Защо с времето изчезват приятелите?

  • 57 697
  • 443
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Защото приятелството е като градина с цветя... иска си грижи, за да е красива.

# 16
  • Мнения: 1 285
Нямам нужда от толкова общуване, а с годините пък съвсем. Някак по-съсредоточена съм в партньора, целите, ежденевието, плановете за семейство...А и така да мразя общи приказки.
Изобщо, зачисти празните отношения, само разхищават енергия. Общувай със себе си повече.

# 17
  • Мнения: 4 940
Често съм сама със себе си. Wink

# 18
  • Sofia
  • Мнения: 15 511
Нямам нужда от толкова общуване, а с годините пък съвсем. Някак по-съсредоточена съм в партньора, целите, ежденевието, плановете за семейство...А и така да мразя общи приказки.
Изобщо, зачисти празните отношения, само разхищават енергия. Общувай със себе си повече.

   Същата съм. Peace

# 19
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Имам две приятелки с които сме заедно от детската градина.
Не се виждаме всеки ден,но винаги когато се съберем имаме какво да си кажем.
Преди да се роди детето имахме повече приятели,пътувахме много,имахме повече време.
После с половината от тях прекъснахме връзка.
Покрай детето обаче създадохме нови приятелства,запознахме се с нови хора ,сега имаме три приятелски семейства с деца на възрастта на дъщеря ни.
Така се получи при нас,че някои от приятелите ни изчезнаха след като се роди детето,защото ние вече имахме сериозен ангажимент,а те бяха все така свободни.

# 20
  • ❌❌❌
  • Мнения: 779
Пффф, както и предполагах преди да отворя темата - нападки към авторката. Доста зле. Mr. Green Ами що? Щото хората се променят - затова!
С голяма част от старите си... хммм, познати... по една или друга причина контакт не поддържам, щото (за момента) с повечето сме в различни градове, но не това е главното. В редките случаи, когато се търсим, си говорим невероятни глупости, а и забелязвам, че с времето адски много почваме да се отдалечаваме откъм интереси, занимания, начин на мислене. Аз от дете съм силно изявен индивидуалист и се занимавам само с неща, които (за мен) имат смисъл. Не виждам абсолютно никаква полза от това да изляза и да си говоря общи приказки с хора, от които нищо не мога да науча, каквито за жалост са голям процент от познатите ми (и не само), но това е много разбираемо предвид префинения ми интелект. tooth Преди, като излизахме по-често, имах чувството, че ме дърпат надолу и ме карат да затъпявам (и не беше само чувство Laughing). Да не говорим, че след едно такова излизане на следващата сутрин се събуждам с адски силно главоболие. Онзи ден точно излизах с едни стари познати (почти дипломирани медици)... меко казано се разочаровах от младежта. smile3505 Цяла нощ само тъпотии се говориха, някакви безбожни крясъци, тъпанарски музики и не знам си още кво. На другата сутрин щях да колабирам от болки в тила и слепоочията. А'и сектир! Не са за мен тез неща! Не мога да си представя какво ще е след 15-тина години, когато съм станала лелка. Mr. Green Дано дотогава имам къща и кокошки на село, че да не ми се налага да контактувам с няквите му там примати.
Иначе обожавам забавленията. Но мога и без тях, ако компанията не ми се нрави. (В такъв случай сама си намирам занимания и си се забавлявам като за последно. Mr. Green) Винаги ми се чудят задето ходя сама по разни места като пълен аутист и как така не ми е скучно. Ами не ми е! Обикновено на такива места срещам страхотни и интелигентни хора, с които 1 час разговор неимоверно ме зарежда с чудесна, позитивна енергия. След това я се срещнем, я не. По-скоро не. Но именно в това е красотата на общуването. Heart Eyes
Приятели имам, но (се научих да) не пилея енергията си по тях. Има къде-къде по приятни занимания и хора, на които да я отдавам, дори еднократно.
Намери си хоби. Това е съветът ми. Hug

# 21
  • Мнения: 4 940
Добро изказване,хареса ми! newsm10 newsm10 newsm10

# 22
  • Варна
  • Мнения: 36 471
С времето наистина обкръжението ми доста поизтъня, просто така се стекоха нещата. Имам приятелка от ученическите години, с която може да общуваме два пъти годишно за по едно кафе, но за сметка на това времето, прекарано с нея в много по-стойностно от часове наред с други хора. Имам още 2-3 приятелки, които са ми доста близки, интересното е, че с тях се познаваме не от детските години, а от 20+. Въпреки това са ни много успешни отношенията. Извън това нямам против нови познати, но не се стремя да създавам близки другарства, нямам нужда. С годините установих, че ставам малко по-затворена и резервирана.

# 23
  • Мнения: 1 700
така е всичко е двустранно както казва Параход.С времето както хората така и ние променяме много неща в живота си работа,друг град,обкражение и интереси.Някои хора те забравят,но други идват за да заместят тях.както казваше моята хореографка преди години:"Новите приятели са като Сребро,а старите  като Злато"
Деска да като започнеш работа ще си върнеш контакти отново,но вече ти си"умряла" за тях ти вече си различна и те ще те приемат такава каквато ще дойдеш,а ти как ще ги приемаш?Аз не бих ги приела честно казано.като "имаш "дете не значи че не живееш,а просто влизаш в друг етап от твоя живот свързан с по-голяма отговорност спрямо детето. това е много тъпо оправдание че като имаш дете да не ти вдигнат телефона и да те питат как си  Crossing Arms
Беше ми трудно в началото, но се замислих точно над това, което написа. Същите неща ми минаха през главата преди време и си казах: "Край!". Не си заслужава да се натискам, където не съм желана. Но и  факта, че не обичам сбирки с майки по градинките, защото детето ми е най-важно, но имам и други интереси освен памперси и пюрета, доста отежнява положението. Виж, Теодор обаче, е станал малка фартуна и не спира да ме забавлява. Извор на непрестанни бели е, весело е в нас.
то и аз не обичам много много сбирките като се събереш с тях и само за децата да говориш.някак много скучно ми става предпочитам да говоря за всичко не само за детето,ама и аз съм си малко темерут де като видя че са много деца и майки и го закарвам на спокойствие на друга площадка предпочитам да комуникирам с  едно семейство с деца  за компания.
по темата бих казала че с годините много приятелки си заминаха те спряха да ме търсят  и аз валат да не остана не ги търсих.после заживях в друг град.покрай Майчинството се запознах с много хора с някои почти всеки ден се виждам,имам и друга много по-близка приятелка от Ямбол с нея мога всичко да си кажа.Въпреки че живея в друг град не ми липсват приятели даже не търся такива.просто  аз си имам една и много познати и не чувствам някаква липса.Нямам нищо против запознанствата с нови хора,но характера ми е такъв че не допускам всеки до себе си и трудно се доверявам на нови хора.

# 24
  • Мнения: 5 513
Пффф, както и предполагах преди да отворя темата - нападки към авторката. Доста зле. Mr. Green Ами що? Щото хората се променят - затова!
С голяма част от старите си... хммм, познати... по една или друга причина контакт не поддържам, щото (за момента) с повечето сме в различни градове, но не това е главното. В редките случаи, когато се търсим, си говорим невероятни глупости, а и забелязвам, че с времето адски много почваме да се отдалечаваме откъм интереси, занимания, начин на мислене. Аз от дете съм силно изявен индивидуалист и се занимавам само с неща, които (за мен) имат смисъл. Не виждам абсолютно никаква полза от това да изляза и да си говоря общи приказки с хора, от които нищо не мога да науча, каквито за жалост са голям процент от познатите ми (и не само), но това е много разбираемо предвид префинения ми интелект. tooth Преди, като излизахме по-често, имах чувството, че ме дърпат надолу и ме карат да затъпявам (и не беше само чувство Laughing). Да не говорим, че след едно такова излизане на следващата сутрин се събуждам с адски силно главоболие. Онзи ден точно излизах с едни стари познати (почти дипломирани медици)... меко казано се разочаровах от младежта. smile3505 Цяла нощ само тъпотии се говориха, някакви безбожни крясъци, тъпанарски музики и не знам си още кво. На другата сутрин щях да колабирам от болки в тила и слепоочията. А'и сектир! Не са за мен тез неща! Не мога да си представя какво ще е след 15-тина години, когато съм станала лелка. Mr. Green Дано дотогава имам къща и кокошки на село, че да не ми се налага да контактувам с няквите му там примати.
Иначе обожавам забавленията. Но мога и без тях, ако компанията не ми се нрави. (В такъв случай сама си намирам занимания и си се забавлявам като за последно. Mr. Green) Винаги ми се чудят задето ходя сама по разни места като пълен аутист и как така не ми е скучно. Ами не ми е! Обикновено на такива места срещам страхотни и интелигентни хора, с които 1 час разговор неимоверно ме зарежда с чудесна, позитивна енергия. След това я се срещнем, я не. По-скоро не. Но именно в това е красотата на общуването. Heart Eyes
Приятели имам, но (се научих да) не пилея енергията си по тях. Има къде-къде по приятни занимания и хора, на които да я отдавам, дори еднократно.
Намери си хоби. Това е съветът ми. Hug
Кажи къде да ти донеса тия кокошки,че да има с кого да водиш смислени разговори.

# 25
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Защо все повече с времето изчезват добрите приятели?
Защото човек се научава да пресява стойностното и да изчиства живота си от останалото.
Защото все повече няма време за глупости и празни приказки и действия. Аз примерно обожавам да съм сама, понякога го предпочитам безброй пъти пред това да изляза и да губя време с "добри" приятели. Обичам да отделям време за себе си и на себе си.
Защото човек разбира, че е добре да хаби енергия само за хора, които си струват.
Защото ... знам ли, зависи от човека, нуждите и ценностите му. Зависи и от това самият той какъв приятел е.
Моите приятели не са изчезнали, все още са много малко, но пък са от много години. Добрите познати не ги броя.

# 26
  • Мнения: 4 954
При мен беше обратният процес. От много приятели аз отсях трима, с които продължавам да общувам от дъжд на вятър. Имах период, в който ми беше много тежко и изведнъж природата човешка лъсна много грозно. Приятели, които да те занимават с проблемите и историите си - бол. Приятели, които ще вдигнат телефона да те питат как си, когато си зле, вместо да се покрият като мишки, защото не знаят какво да кажат - тези трима. Станах егоист. Понякога се улавям, че уж ми липсват социалните контакти, но не е така. Предпочитам да си седя вкъщи със семейството като охлюв, отколкото да пилея енергия по хора, които не дават нищо в замяна. Та така. Приятелите за мен са хора, за които искрено ми пука и съм готова на всичко и които биха направили същото за мен (и не веднъж сме го доказвали). На тези условия е нормално да отговарят 2-ма 3-ма, а не една глутница народ.

# 27
  • Мнения: 415
Нямам нужда от толкова общуване, а с годините пък съвсем. Някак по-съсредоточена съм в партньора, целите, ежденевието, плановете за семейство...А и така да мразя общи приказки.
Изобщо, зачисти празните отношения, само разхищават енергия. Общувай със себе си повече.

направо ми взе думите, и аз съм същата

# 28
  • Мнения: 2 760
Не мисля, че изчезват при всички хора  - при мен приятелите се увеличиха с годините, защото съвсем целенасочено свалих летвата на разбиранията си.
Преди под "приятел" разбирах едва ли не брачна връзка, здрава, силна, неразрушима. Щом си разбих главата няколко пъти, реших, че не може, а и не ми е полезно да се старая приятелството ми с някого да бъде непременно силно, непременно включващо чести срещи. Имала съм явно доста обсебваща идея за това какво е приятелство и в резултат си докарах много самота и много въпроси "къде сбърках".
Имам един най-близък приятел от ученическите години, една близка приятелка, която намерих преди 5 години.
Другите ми приятели (не слагам кавички), са хора, с които ми е приятно да споделям обща компания. Свързват ни различни интереси - с някои професионални, с някои спортни. Помагаме си, вършим си услуги и обменяме инфо, но най-важното е, че ни е приятно заедно и това ни стига, взаимопомощта е приятен страничен резултат, а не цел.

# 29
  • София
  • Мнения: 5 655
За мен истинското приятелство,се разбира след време и разстояние. Имам приятели,с които така ни отдалечи живота,че не се чуваме няколко години. Когато го направим,все едно вчера сме си казали чао,разговора тръгва от там, където сме спрели. Даже да сме се потърсили за услуга,покрай нея бързаме да наваксаме и така до следващия път.
Живота няма как да е като на 20,когато през вечер чудейки се какво да правим се събирахме. С някой се разделихме, защото отидоха в други градове/държави. С някой грижите за семейството,децата ни поотдалечи.Когато сме в един град и се видим,даже след 5-6 месеца пропуск,наваксваме.Никой на никой не казва,защо не звъниш на какъв се правиш.Който се сети,звъни да се чуем ,видим. Има ли сръдни,за мен има пукнатина в отношенията.

Общи условия

Активация на акаунт