Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 авг. 2016, 15:39 ч.

Промени в семейния кодекс за осиновяването

  • 20 350
  • 106
  •   1
Отговори
# 30
  • гр. Шумен
  • Мнения: 468
Гледам тук са писали основно осиновители. Аз като осиновена си задавам въпроса дали ако ми дадат право да получа данни за биологичните си родители бих го направила. Отговорът ми клони към НЕ. Не че бих огорчила осиновителите си (които за мен винаги са били родители), тях вече ги няма на тоя свят. По-скоро си мисля, че ако получа данни за биологичната си майка, изкушението да я потърся е много голямо, а не бива. В крайна сметка през всичките тези години тя може да е създала друго семейство, да има съпруг, деца, внуци, ако се набъркам в нейния свят, може да се сътворят много поразии. Не бих казала, че я смятам за някаква разпоретина, която си е захвърлила детето. В ония времена, в края на 60-те, консевативния морал, съчетан с липсата или по-скоро ограниченото ползване на контрацепция, забраната на абортите (мисля, че тогава са били забранени), водят до доста такива решения. Имало е домове някакви, където момичетата скриват нежеланата си бременност, раждат и оставят децата за осиновяване, не са имали особен избор. Така че ен съдя никого, нито затова, че са ме изоставили, нито пък защо не са ме потърсили (а и са подписвали декларация все пак). Аз съм била щастлива с родителите си, които са ме отгледали от съвсем малка, дали са ми цялата любов на която са били способни. Винаги си казвам - защо ти е да търсиш някого, който със сигурност вече не се интересува от теб. И все пак, изкушението е голямо, да узнаеш биологичния си произход, примамливо е. Но няма ад го направя. Всъщност може и да греша...

# 31
  • Мнения: 72
Sessilly, мисля, че си го казала много точно! bouquet

# 32
  • Мнения: 22 739
Магдалена, в момента, в който биологичните родители подпишат документ, че се отказват от детето, те автоматически на мига губят всякакви права и задължения спрямо него. И така трябва да бъде! Все пак държавата им дава 6 месеца от раждането на детето, за да вземат ПРАВИЛНОТО решение в една или друга посока. След писмения отказ биологичните създатели нямат право да знаят какво се случва по-нататък с детето, от което сами са се отказали. И така е редно да бъде. Иначе, защо са се отказали от него?
Не е съвсем така обаче- осиновяването бива два вида, това, за което говориш, е пълно осиновяване, НО има и ограничено  Peace

# 33
  • В. Търново
  • Мнения: 873
Здравей,

Чувала съм за такива случаи и меко казано не доумявам как е възможно да има такива хора. Детето не е домашен любимец, който като ти омръзне, да искаш да го върнеш или подариш. Дори и с животните не се постъпва така. Категорично "за" съм да се забрани разсиновяването. След като човек вземе решение да осинови дадено дете, то става единствено и само негово родно точно толкова, колкото би било и едно биологично. Нима има гаранция какво ще бъде детето като характер и здраве, ако човек само си го роди? - Не! Така е и осиновените деца.
Смятам, че новите промени трябва да са в интерес изцяло да децата и техните осиновители, както и за запазване цялостта на семейството, което заедно са изградили.

Не съм съгласна, че трябва да се забрани разсиновяването. Имахме такъв казус на курса. Майка, грижеща се сама за осиновения си син. Става 10 годишен и разбира, че е осиновен. Започва да навлиза в трудна възраст, събира се с лоша компания и започва да се държи грубо с майка си. Не я слуша и един ден и казва: "Ти не си ми майка, за да ми казваш какво да правя". Живота и за двамата се превръща в ад. Той не иска да е неин син, тя си блъска главата къде е сбъркала.
Според вас кое е най-добро за детето?
Като говорите за осиновяването, имайте впредвид, че житейските ситуации са много и различни и не може да сложите всичко под общ знаменател.
Точно заради такива казуси трябва да се забрани разсиновяването. Най-доброто за детето и майката е да им се предостави подкрепа от специалист. Явно в майката има някакви задръжки и може би неефективен подход към детето, щом е разбрало чак на 10 години, че е осиновено.  Peace

# 34
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 847
Здравей,

Чувала съм за такива случаи и меко казано не доумявам как е възможно да има такива хора. Детето не е домашен любимец, който като ти омръзне, да искаш да го върнеш или подариш. Дори и с животните не се постъпва така. Категорично "за" съм да се забрани разсиновяването. След като човек вземе решение да осинови дадено дете, то става единствено и само негово родно точно толкова, колкото би било и едно биологично. Нима има гаранция какво ще бъде детето като характер и здраве, ако човек само си го роди? - Не! Така е и осиновените деца.
Смятам, че новите промени трябва да са в интерес изцяло да децата и техните осиновители, както и за запазване цялостта на семейството, което заедно са изградили.

Не съм съгласна, че трябва да се забрани разсиновяването. Имахме такъв казус на курса. Майка, грижеща се сама за осиновения си син. Става 10 годишен и разбира, че е осиновен. Започва да навлиза в трудна възраст, събира се с лоша компания и започва да се държи грубо с майка си. Не я слуша и един ден и казва: "Ти не си ми майка, за да ми казваш какво да правя". Живота и за двамата се превръща в ад. Той не иска да е неин син, тя си блъска главата къде е сбъркала.
Според вас кое е най-добро за детето?
Като говорите за осиновяването, имайте впредвид, че житейските ситуации са много и различни и не може да сложите всичко под общ знаменател.
Точно заради такива казуси трябва да се забрани разсиновяването. Най-доброто за детето и майката е да им се предостави подкрепа от специалист. Явно в майката има някакви задръжки и може би неефективен подход към детето, щом е разбрало чак на 10 години, че е осиновено.  Peace
Enidi , а дали не е най-добре на всяко осиновено дете да лепнем по един етикет на челото, че е осиновено и да няма драми? Тогава всички задръжки на майката и околните няма да ги има!
И подкрепа от какъв точно специалист и на кой момент конкретно да се предостави?

# 35
  • Мнения: 22 739
Като прочета думата разсиновяване и ми става лошо  ooooh! Такъв термин и дума НЯМА. Има прекратяване на осиновяване!

# 36
  • Betelgeuse 5
  • Мнения: 365
Не съм ич веща в темата за осиновяването - пиша, щото кликнах от любопитство на актуална тема. Като прочетох първия пост първото, което ми хрумна е, че може би промените, които се обсъждат, целят облекчаване и краткосрочие на процедурата по издирване на БР и други кръвни роднини, в случай, че възникне нужда от да речем - спешна трансплантация.

# 37
  • Мнения: 411
Като прочетох първия пост първото, което ми хрумна е, че може би промените, които се обсъждат, целят облекчаване и краткосрочие на процедурата по издирване на БР и други кръвни роднини, в случай, че възникне нужда от да речем - спешна трансплантация.

Сега вече разбирам. Хвърлила си десето дете на грижата на държавата, но когато един ден ти се обадят, че това дете има спешна нужда от трансплантация на бъбрек, ти веднага лягаш под ножа. Ей това е безкрайна майчина любов.

Осиновените искат да знаят кои са родителите им, как изглеждат, имат ли братя и сестри и да, искат да знаят защо са ги изоставили - всичко това е нормално. И ако преди години са изоставяли децата поради криворазбран морал и обществени нагласи, в момента не е така. А когато се приема един закон трябва да се мисли и за децата, които се осиновяват в момента а не само за тези, които в момента са на 40, изградили са собствени семейства и търсят отговори.

Относно разсиновяването - я да ви питам всички, които подскачате колко е неморално, за първото, което се сещам. Ако имате 3 деца и решите да осиновите 4-то, точно по логиката, че където са 3, там и 4 като разходи, а във вас има достатъчно любов за всички деца и в следващия момент се окаже, че от вас са скрили информация за здравословното състояние на детето, че има нужда от специални грижи и трябва да напуснете работа, какво ще изберете - да отгледате 3-те деца нормално или заради 4-тото, което не познавате няма да дадете шанс на нито едно от тях? Ако сте гледали "Рейнман", ще разберете колко е труден подобен избор и за БР. Аман от моралисти.

А това, че в момента масовото осиновяване е на ромчета и че БР ще използват всяка възможност да изкярят нещо от порасналите си деца, ако могат, някой дали го има предвид, като обмисля новия закон? Щяло да се стига до съд, ако БР не искат да се свързват с тях, т.е. има и друга опция явно.

Явно в майката има някакви задръжки и може би неефективен подход към детето, щом е разбрало чак на 10 години, че е осиновено.  Peace

Чак на 10 години, каква преклонна възраст, как не я е срам! Тази жена не знае ли, че трябва да му го повтаря денонощно, иначе току-виж се чувства като останалите деца? А, не, трябва да си знае мястото! Чудно защо никой не обвинява разведените, че не повтарят непрекъснато на децата си, че с баща им са разведени. Трябва да ги задължат със закон или да им изпратят психолог!

# 38
  • В. Търново
  • Мнения: 873

Enidi , а дали не е най-добре на всяко осиновено дете да лепнем по един етикет на челото, че е осиновено и да няма драми? Тогава всички задръжки на майката и околните няма да ги има!
И подкрепа от какъв точно специалист и на кой момент конкретно да се предостави?

Понеже целите ми в този форум винаги са били да намирам полезна информация и аз да съм полезна, ще пренебрегна нападките и ще поясня за видовете помощ в описания казус:
1. Безплатна психологическа помощ, предоставена от специалист от Център за обществена подкрепа или друга социална услуга, която е държавно делегирана дейност;
2. Платена психотерапевтична помощ от психолог, който е сертифициран фамилен психотерапевт.

Подкрепата се оказва и на двете страни-майка и дете, а могат да бъдат включени и близки от разширеното семейство, които са ресурс при преминаването на трудностите!
 Peace

# 39
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 847

Enidi , а дали не е най-добре на всяко осиновено дете да лепнем по един етикет на челото, че е осиновено и да няма драми? Тогава всички задръжки на майката и околните няма да ги има!
И подкрепа от какъв точно специалист и на кой момент конкретно да се предостави?

Понеже целите ми в този форум винаги са били да намирам полезна информация и аз да съм полезна, ще пренебрегна нападките и ще поясня за видовете помощ в описания казус:
1. Безплатна психологическа помощ, предоставена от специалист от Център за обществена подкрепа или друга социална услуга, която е държавно делегирана дейност;
2. Платена психотерапевтична помощ от психолог, който е сертифициран фамилен психотерапевт.

Подкрепата се оказва и на двете страни-майка и дете, а могат да бъдат включени и близки от разширеното семейство, които са ресурс при преминаването на трудностите!
 Peace
Понеже ние всички тук сме малоумни пояснението за видовете помощ беше безценно.
Нали не мислиш, че човек ,който е осиновил дете не е опитал да получи съдействие от ЦОП, ОЗД, АСП?
За да се стигне до действие по прекратяване на осиновяването често са изчерпани ВСИЧКИ ресурси за справяне.
Не си мисли, че осиновителите или бъдещите такива са пасли трева в гората и не са запознати с различните видове подкрепа и съдействие на институциите.
Аз пак казвам, че за мен е редно ако ще се забранява прекратяване на осиновяването, то е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се забрани и изоставянето на дете, родено от здрави родители!
Да се предлага за отглеждане в разширена семейна среда и то наистина да се търсят в тази среда варианти то да се отглежда. Защото най-лесно е да се метне в институция или приемно семейство и след това да се предложи за осиновяване...Замисли се над този казус. Дано ти е полезна и друга гледна точка.

# 40
  • София, London
  • Мнения: 11 487
.

 

Последна редакция: нд, 07 авг 2016, 20:43 от gerda1

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 3 343
Офтопик.
Скрит текст:
Не е съвсем така обаче- осиновяването бива два вида, това, за което говориш, е пълно осиновяване, НО има и ограничено  Peace
И освен че говори за пълно - то и аз за него говоря, - продължава да бърка момента, от който се прекратяват правата и задълженията на биологичния родител, който момент не е подписването на декларацията, а допускането на самото осиновяване. Не е по темата.

# 42
  • Мнения: 22 739
Скрит текст:
Естествено , че е така, но човек преди да разсъждава по теми, с които не е запознат,  е хубаво да почете малко , което в случая не е направено и си личи от километри  Grinning

# 43
  • Мнения: 83
Не зная, забраната за разсиновяването, както го наричат е нож с две остриета. Да, детето не е ненужна вещ, която да бъде подмятана първо от биологичната майка, после от осиновителката. Детето е отговорност - не само при създаването му, но и при отглеждането му. Аз лично не мога да си намеря за себе си основателна причина да се откажа от детето си, колкото и да ми е трудно да се справя и би трябвало след като съм решила да го родя да не го изхвърлям като някое мръсно коте. Поне бих пробвала да направя всичко по силите си, за да опитам. Но знае ли човек какво ще му дойде на главата? Та не мога да осъждам майките, изоставили децата си. Не мога обаче да оправдая какъвто и да било опит да им се дадат каквито и да било права, с изоставянето на детето си те са се отказали от тях. Защото да, има осиновени деца. Но има и други, онези, неосиновените, които стоят по институциите, а навършат ли пълнолетие биват пускани навън да се справят както и ако могат с живота. На тези деца надали им пука за причините, за законите и за оправданията. Колкото до осиновителката - в крайна сметка, когато решим да пристъпим към това сериозно решение освен, че се тресем от емоции, то се предполага, че сме минали и курс с психолози, за да ни свалят розовите очилца. Защото детето не е изпълнената ни мечта, а отговорност. И то може да не е доброто ангелче от представите ни, дето сме си лелеяли, ми чепато, упорито, побъркващо ни, обръщащо наопаки целия ни подреден живот. Ама то и наше родно да е, пак може да е такова. И ако за времето, което сме прекарали заедно то все още не е нашето дете, то боя се, че това е страшно. А човек не изхвърля детето си, защото не може да се справи с него. Търси варианти, търси помощ и се бори. В този смисъл да разсиновиш значи да върнеш детето, дето не е твое, защото ти никога, ама никога не си го приел за собствено. А това е страшно, защото твоя провал и твоя избор, направен под диктовката на емоциите ще бъде платен от едно невинно същество. Лошото е, че ако забранят разсиновяването, то това няма да тушира нерешимите конфликти, а напротив, ще ги задълбочи. Грубо казано да си задължен да живееш с дете, което мразиш и не желаеш, но не можеш да се отървеш от него мисля, че би довело до сриване на психиката на осиновеното нежелано дете и/или до ежедневното му малтретиране от страна на осиновителите. И тогава какво правим? Ще имаме жертви, щото закона пак е решил да се "погрижи" за осиновените деца. То от десетилетия се грижат за тях и то така се "грижат", че осакатиха поколения и не им дадоха никакъв шанс за семейства. Ами другия вариант, за който каза и vanibo? Ако откриете, че са Ви излъгали, че са скрили информация и че детето има тежко заболяване, изискващо скъпо лечение?  Ако имате и още няколко деца, които ще трябва също да плащат с години? Тогава какво правим? Да не дава Господ който и да било да се изправи пред такъв избор, но той не е невъзможен.

Вместо да правят закони на парче е редно да променят основата. Защото никой почти не знае нито за заболявания на БМ, нито за ББ, ми то за Бога те бащите почти всички са неизвестни.......дори и когато БМ знае кой е бащата го пише, че е неизвестен. За какво ни е тогава този половинчат закон? За какви биологични РОДИТЕЛИ говорим тогава? Коя БМ е изследвана или има история за наследствените заболявания? На колко ББ имат такива? И как си представят тези "умници", че при първа молба за помощ ще хукне БМ или ББ да дарят кръв, бъбрек или каквото и да е за детето, дето са изоставили преди години без да се интересуват дали ще намери ново семейство или ще отрасне в дом? Мнозина от тях дори не са си направили труда да се откажат, че да се оформят по-лесно документите, та чакайте си, ако си нямате друга работа да хукнат да го играят спасители.

Ще разкрият тайната на осиновяването, ми хубаво, ама какво от това? Само ще объркат хиляди съдби и животи. Да, редно е децата да търсят отговори, редно е да знаят, че са осиновени, редно е ако искат да им се помогне при търсенето на отговорите, ама хайде сега, чак пък всичко да е едва ли не публично и кой когато иска да се рови е прекалено. За себе си сме решили - синът ни ще знае, че е осиновен. Лично от нас, родителите му и когато навърши 4 г. Ние и сега не го крием. Но няма да получи никаква информация за БМ. Когато навърши 18 г, тогава ако желае, то ще получи и имената на жената, която го е родила и инфото, което съм успяла да събера за нея. Но не по-рано. Не бих разрешила ни на закони, ни на никого да срине психиката на детето ми с членове или глоби по време на неговото израстване, когато е уязвим и във възраст, в която може и да не може да прави правилна преценка. В крайна сметка аз пък също бих искала да се възползвам от това, че съм родител, защото не съм нито гледачка, нито на заплата, че някакви си чиновници да ми се бъркат в личните и съкровени за мен неща. С осиновяването ние получаваме права на родители, защо след всичко отново опитват да ни наказват и да ни третират като всичко друго, но не и като родители? Защо се месят в живота ни? Защо въпреки всичко децата ни се третират не като наши, ми като на някой си и държавата ще решава и то със закон вместо нас как да отглеждаме децата си и ще ни диктува правила, отнемайки ни възможността ние като родители да решаваме кое е най-доброто за тях? Обидно е. Нас ни наричат осиновителки, дори майки нямаме право да се наричаме за разлика от тези, дето са изоставили децата си. Къде са нашите права в крайна сметка? И кой ще ги защити? Защо не изкарат закон за разведените? Ами за самотните майки? Ами за обикновените семейства?  Ако толкова са се загрижили за доброто на изоставените деца, то да поработят по въпроса как повече от тях да бъдат осиновени, не процедурата да се мотае с години, домовете да са пълни с деца, които не могат да бъдат осиновени и да лапат куп пари по европейски програми за сметка и на гърба на децата.

# 44
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 847
Aбсолютно подкрепям написаното от anitwo.
А на пишещите в темата просто "ей, така" предлагам да прочетат този пост целият и то не само веднъж.
anitwobouquet

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт