Сама с малко бебе

  • 18 929
  • 89
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 10
И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Възхищавам се на такива хора като теб. Трябва човек да притежава огромна сила и дух, за да мисли и действа по този начин. Надявам се и аз след време да се похваля с това, че съм преодоляла ситуацията и съм успяла да дам най-доброто на детето си.

# 31
  • Мнения: 10
Честно азано винаги ми е било трудно да разбера т.н любовници - имам предвид жените. Да знаеш, че мъжът с който си е женен и на всичкото отгоре жена му е бременна, поне малко не ти ли е гадно. Не ти ли идва на акъл, че щом един път го направи мъжа какво му пречи да го направи и втори и трети. Ясно е, че не трябва да се обвинява само жената във връзката, но все пак и тя участва и тя може да вземе решение да я прекрати. Ако се поставиш на мястото на другия няма ли да ти е отвратително. Просто не ги разбирам  тези жени наистина. Не ги обвинявам, щото и мъжете не са стока, но поне някаква солидарност женска трябва да има.
Аз също не разбирам що за жена би постъпила така. Но с времето се убедих, че проблема не е дали е жената или мъжа, просторията ходи по хората. Всичко опира до морал и ценностна система. Най ми е гадно, че дори сега се опитвам да разбера как се чувства тя, как се чувства той. Защото съм такъв човек, винаги се старая да се поставя на мястото на другия и да се опитам да го разбера. Жалкото е, че те не са мислили за мен и бебето, докато си правят кефа. Но такъв е животът. Трябва да спра да очаквам, че хората са като мен.

# 32
  • Мнения: 2 349
родителите ми не ме подкрепиха, останах сама ...
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Чудничко просто.
Поздравления за това, че се справяш и за силата на духа, но нали не се опитваш да се убедиш, че това е по-добрият модел: да имаш две деца от двама мъже и да живееш сама, отколкото да имаш две деца от един мъж, който да живее с теб?
Макар че в Западна Европа май натам вървят. Все си мислех, че тук сме повече традиционалисти.

# 33
  • Бургас
  • Мнения: 4 669
родителите ми не ме подкрепиха, останах сама ...
.. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших.
Чудничко просто.
Поздравления за това, че се справяш и за силата на духа, но нали не се опитваш да се убедиш, че това е по-добрият модел: да имаш две деца от двама мъже и да живееш сама, отколкото да имаш две деца от един мъж, който да живее с теб?
Макар че в Западна Европа май натам вървят. Все си мислех, че тук сме повече традиционалисти.
Не живея сама, живея с децата си!
 А по-добре ли е да живея с мъж, който не ме разбира и подкрепя, който ме натоварва психически и не се чувствам пълноценна, само заради това какво ще кажат хората?
Не казвам, че това е добър модел. Изобщо не смятам, че това е модел. Това,  че аз се чувствам добре така не го прави валидно за всеки друг. Все пак сме различни личности с различни мнения, чувства и възприятия и всеки трябва да намери най-доброто за себе си.

# 34
  • Мнения: 2 850
Крис78, чудничък си ти. Колко деца си отгледал сам, че се заяждаш с жената?

# 35
  • София
  • Мнения: 1 626
Крис78, чудничък си ти. Колко деца си отгледал сам, че се заяждаш с жената?

А трябва ли да си отгледал сам деца за да имаш позиция и мнение по въпроса?  newsm78
Много мои приятели, които или никога не са отглеждали сами децата си или изобщо нямат деца, са били с много по-вярна и трезва позиция от тази, която съм имала аз на моменти като родител отглеждащ сам детето си.

# 36
  • Мнения: 2 850
И трезвата му преценка е, че едни са добри, другите - лоши, така ли? Една жена споделя, че се оправя прекрасно сама и е доволна от живота си и някой веднага да я иронизира и да й припомни, че е извън стандартите и не може да надига глас, че ще вземе да разврати и другите.

# 37
  • София
  • Мнения: 1 626
И трезвата му преценка е, че едни са добри, другите - лоши, така ли? Една жена споделя, че се оправя прекрасно сама и е доволна от живота си и някой веднага да я иронизира и да й припомни, че е извън стандартите и не може да надига глас, че ще вземе да разврати и другите.
Не казах, че неговата преценка е трезва а тази на някой друг.
Аз казах нещо друго, което не засяга преценката в случая, а имането на дете или не.
Каква връзка има имането на дете с това да можеш да кажеш какво мислиш за стереотипите, моделите и семейството?
Той може да не е имал дете, но да е такова дете. Може много неща....това не го лишава от възможност да каже какво мисли!

# 38
  • Мнения: 30
Аз съм от тези майки и смея да твърдя, че животът ми сега е абсолютно нормален и задоволителен. По-добре без баща, от колкото да гледа скандали, лошо отношение ства. Ще кажеш - не е имало насилие, но поведението му по време на бременноста ти ми се струва абсурдно.

