Въпроси към социалният министър

 Бих попитала, кога най-сетне ще си стегне служителите.
Когато отидох с решението от ТЕЛК в соц. служба към общината, служителката ми извади бланка за  детски и дотам. Трябваше от други родители да науча на какво имам право!

Къде НЕ куца сегашната система?
Това искам да попитам.

каво ли? Ами нищо...Знам как стоят нещата и организацията в държавата. Знам колко тромаво се променя. Не говоря за корупция или други пороци на системата. Говоря за обикновените неща. Просто системата е тромава и обвързана и трудно се прави промяна без да се наруши баланса на свързаните със системата други системи.
Не могат да се вдигнат заплатите и пенсиите, защото има МВФ с изисквания-и с право, защото пък те са коректив да не се юрнем през глава надолу.
Не може да се изисква от служител да е любезен, защото все пак го държиш на смешна заплата и той си има ядове и той свързва двата края както може.
Не можеш да възпиташ чиновник, защото това не го е свършила майка му на времето.
Та за министърката- не я харесвам откровено от предишното и пребиваване на този пост, но в момента тя е от няма и година  и е за четири години. Дори да иска да задвижи системата докато тръгне и ще и свърши мандата- четири години се изнизват ей така като да щракнеш с пръсти. Това е много глобално министерство и не може да има много видими промени- правят се малки крачки, които обикновино остават незабелязани или се смятат за символични. Другите министерства имат предмет на действие и някакви по- видими структури, които хората виждат, че работят и всяка промяна се вижда- Танспорта има БДЖ, Икономиката имаше БТ, Здравеопазването има болниците, Финансите има данъчните служби и т.н. Техните дейност и резултати са видими и засягат хората ежедневно. Това министерство има бюрата по труда и социалните служби. За тях всеки човек е една единица, всичко е лично и персонално. Ако не те обслужат добре ще разбереш ти и семейството ти и евентуално няколко приятели на които си помрънкал. Ако те обслужат добре- отиваш доволен на работа, в къщи или в магазина и вече си забравил, че някой си е свършил работата. И хубавите и лошите неща в системата остават скрити. Не могат да бъдат показател, че нещо работи или не и не се вижда как реагира системата при промяна.
Да не прозвучи като, че ги оправдавам- в никакъв случай, просто на базата на горното нямам големи очаквания и не бих и търсила отговорност. Вероятно е и да не съм права, разбира се.

Точно в тази, цитираната, част съвсем не си права. Не само може, а е задължително служителят да е любезен и компетентен. Той/Тя е служител, за да служи. Не прави лични услуги, за които да се молиш и да си му благодарен, а служи на тези, които му плащат заплатата...напр. аз, ти, нашите роднини, приятели, колеги, познати, непознати и т.н. данъкоплатци. А въпрос на възпитание е дали ще му благодарим за свършената работа.

 Много хора работят за смешна заплата. Приятелката ми е прогимназиална преподавателка, а мъкне палета в Рамстор за 220лв. Но щом се е съгласила да работи това - ще го работи, и то както трябва. Друг е въпросът, че няма голям избор, иначе ще стои без пари и без работа.
  Не става въпрос само за това. В община Красно село работят млади и безкрайно любезни служителки . Организацията им е добра, желанието им да помогнат огромно. Но нито една от тях не можа да ми каже какво се полага на родител на дете с увреждане. Те просто не знаеха, наистина. Питаха се една, друга - казваха ми че имам право на винетка, после ми звъняха да ми обясняват, че май нямам и т.н.
  В сегашната община знаят, но им куца организацията и любезността. Но това донякъде го разбирам - Красна поляна е доста натъварена в социално отношение община. Но няма значение - важното е, че си вършат работата, и то както трябва - да се надяваме.

Точно така- прав си, но министъра не може да контролира всеки един свой подчинен лично. Става въпрос за една голяма организация, в която не зависи от министъра нито възпитанието, нито образованието на тези хора- то се е случило години преди да постъпят на работа. Но при тази заплата не можеш да си много претенциозен при назначаването на нови служители, а и обикновенно възпитанието не се вижда на интервюто, а компетентността се трупа с опита. А Рамстор има 100човека макс. персонал, а подчинени на министерството са стотици хиляди. Пак казвам- не искам да оправдавам никого, но некачественото обслужване е едно от нещата което се набива в очи и е факт- да това е проблем, но какво бихме попитали министъра- защо на г-жа Петрова от н-ската социална служба и е крив света и не е любезна? А колко госпожи петрови има? Имам предвид че ние сме недоволни от определени хора- в тази служба има пет некадърника от 20, а ние имаме впечатления вероятно от един, не можем да наречем цялата служба неработеща и некадърна. Недоволни сме от конкретен човек, а тя няма как да знае защо е назначен, защо е груб и защо е невъзпитан.
Или пък трудовото право- дори юристите го избягват старателно, защото е сложно( и не носи доходи), а ние искаме от една чиновничка да е наясно със цялото трудово законодателство така, че да покрива и нашите питания и нужди. И какво ще попитаме министъра? "Защо не назначавате хора с юридическо образование по гишетата?" Да не говорим, че повечето са и със средно образование. Това имам предвид че за тези заплати - толкова.
Просто голяма част от ресурса е калпав и избора е труден.
Да са живи и здрави хората, които знаят какво правят и работят всеотдайно- на тях се дължи това, че все пак системата работи тук-там.
Е нека напишем все пак какво да я попитаме. Темата е от няколко дни и при цялото ни недоволство не можем да зададем въпрос.

1. Кога ще има интегрирано обучение за децата ни - ама наистина и във всяко училище?
2. Кога улиците ни ще са достъпни за количките?
3. Кога конкуренцията между специалистите ще е здравословна - в името на децата ни и кога ще спрат кавгите помежду им, кой е по-, по- най- - пак на наш гръб?
4. Кога помощта за децата ни ще е реална и няма да се налага да тичаме за ТЕЛКове, за детски помощи, да се молим дасме лични асистенти?
5. Кога ще можем да задедем въпрос и наистина ще ни бъде отговорено нормално?
6. Кога ще се плаща на учителя достатъчно и ще му се даде достатъчно свобода, за да може да подхожда творчески към децата - и към тези със специфични нужди в класовете?
7. Кога логопеди и психолози ще могат да работят и творят, защото професията им е и творческа, свободни без някой директор да им казва "Сега трябва да научиш детето да казва буквата "б", а не да играеш с него!"

Да продължавам ли??????

Накрая маго да кажа само, че ако мога с нещо да променя всичко, за което съм питала - съм на разположение и не преставам да мисля как да го направя.

Леле,леле..... Това са въпроси, на които не само социалният министър, а и много други трябва да отговорят.
Аз лично имам един единствен въпрос към цялото ръководство на държавата, и то не само към управляващите в момента, а въобще към всички, които са ръководили и ще ръководят България:
Докога ще впрягате каруцата пред коня?!
Първо се приемат промените законово, после се привеждат в изпълнение ВИНАГИ преди да са взети мерки и да се обезпечи необходимия минимум за това. Затова нито една наистина добра промяна, която се запланува, не може да бъде успешна, а винаги нещо куца, усложнява нещата, предизвиква чакане, изнервяне, отчаяние, подигравки, съпротива, противодействие....
Толкова ли не разбраха, че не методът на анархистите-първо да разрушим, пък после ще мислим мо`им ли или не мо`им да изградим нещо положително- е най-добрата политика. Аман вече от сътресения и реформи в коя ли не сфера. И 90% от сътресенията според мен са именно от това, че вместо едно добро планиране и поетапно въвеждане, първо се руши, а после няма ресурс да се изгради /щото не е планирано, нали се сещате/.
Та това ми е въпросът, кой ли ще ми отговори. То е ясно, че е реторичен.

