Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 авг. 2016, 15:39 ч.

Промени в семейния кодекс за осиновяването

  • 21 551
  • 106
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 9 405
Не мога обаче да оправдая какъвто и да било опит да им се дадат каквито и да било права, с изоставянето на детето си те са се отказали от тях. Защото да, има осиновени деца. Но има и други, онези, неосиновените, които стоят по институциите, а навършат ли пълнолетие биват пускани навън да се справят както и ако могат с живота. На тези деца надали им пука за причините, за законите и за оправданията.
Нали ви е ясно, че правата са и отговорности? За мен действащият закон касателно запазване юридическата връзка между БМ и детето до неговото пълно осиновяване е точен и защитава точно правата на детето. Защото ако то не бъде осиновено, се явява пълноправен наследник на БМ, което е коректно към детето. По този въпрос дали някой се е замислял?
Масово хората считат, че с подписването на отказа връзката се прекъсва, но след години - изненада, имало дете, не е осиновено и има право на наследство.

Относно прекъсването на осиновяването - смятам, че трябва да се запази сега съществуващата практика - доколкото ми е известно, съдът не допуска прекъсване на осиновяването по каквито и да е причини като появата на биологично дете или др. подобни. Прекратяване на осиновяването се допуска само при основателни причини.

А относно възможността по медицински причини по административен ред да се получи информация за БР - също съм за, защото този казус ще обслужва предимно деца, изоставени преди много години. Предполагам, че доста от сегашните осиновители няма да имат нужда от тази процедура, понеже в периода на осиновяване са се погрижили да получат пълна информация за биологичните родители, която да предоставят на детето при необходимост или негово желание.

Последна редакция: пн, 08 авг 2016, 08:04 от Дзвер

# 46
  • Мнения: 23 722
Естествено, че е при основателни причини, дадох ви линк към законовата разпоредба и какво аджеба иска да каже законът. Прекратяването не става по кеф на някоя от страните- осиновен, осиновяващ.

# 47
  • Veliko Tarnovo, Bulgaria
  • Мнения: 95
Записвам се да следя темата.Имам две дъщери /осиновени/.

# 48
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 833
Цитат
А относно възможността по медицински причини по административен ред да се получи информация за БР - също съм за, защото този казус ще обслужва предимно деца, изоставени преди много години. Предполагам, че доста от сегашните осиновители няма да имат нужда от тази процедура, понеже в периода на осиновяване са се погрижили да получат пълна информация за биологичните родители, която да предоставят на детето при необходимост или негово желание.
И как според теб са се погрижили да получат тази информация за БР?
На нас не ни се получи да имаме нужната информация за БР и другите им деца...Съвсем оскъдна- имена на БР и толкова...То и на делото те бяха, но може би трябваше мъжа ми да ги покани на по бира и да си ги разпита подробно за всичко?
По твоята логика ние не сме от "грижовните" осиновители, защото не сме могли да се сдобием с информация за децата ни и реално няма какво да им представим когато пожелаят това....
Осъзнаваш ли колко несериозно звучи този цитат?
Информацията, която дават от Агенцията е тази, която пише в хвърчащият лист и нищо повече.
Директорката на дома също не благоволи да ни каже нещо съществено... И какво трябваше да направим? Децата са живяли там повече от 3 години и никой не сметна за нужно да бъде искрен с нас и коректен в това, което ни разказаха за децата....
Контрола е сведен до минимум и прекалено големи права са делегирани на домовете според мен- те решават какво, колко и дали да споделят за децата...Дори снимки отказаха да ни дадат. Не че повече от година не звънях, не молих и не ходихме до дома дори- не дадоха.
Децата ни в момента нямат бебешки снимки- все едно 3 и половина години не са живяли...
Да не споменавам колко лъжлива информация или никаква получихме за здравето им, за навиците и възможностите им. Отказаха ни дори разговор със специалиста/психолог към дома/ ,които можеше да ни даде повече информация за състоянието им...
Само си чешем езиците тук, а реалността е много-много различна...

