Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 19 юли 2016, 07:51 ч.

Говорим си за свръхестественото

  • 74 725
  • 522
  •   1
Отговори
# 510
  • Мнения: 5 489
Чудих се да пиша ли, да не пиша ли....като прочетох постовете на Искра В.....  Rolling Eyes
Има и още един вариант, който не беше споменат - вариант сам да си е отключил болестта сина ти. Нужна му е била, ако е изпитвал чувство на несигурност и страх. Не да се скрие зад нея, а за да провери силите си. Може да му трябва отчаяно вяра в собствените сили, нещо от рода: справям се, защото съм силен. Щом съм силен, значи мога да се справя с всичко. Част от нужната увереност при израстването и ти, Искра, да нямаш нищо общо с това.
Не искам да кажа, че го е извършил на съзнателно ниво, в никакъв случай! Naughty На подсъзнателно ниво текат тези процеси. Дали е било заложено да расте потиснат още преди да влезе в това тяло, или това е резултат на обстоятелства, стекли се в процеса на живеене, не може да се разбере, нито е толкова важно. Важно е как ще отиграе ситуацията момчето, как ще се справи. Ако не успее, трябва да се върне и да повтори пак в друг живот. Едва ли подсъзнанието му го иска. Ще опита да се справи сега, така мисля. Ще му стискам палци.
Не се обвинявай, и в никакъв случай не му повтаряй, че изпитваш вина. Това може да му попречи много. Остави го да се справи сам. Това са лични битки. Достатъчно е да не му се пречи на този, който си води битката. Може да се помогне с обич и такт. С лекарства също. Основното средство обаче е в негови ръце.
ПП Можете да пробвате при регресионист. Но аз лично не съветвам. Най-напред регресия при психически разстройства не се препоръчва, може да изиграе отрицателна роля ровенето дълбоко в подсъзнанието. Освен това не се знае какво ще каже момчето на регресията. На мен регресионист ми разказваше как протичат при някои хора сеансите, не бих си го причинила, нито пък на близък. #Crazy Да не говорим, ако те обвини директно на сеанса ти как ще живееш после? Crossing Arms Нужна си му здрава, уравновесена и спокойна. Иначе може жестоко да го спънеш.

# 511
  • Мадрид / София
  • Мнения: 683
Само да спомена, че депресивни състояния без видима причина често са с корени в минали животи. При регресията могат да се изпитат силни емоции при достигане на причината, това се случва, когато тези емоции не са отработени по някаква причина ( като например внезапна смърт) и не е имало време за осмисляне. Такива емоции преминават в следващ живот под формата на депресия, желание за самоубийство, необяснима тъга и т. н. Когато при регресия се достигне момента на първопричината и се отключат емоции, това е и момента за тяхното саниране, чрез приемане и пускането им да си отидат свободни.
Това го пиша базирайки се на опита и споделеното от хора, които са го изживели на собствен гръб връщайки се в не един минал живот.
Сега, това може да стане само ако искате да го направите, когато сте готови да приемете евентуални силни емоции, не са задължителни да ги има, разбира се.
Все пак е въпрос на личен избор.

# 512
  • Мнения: 17
Ън, прочетох те много внимателно. Мислиш ли, че ако се отдръпна и не му преча (под отдръпна имам предвид - да успея да си наложа да спра да го наблюдавам и да си кажа "нищо не мога да направя - каквото стане") ще е по-добре за него?
Освен това той иска да живее сам - учи в друг град и иска наесен да се връща. Мен това ми е много страшно. Но ако не го пусна, той съвсем ще загуби перспективата.  А как да го пусна?
Мислих относно това кой е предизвикал състоянието - той ли, аз ли, външни обстоятелства в живота, обстоятелства от друг живот... Каквато и да е причината, аз ще се почувствам добре само ако някой може да ми даде гаранции - мина, замина и няма да се повтори. Това няма как да стане. Понякога си мисля - по природа аз съм много нетърпелива, все бързам, говоря, прекъсвам хората като те искат да кажат нещо. Дали това не е урок по търпение?

Angela 61, за регресия трябва той да е съгласен. Засега ще изчакам. А и не знам баща му как ще реагира ако спомена такива работи.

# 513
  • Мнения: 768
Играта със психиката може да се окаже доста опасна игра. Не му го причинявайте. Ровенето в мозъка не е добра алтернатива при такъв род заболявания. Не и чрез регресия. Поне аз мисля така. Страхувам се, че чувството за вина, което се изпитва, може да му навреди много повече, ако е съпроводено с реални действия по поправяне на щетата, която уж е нанесена от провинилия се. Ако се лекува и си взема предписаните медикаменти, заболяването може да бъде овладяно. И, да, при БАР има наистина продължителни ремисии.

# 514
  • Мнения: 17
Джаста Праста, аз засега няма да говоря за регресия.
За положителните ремисии - имаш познати с дълга ремисия или си чувала?
И знаеш ли дали и какви начини има да се постигне?

# 515
  • Мнения: 3 040
Барелина, да - биполярно.
Ами чувствам и имам вина заради начина на отглеждане и възпитание - много бях отгоре му, много страхливо го гледах, все се страхувах да му няма нещо, все го следих за болести, насаждах му страхове и несигурност (това недей прави, онова недей прави) и ... май дръпнах дявола за опашката.
Сега не знам как да живея  с вината си. Много ми е тежко и търся начини (ако въобще е възможно) за справяне.

Да искаш да се справиш с вината си е едно,а да се опитваш да промениш състоянието на сина си,друго.
С първото..Проблемът е сериозен ,и аз имам такава емоционална обремененост от минали действия,и при все,че осъзнавам каква котва е,все още не съм си дала прошка.
Вината,подобно омразата и завистта,са отрова която те убива и  разяжда,бавно,но сигурно.
При мен се потвърди приказката,че на себе си е най-трудно да простиш..
Относно психичните заболявания,мисля,че те се дължат на неправилна функция на слоевете на Душата.
Представете си че всички 5 обвивки пулсират и се въртят в синхрон около физическото тяло.
Когато този синхрон на въртене или пулсация се наруши,дисбаланса се манифестира на физическо ниво като заболявания на психиката или тялото.
Причини за това може да са априори дисфункции и бъгове,които трябва да се отработят все някога..
Или деградивно поведение на индивида,което уврежда цялата му система(от физ.тяло до ефирните пластове),като например алкохолизъм,наркомания или други обсесии и начин на живот.

Не препоръчвам ровичкане в подсъзнанието посредством регресии.
По-добре открити терапии,като разговор с огледалото(съвсем сериозна съм), фантазиране,дихателни техники и леки медитации.
Повече време сред природа.
Някакво активно занимание/хоби
И не на последно място,преразглеждане на идеята за смисъла на живота и от двамата и повече открити дискусии.
Младите трябва отрано да са наясно кои са и за какво са на тази планета и какво им се случва докато живеят..
4овек трябва да се учи на самоконтрол,както ментален(хигиена на мислите),така и емоционален (контрол над изявата над емоциите,в последствие и контрол над самите емоции и техния интензитет.

# 516
  • Мнения: 768
Джаста Праста, аз засега няма да говоря за регресия.
За положителните ремисии - имаш познати с дълга ремисия или си чувала?
И знаеш ли дали и какви начини има да се постигне?

Имам, познати, които имат в семействата си хора с БАР.  Овладяват се нещата, но и болния трябва да съдейства. При правилен подход и лечение, тези хора са с наистина продължителни ремисии. Но, нямам нужните познания, за да посоча правилния начин.

# 517
  • Мнения: 17
Цитат
Да искаш да се справиш с вината си е едно,а да се опитваш да промениш състоянието на сина си,друго.
Така е, но и двете са много трудни и много тежат. Мисля, че само ако постиганем оздравяване, чувството ми за вина може да стане поносимо.
Относно терапиите - има назначена лекарствена от психиатър. Той ни препоръча психолог и мисля да започнем и психологични консултации. Даже се чудя дали и аз да не ходя - някой трябва да ми помогне да се справя със себе си.

Джаста Праста, четох в един учебник по психиатрия, че може да има ремисии от 20 и повече години.
Мисля, че само това ме държи - надеждата ние да сме такъв случай, който може да постигне пълна и много дълга ремисия. Не знам как да увелича шансовете.

# 518
  • Мнения: 5 113
Браво, че има консултация със специалист и назначена терапия. И за бъдещи консултации с психолог браво.

# 519
  • Мнения: 5 489
Ън, прочетох те много внимателно. Мислиш ли, че ако се отдръпна и не му преча (под отдръпна имам предвид - да успея да си наложа да спра да го наблюдавам и да си кажа "нищо не мога да направя - каквото стане") ще е по-добре за него?
Освен това той иска да живее сам - учи в друг град и иска наесен да се връща. Мен това ми е много страшно. Но ако не го пусна, той съвсем ще загуби перспективата.  А как да го пусна?
Мислих относно това кой е предизвикал състоянието - той ли, аз ли, външни обстоятелства в живота, обстоятелства от друг живот... Каквато и да е причината, аз ще се почувствам добре само ако някой може да ми даде гаранции - мина, замина и няма да се повтори. Това няма как да стане. Понякога си мисля - по природа аз съм много нетърпелива, все бързам, говоря, прекъсвам хората като те искат да кажат нещо. Дали това не е урок по търпение?
ПП Нямаш работа при психолога! Peace Той да ходи, ти къде се бъркаш? Ако имаш нужда, ходи си сама на твои сеанси. Crossing Arms

Angela 61, за регресия трябва той да е съгласен. Засега ще изчакам. А и не знам баща му как ще реагира ако спомена такива работи.