Здравейте, аз имам само един въпрос. Дъщеря ми е на 7 год. с Аутизъм и септември трябва да е ученичка, но къде ли? Изборът е огромен-помощни училища или интегрирано обучение, ако някой директор има доброто желание да помогне. Та въпроса ми е къде да си запиша детето да учи? В помощно няма да е. И ако уважаемата ни соц. министърка ми каже, че това е единствената ми алтернатива няма проблеми, ако и тя прати свое дете там!

Нещо не си адресирате въпросите към който трябва 
Какво общо има социалният министър с интегрираното обучение и помощните училища?!

Сигурно не ги адресираме към когото трябва - щото то като гледам трябва целичкото Правителство да изправим и да питаме. То въпроси колко щеш... само да има кой да им отговори, пък за правенето по въпросите, не ми се коментира....

И във връзка с това, пък и с риск да си навлека нечий гняв  :
имаше една " мъдрост", срещу която преди време много роптаех, но като че ли започнах да я възприемам-"Всеки народ си заслужава управниците".
И в тази връзка пак да попитам:
Кога ще спрем да хвърляме боклуци по улиците при положение че точно на същата улица и тротоар има кошче?
Кога ще спрем да правим ремонти в апартаментите си по обедно време?
Кога ще спрем да преминаваме на червено, за да не се минем?
Мога още мнооого въпроси да задам, но няма смисъл. Когато отговорим на тези,ще можем да отговорим и на изброените в останалите мнения.
Поне това е моето виждане за нещата. Не може само правителствата да се променят, трябва и обществото да се променя, всеки от нас да има СЪЗНАНИЕ, защото съзнанието за дребни уж неща като шума,боклуците и правилата за движение, е свързано със съзнанието да се погрижим за хората с увреждане и за всеки,който има нужда от подкрепа и помощ.
Не мислите ли,че определено има връзка?!

Зара, определено има връзка и съм на твоето мнение, че нещата си зависят от нас - просто темата беше за въпроси към еди кого си...., а въпросите към себе си си ги задавам всеки ден и смея да твърдя, че за доста от тях имам отговор, а знам че и много от майките тук го имат. И да, точно защото смятам, че съм съвестен гражданин мисля, че имам правото да задам и останалите си въпроси.

Боже,какво ли щяхме да правим ако нямаше МВФ ,с когото да оправдаваме некадърните ни правителства,министри ,общинари.И други държави са били ограничавани от МВФ НО ЗАЩО ЛИ ВЕЧЕ СА НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ОТ НАС?Какво да ги питаме?А КЪДЕ ЩЕ ВИ ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ И КОИ ЩЕ ВИ ИЗСЛУША ПИТАНИЯТА?Нещо трудно включвам - на арменския поп ли да се жалваме?И на кого му пука за децата ни?Безобразията продължават ,всички ги знаят и какво?

Аз бих попитала какво всъщност означава "социализация" и "интеграция" и "равнопоставеност" и "условия за равнопоставено участие"????????????
И понеже знам какво означават честно казано "плюя" на системата защото е опорочена преди да бъде създадена.
Защото не се прави нищо за " хората в неравностойно положение"(замазват ти очите с някой или друг асансьор или достъп до обществена сграда - това ли е достъпната им архитектерна среда?!?!)
Защото няма никакво колаборация между системите на здравеопазване и социалната.(за да си вземеш патерици отиваш при лекар и след това при социални грижи - не е ли подигравка?!?!?!)
и не на последно място Защото правата на човека не се зачитат.
Мога още да се възмущавам, но защо ли???? На тези въпроси никой няма да ми отговори и да ми даде реална оценка и диференциална прогноза за "оправянето" на точно тази система.

Днес попаднах на следната статия:
...и ми хрумна какво точно искам да попитам социалния министър...но първо малко разсъждения

Щом някой изплаща заплати, те са възнаграждение за извършена дейност. В случая явно държавата ще плаща на приемни семейства за това, че са я отървали от грижите за дете на държавна издръжка. Похвално!
Какво, обаче се получава при нас...имаме дете със "100% невъзможност за социална интеграция", "с чужда помощ" (цитирам решение на РЕЛК...по памет). Значи, ако се съобразя с намека (съвета) на лекари и го оставя в дом за отглеждане, то ще бъде на държавна издръжка. Вместо това жена ми не работи, за да се грижи за него. Реално по този начин тя отървава държавата и по-специално социалното министерство от един ангажимент - "чужда помощ". Но в същото време тя няма право на никакво възнаграждение. Има само привилегията да се помоли, ако не е много нахално, да й се зачита трудов стаж.

За да не ме разбере някой погрешно, ще уточня, че не съм против възнаграждението за отглеждане на деца без родители...негодувам срещу факта, че децата ни се третират като втора категория хора, на които се полагат единствено помощи във вид на подаяния. А ние, като техни родители, попадаме в категория досадници, муфтещи стотинки от държавата с цената на молби и унижения пред служителите на социалното министерство.

Та ето го и въпроса ми към социалния министър:
Каква е процедурата съпругата ми да осинови собственото си дете, за да може да получава възнаграждение за невъзможността си да води пълноценен живот и да работи нормално, тъй като отменя (макар и косвено) социалното министерство?
Ако няма такава процедура (в което съм убеден), то перефразиран въпросът ми стои така:
Какво означава определението "с чужда помощ", което се дава при инвалидизиране с решение на РЕЛК и дали някой е чувал за дългогодишна чужда безвъзмездна помощ? Последно, да приемем ли, че грижите, които полагаме за болните си деца, всъщност са цена, която плащаме за лукса да ги имаме (в последно време определено ми се струва, че това се смята за привилегия от някои държавни служители)?

Тъжно но факт:(
И аз си мислех тези дни нещо в този дух...че за да имаш дете с увреждане и да можеш да имаш що-годе нормален живот, трябва семейството да е с доста прилични доходи и колко е безумно ако си с 5 лв над минимума за оцеляване да се спират помощите. Тези хоря мислят ливъобще, като пишат закони??? ...риторичен въпрос...

Много хубаво си го написал!
Хайде да го направим публично, така че да стигне наистина до някой, който да бъде принуден да отговори!

Това е  обичаме децата си , а държавата ни принуждава да ги смятаме за разход към семеиния бюджет- пари за ток,пари за вода,пари за ядене,пари за лекарства,пари за рехабилитация.А те парите нестигат,кое да намалим- рехабилитациата ли,часовете за логопед.Сметки,сметки,сметки.................... Тъжно но факт. С луксовете сме приключили,а лукса  да искам да си гледам детето или това е глезотия.Толкова ли много искам.Защо трябва да живея с мисълта че неправя достатъчно за детето си.Не ми тежи че ще я гледам,тежи ми че ми е трудно да си го позволя.Специалните деца .............................. толкова са сладки.

Zhivko, Реза и всички, хайде да направим нещо
 Хайде да започнем от някъде повидтгането на въпроса, не е справедливо това положение. Да започнем да подготвяме писмо до соц. министерство за родителите на деца с 90-100 % невъзможност, ненастанени в детски градини, родителите да са ЛА /лични асистенти, независимо от дохода/. Трябва да се направи паралел между двете наредбите за ЛА и приказките за приемните семейства.

"Уважаеми,
Искам да насоча вашето внимание към една категория родители - отглеждащи сами специалните си децата. Специални деца, защото са с 90-100% невъзможност и родители им,  са решили да отглеждат специалните си деца в домашна обстановка. В такива случай единят от родителите се лишава от трудова кариера....
Аз само започван, даже писаното от Живко ми се струва много подходящо да се копне отдолу, може и малко да го довършим, да решим от чие име го изпращаме, до соц. министерстовто и до народното събрание /защото мисля, че трябва и законодателна инициатива/.
Какво мислите

мисля, че идеята е много добра!
мисля, че освен до министъра и народното събрание трябва да го направим като отворено писмо и да го пуснем по медиите.
Живко го е написал страхотно. казвайте, ако има още неща към този конкретен казус, за да не объркаме някакви фактологии.

Не става въпрос за конкретния казус, а за принципа...

