Говорим си за свръхестественото

Относно мъртвите -- може би някои са толкова привързани към нашия материален свят, че отказват да приемат, че са мъртви и така продължават да се лутат в нашата реалност? Или в някаква междинна реалност между нашия и астралния свят. 

Ако съзнанието продължава да съществува след физическата смърт на тялото, как да ти отговори и да те забележи, като по всяка вероятност е в измерение, до което ти нямаш достъп. На всичкото отгоре, това съзнание няма и достъп до теб. Плюс това, дреме му на това съзнание за другите съзнания на тъпата Земя, където се умира от скука, и всичко е супер сиво и негативно.

Като четох за клиничната смърт на Ибън Алекзандър, ми направи впечатление, че той изобщо не е мислил за семейството и приятелите си, докато е бил в тая другата реалност. Там е бил толкова впечатлен от това, което вижда, чува и изпитва, че изобщо не му е дошло на акъла, какво се случва с тях.

Повечето от описващите преживяванията си по време на клинична смърт, казват, че изобщо, ама изобщо не са искали да се връщат.

****
Ън, гледала ли си сериала Westworld или The Man in the HIgh Castle (има ги с бг субтитри онлайн)?

 Аз съм общувала с мои много близки, преминали отвъд. Мойта баба по бащина линия ми предаде едно съобщение, бащата на сина ми се сбогува с нас, тъй като приживе не успя, един друг много близък приятел също се появи и направи знак, че ме е видял. Всичко това на сън се случи по различно време през годините.

Вариантите са много,щото всики сме ралини..

Какво? пак разбуни духовете. Какво е това ралини?


Снощи четох за Сириус и Орион, защото обичам да чета фантастични истории. Но за мен това си остава фантастична история. Няма свидетели, нито пък доказателства за такива неща. Единствено съм съгласна, че е възможно Земята да не е толкова стара, колкото ни казват, че е.

Да, за нея идеше реч.

Това винаги е било голямо успокоение за мен, че всички мои близки отвъд са в пъти по-добре отколкото са били тук.

Бая неща изчетох благодарение на въпросиня линк. Благодара! Сега си давам сметка, колко много не знам. А си мислех, че знам, заради това, че съм успяла да надзърна зад завесата. Вече правя ясна преценка между сън и ОИТ. Последно попаднах в Испания след опустошителната буря. Видях бурното море и пораженията около хотелите след бурята. Всичко беше толкова ясно. Вече и аз се научих, че когато съм на такова пътешествие да гледам около себе си за някакви знаци. Но винаги точно, когато бих могла да ги получа силата ми свършва и просто се връщам.

Имам проблем с клавиатурата:)
Сори
Думата е "различни"

Тези дни ако не ме домързи ще опиша класическите варианти на пребиваването "отвъд",но във форума към който пускам линковете,в някои от темите сме писали точно за този преход.

Лечугитка,радвам се,че инфото ти е полезно и буди размисли..Тъкмо това е и целта:)

И аз четох, но, нали съм си Тома Неверни...

---

По отношение на историята за Сириус и Орион споделям следното:

Преценката ми е, че има някакво зрънце истина, но това зрънце истина е завито в много пластове не-истини. Усещането ми е такова. Интуицията ми го казва, а тя рядко ме лъже. Не знам, каква точно е истината, не мога да я дефинирам, но усещам, когато нещо не отговаря на истината.

Това, което ме притеснява, е опитът да бъдат облечени едни чисто духовни процеси в материална форма, от плът и кръв, в случая - извънземни. Вътре в себе си, обаче, знам, че борбата не е материална, а духовна.
Противоречието, което умът ми и душата ми разпознават, е, че няма как да сме духовни същества, ако някакви извънземни са ни създали с някаква цел (да сме техни роби).

И дори това да е така, тогава кой, по дяволите, е създал тях?

Вероятността, всичко във вселената да се е наредило случайно, за да стане тя удобна за живот, и самото възникване на живот, е равна на вероятността, торнадо да мине през авто-морга и да сглоби Боинг-474, готов за излитане и пълен с гориво.

---

Но както казва Какво?, целта ни тук е да мислим и разсъждаваме, не е задължително да сме съгласни с убежденията на другите.

---

Лечугитка, радвам се, че сподели преживяването си.

Аз затова питах Ън, дали е гледала сериала The Man in the High Castle (Човекът във Високия Замък). Филип К. Дик (авторът на романа, по който е направен сериалът) има видения за друга реалности през целия си живот, и ги описва в романите си. Той твърди, че нещата, за които е писал, действително ги е преживял - виждал е Древен Рим, както и себе си в бъдещето (описва това в новелата Валис).
Филип К. Дик е християнин, обичащ Исус. Повече клони към гностичното християнство и говори за Nag Hammadi (Библиотеката от Наг Хамади (известна също и като Гностически евангелия) е колекция от раннохристиянски гностически текстове на коптски език).

Аз вярвам, че има много хора по света, които имат подобни преживявания, но не ги споделят, защото се притесняват, че ще ги помислят за луди. При все това, че аз нямам такава опитност, си позволявам да вярвам на тези хора.

Но в историите за извънземни така и не можах да повярвам. Може би защото са прекалено материалистични и не дават отговор на въпросите, които всеки човек в един момент си задава (почти всеки, може би).

Та,че има А,не значи ,че няма Б..
Това,че има извънземни,не значи,че всеки протоатом във Вселената не е носител на съзнание и информация..Бог си е Бог,технологиите и генното инженерство -друга бира..

Всички човешки артефакти сочат именно Орион и Сириус.
Защо?
Случайност?
Съвпадение?
Живях достатъчно дълго,за да знам,че няма случайности и съвпадения,и,че всяка крушка си има опашка..

Съгласна съм. Случайности и съвпадения няма...има само илюзия за случайност и съвпадение.

Проблемът се състои в тълкуването на тия неща - на базата на артефакти е измислена просто още една история, паралелна на онази, описана в Библията. Как можем да бъдем сигурни, че е точно така? В цялата история има толкова много подробности и четейки, човек започва да се пита, откъде тоя, дето го е писал това, знае за всичко това. Не е ли това просто поредната приказка?

Между другото, не знам, дали знаете, че Толкин (поредицата Властелинът на Пръстените е създадена по неговите произведения) е имал достъп до Библиотеката на Ватикана (бил е ревностен католик) и е черпел инфо оттам, за да създава историите си. По същата логика можем да повярваме в Средната Земя, в земята на елфите, в хобитите, във великаните и т. н.

---

Предполагам, че скептицизмът ми се дължи на това, че ми е трудно да интегрирам тази история с други истории, с научните открития и с понятия, които познавам. Възможно е да се дължи на моето лично незнание, разбира се.

Всеки протоатом във Вселената е носител на информация - да, дори и учените го казват това нещо. Но това на практика означава, че след смъртта на физическото тяло, инфо-то отива във Вселената, всяко атомче бива дезинтегрирано на милиони милиони атомчета, които носят събраното инфо и Аз-ът изчезва, т. е. след смъртта няма нищо. Няма личностно преживяване за ад, рай, друго измерение, друг свят, срещи с други съзнания и т. н. Просто информацията се кумулира във Вселената и позволява на Абсолюта да преживява себе си чрез всяка мимолетност на илюзията ни за отделеност.

Ох, Какво?, големи глупости написах...но няма да ги трия

Проблемът ми с Орион и Сириус е прекалено материалистичната гледна точка на цялата история.

Ама тя Библията е може би,единственото четиво(изкл.по-старите писания,но тя тъй или иначе почива върху тях),та Библето е единствената книга,която разказва нещата толкова буквално и в двете направления.
И създаването ни от анунаке(генните ни инжинери) и интригата с душите ни..
А,да..И Коранът също...Всъщност,на моменти имам чувството,че Библия и Коран са едно писание,разделено в две книги,и където свършва пасаж по дадена тема в Библето,онова което не е дописанп,после го намирам в Корана..Чудна веселба:)

Голям мерак имам да чета Корана...но като се има предвид, че дори Библията не съм прочела...

Причината, че не мога да я чета тая Библия е, че не я разбирам. Четох Евангелието на Тома (то не е канонично) и част от Книгата на Енох...и меко казано ми настръхна косата.
Нещата, които е казвал Исус...не ги приемам някакси. И всичко е супер противоречиво. Убедена съм, че хората, които са ги писали тия неща, са били в изменено състояние на съзнанието.

Някои цитати:

Ъъъм..Че той и Ицето си е бил с пермаментно променено съзнание:)

Само пример..Кое бебе се моли на майката за храна?
Бебето просто изисква нуждите му да бъдат удовлетворени.
Искаш и ще ти се даде..
Защото самата молитва,не е мрънкане и вопли,а общуване между човека и Бога.
В това общение,не бива да има никакво съмнение и роболепие,а искреност,обич и достойнстводостойнство.
Всичко друго е вид на пасивно насилие,особено "молитвата",която се повтаря..Насилие към Бога значи насилие към Себе.Това е грях,за който Бог няма да накаже(всъщност това с наказанията е страхотна простотия служеща предимно на църквата,но не и на духовния растеж,а тъкмо обратното.Страх и стагнация
Все едно майката да храни детето си само и единствено от страх,че ако умре от глад,обществото ще я съди и ще носи отговорност,а не от любов към детето си..

Ох, Какво?, нямаш идея, колко се смях, като го прочетох това...но с добро чувство, защото това е истината.

Свалих си Матрицата V да видим, дали ще ми се отдаде тая вечер да чета.