- Публикувана: 18 юли 2016, 23:09 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2016, 12:14 ч.
До Август време не остана - малките бебоци скоро ще се гушкат с мама
и ние сме без име ,а не остана време. Вече трябва да вземем решение , но много се колебаем между Адриана и Антония .Вчера бях на лекар и моя лекар ми каза че няма да издържа до термина ми ще бъде юлско бебе. За щастие не ме гледа за разкритие щом му казах че нямам контракции не сметна за нужно .
И аз не й говоря , дори се упреквам как може такова нещо, всички казват, че тр да се говори и мислих , че съм единствена. Аз също не мога да избера име и всеки път различно , но вече реших от известно време да е Антония, понеже ние с ММ мислехме , че ще имаме момче и преди да забременея дори си казахме, че ще е Антон на моя татко Тони и на неговия Антон , и реших след като е момиче ще е Антония 
Моята коса е адски суха още от началото на бременността и никакви кристали, маски и балсами не помагат.
Днес бях на преглед, консултации с анестезиолог, кардиолог и т.н., успяха да ми спукат и една вена, сега съм като наркоманче синя по цялата ръка.
Иначе вече втвърдяванията на корема са ми придружени с болка, дори както си ходех имам чувството, че имам балонче, което всеки момент ще се спука и ще изтече вода. Толкова ниско го усещам и бебето от броени дни насам, пък може и по-рано да се роди. Доки каза, че е готово бебе, може да излиза, когато си пожелае. Плацентата си е към трета степен вече на зрялост, тааа като нищо средата на август може и да не изчака.
Тъпото е, че много хора започнаха да ми досаждат. Къде съзнателно, къде не. Или ще ме питат какво правя, само и само да видят дали ще им отговоря, или директно си питат какво става. Ми какво да става....
Честно да ви кажа повече ме изнервя това, отколкото мисълта за раждането и притесненията покрай него дори не са толкова, колкото се моля никой да не разбира като тръгна да раждам. Та май ще се залоствам вкъщи.
Днес бях на преглед, консултации с анестезиолог, кардиолог и т.н., успяха да ми спукат и една вена, сега съм като наркоманче синя по цялата ръка.
Иначе вече втвърдяванията на корема са ми придружени с болка, дори както си ходех имам чувството, че имам балонче, което всеки момент ще се спука и ще изтече вода. Толкова ниско го усещам и бебето от броени дни насам, пък може и по-рано да се роди. Доки каза, че е готово бебе, може да излиза, когато си пожелае. Плацентата си е към трета степен вече на зрялост, тааа като нищо средата на август може и да не изчака.
Тъпото е, че много хора започнаха да ми досаждат. Къде съзнателно, къде не. Или ще ме питат какво правя, само и само да видят дали ще им отговоря, или директно си питат какво става. Ми какво да става....
Честно да ви кажа повече ме изнервя това, отколкото мисълта за раждането и притесненията покрай него дори не са толкова, колкото се моля никой да не разбира като тръгна да раждам. Та май ще се залоствам вкъщи.
Косата ще си навакса с падането след раждането. Приготви се психически, защото си е малко стряскащо.
Да, видях какво се случи с косата на моя приятелка след две раждания през 11 месеца. Беше останала почти без коса. След година се оправи чак. А тя имаше наистина много хубава коса оше преди бременостите. Та запозната съм какво ме очаква с косата.
Тъпото е, че много хора започнаха да ми досаждат. Къде съзнателно, къде не. Или ще ме питат какво правя, само и само да видят дали ще им отговоря, или директно си питат какво става. Ми какво да става....
Ако не са почнали още с изречението " Айде бе, ти още ли не си родила", значи всичко е под контрол.
При мен все още е на дневен ред куцо и сакато да идва да ми обяснява колко ми е тежко (?!?!), което ме побърква. Как точно са стигнали до това заключение - не знам. При положение, че в момента съм в по-добра форма от въпросните особи, които не са бременни.
Дааа, и никой не вярва как мога да се оправям сама, как си чистя, шетам, навеждам се, върша си всичко без проблеми, просто се съобразявам да не вдигам повече от 2кг.
Но като реши някой - седни, тежко ти е. Бе, какво ми е тежко? Аз въобще нищо не усещам, просто на обем съм по-голяма, какво толкова. Имам чувството, че и много жени преувеличават. Отидат на лекар, почнат да пуфтят, пъшкат, подават им ръка да станат, мале...ми това правило не важи при всички.
Astarte1, не, не си само ти. Но не съм вярвала колко досадно може да е. Принципно съм адски търпелив човек, но вече ми идва в повече.
Но като реши някой - седни, тежко ти е. Бе, какво ми е тежко? Аз въобще нищо не усещам, просто на обем съм по-голяма, какво толкова. Имам чувството, че и много жени преувеличават. Отидат на лекар, почнат да пуфтят, пъшкат, подават им ръка да станат, мале...ми това правило не важи при всички.
Astarte1, не, не си само ти. Но не съм вярвала колко досадно може да е. Принципно съм адски търпелив човек, но вече ми идва в повече.