Малкият е на година и 9 месеца. След всяко посещение на баща си/ когото много обича, незнайно защо/ детето започва да СЕ удря по главата. Поне седмица. Имитира как ме бие баща му. Още докато бях бременна се разделихме. Наричаше нероденото ми дете- копеле. Сега не смее да го нарича така, защото е едно прекрасно и любвеобилно дете. Въпреки, че се надяваше да умре, за да няма грижи покрай него. Цитирам "Айде да умира и да се свършва". Нито той, нито майка му дойдоха на раждането. Кой би се изложил да се яви на раждане на копеле?! Сега имам проблем с детската градина, защото нямаше от къде да знам, кога и къде се подават документи. Ще си останем с детската надбавка от 37 лева на месец...

# 39
  • Мнения: 7 987
1. Искай ограничителна заповед, щом те бие.
2. Както имаш въпроси, питай. Едва ли щяха да ти откажат информация в градината.

# 40
  • Мнения: 1 540
И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.
Браво на вас,много жени не могат да се справят сами.Броя и себе си в това число,винаги съм се възхищавала на жени и майки като вас!  bouquet

# 41
  • София
  • Мнения: 24 839

Точно това казвам. Първият път взех трудното решение за развод, съпътствано с всички страхове, които авторката описва. Сега е много по-различно, друго е да си планувал да си сам и да си подготвен за ежедневните предизвикателства.
За съжаление, само си мислиш, че си подготвена за всички предизвикателства!
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......

# 42
  • Бургас
  • Мнения: 4 669

Точно това казвам. Първият път взех трудното решение за развод, съпътствано с всички страхове, които авторката описва. Сега е много по-различно, друго е да си планувал да си сам и да си подготвен за ежедневните предизвикателства.
За съжаление, само си мислиш, че си подготвена за всички предизвикателства!
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......
Ти сериозно ли  #Crazy
Страхотен аргумент за брак!

# 43
  • София
  • Мнения: 1 626
За съжаление, само си мислиш, че си подготвена за всички предизвикателства!
Едно невнимание на улицата, една болест изневиделица и плановете ти отиват на кино, а детето- къде?
Особено ако е от донор......

+1
absurt е напълно права за несигурното положение в което се намират родителите отглеждащи сами децата си. Аз съм мислила много пъти за това какво би станало с моето дете ако с мен се случи нещо, правила съм застраховки живот и т.н и т.н.
Разбира се и когато родителите са 2ма пак не е 100% гаранцията, но поне може да се разчита на нещо.
Това естествено не е заключение за задължителен брак, а е за невярното според мен убеждение, което имат някои родители отглеждащи сами децата си, че тази ситуация е едва ли не нормална.
Колкото и да се правя на татко и да плюя по него (защото си го заслужава) не мога да променя факта, че аз не съм татко, а съм мама и никой не може да замени бащината фигура за едно дете толкова колкото таткото пък бил той биологичния му или някой друг !  Naughty
Е да - има страшно много хора, които са израстнали без един родител и са си имали пълноценен живот. Казват, че не им е липсвало нищо, но на каква цена не им е липсвало това нищо е съвсем отделен въпрос. ОБикновенно майката се изгърчва тотално за да компенсира липсата на татко.

Последна редакция: пн, 04 юли 2016, 11:10 от Линдичка

# 44
  • Мнения: X
Ами крис,  не е задължително тези хора да са възпитани така от майките си. Едно време е важело много повече - какво ще кажат хората, от това -  пълноценно  семейство ли сме. Хората са си налягали парцалите и са си живеели в модел - единия безхаберен, другия изтормозен. Такъв модел  повтарят и отроците...като не са имали избор да имат друг. Лошото е, че и  привличат хора, с подобен модел , за да си се чувстват като в познати води. Та е хубаво хората вече да мислят повече и да се измъкнат за косата от статуквото , колкото и да е трудно в началния момент това.

Абослютно !  Peace

Сега се очертава друг модел- понеже не е невъзможно да отгледаш децата сам, и не ти се ще да търсиш нов мъж (потенциален баща), да се съобразяваш с друг човек, да градиш наново, решаваш да отглеждаш самостоятелно.
Хубаво е човек да е наясно за кого се омъжва и от кого забременява. Адекватната преценка е много важна. Хората не се променят за дни, дори за години. Ако в началото не ви харесва нещо- оставяйте и продължета нататък. След няколко връзки и един все още валиден брак ще кажа, че хората масово подценяват ситуацията още в зародиш и после се налага да отглеждат сами децата си. Не, това не е правилния модел- едно дете има нужда от двама родители.
ПП Тук изключвам агресивни бащи, любовници и пр, но както по-горе казах, гледайте като си избирате.

Общи условия

Активация на акаунт