Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 юли 2016, 07:51 ч.

Говорим си за свръхестественото

  • 74 660
  • 522
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 489
Последвах линка, даден от Барелина в друга тема и реших да се запиша. Благодаря за темата. Ще видим как ще се развие, може и да споделя някои неща.  Simple Smile

# 16
  • Мнения: 612
Мен всичко това ме интересува много отдавна, то нямаше как да стане иначе като съм пораснала близо до Рупите. Първо, от малка още много ме теглеше Вулканът. Има някакво много интересно излъчване там. Имало е моменти в които съм го виждала насън как избухва и помита едни бели улици с много хора- в такива моменти скачах и се хвърлях към прозореца да се уверя че всичко е  наред и не е изригнал наистина (виждаше се най-добре от прозореца на стаята ми). Много ме привличаше и много обичах да седя на балкона на горния етаж на къщата и да гледам хребета му- пренасях се почти в други светов в такива моменти.

После дойде моментът в който сестра ми - 5 години по -голяма от мен- се разболя сериозно с бъбреците и лежа седмици наред в болницата. Майка ми, която по принцип имаше много други проблеми, беше на прага на силите си, особено поради факта , че сестра ми и без това си беше проблемното й дете. В такъв един момент, вуйчо дойде и я завари в градината да плаче и в яда си му беше казала "абе тоя Господ не гледа ли отгоре, защо все на мен? Да взема да го подбера и него с една грамада камъни..." Вуйчо беше ходил след това при Ванга да я пита за сестра ми и за майка ми и тя още от вратата му се беше сопнала: "ее, дойде ти да ме питаш за оная, дето иска да замерва Господ с камъни, а???"
Бях много малка, завирах се навсякъде и -скрита под масата с дългата покривка, където беше "моят замък" за първи път като чух неволно неговият разказ и окончателно започнах да вярвам че има нещо над нас и си "отворих сетивата" за такива неща- неизчерпаем интерес към свръхестественото.
После се заредиха куп "случаи": като почина дядо го сънувах да ми казва да предам разни неща на татко (сина му) които после имаха смисъл. Като почина баба , която изобщо не беше вярваща , сънувах как идва да ме вземе, но за да ме отведе насън някъде-през едни мъгливи каменни пътеки - и като стигнахме и погледнах къде съм- Рилския манастир, в главната черква ме отведе, а тя беше пълна с починали (така го приех- всички бяха черно бели, само аз-цветна, в съня си) . Те ме изтикаха пред олтара-точно тоя резбования- и ми казаха да падна на колене и да се моля, и ми забраниха да говоря.  Като се събудих, първо бях вцепенена и не можех да с едвижа - за мен това обаче беше послание от баба, точно приживе невярващата, че след смъртта си вижда нещата иначе с вярата.
Като се роди малката навремето бях сама с нея в Дюселдорф- родителите ми в БГ, сестрите ми в друга провинция, а бившия ми мъж  по това време се беше вече развил като тиранин и садист. аз на 22 години сама с бебе, той по цял ден работеше. Плачех вечер и се молех да бъда добра майка за да не страда малката, много ме беше страх дали се справям. Молеь се да дойде някакво чудо и да стана стабилна и сигурна в действията си. В един такъв момент сънувах Ванга: на сън ме погали по челото  и ми каза: "милата и тя майка станала вече!".Събудих се , и просто това  на един път ме успокои. Самата аз почнах да гледам иначе на нещата. И несигурността изчезна.
Седмици по късно в един влак пътувахме с малката в бейбисейфа. На веднъж ме обхвана някаква нервност, почнах да треперя, без да знам защо, и станах и закопчах коланите на бейбисейфа. Моя мъж веднага ми се сопна какво все за бебето се хващам, то не било играчка, откопчай го , закопчай го. Скочи да му откопчае коланите а аз застанах пред него и не го пуснах да мина в тоя момент влезе контрольора и понеже билетите бяха паднали зад бейбисейфа се наложи мъжа ми да го вдигне с бебето вътре. Обаче дръжката някак се беше измъкнала и в тоя момент кошницата се преобърна, а бебето остана да виси само на преди секунди закопчаните колани- незакопчано щеше да падне на 4-5 седмици от около 1,5 м височина...
После много плаках и съм благодарна че "усетих" опасността.