Има програма "Личен асистент"...условието да станеш такъв е 3-членно семейство да има брутен доход 145 лв (ако съм разбрал правилно), което е абсурдно изискване, при положение че минималната работна заплата за страната е по-висока. Това означава, че в тази програма се приемат единствено безработни хора без оглед на това дали имат нужда от заетост точно по тази програма или не. Прочетох, че социалните си позволяват наглостта да предлагат на родители като нас да се разведат, за да могат да участват в програмата...аз лично не съм сигурен дали ще се въздържа да не реагирам прекалено бурно при подобно предложение...затова и не пробвах да разпитвам в социални грижи.

Смятам, че трябва да има възможност да се става личен асистент, когато единият родител на детето не работи, за де се грижи за него. Без ограничение на дохода на семейството.

Предимството за нас е, че майките на болни деца ще имат доход. Предимството за системата е, че ще има стимул да се осиновяват и деца с хронични заболявания.

Губещи...губещи може да са само децата от домовете, които потенциално могат да бъдат осиновявани само заради възнаграждението и после да бъдат пуснати на улицата да изкарват пари за "родителите" си. Отвратително като идея, но в момента е реалност и без програма личен асистент...

И аз си мислех да повдигнем въпроса по принцип, а не за конкретен казус. Следя ситуацията от темата за Личните асистенти и си мисля, че е несправедливо отношението. От друга страна може би трябва да имаме и конкретни примери, за да се мотивират хората да подкрепят каузата.
Аз мисля, че най-ощетени са семействата, които нямат възможност да дадат детето си в специализираните дневни заведения, например отделенията към болницата по ДЦП или други специализирани детски градини, защото заболяването на детето не може да се определи точно и не попада в списъка на обслужваните по клинични пътеки. За такива семейства трябва да се предлага майката да стане ЛА независимо от дохода.
А също не знам кое е справедливото в случаи, когато заболяването може да се обслужва в специализирана детска градина (само в рамките на работния ден, въобще не визирам отглеждане в дом), но семейството не желае да даде детото там. От една страна наблюденията ми са, че в тези специализирани дневни заведения, за да има ефект лечението, трябва да плащаш още най-малко 2-3 допълнителни процедури. От друга страна, ако детето не посещава такова заведение му се отнемат шансовете за рехабилитация.

И аз подкрепям идеята.
Мисля, че при въпроса с ЛА, проблемът е по-дълбок. Самата програма е "измислена" за подпомагане и намаляване на безработицата, а не в помощ на хората с увреждания. Може би тук трябва да се промени нещо. Истината е, че само отчитат дейност, създали са програма, дори и за подпомагане на базработните, но изведнъж изпадат в ужас, колко много хора се били възползвали от нея и край - затягат режама. Ма нали за това сте я създали???
Когато се регистрирах в Бюрото по труда, четох колко програми за преквалификация и  т.н. има, някои бяха много интересни, определено се впечатлих, обаче явно реализацията куца. Ами явно тук е проблема, идеи добри, на думи всичко е о.к., реализацията - провал...
Колкото до други въпроси до социалната министърка... Щеше ми се подчинените и, които работят с хората, да се научат , че са на работните си места да обслужват и подпомагат гражданите, да си направят усилието да прочетат и запомнят 2-3 закона, със съответните правилници, които обслужват техния ресор, което ще рече, просто да си вършат работата...

аз ще подкрепя също
само кажете когато решите какво искате да организираме

Ами..до тук, аз поне без да се замислям много се сещам за 4 такива от форума.
Ние имаме невероятната привилегия да се наредим между тях.
Няма къде да дадем детето, трудно се намира някой да се съгласи да го гледа...и нямам право да стана личен асистент. Т.е. теоретично имам, защото нали съм самотна майка, но ако дойдат на проверка, веднага ще лъсне, че не е точно така и ще ме резнат.

Мисля си обаче, че трябва преди да правим каквото и да било да се консултираме с юристи, за да не пропуснем нещо.
И после - изпращаме го до министерството и до медиите.

имах предвид конкретния казус Личен Асистент, а не конкретния случай на Живко. явно не съм се изразила добре, за което се извинявам ...защото има и много други нерешени казуси.
ей това си мислех и аз.

Aз съм за с двете ръце.Нека размътим водата поне,защото тук нещата или стават бавно или нищо не се променя.

В НП "АХУ" има една точка, че в случай, че семейството не отговаря на условията за социално подпомагане се прави предложение за назначаване на личен асистент по изключение до Директора на Агенция за социално подпомагане чрез съответното РДСП. Говоря за това:
"2.1.3. В случаите, когато лицата нямат определена чужда помощ в ЕР на ТЕЛК/РЕЛКК, но самообслужването им е невъзможно, с решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, се допуска предоставяне на услугата  по изключение. "
и това:
"2.1.5. С решение на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, по изключение могат да бъдат наемани в дейност “Личен асистент” и безработни лица, които не отговарят на условията на т. 2.1.1. за участие в Програмата."
И двата цитата са от НП "АХУ". Още повече, че в момента тече процес на извеждане на хора от институциите и предотвратяването на настаняване на нови там.
Трябва да се свържете с колегите от Д "СП" по постоянен адрес и да разговаряте с тях за тази възможност. Ако имате някакви въпроси, с удоволствие ще Ви отговоря. Поздрави!

kati_v, благодаря за желанието да ни помогнеш, но не си ме разбрала правилно...
Първо - убеден съм, че реакцията на колегите ти ще е  и "егати нахалството" като ми видят доходите. Все пак може и да пробваме.
Второ - въпросът е принципен. Не трябва "по изключение могат да бъдат наемани в дейност “Личен асистент”"...това трябва да е право на единия родител, когато става въпрос за дете с над определен % увреждания и чужда помощ.

Така мисля...

Абсолютно съм съгласна с теб, че въпроса е принципен.
Но програмата е направена така, че да обхване безработни лица. Все пак има доста асистенти, назначени и по изключение.
Не мисля, че някой ще се чуди на доходите ти. Все пак наличието на болно дете предполага много високи разходи.
А съпругата ти има право и на здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет, нали знаете за тази възможност.

Бих попитала как правят социална оценка без дори да са виждали детето?Само възоснова на епикризата и експертното решение.Може би така е редно?А с програмата за личен асистент както и др.програми за временна заетост само изкуствено намаляват безработицата.

Точката "По изключение" социалните отново я обвързват с дохода, въпреки че в правилника е дадена, като "изключения, по подразбиране, не обвързани с дохода", обаче въпрос на тълкуване... Това "по изключение" го използват, когато доходът надвишава с 5-10лв определения, тоест, ако единият член от семейството работи на мин. раб. заплата и го прилагат, само, ако хората настояват. На мен директно ми отказаха и реагираха все едно "ама как може да си толкова нахална с тези високи доходи", е не ми го казаха в прав текст - за уточнение доходите определено не са високи... Когато настоях да се разгледа все пак искането ми "по изключение" направо си ме отрязаха, че имало вече много случаи и не не можело с тези доходи и че няма къде да се обжалва, защото всичко минавало през тях и т.н. Отвратително е, все едно просиш нещо, което ще го извадят от джоба си. Затова и ме посъветваха от друго място да ходя в приемния час на министърката и да се моля... Обаче, аз ще ида, моят проблем ще го решат, а другите? И въобще защо трябва да се молим за подобно нещо? Никъде не е измислено някакво облекчаване на родителите, които отглеждат деца с увреждания, "привилегиите", които отпускат на децата са почти същите, които се отпускат и за възрастните хора с увреждания, но все пак са деца... Затова идеята да се разгласи проблема е много добра, че ще има някакъв ефект не е сигурно, лично аз съм гледала 2 телевизионни предавания, разглеждащи подобни проблеми за ЛА - глас в пустиня... но ако се задейства нещо ... все някога... може би ще има развитие...

Петя, иди, вземи си бланки и ги попълни. В молбата пиши изрично, че кандидатстваш за назначаване по изключение. Нямат право да ти откажат да ти приемат молбата.
Сроковете са 20 дни за обработка на молбата, 7 дни за подписване на решението и до 7 дни трябва да ти го връчат с/у подпис. Обжалва се пред РДСП, не в Д "СП".

Аз си мисля, че за каузата, за която се борим на първо място е семейството на детето и по-точно майката, която е най-натоварена от отглеждането на специално дете. Дори колкото по-голяма е заплата на бащата, те толкова повече осигуровки плащат и  имат право на повече защита. Защото когато държавата не е намерила начин да осигури дневна рехабилитация или лечение на детето, за мен не си е свършила работата по осигураване на лечение и отглеждането на детето. Плащаме данъци и осигуровки /и хората с големи доходи повече плащат/ за да може децата ни да ходят на детска градина, на училище и други дотирани от държавата дейности. А в случаите подобни на Живко, държавата се забравя да се погрижи за тези деца и майките им.
Искам да кажа ,че трябва да се борим за промяна в Законите и Правилниците за социално подпомагане, за да може майката да се води на подходяща длъжност, че отглежда специално дете. Щом като Личния асистент е създаден за подпомагане на безработните, да се създаде друга програма, за подпомагане на майките.
И се сещам, че имаше възможност, ако се съберат определен брои подписи от граждани да се внесат в Народното събрание за промяна на закон. Може би майките юристки ще помогнат.

Аз днес се впуснах в тези дебри.
Ще докладвам, ако има напредък..

Кои точно държави? Ангола? Аржентина? Да -на светлинни години са от нас- живеят основно от международни помощи и периодично избухва гражданска война. Просто не можем да се сравняваме с която и да е държава- ние сме България с нашия ресурс от хора- възпитани или не, географски опособености. Не оправдавам никого- просто давам обяснение- на мен системата ми е безкрайно неприятно устроена, но съм реалист по отношение на възможните промени  и исках до сега само да подчертая, че много от въпросите не са точно за социалния министър, да не кажа изобщо.
Идеята да се напише открито писмо ми допада, но за да получи отговор трябва да има точен адрес. Ако питаме за детските- да- социалния министър е човекът, но ако говорим за възможностите за образование и лечение- тука хората са съвсем други.
Живко е много прав. Намират се пари за приемен родител, а за родителя на изоставеното дете, който в много случаи го е направил от неволя - няма. Същото и с децата с увреждания. Мисля че е просто въпрос на реорганизация на средствата.Пишете ме и мен при писането на писмото- вече мисля часта от него.
А що се отнася до конкретния случай с "по- изключение" се процедира така: Пише се писмо до юристите на мин. на Труда и социалната политика-не мейл, с искане за тълкуване на въпросния член. С отговора се отива в контретната служба и се предоставя "за да се улеснят" служителите, да не се мъчат да си смучат пръстите и не би трябвало по принцип да има проблем да се приложи този член според тълкуването. Писмото може да е от група хора, а не по конкретен случай. Също така миже да ни бъде уредена среща с юрист от министерството в приемното време. Срещата е добре да предхожда писмото за да обсъдим точно за какво става въпрос, а писмото да връчим на същия юрист по време на срещата, ако проблемът е добре формулиран в писмото. Аз се сещам за два казуса, свързани с въпросния член(всъщност не се сетих сама, а Мая ми подсказа) Единият е с въпросния случай по изключение", а другият проитича от този- какво правят майките които излизат по майчинство със второто си дете, защо се прекъсва участието им в програмата  "личен асистент", нали все още имат първото си дете и продължават да се грижат за него при същите, та дори и по- тежки условия - сами.

здравейте приятели, преди време ви разгневих /особено теб, Живко /с едно писание, което отправихме до различни институции. После им изпращахме разни подаръчета-/ако е нужно ще уточнявам друг път какви/,за да ги предупредим, че няма да ги оставим на мира. Мисля че постигнахме първия си успех-другата седмица специално по наша покана /на сдр. Св.Мина-Добрич/ идва  зам.министърката Иванка Христова. Предварително й йзпратихме въпроси, които искаме да обсъждаме и с уговорката, че дори да не са в нейните прерогативи-искаме нейна инициатива за решението им/става дума за тези от ресора на образованието, здравеопазването и.т.н. Най-належащите са от практичен характер-програмата личен асистент да се преработи спешно и да е насочена приоритетно към родители на сдеца с увреждания  без условия/ниски доходи и пр./и роднини по права линия,близки до детето, но отговарящи на определени условия/напр. баба, която няма стаж за пенсия и т.н. Може да се помисли родителя който е работил с висока заплата, но е останал в къщи като личен асистент да получава по-високо възнаграждение от мин.раб запл...... Техническите средства-колички вертикализатори, слухови апарати ит.н да се осигуряват  от соц.мин. в пълния им ценови размер и да са най-добрите които предлага европейския пазар.Предлагаме на Христова такива срещи да се организират във всички общини и от първа ръка тя като оперативен висш администратор да получи точна информацияза проблемите ни и причините за тях. Предстои редакция на нормативите за ТЕЛК- трябва да имаме точни идеи и предложени за промени.
Няма смисъл само да роптаем-сега е моментът да искаме конкретни промени-някои от тях не се нуждаят от финансиране, а от организация на ресурси-човешки, експертен,финансов.
Хайде със здраве

Поздравления за прекрасната инициатива  делата са много повече от думите

Разкажи ни как мина срещата, какво се уговорихте с г-жа Христова, доволни ли сте от отговорите й на зададените от вас конкретни въпроси???
Ще се радвам ако сте постигнали това което искате и ще ни дадете добър пример за действие.
Винаги се радвам когато чуя по медиите за някоя ваша иниациатива и ваш успех.
Пожелавам Ви винаги да сте дейни и да имате успехи!!!  

ПОДКРЕПЯМ ИДЕЯТА! С ВАС СЪМ!


Мога само да ви кажа, че инвалидите в Германия например - защото имам там братовчедка омъжена за германец. От много години живеят там. По стечение на съдбата и двамата остават инвалиди /не могат да ходят/ и са на колички.
Обаче... как дойдоха миналата година в България. С модерна кола - Валфе, последен модел пасат, специално за инвалиди, с техните  пенсии ли там както ги наричат живеят добре, дори по добре от нас тук, тези които сме на крака..
Искам да кажа, че политиката там относно хора с увреждания е на много високо ниво, а тук са само общи приказки и оправдания.

Там хората уважат този проблем, а тук не. За това сме и на този хал.

tanq_ludoto, защо си толкова категорична за помощно училище сподели?Аз съм работила в такова училище деца с аутизъм е имало.

Относно въпроса- аз такова училище не искам, защото не желая да ограничавам детето с деца с неговия проблем, искам да черпи познания и от децата в нормално училище. В София това училище може да е добре, но тук в Пловдив не е така. Децата, които познавам, се учат в къщи на домашно обучение. По този начин детето се затваря, ще му липсва среда

  Иронията и нападките в случая са неуместни.Много добре знаеш за кои държави става дума.И точно защото много добре зная НАШИЯ ресурс в БГ с всичките му особености НЕ се залъгвам ,че някой ми чете петициите.Или най-малкото АКО ги прочете ги пъхва в някое чекмедже и стоят с години.Свидетел съм на ожесточени пререкания относно интеграцията и щом се уреди КОНКРЕТНИЯ случай какво става - "ни чул,ни видял"  За това ли става дума или за нещо наистина ценностно ?!?! Имам пряк опит и то горчив с така наречените РЕСУРСНИ учители . Много шум за нищо накрая.Подадени документи както си е реда,тичане от страна на директор и родител и накрая .......годината  свърши.Пак се разчита на учителя ,който гледа още 25-30 деца.Нали пише ,че групите с такива деца трябва да са най-много 16 ... и какво като го пише!?!? Къде е изпълнено!?!?
                По тази причина казах,че някои държави са на светлинни години от нас и няма защо да си приписваме "велики" постижения,които обикновено са тема  на предизборните кампании.
                С добри чувства към всички и с известно "черногледство" във връзка с грижите за децата изобщо.