Да, мисля, че е по-добре да престанеш да му дишаш във врата. Щом иска да учи другаде, нека отиде. Достатъчно е да му се покаже, че винаги може да разчита на семейството си, ако му потрябва помощ от всякакво естество. Човек се чувства най-добре, когато живее своя живот, но знае, че във всеки момент има на кого да се облегне, да разчита, ако му се наложи, че има "гръб". Ако не друго, някой, който ще се зарадва на това, което е постигнал сам. Задушаването обаче няма общо с такова отношение. Нека иде, където иска.
Не знам за кого точно е урока. Може да не е за момчето, а за теб. А може да е и за двамата. Но различен вид урок от една и съща житейска ситуация.
Честно казано не знам дали ще успееш да се отървеш от обсебващото си поведение. Държиш се така, защото си с такъв характер, а той е даденост, която не знам как може да се промени. Rolling Eyes Мисля, че за теб успех значи не да промениш мисленето си и виждането си за нещата, защото това е невъзможно поради факта, че си такъв тип характер, а да се научиш да ги сдържаш поне до степен да не пречат на близките. Трудно ще е мисля....Дано се справиш. Peace
За ремисии е нужно спокойствие и увереност. Поне за физическите болести е така, знам от опит. Със сигурност и за психиката ще е същото, даже в по-голяма степен. Трябва да намерите непременно лекар, на когото момчето вярва напълно. Увереността, че има на разположение някой знаещ и можещ, който го лекува, е от важно значение. За да действа плацебо ефекта, който всяко лекарство има, наред с чисто лечебната способност.
Трябва да създадете душевен комфорт на момчето съвсем незабележимо. Под това нещо всеки човек разбира различни неща. Дано знаете каква е дефиницията за вашето дете...И да я осъществите, ако е във възможностите Ви. Другото е...каквото стане. Мисля, че не е невъзможно да се овладее напълно тази болест. Болест като всяка друга. Значи може да й се намери цаката. Peace
ПП Нямаш работа при психолога! Naughty Ако имаш нужда от сеанси, ходи на твои собствени. Тези ще са за момчето. Ох, боже.... ooooh!

# 520
  • Мнения: 17
Ън, не съм имала предвид да ходя с него на психолог, а аз да ходя отделно. За да ми помогне  да престана да му дишам във врата, както казваш.
Ти ми даде една формула толу що - не да се опитвам коренно да се променя (защото малко трудно ще се обърна с хастара), а да се сдържам. И това е трудно, боже, но явно като съм виновна, няма как да не плащам.
Само че искам аз да плащам, не детето.

# 521
  • Мнения: 768

...че може да има ремисии от 20 и повече години.
Мисля, че само това ме държи - надеждата ние да сме такъв случай, който може да постигне пълна и много дълга ремисия.
Пожелавам ви го от сърце. Бори се, но не се вини. Случилото се вече е факт, не връщай лентата назад, а мисли занапред. Бъди силна, смела и с ясно съзнание, не замъглявай мислите си със самообвинения, бъди търпелива, положително настроена и търсете взаимно най правилния подход и добър изход от ситуацията. Със сигурност тя може да бъде контролирана, може заболяването да не изчезне, но да стане латентно, да заспи и с него да се живее нормално.

# 522
  • Мнения: 1 633
IskraB, и аз за се включа, с надежда,  че може да ти е от полза.
На първо място, присъединявам се към всички, които те посъветваха да се освободиш от чувството си на вина. То не помага, а напротив - подклажда омагьосан кръг.
Това, че ти имаш/ си имала безпокойства за детето си, е разбираемо. Майчиното сърце само Господ може да го види. Хубаво е това, че си осъзнала, че твоята майчина Любов, от прекалена такава, може би е преминала в някакъв изопачен модел. Но не в твоята власт са нещата, а в Бог.
Облегни се на  Него. Повярвай, че всичко е по Негова воля и в Неговите ръце. Има Молитви на родители за техните деца. Чети ги всеки ден.
На регресия не те съветвам да го водиш. При психиатри /психолози - много внимавай с терапиите. Съвременните средства не лекуват Душата.. те само зомбират, пристрастяват.....пиша го от личен опит. Майка ми е с БПР. Докато го разбера, много вода изтече. Минала е през ривотрил и подобни.....
Това, което действително й помага е сатвистичния начин на живот. Молитвите, а също и консултацията с астролози. Аз й изучавам енергиите от планетите и си давам отговори, които ми помагат. С това й помагам и на нея. Вярвам.

Последна редакция: ср, 15 авг 2018, 18:32 от Катерица

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт