На 42 години съм, разведена с прекрасна дъщеря на 15 години. От 10 години имам връзка със семеен мъж, когото обичам.Наясно съм с мнението, че аз съм любовницата, че не е редно, грях и т.н., но не е в това въпроса.
За моя изненада се оказах бременна и сега трябва да реша дали да задържа детето. Опитвам се да мисля трезво, но не ми се получава и ми трябва съвет.
Ако родя, щетрябва да го гледам сама, той няма да изостави семейството си, имат и дете на 10 години. Ще ме подкрепи каквото и да реша и ще помага, с пари, грижи и каквото може, разбира се без да се афишира връзката му с детето. Е, в акта за раждане ще пише неговото име, но до там.
Защо се замислям ли? Ами първото си дете чаках цели седем години. Знам какво е да искаш и да не можеш да имаш дете. И сега ми се струва грехота да го махна. Освен това не знам часовник ли зацъка в мен, но наистина много искам второ дете. Ако ситуацията беше различна, дори не бих се замисляла дали да родя. Парите не са проблем. Просто ме е страх дали ще се справя...