А когато другия дядо залегна и заболя, беше повратната за мен 2008 година- сънувах че идва да се сбогува. Заведе ме насън в една огромна антична библиотека, в която библиотекарката каза :"Виж, тук и другите са като теб!!"- но не успях да разбера защо. Даде ми една дебела кожена книга и каза да я чета. Аз излязох навън- дядо  ме дърпаше по стълбите надолу за "да не изтървем автобуса"-каза да се кача отпред и да не гледам назад, той щял да седне отзад. Като се обърнах назад видях че зад него стои Смъртта-както се рисува по комиксите- черно наметало и сърп (макар аз самата да не си я представям така).-После се озовах в една градина, беше студено , а аз седях в една бяла рокля с книгата в ръка, но тя беше празна...После изведнъж започнаха да се появяват думи- "Той почина на 20.02." Събудих се- беше януари, точно сутринта на рожденият ми ден. КОгато дойде февруари бях напрегната и все си мислех за този сън-но февруари мина и нищо не се случи . Дядо почина 2009- на 20.02!

Това са случки, които няма как да са случайни за мен, и са оставили следи в представите ми. Има още много такива, - както и различни случки и видяни неща в състояние на "полусън" и при заспиване, но с будно съзнание- но тук в Германия обаче-където живея от 2003, не разговарям с никого на тази тема. Радвам се, че на вас мога да споделя. И да ви чета! bouquet

# 17
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 15 964
Mam4e Bandit , много интересни неща споделяш.  Hug

# 18
  • Мнения: 5 113
Радвам се да ви видя Grinning

Много се надявам да направим темата уютна и в която спокойно да споделяме и обсъждаме.

Любопитно ми стана за Методът Силва - система за контрол на ума, включваща мисловна визуализация, концентрация с утвърждения(вид хипноза или автохипноза) и релаксация. Този метод се оказва изключително ефективен – чрез него хората са научават да лекуват себе си и другите(дори от разстояние), да преодоляват напрежението, лошите навици, неувереността, да решават проблемите си от всякакъв характер и да постигат целите си  чрез контрол на ума. Методът Силва е всъщност препрограмиране на ума.

Искам да питам Магдалена и Лейди (ако има и други, също)- когато сте в това състояние, освен да избирате какво ще сънувате, можете ли да "видите" или "получите" някаква информация? Blush

И Ън да попитам - споменавала си, че си виждала своя "Аз". Можеш ли да разкажеш повече? Blush

# 19
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 15 964
Барелинке, аз чак сега, четейки темата / старата / и какво беше писала Магдалена започвам да се замислям. Лично за себе си винаги съм си мислела, че тези сънища / или пренасяния са си просто мои фантазии, т.е. един вид моят ум създава някаква приказна страна или паралелно място, където един вид "да се скрия", т.е. място, където да ми е комфортно и там да се чувствам, както бих искала.

В тийн годините си се чувствах самотна. Някак не бях намерила себе си, бях несигурна и притеснителна. Тези усещания са провокирали ума ми да си "напише" една друга история ... Не съм се опитвала да търся или виждам нещо, което бих искала или по-скоро не съм го правила целенасочено. Винаги съм търсила сродна душа и си мисля, че в момента, в който я намерих загубих интерес да се пренасям на моите си приказни места.

# 20
  • Мнения: 1 415
Mam4e Bandit, благодаря ти много за това, че сподели тези съкровени неща! Истинско удоволствие е да те чета.

Последна редакция: нд, 06 май 2018, 22:07 от Magdalena1978

# 21
  • Мнения: 612


Искам да питам Магдалена и Лейди (ако има и други, също)- когато сте в това състояние, освен да избирате какво ще сънувате, можете ли да "видите" или "получите" някаква информация? Blush


Да.
Не съм правила опити да определям какво ще сънувам, много по- често насън сами ме намират някакви хора да ми кажат нещо, което после става така или в последствие чак придобива смисъл. Има обаче моменти, в които насочвайки мислите си към нещо и около нещо, на което му търся отговор, просто изведнъж стои заедно с отговора си като живо пред мен-като видяно на екран, без да сънувам-най-често обаче в състояние преди заспиване. Имало е моменти в които съм си отваряла умишлено очите, и затворя ли ги, картината е още там, като окачена в някаква стая, в която съм като си затворя очите.. И ситуации, и хора,  и гласове е имало в такова състояние. Кога по-интензивно, кога по-малко интензивно.

А иначе номера със собствените светове ми е много добре познат. Simple Smile

Magdalena1978, Hug


# 22
  • София
  • Мнения: 255
Благодаря за темата, Барелина!

С удоволствие чета и ще чета разказите на всички, темите са изключително интересни! Heart Eyes

# 23
  • Мнения: 5 489


И Ън да попитам - споменавала си, че си виждала своя "Аз". Можеш ли да разкажеш повече? Blush


Беше видение, нямаше връзка с никакви събития или целенасочени усилия. Бях скептик по това време, преди 12 години. Видях образ, който ми беше  представен за Бог, моят Бог. Нямаше нищо общо с представата за Бога, която имаме обикновено. Създаваше усещане за величие, мъдрост, изключителност. Не разбрах това, което ми говореше, много иносказателно се изразяваше. Емоцията от впечатлението беше най-силното, не толкова самото присъствие. По-късно разбрах ,че може да показва различни мои проекции, както лица, така и само присъствие, което усещам. Видях, че може всичко. Обаче....разбрах, че ще ми помогне само ако е предвидено. Осланям се и се страхувам едновременно. Объркано звучи, но е точно така. Confused

# 24
  • София
  • Мнения: 1 335
Много интересно но предвидено от кого трябва да бъде  newsm78

# 25
  • Мнения: 612

По-късно разбрах ,че може да показва различни мои проекции, както лица, така и само присъствие, което усещам. Видях, че може всичко. Обаче....разбрах, че ще ми помогне само ако е предвидено. Осланям се и се страхувам едновременно. Объркано звучи, но е точно така. Confused

Аз някак си го приемам като точка на развитие, която трябва да си достигнал сам, преди да се случи едно или друго. И в зависимост от това колко опит си събрал се развиват нещата по различен налин. Аз също смятам, че човек трябва да мине през определени неща през живота си, но кога и как се случват си определя той с действията си. И от това как е действал в различните ситуации, какви решения е взел и в зависимист от това на кое градивно стъпало се намира сам, се определя и как се стичат нещата. Така го разбрах аз в друга една  "полусъница". Животът е малко като военна стратегия, някак си. Даже в моментите, в които не получаваме помощ, в повечето случаи е така, защото последиците от тази помощ не биха били "по предназначение". Имало е много моменти, в които съм страдала, че не успявам в нещо и после след време, поглеждайки назад, съм си мислила: "Добре, че не стана!"

Пример: като бях бременна, имах една много добра и човечна гинеколожка, която обаче се разболя и я замести една друга. Тази беше по-дърта и отракана, но и цапната в устата и някак си все на нож. Преди 11 години е това, аз бях на 22, и си нямах никой, както вече споменах. При последния преглед с "добрата гинеколожка (7. Месец) тя ми каза, че бебето лежи наопаки, дупето в родилния и главата горе в дясно. Каза, ако не се обърне, ще има цезарово. Че ако се обърне ще я усетя сама, но вероятостта е малка. Когато отидох на преглед при другата, тя  не включи видеозона, само ме поопипа и каза главата е долу. Казах й, не съм я усетила да се обръща, лежеше на обратно последния пьт. Скастри ме да не си търся допълнитено внимание и ме попита колко деца съм родила на 22 години та да искам да знам кога и как се е обърнало детето. Няколко пъти така и аз се успокоих че ще си раждам нормално, което много исках- цезарово не исках изобщо. Молех се много наистна да се е обърнала, бях се "заклещила" в тая мисъл за нормално раждане и утопично отказвах да приема цезаровото. Че нещо не е наред някак си усещах, но се доверих на опитната докторка, а и малката лудееше в корема ми, мислех си-значи е добре. Терминът ми беше за 15.08. (затова второто й име е Мария.) , на този ден имах час при докторката за преглед . На 12.08.-петък сутринта обикновено не заспивах след като заминеше мъжът ми за работа но на този ден заспах наново. И засънувах едни неща...след което директно станах, измих се, облякох се, и пеша се запътих към първия гинекологичен кабинет който ми попадна пред очите-не при моята докторка. докторът- стар румънец,практикуващ от години в Германия, изслуша обяснението ми че нямам час и не съм била никога там, но имам чувството че ми трябва преглед- не се изсмя и не ми каза че си търся внимание,каза само че това е майчин инстинкт и той не бива да се подминава. Директно включи видеозона и се хвана за главата-оклоплодните води почти нямаше никакви, плацентата калцирана, бебето заклещено с половин дупе в родилния канал. Спасила ни беше пъпната връв, която си беше наред и ни дохранваше и двете с последни налични хранителни вещества. Изследванията ми бяха пък съвсем побъркани. Още в кабинета си ме сложи на капка за "да си събера душата". Той каза "ако беше получила тия дни родилни болки щеше да има големи проблеми, а даже да лежеше както трябва едно нормално раждане с тия изследвания като ги гледам...не ми се мисли!".Изписа ми какво да вземам в събота и неделя и в понеделник да дойда пак.. Във вторник на 16.08. извадихме малката с перфекнтно цезарово сечение, без болки, без проблеми, и няколко часа след това си стоях пак на краката.

Интересното е, че на 3-тата вечер в болницата сънувах малката, как изглежда на 21. Сега е на 11, но като й гледам физиномията- точно така ще изглежда.  Grinning

# 26
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 15 964
Ох, Mam4e Bandit , добре, че си попаднала на подходящия доктор.  Peace

# 27
  • Мнения: 2 183
Mam4e направо настръхнах, докато те четях. Колко е силен майчиният инстинкт  Hug

# 28
  • Мнения: 1 333
Може да ви се стори смешно и глупаво,но още след овулацията ми знаех,че съм бременна.Беше последния опит преди нови изследвания и минаване към инвитро.Та започнах да се храня здравословно,защото бях 44 кг,пиех много вода и сок с алое вера.Два дни преди да пусна кръвни излседвания започнах да мисля,че не съм бременна.Започнах да чета какво е вредно да ям и пия и се оказа алоето...Вечерта просто рухнах,плаках без да спра и изведнъж усетих позната миризма-един парфюм,с който бяхме пръскали в стаята при починалата ми баба,заради оцета,с който не знам защо я мажеха.Никога не мога да сбъркам миризмата-точно този парфюм+оцет...И както когато почина баба телевизора започна да пука,чувах как някой стъпва,а тогава бях абсолютно сама.Като че от по-близо се усещаше миризмата...И вече знаех,че тя е при мен.Питах "Бабо,ти ли си?" и телевизора(изключен) пукна."Бебенцето ми добре ли е?" -пукна,аз започнах да плача и миризмата изчезна.Беше събота,изчаках понеделник,направих изследвания и се оказах бременна.  Heart Eyes Докато плачех,държах някак показалеца си между веждите и сега малката има родилно петно там,като индийче.

# 29
  • Мнения: 5 489

По-късно разбрах ,че може да показва различни мои проекции, както лица, така и само присъствие, което усещам. Видях, че може всичко. Обаче....разбрах, че ще ми помогне само ако е предвидено. Осланям се и се страхувам едновременно. Объркано звучи, но е точно така. Confused

Аз някак си го приемам като точка на развитие, която трябва да си достигнал сам, преди да се случи едно или друго. И в зависимост от това колко опит си събрал се развиват нещата по различен налин. Аз също смятам, че човек трябва да мине през определени неща през живота си, но кога и как се случват си определя той с действията си. И от това как е действал в различните ситуации, какви решения е взел и в зависимист от това на кое градивно стъпало се намира сам, се определя и как се стичат нещата. Така го разбрах аз в друга една  "полусъница". Животът е малко като военна стратегия, някак си. Даже в моментите, в които не получаваме помощ, в повечето случаи е така, защото последиците от тази помощ не биха били "по предназначение". Имало е много моменти, в които съм страдала, че не успявам в нещо и после след време, поглеждайки назад, съм си мислила: "Добре, че не стана!"




Знаеш ли, винаги съм си мислела, че животът е, както казваш
Цитат
кога и как се случват си определя той с действията си.
. И това ми харесваше, защото ми създаваше усещане, че държа нещата в ръцете си, че какво ще ми се случи, зависи от мен. Докато веднъж Аз-ът ми не ми показа друга страна, за която не бях готова. Съвсем директно и в прав текст ми предсказа 2 събития от бъдещето. Едното се случи след 2 дни, другото след около 5 години. Не зависеше от мен, явно повечето неща в живота са решени предварително. Това направо ме съсипа частно казано. Tired Изобщо...хах, не знам какво да кажа. Винаги си бях мислила колко ли ще е готино, ако мога да питам някого за всичко, ако мога да научавам нещата преди да се случат. Тъпотия абсолютна.... ooooh! Вече не питам. Нищо. И не искам нищо да ми се казва предварително Naughty

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт