Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • Пловдив
  • Мнения: 5 140
Скрит текст, защото наистина не е по темата.
Скрит текст:
Това е текстът от закона, който урежда въпроса за прекратяването на правата и задълженията на БР, и той не казва това, което ти твърдиш.
Друг няма. Декларацията е само условие да се допусне осиновяването и нищо друго.
Семеен кодекс
Чл. 101. (1) При пълно осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.

По темата - написах за прекратяването какво мисля; за припознаването ("попечителството", както са го нарекли днес в медиите журналята) също е добре да се измисли нещо, за да не се ползва за други цели освен за каквото е предназначено, в т.ч. съм с две ръце и два крака "за" да може да се оспорва от претендиращия да е истинският биологичен баща и от всеки друг, имащ правен интерес, както беше преди; за другото нямам мнение.

# 16
  • Мнения: 72
Текста ясно казва, че всякакви отношения м/у БР и осиновеното дете се прекратяват. М/у другото, въпросната декларация за отказ от дете съдържа текст, в който изрично се казва, че БР няма да имат и да предявяват в последствие никакви претенции към детето.

# 17
  • Мнения: 411
Запис да не загубя темата, когато успея ще пиша.

По другия казус - Магдена е права.

# 18
  • Мнения: 701
Моят братовчед е осиновен. Беше на 5 дни, взехме го от болницата, имаше си изписване, снимки, цветя и подаръци за персонала. Никой от нашето семейство не го е смятал за нещо различно освен за един от фамилията ни.
Жената която го е родила се е отказала от него на мига, той вече е голям на 20 г. и за него няма други родители освен леля ми и чичо ми, то как и да има. Та той беше на 5 дни, сега вече е голямо момче и си е наше. Не виждам защо някой да има възможност да се появи в живота на това момче след 20 г., след като писмено се е отказал от него веднага след раждането му и да предяви някакви претенции или каквото и да било спрямо него, с какво право, с какви очи!?

# 19
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 834
Факт е, че с тези гласени промени пак ще дърпат котката за опашката. Целта е да се всява смут и безпокойство у хората. Аз така ги виждам нещата.
И, да- за мен вече България е скапана държава. Като почнеш от горе, та до долу: предимно леш и смрад.
Осиновяването на децата ни за пореден път мен накара да се убедя колко скапана ни е държавата/ администрация, институции и хора/.

# 20
  • Мнения: 434
Здравей,

Чувала съм за такива случаи и меко казано не доумявам как е възможно да има такива хора. Детето не е домашен любимец, който като ти омръзне, да искаш да го върнеш или подариш. Дори и с животните не се постъпва така. Категорично "за" съм да се забрани разсиновяването. След като човек вземе решение да осинови дадено дете, то става единствено и само негово родно точно толкова, колкото би било и едно биологично. Нима има гаранция какво ще бъде детето като характер и здраве, ако човек само си го роди? - Не! Така е и осиновените деца.
Смятам, че новите промени трябва да са в интерес изцяло да децата и техните осиновители, както и за запазване цялостта на семейството, което заедно са изградили.

Не съм съгласна, че трябва да се забрани разсиновяването. Имахме такъв казус на курса. Майка, грижеща се сама за осиновения си син. Става 10 годишен и разбира, че е осиновен. Започва да навлиза в трудна възраст, събира се с лоша компания и започва да се държи грубо с майка си. Не я слуша и един ден и казва: "Ти не си ми майка, за да ми казваш какво да правя". Живота и за двамата се превръща в ад. Той не иска да е неин син, тя си блъска главата къде е сбъркала.
Според вас кое е най-добро за детето?
Като говорите за осиновяването, имайте впредвид, че житейските ситуации са много и различни и не може да сложите всичко под общ знаменател.

# 21
  • Мнения: 434
Магдалена, в момента, в който биологичните родители подпишат документ, че се отказват от детето, те автоматически на мига губят всякакви права и задължения спрямо него. И така трябва да бъде! Все пак държавата им дава 6 месеца от раждането на детето, за да вземат ПРАВИЛНОТО решение в една или друга посока. След писмения отказ биологичните създатели нямат право да знаят какво се случва по-нататък с детето, от което сами са се отказали. И така е редно да бъде. Иначе, защо са се отказали от него?

Нашето дете няма отказ от биологичните родители. Това означава ли, че имат някакви права над детето ни?

# 22
# 23
  • Мнения: 2 994
Никъде не прочетох, че БР ще има достъп до информация за осиновеното си дете, а само, че детето ще има достъп до информация за БР. Не мисля и ,че ще се намери осиновител, съгласен БР да може да "размисли" и да получи съдействие от държавата да разстройва живота на вече осиновеното дете. Ако детето не е осиновено е друго. Кой би осиновила, знаейки, че съществува възможност БР да получи имена, адрес и по този начин достъп до детето?

Нямам намерение да осиновявам повече деца, но ако в София разглеждат документите на кандидати от Варна, за които има дете в Шумен, означава ли това, че кандидатите ще пътуват от Варна до София, за да се запознаят с документите на детето и след това до Шумен, за да го видят? Или пък детето ще бъде водено в София? Иначе това с идеята за една комисия и по един регистър, обхващащ кандидатите и децата в цялата страна ми се струва добър вариант.

Колкото до забраната за разсиновяване и за и против съм. Толкова е жестоко да разсиновиш, защото имаш вече "свое", но пък какъв ли ад би бил животът за едно осиновено дете, което вече не е желано в такова семейство? Всъщност разказаха ми за такъв случай - осиновеното дете го гледала бабата, а отношението на осиновителите му към него се променило, след като си имат и друго дете, делят го, държат се лошо....

# 24
  • Мнения: 832
но ако в София разглеждат документите на кандидати от Варна, за които има дете в Шумен, означава ли това, че кандидатите ще пътуват от Варна до София, за да се запознаят с документите на детето и след това до Шумен, за да го видят? Или пък детето ще бъде водено в София? Иначе това с идеята за една комисия и по един регистър, обхващащ кандидатите и децата в цялата страна ми се струва добър вариант.

Според мен, пак кандидат осиновителите ще си контактуват с "ДСП Закрила на детето" по местоживеене на детето, само че кандидатурите на родителите ще се изпращат до местното ДСП не от местния съвет по осиновяванията, а от централизирания такъв. Предвид, че е необходимо при първата среща с детето да присъства социален работник, най-вероятно както и до сега, ще присъства служител от местното ДСП. Поне аз така схващам промените в частта за съвета по осиновяване.

# 25
  • Мнения: 72
Здравей,

Чувала съм за такива случаи и меко казано не доумявам как е възможно да има такива хора. Детето не е домашен любимец, който като ти омръзне, да искаш да го върнеш или подариш. Дори и с животните не се постъпва така. Категорично "за" съм да се забрани разсиновяването. След като човек вземе решение да осинови дадено дете, то става единствено и само негово родно точно толкова, колкото би било и едно биологично. Нима има гаранция какво ще бъде детето като характер и здраве, ако човек само си го роди? - Не! Така е и осиновените деца.
Смятам, че новите промени трябва да са в интерес изцяло да децата и техните осиновители, както и за запазване цялостта на семейството, което заедно са изградили.

Не съм съгласна, че трябва да се забрани разсиновяването. Имахме такъв казус на курса. Майка, грижеща се сама за осиновения си син. Става 10 годишен и разбира, че е осиновен. Започва да навлиза в трудна възраст, събира се с лоша компания и започва да се държи грубо с майка си. Не я слуша и един ден и казва: "Ти не си ми майка, за да ми казваш какво да правя". Живота и за двамата се превръща в ад. Той не иска да е неин син, тя си блъска главата къде е сбъркала.
Според вас кое е най-добро за детето?
Като говорите за осиновяването, имайте впредвид, че житейските ситуации са много и различни и не може да сложите всичко под общ знаменател.

Ключовия въпрос наистина еф" кое е по- добре за детето?" Да бъде оставено на произвола в лошата компания, или да има човек, който с грижите си към него да се опита да го отдели от лошата среда и все пак да има колективен контрол спрямо него? Мисля, че отговора е ясен от само себе си. Според вас, ако въпросното дете беше биологично, как би постъпила въпросната жена спрямо него в дадената ситуация? Защото изречения от рода " мразя те! Не искам да си ми майка. Повече не си ми никаква, остави ме на  ....." никак не са рядкост между БР и техните деца. Лично знам много такива случаи

# 26
  • Мнения: 72
Относно разкриването на осиновяването по административен път по здравословни причини смятам, че предлаганата промяна е нецелесъобразно обвързана с разкриването на БР. Както вече писах, в огромната си част графата "здравен статус на БР" е празна или с невярна информация. Здравната информация за БР е в действителност важна информация , с която осиновителите трябва да разполагат. Затова смятам, че в новия семеен кодекс трябва да залегне задължението на социалните институции да съставят пълно здравно досие с фамилната анамнеза на БР за всяко дете, включено в регистрите за осиновяване. Това може да се случи сравнително лесно, като се изиска от личния лекар на родилната го жена информация за здравния й статус, фамилна обремененост и по аналогичен начин за биологичния баща. Този документ със фамилната анамнеза на детето следва да се представя на съда в момента на осиновяването. По този начин осиновителите ще разполагат и знаят с достоверна информация за здравния статус на БР на детето, което искат да осиновят, и, в случай на нужда, ще могат да е предоставят на лекуващите лекари на детето, без да е необходимо да се минава през каквито и да е административни процедури за разкриване на БР. Т.е. предоставянето на здравна информация за БР няма абсолютно никаква връзка и нужда с разкриването на БР!

# 27
# 28
  • Мнения: 434
Ключовия въпрос наистина еф" кое е по- добре за детето?" Да бъде оставено на произвола в лошата компания, или да има човек, който с грижите си към него да се опита да го отдели от лошата среда и все пак да има колективен контрол спрямо него? Мисля, че отговора е ясен от само себе си. Според вас, ако въпросното дете беше биологично, как би постъпила въпросната жена спрямо него в дадената ситуация? Защото изречения от рода " мразя те! Не искам да си ми майка. Повече не си ми никаква, остави ме на  ....." никак не са рядкост между БР и техните деца. Лично знам много такива случаи

Разликата между "ти не си моя майка" и "не искам да си моя майка" е от земята до небето. Както всички осиновители знаем, че има разлика между биологичните и осиновените деца. Не по отношение на обичта и чувствата, а всичко свързано с първичната рана, понякога по специални потребности на децата, защото идват при нас на различна възраст.

# 29
  • Мнения: 72
Пипи Мипи, в това, което казвам, аз се водя от убедеността, че след като човек вземе решение да осинови дете, то става единствено и само негово така и толкова, сякаш го е родил той или айде, поне сурогатна майка без разлика и резерви в любовта, отношението и грижите. Лично мисля, че ако човек има и най- малкото съмнение дали ще успее да приеме осиновеното дете наистина като свое истинско, тогава не трябва да осиновява, защото рано или късно това ще се отрази зле на детето.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт