплата е. Имало е периоди, в които само аз съм издържала семейството ни, така както е имало периоди, в които го е правел той. Просто работата и на двама ни е сезонна и така се получава. Работим здраво и понякога нямаме време да се видим и да си кажем няколко нормални изречения, но на никой от нас не е хрумвало да поставя ултиматуми или да убеждава другия да зареже работата си. Подобна налудничава идея би ме накарала сериозно да си помисля дали този мъж е с всичкия си и дали има място в живота ми. Нищо, че имаме и дете.

Авторке, съвет за връзката ти не мога да дам. Единственото, което мога да кажа е следното - за нищо на света не си зарязвай бизнеса. С несериозен мъж като описания от теб не се знае дали утре няма да си сама с две деца и тогава ще ти трябва всяка стотинка.

# 60
  • Мнения: 317
На мен никак не ми звучи добре описанието на въпросния мъж, прочетох всички постове на авторката. Като някоя совалка напред-назад, сърдел се щото тя заспала и пропуснала да прави секс с  него та "повече не повторила тая грешка", навремето седял без работа щото не му харесвали обявите в джобса и тя го издържала, а за благодарност той си лекувал депресията като я влачел всяка вечер на барчета за да пие.  Има дете от нея ама през вечер си събира багажа щото жена му трябва да му тича по фасоните. В това изнасяне някъде да е споменал детето си?! И за капак на всичко има претенции към НЕЙНИЯ бизнес, който явно досега ги е издържал и спасявал в трудни моменти. Никъде не прозвуча дори намек, че мъничко поне е оценил нейните усилия в работата. Не, по-логично е тя да плюе на всичко и да отиде да живее в града като много добре му е ясно, че това почти сигурно значи край на нейната работа. Почти.

Аз въртя собствен бизнес. Мъжът ми работи на две места, на заплата е. Имало е периоди, в които само аз съм издържала семейството ни, така както е имало периоди, в които го е правел той. Просто работата и на двама ни е сезонна и така се получава. Работим здраво и понякога нямаме време да се видим и да си кажем няколко нормални изречения, но на никой от нас не е хрумвало да поставя ултиматуми или да убеждава другия да зареже работата си. Подобна налудничава идея би ме накарала сериозно да си помисля дали този мъж е с всичкия си и дали има място в живота ми. Нищо, че имаме и дете.

Авторке, съвет за връзката ти не мога да дам. Единственото, което мога да кажа е следното - за нищо на света не си зарязвай бизнеса. С несериозен мъж като описания от теб не се знае дали утре няма да си сама с две деца и тогава ще ти трябва всяка стотинка.
Да,той никога досега като че ли не е оценил това че се справям,че като се е налагало аз съм изхранвала семейството ни.И наистина няма да си зарежа бизнеса-за магазина незнам,то там е взело дало по принцип,но за земеделието-толкова усилия съм вложила,европейски проекти и тн.
И аз на моменти се питам дали му няма нещо,мн несериозно е това-тръгвам си.А като родих седмица след това искаше да си тръгне,защото не издържал да се ядосва с магазина и аз тогава му обещах да го махна,но после не го направих,това неговото си беше чисто изнудване.Аз съм убедена,че той трудно ще намери такава жена като мен,не че се хваля,но и всички хора около мен казват,че съм постигнала мн сама,работя мн,отгледах си сама детето и вървя напред.И недоумявам той как омаловажава всичко това и вместо да се гордее със жена си,се ядосва на това което имам-вече имаме двамата.Не че и аз съм безгрешна,но си давам ясна сметка,че повечето компромиси ги правя аз.Ето за апартамента-той иска да е в конкретен квартал,само там и никъде другаде,е,аз се съгласих,но в крайна сметка и двамата ще го купим,така че и аз имам право на глас.А той не вижда тези мои отстъпки

# 61
  • Мнения: 317
Иска той да команда и да държи касичката. Тръгвам си, връщам се. Манипулаторче. Едни бивши съседи бяха така - мъжът все се заканваше да си тръгва, все скандали, после се заканваше да се самоубива за глупости. При един глупав спор, взе че наистина скочи от 12-тия етаж, ей така просто на инат. Те манипулаторите са си психически нестабилни по принцип. Ако не бяха нямаше да прибягват до манипулация.
Ох,дано да не е така.Той когато казва че си тръгва в дадения момент наистина го мисли и го иска,но после като се разплача и тн и му минава.Но пак казвам от месец не се е случвало вече.
А по отношение на касичката ,искам да си имам мои пари,защото съм убедена че ще поискам някога нещо,може да  е скъпо и той да сметне че не си заслужава и какво-искам да знам че мога да си го позволя.Съжалявам,но за мен семейството не е да си зависим от даден човек,защото някой може да сметне за грешно това,че искам да имам някакви пари отделно.

# 62
  • Мнения: 317
Похвално е, че все повече млади хора се занимават със земеделие и се връщат към корените си. Лично аз много се радвам и те поздравявам за това.
Благодаря,аз хабер си нямах от земеделие,но баща ми беше този който ме подтикна-смея да твърдя че той е страшно предприемчив човек и той ми е набил в главата това ,че трябва човек да се развива и да върви напред,а има хора като моя мъж които нямат такава потребност,не му се сърдя и се мъча да го разбера и него,но това че той не иска да се развива ,нека поне на мен не ми пречи.
И така -благодарение на това че кандидатствах по проект си купих земя,после теглих кредит и си экупих още,е не е кой знае колко 130 дка,но реално никак не е малко за един млад човек

# 63
  • Варна
  • Мнения: 10 842
А ти защо плачеш? Я другия път /защото съм на 100% убедена, че ще има следващ път и то не един само/ недей плачи. Като ти каже, че си тръгва стой, мълчи и му гледай сеира.  На бас се хващам, че никъде няма да отиде. Като види един-два пъти, че не му се връзваш на номерата, може и наистина да се промени нещо. Дето се казва - с неговите камъни по неговата глава. Сега е силен вилен, защото вижда, че ти пука. Ми следващия път не го показвай. Може да ти ври отвътре, но си мълчи.

# 64
  • Мнения: 317
А ти защо плачеш? Я другия път /защото съм на 100% убедена, че ще има следващ път и то не един само/ недей плачи. Като ти каже, че си тръгва стой, мълчи и му гледай сеира.  На бас се хващам, че никъде няма да отиде. Като види един-два пъти, че не му се връзваш на номерата, може и наистина да се промени нещо. Дето се казва - с неговите камъни по неговата глава. Сега е силен вилен, защото вижда, че ти пука. Ми следващия път не го показвай. Може да ти ври отвътре, но си мълчи.
Права си,майка и тя така ми казва-няма да плачеш,остави го,да видиш какво ще направи.Ох,искрено се надявам да няма следващ път,проблеми така не се решават,само с говорене,обсъждане се получават нещата

# 65
  • София
  • Мнения: 1 877
За мен възникват вда важни въпроса от темата-на колко километра е селото от града и за какъв период са пътуванията на мъжа ти?
Ако отсъства по 3 месеца е много нормално да не ти се иска да напускаш родното си място и да оставаш задълго сама в непознат град. От друга страна с порастването на детето е добре то да учи в града, където ще получава по-добро образование и възможности за странични занимания и спорт.

# 66
  • Мнения: 317
За мен възникват вда важни въпроса от темата-на колко километра е селото от града и за какъв период са пътуванията на мъжа ти?
Ако отсъства по 3 месеца е много нормално да не ти се иска да напускаш родното си място и да оставаш задълго сама в непознат град. От друга страна с порастването на детето е добре то да учи в града, където ще получава по-добро образование и възможности за странични занимания и спорт.
На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село

# 67
  • Мнения: 7 273
Аз не виждам защо тогава се плашиш
Селото е близо ,кола имаш,бизнеса си върви ,етажа от къщата си стои
Отивате ,живеете в града ти си движиш нещата/ ако искаш може и всеки ден да пътуваш до село и да си наглеждаш бизнеса/ и нещата ще се подредят
Дали са ти един много добър съвет относно мъжа ти.Не плачи повече никога когато пак реши че ще си тръгва
Даже ако се наложи привидно се съгласи.Кажи му " добре щом така си решил"
Най вероятно друга песен ще запее когато види че номерата му вече не минават

# 68
  • София
  • Мнения: 1 877
Три месеца е много дълъг период. Трябва добре да помислите как ще се оправяте с две деца в града или в селото и да изберете по-доброто. Съфорумките дадоха много и различни съвети, но крайното решение си е ваше.
Но важното в случая е да не се отказвате от бизнеса си, щом растоянието е 20 минути не е невъзможно. В София хората пътуват по час и половина в едната посока за работа ежедневно, така че е постижимо.

# 69
  • Мнения: 317
Аз не виждам защо тогава се плашиш
Селото е близо ,кола имаш,бизнеса си върви ,етажа от къщата си стои
Отивате ,живеете в града ти си движиш нещата/ ако искаш може и всеки ден да пътуваш до село и да си наглеждаш бизнеса/ и нещата ще се подредят
Дали са ти един много добър съвет относно мъжа ти.Не плачи повече никога когато пак реши че ще си тръгва
Даже ако се наложи привидно се съгласи.Кажи му " добре щом така си решил"
Най вероятно друга песен ще запее когато види че номерата му вече не минават
Ох,плаша се,защото ще трябва да сменя обстановката предполагам.Знам че няма да съм първата нито последната,но с годините на човек му става все по-трудно да си променя начина на живот.
А по отношение на мъжа аз съм го предупредила когато тръгна сега последния път-следващият път когато реши,че иска да си тръгне няма да му се моля да остане и няма да го спра и засега не са му минавали такива мисли

# 70
  • Мнения: 317
Три месеца е много дълъг период. Трябва добре да помислите как ще се оправяте с две деца в града или в селото и да изберете по-доброто. Съфорумките дадоха много и различни съвети, но крайното решение си е ваше.
Но важното в случая е да не се отказвате от бизнеса си, щом растоянието е 20 минути не е невъзможно. В София хората пътуват по час и половина в едната посока за работа ежедневно, така че е постижимо.
Ами аз лично бих предпочела да си живеем на село и да караме децата до града,но като пари няма да е малко,а и е хубаво да си имаме все пак и в града жилище,защото сега като ходим оставаме в родителите му,а синът ми расте и ще има нужда от някакво жилище,най-малкото за да се научи на самостоятелност,аз лично мн държа на това,мамино синче не искам да възпитавам.От четири години и половина той започна да стои сам,в началото по един два часа,просто обстоятелствата го наложиха,но не съжалявам.
Просто имам чувството,че там няма да го имам това спокойствие което имам тук,а иначе за децата-аз се справям сама,в момента родителите ми са в чужбина и съм съвсем сама,но това хич не ме бърка.А в града свекървата е там ,би помагала,но аз просто искам доколкото мога да се оправям сама,не искам да ги свиквам така ,а и не искам и аз да свиквам така

# 71
  • София
  • Мнения: 14 542

На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село
Никой от имащите възможност да живеят през лятото на село, не я пропуска, та не виждам какъв ти е проблема?
Мъжът ти е съгласен, доколкото разбрах, а през зимата нямаш работа при орехите.......
Мисля си, че трябва да се успокоиш и да не създаваш напрежение- та, вие се виждате на три месеца за 3 седмици и ако непрекъснато си напрегната с притесненията си, не ще иска да си ходи, ами оттатък!
Мисля си, че можеш съвсем спокойно да си движиш бизнесите и без излишни обяснения, след като той няма интерес.
Приеми, че ще си работи нещо различно- не всеки става за предприемач.
И друго си мисля- една баба не може да се справи перфектно с бебе и по- голямо дете едновременно.
Затова, не ѝ налагай на свекърва ти изведнъж такава тежест- карай полека. Peace

# 72
  • Мнения: 317

На двайсеттина минутки,не е далече и е по главен път,стига се бързо.Той отсъства долу горе по три месеца и се прибира за три седмици.Реално аз в града имам повече хора с които мога да изляза,защото на село си идват събота и неделя и през седмицата няма никой.Иначе знам,че за детето е по-добре,а и аз съм живяла преди в града,но просто понеже сега от 12 години живея на село и ми е мн трудна тази промяна,не че е невъзможно и  там ще свикна,но просто това си е нормален страх от неизвестното и от промяната предполагам.а и в крайна сметка имаме кола,когато реша  мога да се прибирам на село
Никой от имащите възможност да живеят през лятото на село, не я пропуска, та не виждам какъв ти е проблема?
Мъжът ти е съгласен, доколкото разбрах, а през зимата нямаш работа при орехите.......
Мисля си, че трябва да се успокоиш и да не създаваш напрежение- та, вие се виждате на три месеца за 3 седмици и ако непрекъснато си напрегната с притесненията си, не ще иска да си ходи, ами оттатък!
Мисля си, че можеш съвсем спокойно да си движиш бизнесите и без излишни обяснения, след като той няма интерес.
Приеми, че ще си работи нещо различно- не всеки става за предприемач.
И друго си мисля- една баба не може да се справи перфектно с бебе и по- голямо дете едновременно.
Затова, не ѝ налагай на свекърва ти изведнъж такава тежест- карай полека. Peace

О,аз даже и не искам ,искам да си ги гледам сама,това е най-добре.Ох,след толкова коментари,като че ли темата се поизчерпа и се чувствам малко тъпо.Когато си мисля нещата ми звучат толкова сериозни и притеснителни,а така като ги споделя,като ги кажа и ми се струват безмислени.Сякаш съм някаква лигла нямаща проблеми и седнала да си ги измисля.Надявам се всичко да се нареди и наистина ще се опитам малко по-спокойно.Уж все се старая да търся решение на всичко ,но понякога наистина не виждам светлина в тунела

# 73
  • Мнения: 4 389
Ето го егоистичното мислене ... "Да, децата ще са по-добре в града, но предпочитам от село да ги водим там", "Да, тук почти няма хора (и за теб, и за децата ти)", "Да, мъжът ми направи вече компромис, сега е мой ред", "Да, сега децата не могат да получат качествено образование" и накрая пак обясняваш как на теб ти е по-добре да си си на село. Ама е добре само за теб. Нито за децата ти е така, нито за мъжа ти.
Не видях на колко години са децата, но ще дойде момент, в който ще искат да ходят на извънкласни дейности, или да излязат със съученици, или да отидат на дискотека (пък било то и детска) и тогава какво? Ще ходиш да ги прибираш сякаш са 10 годишни ли? Ще станат на по 15-16, ще си хванат по някое гадже и няма да могат да излязат с него, защото трябва да гонят автобуса за село Whistling
И това защо? Защото на теб не ти се пътува всеки ден някакви си 40мин. общо от и до града. Страхувала си се от новото ама не мислиш, че в един момент твоят комфорт ще е причина за дискомфорта на децата ти Whistling

# 74
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 574
                  И той ще продължи ли да отсъства по 3 месеца?А ти ще бъдеш наблизо до майка му,че да те наглеждат???
                   Купувате апартамента и на двамата на името,местиш се в града официално,когато детето ти стане достатъчно голямо за градина,а ти съ пътуваш за село и си вършиш работата.Събота и неделя пак на село.От магазина може и да се откажеш,от земеделието-не!Там наистина има пари.
                   Никак не стана ясно,как е бил без работа,как е могъл да живее на твой гръб с изкараните от тебе пари, а сега това му пречи.Харесал те е дейна и работеща,а сега си избива комплексите ли?Ако е мъж на място наистина ще седнете,ще поговорите,кое е добро за деца,за вас,как на практика ще осъщесвявате дейностите - без заплахи и събиране на парцали.Както ти си се оправяла сама достатъчно години и с дете,а той май до 35 си година е мислил само за себе си и е живуркал до мама и тати.Май ти си по-порасналата от двамата...

# 75
  • Мнения: 4 432
Абе какъв егоизъм бе. Момичето работи като луда, два бизнеса е започнала, две деца гледа, а муньото ще си тръгвам-еми тъгвай си. Ей тия мъже бе, на всичко сме готови, то не стига че пари не му искаш, дете с му родила, ми то недоволно. Какво иска - ми да си ходи при мама, като чета собствено жилище няма. Еи ама ме е яд, авторке не си виновна, мъжете не стават за нищо. Гледай си бизнеса, купете жилище, внимавай собствеността да е обща, гледай си децата и не му се връзвай. Като си иде та чудо голямо, нищо не си изпуснала. Следващя ще е същия. Хвани единия удари другя.

# 76
  • Мнения: 7 273
За мен пък егоиста в цялата история е мъжът
Егоист и манипулатор.Не стане ли неговата -заплаха че ще си тръгва.И то за всяка глупост
Докато авторката се мъчи да постигне нещо.И да с такъв мъж с основание се страхува.Недоверието и несигурността я правят такава не егоизма
Тя е в пъти по зрялата и по отговорната
И дори и да има нотка на егоизъм в постовете и и в мисленето и то той е основателен и оправдан

# 77
  • Мнения: 4 389
Като прочета "Дете си му родила" и си представям как някой мъж опира пистолет в главата на жена си и й казва "Или раждай, или те убивам и излежавам!" hahaha Ще рече човек, че тя не е участвала при направата на това дете, не го е искала, няма нищо общо с него и едва ли не го играе някаква детегледачка на чуждо такова ...
Иначе спор няма, че е манипулатор и че авторката не реагира адекватно на поведението му Peace

# 78
  • Мнения: 486
Според мен трябва да го зарежеш тоя мухльо.
Не само че с нищо не ти помага и не ти е партньор в живота, ами даже ти вреди. По-добре ще се почувстваш без тоя мунчо

# 79
  • Мнения: 4 432
Зизу, да родиш и отгледаш дете е геройство. Детето в повечето случаи се гледа основно от майката, верно, че не е станало без неиното участие, но усилията които майката понася са несъизмерими с тези на другите роднини на детето. Клише е, но когато износиш, родиш, отгледаш и възпиташ едно дете ще ме разбереш. Старите хора казват - майка да имаш, майка да не си.
А процесът в създаването на детето е еднакво приятен и за двете страни Laughing

# 80
  • София
  • Мнения: 14 542
Според мен трябва да го зарежеш тоя мухльо.
Не само че с нищо не ти помага и не ти е партньор в живота, ами даже ти вреди. По-добре ще се почувстваш без тоя мунчо
Стига първосигнални глупости, де!
Друг рефрен не се ли сещаш?

# 81
  • Мнения: 486
Форумът предполага различни мнения - ако се чувстваш лично засегната, сигурно има защо Mr. Green

# 82
  • Мнения: 2 898
Според мен трябва да го зарежеш тоя мухльо.
Не само че с нищо не ти помага и не ти е партньор в живота, ами даже ти вреди. По-добре ще се почувстваш без тоя мунчо
Откъде знаеш, че ще се чувства по-добре без него? Аз не бих се чувствала много добре като самотна майка на две деца, с две връзки зад гърба си. Щом се е омъжила за него, явно го е искала в живота си. И не всеки мъж ще изтрае да живее с тъстовете си, както и не всяка ще трае да живее със свекървата. Поне трябва да опита да поживее с него самостоятелно, вместо да се отказва преди това.

# 83
  • Мнения: 486
Ти темата чете ли я или пак на контра с мен по навик?
Заплашва я най-редовно,  че ще си тръгне и то още седмица, след като родила...не издържал Laughing
Имал претенции към нейния бизнес, с който си издържа двете деца, докато той ходи по барчета да пие...
Нито пари му иска, нито нещо,, пък той с претенции и сметка държи Laughing

Последна редакция: пн, 30 май 2016, 15:13 от Вишна123

# 84
  • Мнения: 2 898
Четох темата, Вишна,  виж, твоите мнения в други теми не си ги спомням дотолкова, че да знам, че съм ти била "контра".
Мен мъжът ме дразни, но той не е мой и не съм отскоро омъжена за него. Затова не бих й казала "развеждай се", при положение, че това й е втората връзка, от която има дете, и на всичкото отгоре не се знае какъв би бил животът им, ако се изпълни желанието на мъжа да живеят сами. Пък и смятам, аз лично, че всички неща трябвало да си ги уточнят преди да се женят. Това е грешката, която аз не бих искала да допусна. Не искал да живее вече с тъстовете  не искал магазина не искал селото. Ами не са ли говорили в началото за това? Сега е ред на компромиси и от ДВЕТЕ страни, ако искат тоя брак да го бъде. Ама нито става с неговото "махам се" за всяко нещо, което го дразни, нито ще стане, ако продължат да живеят при нейните родители.

# 85
  • Мнения: 317
Ето го егоистичното мислене ... "Да, децата ще са по-добре в града, но предпочитам от село да ги водим там", "Да, тук почти няма хора (и за теб, и за децата ти)", "Да, мъжът ми направи вече компромис, сега е мой ред", "Да, сега децата не могат да получат качествено образование" и накрая пак обясняваш как на теб ти е по-добре да си си на село. Ама е добре само за теб. Нито за децата ти е така, нито за мъжа ти.
Не видях на колко години са децата, но ще дойде момент, в който ще искат да ходят на извънкласни дейности, или да излязат със съученици, или да отидат на дискотека (пък било то и детска) и тогава какво? Ще ходиш да ги прибираш сякаш са 10 годишни ли? Ще станат на по 15-16, ще си хванат по някое гадже и няма да могат да излязат с него, защото трябва да гонят автобуса за село Whistling
И това защо? Защото на теб не ти се пътува всеки ден някакви си 40мин. общо от и до града. Страхувала си се от новото ама не мислиш, че в един момент твоят комфорт ще е причина за дискомфорта на децата ти Whistling
Ами аз преди това бях казала,че не съм против да купим апартамент,защото големият е на девет и скоро ще има нужда от по-голяма самостоятелност и отделяне от нас.А и когато ходим в града е добре да имаме нещо,а не все в свекъра и свекървата.Просто ме плаши промяната,не че няма да се нагодя,но смятам че като всеки човек свикнал да живее дълги години по даден начин промяната е трудна.Още като се женихме на мен ми беше ясно,че нещата ще се променят и бях готова за това,но очевидно само съм си го мислила.
Аз ще направя тази стъпка,ще се преместим,но не ми идва отвътре и това ме притеснява,защото в началото като се запознахме бях готова да го последвам навсякъде,така си мислех,а сега почнах да имам претенции.И аз не си обяснявам някои мои мисли и постъпки и не твърдя ,че съм аз правата, и аз си имам трески за дялане

# 86
  • Мнения: 317
                  И той ще продължи ли да отсъства по 3 месеца?А ти ще бъдеш наблизо до майка му,че да те наглеждат???
                   Купувате апартамента и на двамата на името,местиш се в града официално,когато детето ти стане достатъчно голямо за градина,а ти съ пътуваш за село и си вършиш работата.Събота и неделя пак на село.От магазина може и да се откажеш,от земеделието-не!Там наистина има пари.
                   Никак не стана ясно,как е бил без работа,как е могъл да живее на твой гръб с изкараните от тебе пари, а сега това му пречи.Харесал те е дейна и работеща,а сега си избива комплексите ли?Ако е мъж на място наистина ще седнете,ще поговорите,кое е добро за деца,за вас,как на практика ще осъщесвявате дейностите - без заплахи и събиране на парцали.Както ти си се оправяла сама достатъчно години и с дете,а той май до 35 си година е мислил само за себе си и е живуркал до мама и тати.Май ти си по-порасналата от двамата...
Много точно казано.Той постоянно се бие в гърдите,че толкова години се е оправял сам,техните не са му помогнали с нищо(само дето е живял с тях и сметки не е плащал).От мн години вече взима по 3-4 хил лв заплата и зад гърба си няма нищо,като казвам нищо,абсолютно нищо-е,има една кола.Не го съдя,живял си е,но не може да се бие в гърдите,че цял живот всичко сам е постигал,а едва ли не на мен родителите са ми помагали.
Не ме е срам,че са ми помагали,да и аз живях при тях,да и аз сметки не плащах.Но носех храна от магазина,и всеки лев който те са ми дали за бизнес,аз съм им го върнала до стотинка.Искам да съм начисто,че всичко което имам съм си го постигнала аз и на никого не дължа нито пари,нито нищо.Обвинява ме ,че съм теглила кредити,ами иначе какво щях да имам.Той не може да разбере,че аз от дълги години нося отговорност и за друго човешко същество и нямаше как да си позволя да не правя нещо,за да имам финансова стабилност.Да не говорим,че синът ми имаше тумор злокачествен на бъбрека и бяха химиотерапии,пътувания до друг град,операция и тн.Ако нямах нищо зад гърба си,какво щях да правя.На моменти едва ли не трябва да се чувствам виновна,че искам да имам повече,а аз го искам заради децата си,защото те ще растат и ангажиментите към тях ще растат.Дано и той да го разбере,сега вече като е родител

# 87
  • Мнения: 317
Абе какъв егоизъм бе. Момичето работи като луда, два бизнеса е започнала, две деца гледа, а муньото ще си тръгвам-еми тъгвай си. Ей тия мъже бе, на всичко сме готови, то не стига че пари не му искаш, дете с му родила, ми то недоволно. Какво иска - ми да си ходи при мама, като чета собствено жилище няма. Еи ама ме е яд, авторке не си виновна, мъжете не стават за нищо. Гледай си бизнеса, купете жилище, внимавай собствеността да е обща, гледай си децата и не му се връзвай. Като си иде та чудо голямо, нищо не си изпуснала. Следващя ще е същия. Хвани единия удари другя.
Дано да не се случва,но разделим ли се,следващ няма да има.Ако се разделим,аз ще съм виновна,защото веднъж направих грешка,нямах право на друга.Незнам,дано да се оправят нещата.Ако е тук,ако правим всичко заедно ще е различно,а сега-тойй там,аз тук,мн тежи.Готова съм да стискам зъби и да го чакам,но и на него му е мн криво,защото и той там се измъчва,трудно му е далеч,знам че ме обича,но наистина,реши ли още веднъж да си тръгне,колкото и да го обичам няма да го спра.И аз имам някакво себеуважение

# 88
  • София
  • Мнения: 11 223
Той мисли ли да спре да пътува като купите апартамента? Понеже ако продължи да пътува, не виждам много смисъл да ходите да живеете на друго място.
А ако ще спре - има ли идея какво ще работи?
И като цяло, как го виждате във времето това купуване на тоя апартамент - година, две, десет?

# 89
  • Мнения: 317
За мен пък егоиста в цялата история е мъжът
Егоист и манипулатор.Не стане ли неговата -заплаха че ще си тръгва.И то за всяка глупост
Докато авторката се мъчи да постигне нещо.И да с такъв мъж с основание се страхува.Недоверието и несигурността я правят такава не егоизма
Тя е в пъти по зрялата и по отговорната
И дори и да има нотка на егоизъм в постовете и и в мисленето и то той е основателен и оправдан

Незнам,очевидно мъжете обичат да доминират,той все така успява да извърти нещата,че аз да се чувствам едва ли не виновна,че нещо правя.А в следващия момент като говорим казва че е съгласен да се включи и да си гледаме заедно градините.И да несигурна съм,каша ми е в главата

# 90
  • Мнения: 317
Като прочета "Дете си му родила" и си представям как някой мъж опира пистолет в главата на жена си и й казва "Или раждай, или те убивам и излежавам!" hahaha Ще рече човек, че тя не е участвала при направата на това дете, не го е искала, няма нищо общо с него и едва ли не го играе някаква детегледачка на чуждо такова ...
Иначе спор няма, че е манипулатор и че авторката не реагира адекватно на поведението му Peace
Със  сигурност го исках това дете и със сигурност знам,признавам си,че аз напънах нещата за този брак,и той го искаше,но аз повече.Обича ме,сигурна съм,но е мн особен характер.И да,реагирам не мн адекватно и като някоя мухла ,но ме е страх да остана сама,а и неискам друг мъж,искам си него,а това означава,че трябва да си го търпя такъв,въпроса е колко ще издържа,ако нещата не се развият нанякъде

# 91
  • София
  • Мнения: 1 877
Нямате сигурност от този човек, вие сте главата на семейството, но вместо благодарност получавате упреци и заплахи за скъсване.

# 92
  • Мнения: 317
Според мен трябва да го зарежеш тоя мухльо.
Не само че с нищо не ти помага и не ти е партньор в живота, ами даже ти вреди. По-добре ще се почувстваш без тоя мунчо
Откъде знаеш, че ще се чувства по-добре без него? Аз не бих се чувствала много добре като самотна майка на две деца, с две връзки зад гърба си. Щом се е омъжила за него, явно го е искала в живота си. И не всеки мъж ще изтрае да живее с тъстовете си, както и не всяка ще трае да живее със свекървата. Поне трябва да опита да поживее с него самостоятелно, вместо да се отказва преди това.
да така е,не искам да съм сама и наистина решението ми беше обмислено.И наистина трябва да сме си само двамата и децата,отделно.
Ако не е това с тръгванеторна всичко друго мога да се нагодя.Държи се нежно,гушка ме,съобразява се с мен,но просто е възпитан да мисли различно.Това е нормално,да не би аз като съм възпитавана,че постоянно трябва да инвестирам да е мнлправилно.Но това е семейния модел

# 93
  • Мнения: 317
Той мисли ли да спре да пътува като купите апартамента? Понеже ако продължи да пътува, не виждам много смисъл да ходите да живеете на друго място.
А ако ще спре - има ли идея какво ще работи?
И като цяло, как го виждате във времето това купуване на тоя апартамент - година, две, десет?
Ами идеята уж е,да пътува докато съберем пари за апартамент и да теглим съввсем малък кредит,защото ако зависи от него и хич няма да теглим.Иска да го купим догодина и за около две три години да го изплатим.А като го купим ,да се прибере и да си правим земеделието,но проблема е,че засега в него има пари само от субсидиите,които казах,че не са малко,но той сиима неговите опасения и сега понякога ми играе на обиден,щял да си продължи да кара,като че ли аз съм виновна за нещо.Аз мога и с малко,а и не бързам за апартамента,можеше да станат постепенно нещата,моите приоритети са други,но ще се съобразя с него.Трябво да гледаме в една посока,поне да се опитаме

# 94
  • София
  • Мнения: 11 223
То е хубаво да гледате в една посока, но нека първо той си изясни каква му е посоката. Защото, струва ми се, той сам за себе си не е наясно.

# 95
  • Мнения: 317
Нямате сигурност от този човек, вие сте главата на семейството, но вместо благодарност получавате упреци и заплахи за скъсване.
Ами уж имам мъж,а аз продължавам да си се оправям сама с тази разлика,че сега живея и със страх,като си дам парите в магазина как да му кажа,а не искам да го лъжа.Давам си ясна сметка,че без него ще ми е мн по-лесно в някои неща,но не искам да става така.Искам да се напаснем.

# 96
  • Мнения: 317
То е хубаво да гледате в една посока, но нека първо той си изясни каква му е посоката. Защото, струва ми се, той сам за себе си не е наясно.

Иска апартамент и...засега това е,това му е заветната цел.Иска да се прибере да сме си заедно,обаче не иска да работи за петстотин лв.Иска да гледаме градините,ама понякога се дърпа.И при него промяната беше голяма и му е трудно.Баща ми е мн оправен човек и е свикнал аз да се допитвам до него,за земеделието говоря,защото в момента той ми помага,и моят мъж това го притеснява,дразни го,защото казва че аз решавам с баща ми,а не с него,но той като не е в час,докато не си дойде и не поеме функциите на баща ми как да стане.Всичко е мн объркано.

# 97
  • Мнения: 317
То е хубаво да гледате в една посока, но нека първо той си изясни каква му е посоката. Защото, струва ми се, той сам за себе си не е наясно.

Иска апартамент и...засега това е,това му е заветната цел.Иска да се прибере да сме си заедно,обаче не иска да работи за петстотин лв.Иска да гледаме градините,ама понякога се дърпа.И при него промяната беше голяма и му е трудно.Баща ми е мн оправен човек и е свикнал аз да се допитвам до него,за земеделието говоря,защото в момента той ми помага,и моят мъж това го притеснява,дразни го,защото казва че аз решавам с баща ми,а не с него,но той като не е в час,докато не си дойде и не поеме функциите на баща ми как да стане.Всичко е мн объркано.
Единственият начин той да се чувства спокоен е да се отделим във всяко едно отношение.Да не би на мен да ми е приятно ,че още баща ми ми помага,но естеството на работата е такова,че аз няма как .Ако е някаква ръчна работа ще я свърша,но машини..не че е невъзможно,но аз съм си по търговията,там ми е силата

# 98
  • Мнения: 1 984
Той мисли ли да спре да пътува като купите апартамента? Понеже ако продължи да пътува, не виждам много смисъл да ходите да живеете на друго място.
А ако ще спре - има ли идея какво ще работи?
И като цяло, как го виждате във времето това купуване на тоя апартамент - година, две, десет?
Ами идеята уж е,да пътува докато съберем пари за апартамент и да теглим съввсем малък кредит,защото ако зависи от него и хич няма да теглим.Иска да го купим догодина и за около две три години да го изплатим.А като го купим ,да се прибере и да си правим земеделието,но проблема е,че засега в него има пари само от субсидиите,които казах,че не са малко,но той сиима неговите опасения и сега понякога ми играе на обиден,щял да си продължи да кара,като че ли аз съм виновна за нещо.Аз мога и с малко,а и не бързам за апартамента,можеше да станат постепенно нещата,моите приоритети са други,но ще се съобразя с него.Трябво да гледаме в една посока,поне да се опитаме

Рени,

попаднала си на манипулатор (повечето мислим така), но освен това твоят мачо е тип сметкаджия. Целият цирк е хем да не признае, че ти (с помощта на баща ти) изкараваш пари, хем да сложи ръка върху парите и бизнеса ти.
Не се давай. Научи се да разделяш бизнес и семейство.
Така както каниш ТМ да се включи, преди да е готов, най-много да те накара да профукаш всичко. И накрая ни мъж (той сърдит ще си замине), ни пари, само 2 деца за гледане.
Ако ТМ иска да се включи в ТВОЯ бизнес, първо да докаже, че оценява постигнатото, че разбира от земеделие, да се помоли на шефа и собственика, пък тогава да ти става ортак.
Няма да се учудя, ако подготвя почвата да продадеш единия бизнес (по-вероятно магазина), за да вложиш парите в общия апартамент.

Скрит текст:
Преди да скочите, да кажа, че познавам много млади дами като Рени. Мога да кажа с коя мярка е започнала, с коя е продължила. Знам и колко трудно се стига до там, където е тя.
Затова не приемам някой да манипулира, за да разруши постигнатото или да й го вземе.

# 99
  • Мнения: 2 758
Съгласна съм с Биборана.
Рени, поведението на мъжа ти е не просто незряло, то е манипулативно и крайно егоистично. Не допускай да те шантажира. Помисли какво искаш ти, помисли какво би било добре за децата ти, защото често  такива мъже, ако им позволиш, може да те смачкат и емоционално, и финансово. Не е нормално да не оценяват усилията ти, да те обвиняват за всичко и да си събират багажа постоянно. Ако му дадеш и част от бизнеса си или станеш финансово зависима от него, тогава би могло те унижава още повече - той си го позволява дори сега, когато ти все още си само емоционално зависима.

# 100
  • Мнения: 317
Благодаря ви,много ми помагате,защото в момента съм пред голяма дилема-магазина има задължения и съответно не може да зареждаме достатъчно стока,а хората са свикнали при мен,но когато няма стока,съответно отиват да търсят другаде и естествено оборота намалява.Колкото и да не ми се иска ,мисля да вкарам пари и да видя какво ще стане след месец,ако няма промяна ще се откажа,но ако оборота се качи ще го оставя.И сега мн ми тежи,че не мога да споделя това с мъжа,обаче той абсолютно няма да се съгласи.
А аз наистина искам да имам финансова независимост.Те и нашите това ги е страх,че той ще ме накара да се откажа от всичко,аз ги успокоих,че не съм толкова глупава и мога да разсъждавам трезво по отношение на работата.Дано да дойде времето когато парите ни ще бъдат общи,но дотогава не се знае какво ще се случи.

# 101
  • Мнения: 317

Няма да се учудя, ако подготвя почвата да продадеш единия бизнес (по-вероятно магазина), за да вложиш парите в общия апартамент.

[
[/quote]
Ами има една нива която трябва да продам,защото не е хубава и те пари абсолютно няма да се бутат,ще бъдат за друга нива,но той ми беше споменал,защо да не купим с нея апартамент,а после като имаме пари да купим нива.Но повече не е ставало въпрос и смятам,че той е наясно ,че такова нещо не може да стане.Дори като се прибра предния път даде малко пари да засадим една нива с орехи,за да може да вземаме субсидия за тях.

# 102
  • Мнения: 317
Скрит текст:
Преди да скочите, да кажа, че познавам много млади дами като Рени. Мога да кажа с коя мярка е започнала, с коя е продължила. Знам и колко трудно се стига до там, където е тя.
Затова не приемам някой да манипулира, за да разруши постигнатото или да й го вземе.
[/quote]
Simple Smile 112,навремето бях от първите сключили договори.А сега се надявам да ме огрее по 4.1,,затова ще ми трябва кредит.Кой каквото ще да говори,че се държа за крачола на "тати",но ако не беше той да ме подтикне да кандидатствам и да ме подкрепи, като реално той вършеше обработките ,нямаше да съм тук където съм в момента.

# 103
  • Мнения: 4 389
Не бих делила собствения си бизнес с половинката си ако не го влече това, с което се занимавам, но не виждам нищо лошо в това да дам част от парите за общият ни апартамент.
Всъщност за мен е безумие да чакам на ММ да купи общият ни апартамент, от който (ако имахме брак) щях да притежавам 50% без да съм дала нито лев, но това е друга тема Whistling

# 104
  • Мнения: 368


 
Единственият начин той да се чувства спокоен е да се отделим във всяко едно отношение.Да не би на мен да ми е приятно ,че още баща ми ми помага,но естеството на работата е такова,че аз няма как .
[/quote]

Да, за да може да те манипулира още по успешно докато ти съсипе бизнеса и тебе. После ще те мачка и ще се чувства велик. Той не оценява твоя труд и на твоето семейство. А намира кусури, та чак и сцени прави. Какво като баща ти ти помага. Това е чудесно. А това със секса направо е убийствено. Заспала си от умора. Въртиш два бизнеса, 2 деца а той се цупи, та чак и заплашва, че ще те зареже. Вместо да оцени това което правиш и да ти помогне. Иска да се отkажеш от магазина, вместо да се напъне да помисли какво да подобрите и измените, че да върви по-добре. Никой бизнес не е статичен. Непрекъснато си искат промени и нагаждане според пазара и клиентите. Може да подмените асортимента, да смените продавача, да предлагате промоции, нещо в рекламата. Винаги има неща , които могат да се подобрят.

Ти си на 30 г и си постигнала много, имаш амбиции, искаш да се развиваш. Заслужаваш уважение, а не упреци. А той на 35 г какво е постигнал? Нищо! И не само това ами и не цени твоите усилия.
А относно местенето в града. Майка му съгласна ли е да ти гледа децата? Говорил ли е с нея? Май ще и дойде множко, ако гледа и други внуци.
Този мъж е не само нестабилен и манипулатор, но и си пада темерут като не иска да споделя и пак те изкарва теб виновна, че жените били такива-онакива.
Имай си винаги едно на ум с него.

# 105
  • София
  • Мнения: 14 542
Форумът предполага различни мнения - ако се чувстваш лично засегната, сигурно има защо Mr. Green
Що, ма сестро? newsm78
Ти, като се напънеш да създадеш семейство и дете, тогава можеш да разбереш какво е отговорност.
И защо съветите ти са най- лесното, но и най- тъпото нещо. Mr. Green

# 106
  • Мнения: 486
Харесва ми, как мнението ми се припокрива с последните 10-на души, но реши точно мен да подхванеш Mr. Green
Не ми се занимава с теб, остани си със здраве bouquet

# 107
  • София
  • Мнения: 14 542
Благодаря ви,много ми помагате,защото в момента съм пред голяма дилема-магазина има задължения и съответно не може да зареждаме достатъчно стока,а хората са свикнали при мен,но когато няма стока,съответно отиват да търсят другаде и естествено оборота намалява.Колкото и да не ми се иска ,мисля да вкарам пари и да видя какво ще стане след месец,ако няма промяна ще се откажа,но ако оборота се качи ще го оставя.И сега мн ми тежи,че не мога да споделя това с мъжа,обаче той абсолютно няма да се съгласи.
А аз наистина искам да имам финансова независимост.Те и нашите това ги е страх,че той ще ме накара да се откажа от всичко,аз ги успокоих,че не съм толкова глупава и мога да разсъждавам трезво по отношение на работата.Дано да дойде времето когато парите ни ще бъдат общи,но дотогава не се знае какво ще се случи.
Не е задължително той да знае всичко.
Не за друго, но мисленето му е различно от твоето- той е роден за наемен работник, а ти имаш дух на предприемач.
Ами, върши си работата и не е нужно да му докладваш в детайли къде какво си дала и какво очакваш.
Ако изскочиш на печалба- наври му я в очите.
Ако не стане- не е нужно да биеш тъпана..........
Просто, използвай месеците, в които е на път, за да си заздравиш бизнеса.

# 108
  • Варна
  • Мнения: 10 842
А въпросният манипулатор може ли утре наистина да си стегне багажчето и да се изнесе, а после да има претенции към нейните материални придобивки? Особено, ако тя получи субсидиите, на които се надява и подкара бизнеса както трябва. Щото доколкото схванах те са вече женени, нищо не се подочу за някак законово уредени взаимоотношения преди брака и сега май имуществото е общо. Абе, не съм сведуща по въпроса ама честно, това ми дойде наум като видях последните постове. Дано разсъждавам параноично и просто да го играя адвокат на дявола ама...

# 109
  • Мнения: 317
Не бих делила собствения си бизнес с половинката си ако не го влече това, с което се занимавам, но не виждам нищо лошо в това да дам част от парите за общият ни апартамент.
Всъщност за мен е безумие да чакам на ММ да купи общият ни апартамент, от който (ако имахме брак) щях да притежавам 50% без да съм дала нито лев, но това е друга тема Whistling
О,не Simple Smile,януари месец ще ми преведат субсидия и тя ще отиде за апартамента,не бих стояла да гледам как мъжът ми се мъчи да събере пари,а аз да стоя.Не искам да бъда в тежест,не винаги това е хубаво,но така съм възпитана.А понякога жената трябва да си е просто жена.Така ми се иска понякога да зарежа всичко,да си гледам детето,а той да се грижи за нас,но знам,че тогава пак няма да е добре-нито за него,нито за мен

# 110
  • Мнения: 317


 
Единственият начин той да се чувства спокоен е да се отделим във всяко едно отношение.Да не би на мен да ми е приятно ,че още баща ми ми помага,но естеството на работата е такова,че аз няма как .

Да, за да може да те манипулира още по успешно докато ти съсипе бизнеса и тебе. После ще те мачка и ще се чувства велик. Той не оценява твоя труд и на твоето семейство. А намира кусури, та чак и сцени прави. Какво като баща ти ти помага. Това е чудесно. А това със секса направо е убийствено. Заспала си от умора. Въртиш два бизнеса, 2 деца а той се цупи, та чак и заплашва, че ще те зареже. Вместо да оцени това което правиш и да ти помогне. Иска да се отkажеш от магазина, вместо да се напъне да помисли какво да подобрите и измените, че да върви по-добре. Никой бизнес не е статичен. Непрекъснато си искат промени и нагаждане според пазара и клиентите. Може да подмените асортимента, да смените продавача, да предлагате промоции, нещо в рекламата. Винаги има неща , които могат да се подобрят.

Ти си на 30 г и си постигнала много, имаш амбиции, искаш да се развиваш. Заслужаваш уважение, а не упреци. А той на 35 г какво е постигнал? Нищо! И не само това ами и не цени твоите усилия.
А относно местенето в града. Майка му съгласна ли е да ти гледа децата? Говорил ли е с нея? Май ще и дойде множко, ако гледа и други внуци.
Този мъж е не само нестабилен и манипулатор, но и си пада темерут като не иска да споделя и пак те изкарва теб виновна, че жените били такива-онакива.
Имай си винаги едно на ум с него.


[/quote]
Така е,той не разбира от търговия,така искам сега да споделя с него колко ми е трудно в момента,на какъв кръстопът съм по отношение на магазина.А трябва сама да се преборя с мислите си.Този магазин е мое отроче,направих го от нищото,привлякох по-голямата част от клиентите,живеех за да го развивам-не казвам,че и това е нормално,но ми беше хубаво като изкарвах доста от него.Но сега е различно,времената станаха трудни,мен ме няма там и хората се отдръпват.Незнам какво да правя и няма кой да ми помогне,аз тррябва да си взема решението по отношение на магазина

# 111
  • Мнения: 317
Благодаря ви,много ми помагате,защото в момента съм пред голяма дилема-магазина има задължения и съответно не може да зареждаме достатъчно стока,а хората са свикнали при мен,но когато няма стока,съответно отиват да търсят другаде и естествено оборота намалява.Колкото и да не ми се иска ,мисля да вкарам пари и да видя какво ще стане след месец,ако няма промяна ще се откажа,но ако оборота се качи ще го оставя.И сега мн ми тежи,че не мога да споделя това с мъжа,обаче той абсолютно няма да се съгласи.
А аз наистина искам да имам финансова независимост.Те и нашите това ги е страх,че той ще ме накара да се откажа от всичко,аз ги успокоих,че не съм толкова глупава и мога да разсъждавам трезво по отношение на работата.Дано да дойде времето когато парите ни ще бъдат общи,но дотогава не се знае какво ще се случи.


Не е задължително той да знае всичко.
Не за друго, но мисленето му е различно от твоето- той е роден за наемен работник, а ти имаш дух на предприемач.
Ами, върши си работата и не е нужно да му докладваш в детайли къде какво си дала и какво очакваш.
Ако изскочиш на печалба- наври му я в очите.
Ако не стане- не е нужно да биеш тъпана..........
Просто, използвай месеците, в които е на път, за да си заздравиш бизнеса.


Simple Smileвсе едно аз съм го написала,точно така мисля да направя,просто проблема е,ама това го казвам съвсем сериозно,че аз не съм научена да лъжа и никога не лъжа,мога да премълча,но директно да излъжа-ужасно е,а се наложи да го направя с него-попита ме дали съм вкарала пари в магазина и аз му казах не.После не се сдържах и му признах,че съм вкарала ,но не му казах реалната сума.а той вчера ми вика че не ме пита за магазина,защото не иска да се ядосва,по-добре да го лъжели,т.е.не е толкова глупав,знае че не му казвам.Но на мен ми тежи,това не са нормални семейни отношения,да се прикриваме

# 112
  • Мнения: 317
А въпросният манипулатор може ли утре наистина да си стегне багажчето и да се изнесе, а после да има претенции към нейните материални придобивки? Особено, ако тя получи субсидиите, на които се надява и подкара бизнеса както трябва. Щото доколкото схванах те са вече женени, нищо не се подочу за някак законово уредени взаимоотношения преди брака и сега май имуществото е общо. Абе, не съм сведуща по въпроса ама честно, това ми дойде наум като видях последните постове. Дано разсъждавам параноично и просто да го играя адвокат на дявола ама...
Simple Smileспокойно,нямаме нищо общо.Всичко съм придобила преди брака.Общото ще бъде,ако купим апартамент.
И да кажа,че като си дойде харчим само от парите които той е изкарал и не се свиди за нищо,нито за мен нито за малкия.убедена съм,че недай боже стане ли нещо той няма да иска нищо,дори и да имаме.Много хора тук в селото като се оженихме все говореха че бил с мен заради парите,не е така,защото когато има пари,наистина са наши,не си ги стиска.Просто проблема е,че не е от най-работните.То добре че си е намерил такава работа-тук къде ще вземе за шофьорлък 4 хил лв на месец.Но и аз никога не съм се впечатлявала от това,че е тираджия ,че изкарва мн пари,мен парите никога не са ме блазнели.Винаги съм искала да имам,но аз да си ги изкарам,така е по-сладко Simple Smile(това е пак от родителите,толкова мн морални норми са ми набили в главата,че понякога им се ядосвам.можех да си гледам живота и някой да ме издържа,ама...просто не мога да си го представя)

# 113
  • Мнения: 317
Незнам,объркана съм,всичко ми се струпа наведнъж.Ако ние се него сме ок,разбираме се и тн,тогава нищо друго няма да има значение,всичко друго ще се нареди.Една зодия сме но сме различни,доста и то за фундаментални неща,по отношение на мисленето.Но аз продължавам да се надявам,че може да се напаснем.Луда ли съм да го вярвам?
Направих си своите грешки,прибързах,за втори път,само че този път поне детето беше направено с любов,но докато зависи от мен аз ще се боря за нас,ще стискам зъби,ще правя компромиси,не с цената на всичко,но доколкото мога.Та ние все още не сме живели като нормално семейство.Преди той не работеше,аз бачках по цял ден,той се тормозеше цял ден край мен на пейката пред магазина.Сега рабботи,но надалеч,като си дойде е за мн кратко всичко е на тъгъдъг.Друго е да си работим и двамата или саммо той,аз да гледам децата,да се прибере вечер изморен от работа,да седнем ,да обсъдим деня.Това съм видяла у дома,това искам в една връзка

# 114
  • Мнения: 832
При условие,че той пътува почти постоянно,не е ли по-добре да се съобрази с теб къде да живеете... За какво ви е този апартамент,като него няма да го има с месеци,после ще си дойде за един, и после пак на път... Честно не виждам смисъл да му удисваш на акъла..
Жалко,че е от мъжете които се комплексират от преуспели жени..,дано за в бъдеще това да не ви създаде ,,драми,, в семейството.

# 115
  • Мнения: 317
При условие,че той пътува почти постоянно,не е ли по-добре да се съобрази с теб къде да живеете... За какво ви е този апартамент,като него няма да го има с месеци,после ще си дойде за един, и после пак на път... Честно не виждам смисъл да му удисваш на акъла..
Жалко,че е от мъжете които се комплексират от преуспели жени..,дано за в бъдеще това да не ви създаде ,,драми,, в семейството.
Ами идеята е като купим апартамента да спре да пътува.А и аз ясно съм му казала,че докато е на път ,аз ще си стоя на село,независимо от апартамента и синът ми ще пътува.Може да оставаме в града,но за малко.Не че без него нямам какво да правя,напротив ,после ще се моли да се прибера на село Simple Smile,толкова мн приятелки имам в ситито.А иска да сме в града ,заради сина ми,да може да учи там,а не при циганчетата с които учи в момента.факт е,че училището на детето е на мн ниско ниво.

# 116
  • Мнения: 317
Другото което ми е насадено в мисленето от родителите,по-точно от баща ми е,че в чужбина хората бягат от големите мръсни градове и се стремят да живеят в предградията.И при нас вече тенденцията е такава,хората с възможности се местят в близки до града села.За мен е непонятно защо трябва да се натиквам в една кутийка,като има и друга възможност.Не ме разбирайте грешно,не съм против града,против апартамента,хубаво е да го има,но по-скоро там да ходим да разпускаме,да се забавляваме,както досега сме правили,само че сме оставали в родителите му.Синът расте,ще дойде време и ще може да остава сам в бъдещия апартамент,тогава ние ще си ходим на село-така поне казва мъжът ми.Казва ,че не го бърка къде ще живеем,иска в града,заради детето.Радвам се че мисли за него,че се вълнува от развитието му

# 117
  • Мнения: 317
Другото което ми е насадено в мисленето от родителите,по-точно от баща ми е,че в чужбина хората бягат от големите мръсни градове и се стремят да живеят в предградията.И при нас вече тенденцията е такава,хората с възможности се местят в близки до града села.За мен е непонятно защо трябва да се натиквам в една кутийка,като има и друга възможност.Не ме разбирайте грешно,не съм против града,против апартамента,хубаво е да го има,но по-скоро там да ходим да разпускаме,да се забавляваме,както досега сме правили,само че сме оставали в родителите му.Синът расте,ще дойде време и ще може да остава сам в бъдещия апартамент,тогава ние ще си ходим на село-така поне казва мъжът ми.Казва ,че не го бърка къде ще живеем,иска в града,заради детето.Радвам се че мисли за него,че се вълнува от развитието му
А като си помисля само,че преди години се заричах,че никога няма да се прибера да живея на село,как се променят нещата.И като казвам ,че живея на село,само да споделя с вас,знам как звучи отстрани-на село-животните,доматите,краставиците.Ами при мен не е така-голямата градина,райграса,красивата гледка,нормално съвременно жилище.Имаме вътрешна баня и тоалетна Simple Smile,може да звучи смешно,но за съжаление все още мн хора,от по-възрастните нямат.Всяко нещо си има добрата и лошата страна-и града и предградието.Ако могат двете да се съчетаят ще е перфектно.Сигурно някои хора сега си мисллят,да и имам дилемата.

# 118
  • Мнения: 832
При условие,че той пътува почти постоянно,не е ли по-добре да се съобрази с теб къде да живеете... За какво ви е този апартамент,като него няма да го има с месеци,после ще си дойде за един, и после пак на път... Честно не виждам смисъл да му удисваш на акъла..
Жалко,че е от мъжете които се комплексират от преуспели жени..,дано за в бъдеще това да не ви създаде ,,драми,, в семейството.
Ами идеята е като купим апартамента да спре да пътува.А и аз ясно съм му казала,че докато е на път ,аз ще си стоя на село,независимо от апартамента и синът ми ще пътува.Може да оставаме в града,но за малко.Не че без него нямам какво да правя,напротив ,после ще се моли да се прибера на село Simple Smile,толкова мн приятелки имам в ситито.А иска да сме в града ,заради сина ми,да може да учи там,а не при циганчетата с които учи в момента.факт е,че училището на детето е на мн ниско ниво.
ЕЕЕЕ ами нямаш ,,дерт,, тогава,щом така седят нещата, а училището наистина е важно да е на ниво Wink Пусни се по течението,от друга страна ще си имате ,,само ваше гнезденце,,, а вече от теб зависи до каква степен ще допускаш свекървата в него, както я научиш отначало  - така ще е.. Та не и търси помощта много често... МОже и постепенно да обработваш мъжа ти,че всеки ,,твой,, успех е  и негов ,т.е. няма аз ,а ние, и ако разработите магазина - той е ваш - и всичко което изкарате не е твое а общо... И,че най-важното е да сте сплотени и да си гледате децата,независимо кой каква работа върши! Peace

# 119
  • Deutschland
  • Мнения: 2 204
Рени, млади хора няма изобщо ли в селото?

# 120
  • Мнения: 317
При условие,че той пътува почти постоянно,не е ли по-добре да се съобрази с теб къде да живеете... За какво ви е този апартамент,като него няма да го има с месеци,после ще си дойде за един, и после пак на път... Честно не виждам смисъл да му удисваш на акъла..
Жалко,че е от мъжете които се комплексират от преуспели жени..,дано за в бъдеще това да не ви създаде ,,драми,, в семейството.
Ами идеята е като купим апартамента да спре да пътува.А и аз ясно съм му казала,че докато е на път ,аз ще си стоя на село,независимо от апартамента и синът ми ще пътува.Може да оставаме в града,но за малко.Не че без него нямам какво да правя,напротив ,после ще се моли да се прибера на село Simple Smile,толкова мн приятелки имам в ситито.А иска да сме в града ,заради сина ми,да може да учи там,а не при циганчетата с които учи в момента.факт е,че училището на детето е на мн ниско ниво.
ЕЕЕЕ ами нямаш ,,дерт,, тогава,щом така седят нещата, а училището наистина е важно да е на ниво Wink Пусни се по течението,от друга страна ще си имате ,,само ваше гнезденце,,, а вече от теб зависи до каква степен ще допускаш свекървата в него, както я научиш отначало  - така ще е.. Та не и търси помощта много често... МОже и постепенно да обработваш мъжа ти,че всеки ,,твой,, успех е  и негов ,т.е. няма аз ,а ние, и ако разработите магазина - той е ваш - и всичко което изкарате не е твое а общо... И,че най-важното е да сте сплотени и да си гледате децата,независимо кой каква работа върши! Peace
Това за свекървата е вярно.Когато се притеснявам ,че все ще искат да вземат детето и си казвам-това са глупости,голяма жена съм,аз казвам кога да го вземат и кога не.Странно е,защото със сина ми толкова исках да мога да го оставя и да изляза,може би защото бях сама,а сега въобще не искам да я оставям,а и тя все пак е на пет месеца,още не съм и се нарадвала Simple Smile.Да,надявам се да се наредят нещата,в крайна сметка той не е лош човек,добричък си ми е,просто и на него му се насъбра.Не го оправдавам,мъча се да погледна и  от неговата гледна точка

# 121
  • Мнения: 317
Рени, млади хора няма изобщо ли в селото?

Ами има,ама мн малко или си идват събота и неделя.Преди имах една приятелка,семейна,аз бях като част от тяхното семейство,всяка събота след работа в тях,децата ни си играеха,мечтаех си как ще си энамеря мъж и ще се събираме семейно.Да,но моят мъж като каза аз така не мога да ходя на гости,не съм свикнал и други неща имаше ,та с времето се отдалечих от нея,мн тежко го преживях,знам че тя ме е отписала,виждаме се,но вече не споделям с нея.А през живота си съм имала мн близки приятелки и съм ги губила само,защото са заминали надалеч.Въпреки че с много от тях си поддържам връзка и като се видим,все едно никога не сме се разделяли.Но да загубя приятелка заради мъж-никога не е било.Съжалявам,че отстъпих за това,трябваше да си отстоявам моето,но бях толкова влюбена и толкова ме беше страх да не го загубя,че прецаках едно приятелство.И въпреки всичко знам,че недай боже стане нещо и остана сама,това момиче ще е до мен и всички хора които пренебрегнах заради него ще бъдат до мен.Но не трябва да е така.Сега се мъча постепенно да си възстановявам взаимоотношенията с близките ми  приятели

# 122
  • София
  • Мнения: 14 542
А въпросният манипулатор може ли утре наистина да си стегне багажчето и да се изнесе, а после да има претенции към нейните материални придобивки? Особено, ако тя получи субсидиите, на които се надява и подкара бизнеса както трябва. Щото доколкото схванах те са вече женени, нищо не се подочу за някак законово уредени взаимоотношения преди брака и сега май имуществото е общо. Абе, не съм сведуща по въпроса ама честно, това ми дойде наум като видях последните постове. Дано разсъждавам параноично и просто да го играя адвокат на дявола ама...
Стига де, като не си сведуща, защо трябва да ѝ набиеш и тази мисъл в главата- че малко са ѝ другите!
Да блокира окончателно ли искаш?
Нищо от субсидиите не може да ѝ вземе.
Субсидиите не са имущество, а орехите тя ги е садила преди да се оженят.

# 123
  • София
  • Мнения: 14 542
При условие,че той пътува почти постоянно,не е ли по-добре да се съобрази с теб къде да живеете... За какво ви е този апартамент,като него няма да го има с месеци,после ще си дойде за един, и после пак на път... Честно не виждам смисъл да му удисваш на акъла..
Жалко,че е от мъжете които се комплексират от преуспели жени..,дано за в бъдеще това да не ви създаде ,,драми,, в семейството.
И защо да нямат апартамент в града?
Тия деца, все на село ли ще седят и там ли ще учат, там ли на извънкласни знимания ще ходят, а като пораснат- на дискотеки, пак ли там?
Майката и бащата, нямат ли нужда от градска среда и забавления, и приятелства?
Ти на село ли живееш?

# 124
  • Мнения: 832
При условие,че той пътува почти постоянно,не е ли по-добре да се съобрази с теб къде да живеете... За какво ви е този апартамент,като него няма да го има с месеци,после ще си дойде за един, и после пак на път... Честно не виждам смисъл да му удисваш на акъла..
Жалко,че е от мъжете които се комплексират от преуспели жени..,дано за в бъдеще това да не ви създаде ,,драми,, в семейството.
И защо да нямат апартамент в града?
Тия деца, все на село ли ще седят и там ли ще учат, там ли на извънкласни знимания ще ходят, а като пораснат- на дискотеки, пак ли там?
Майката и бащата, нямат ли нужда от градска среда и забавления, и приятелства?
Ти на село ли живееш?
ДА беше прочела 2 коментара под този и ще си отговориш на въпроса ти към мен Wink