# 49
  • Мнения: 83
Не мога обаче да оправдая какъвто и да било опит да им се дадат каквито и да било права, с изоставянето на детето си те са се отказали от тях. Защото да, има осиновени деца. Но има и други, онези, неосиновените, които стоят по институциите, а навършат ли пълнолетие биват пускани навън да се справят както и ако могат с живота. На тези деца надали им пука за причините, за законите и за оправданията.
Нали ви е ясно, че правата са и отговорности? За мен действащият закон касателно запазване юридическата връзка между БМ и детето до неговото пълно осиновяване е точен и защитава точно правата на детето. Защото ако то не бъде осиновено, се явява пълноправен наследник на БМ, което е коректно към детето. По този въпрос дали някой се е замислял?
Масово хората считат, че с подписването на отказа връзката се прекъсва, но след години - изненада, имало дете, не е осиновено и има право на наследство.

Относно прекъсването на осиновяването - смятам, че трябва да се запази сега съществуващата практика - доколкото ми е известно, съдът не допуска прекъсване на осиновяването по каквито и да е причини като появата на биологично дете или др. подобни. Прекратяване на осиновяването се допуска само при основателни причини.

А относно възможността по медицински причини по административен ред да се получи информация за БР - също съм за, защото този казус ще обслужва предимно деца, изоставени преди много години. Предполагам, че доста от сегашните осиновители няма да имат нужда от тази процедура, понеже в периода на осиновяване са се погрижили да получат пълна информация за биологичните родители, която да предоставят на детето при необходимост или негово желание.

Честно, не съм се замисляла по този въпрос. Наистина ли въпреки отказа ако детето не е осиновено, то има право на наследство? Това определено ми харесва.  Simple Smile
Съгласна съм и за това, че сегашната практика за разсиновяването си е добра и трябва да се запази, в крайна сметка трябва да я има тази възможност. В никакъв случай обаче не оправдавам като основателна причината да се откажеш от осиновеното дете, защото ще имаш биологично. Това е абсурдно. Все едно да родиш второ и вече първото да не ти харесва, защото не слуша и да вземеш да го оставиш. Но в някои случаи, макар и редки наистина е по-добре за детето да бъде разсиновено, така че не бива да се отрязва тази възможност. 

Колкото до възможността за получаване за информация за наследствени заболявания на БР или по медицински причини да се получи инфо - не, че съм против. Но наистина към момента не виждам от къде ще набавят такава, просто никой нито е събирал, нито е изисквал, нито разполага с такава информация. Голяма част от изоставените деца са оставени от БМ декларирали баща неизвестен. Та бащите дори и идея надали имат, че са имали дете, което е оставено за осиновяване. От тях не е изисквано нито съгласие, нито отказ. Та закона просто ще е кух в тази си част. Не зная на кого какво инфо са давали за БМ, но аз зная само, че БМ е била здрава. Нейните имена и къде е живяла. Нищо повече. Не, че не съм се интересувала, просто няма явно начин да задължат майката /и бащата/ да дадат такава информация. А би трябвало да има и да го правят. Ние, осиновителите не сме длъжни да вървим да събираме тази информация, би трябвало държавата да се погрижи да я набави.

# 50
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 833
Ако БР имат регистриран проблем, тогава е ясно, че ще има информация за това. Но нали се сещате, че психичните проблеми / особено при малцинствата/ не се регистрират. Тоест нямаш гаранция и информация за това от социалните, защото реално те самите не са освидетелствали БР, независимо, че видно има проблем.
При нас поне мъжа ми е видял и двамата БР на делото и не е забелязал да имат психични отклонения.
Година след осиновяването им, когато ходихме пак до дома с децата лелките ни разказаха доста неща за децата ни и за някои от братята и сестрите им, които също са минали през този дом...Но преди самото дело- ни вопъл, ни стон за тези неща и подробности, както и за другите деца на БР...

# 51
  • Мнения: 72
Прекрасно си го написала antiwo. Този твой пост трябва да получи публичност към всички институции, които работят по създаването на семейния кодекс в частта осиновяване. Ако си съгласна, мога да го копирал и да го изпратя до правосъдното, социалното министерство и до агенцията за закрила правата на детето.  Смятам, че е време биологичните създатели да понесат отговорността си като възрастни хора за взетите от тях решения да изоставят децата си. И е крайно време да се коригира веднъж завинаги терминологията при осиновяванията: има биологични създатели. Родители, майки и бащи на изоставените деца могат да бъдат наричани единствено и само хората, които са ги приели като единствено и само свои деца. Това са нашите деца, а не техните! Освен това семействата не са вид зоологически градина или изложби, където всеки на който му скимне че сега му е удобният момент, може да се появи и да разгледа детето. И да разруши света му! Ама били съжаляваме за постъпката си...... А защо цели изградени и стабилни семейства трябва да страдат заради тях???? Къде е тук грижата и защитата на сигурността на детето? Всичките мъки през които минават хората, за да осиновят дете - то не са съдебни, полицейски, здравни проучвания, обучения, психолози и с.н. за какво са? За да ми цъфне един ден някоя и да каже, че тя има някакви права, които държавата с новия закон й дава, ли?
Освен това, предоставянето на здравна информация няма нищо, ама нищо общо с разкриването на биологичните създатели. Към момента регистрите за здравна анамнеза на създателите са празни или с невярна информация. Следва да се въведе задължение на социалните служби да изискват пълно медицинско досие от личните лекари на създателите, което да прилагат към досието на детето и то да е неотменна част от документите пред съда. Така съвсем коректно родителите ще разполагат с тази информация при нужда без да е необходимо да се търсят създателите.

# 52
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 833
Към горният пост бих добавила и това: да не се предлага дете за осиновяване, за което няма пълна, реална и изчерпателна информация за здравния му статус...както и на създателите му. Не се изисква много от отделите- просто да си свършат качествено работата. То и сега се иска това от тях, но контрола е занижен или никакъв.

# 53
  • Мнения: 23 722
Да те осиновят, когато си изоставен или сирак е изконно право и няма как да ти се отнеме това право. Безумна ти е идеята.

# 54
  • Мнения: 148
Akovbg, личи ти, че си отговорен родител. И от гледна точка на родител, който дава всичко за децата си, е нормално да не си съгласна. Но въпреки многото тестове и изисквания, се вижда, че има хора, които не са способни да приемат осиновеното дете като свое и с лека ръка осиновяват, разсиновяват и тормозят детето. И в този случай е редно да има контрол първо, за да не се дават деца на подобни индивиди и второ, за да се предпазят децата, ако попаднат на такива. Проблемът е, че децата са много, а желаещите прекалено малко, но не може да се раздават деца, защото са им в излишък, както би станало ако се опрости прекалено процедурата и се занижи контрола.

Скрит текст:
Моите наблюдения са, че масово хората имат предразсъдъци по темата - че детето ще се окаже лошо, че трябва да е беличко и възможно най-рано взето, че ако можеш да имаш свои, не ти трябват чужди. И остават бездетните, които е оправдано и дори желателно да осиновят, но пък те невинаги успяват да приемат детето като свое. Не споделям горния начин на мислене, но постоянно го срещам и затова си мисля, че проблемът е в схващанията в обществото ни. Защо държавата мълчаливо приема поредното дете от жената Х, а не ѝ предложи безплатна стерилизация или контрацепия? Защо не се популяризира осиновяването, не като последен шанс за бездетните двойки, а като даване на шанс на дете?

# 55
  • Мнения: 72
night_sky, ами нали уж за това цялата процедура по осиновяването е толкова трудна за родителите, за да се направи добър подбор, да не говорим за наблюдението, под което са поставени семействата през първите 2 години от осиновяването от страна на социалната служба за защита правата на детето. За съжаление, пропуски явно има, след като съществуват и такива случаи на разсиновяване, но да се надяваме, че тези случаи ще стават все по-малко и по-малко. Само да отбележа, че подобен контрол не се осъществява в семейства с биологични родители и деца освен, ако няма подаден сигнал за нередици. А, както знаем, случаите на малтретирани и тормозени деца от биологичните си родители има много, ама адски много повече. Сякаш осиновители по задание са способни на агресия и тормоз към децата, а биологичните не..... Сбъркана работа.

# 56
  • ...в най-дългото очакване на щастие...
  • Мнения: 833
Да те осиновят, когато си изоставен или сирак е изконно право и няма как да ти се отнеме това право. Безумна ти е идеята.
Аз визирам масовите случаи, когато БР са ясни и налични. Някъде да съм споменала, че слагам в това пълни сираци или изоставени /подхвърлени/ деца? Да не споменавам, че на изоставените /подхвърлени/ деца в повечето от случаите  БР биват открити в кратки срокове...
Масово децата, предлагани за осиновяване са с известни родители, роднини и тн... Просто институциите трябва да си свършат качествено работата или да има адекватни санкции и контрол върху това какво точно правят и постигат като резултат по съответния случай. Защото до момента аз лично не съм попаднала на добре свършена работа от отдели и социални...

# 57
  • Мнения: 83
Към горният пост бих добавила и това: да не се предлага дете за осиновяване, за което няма пълна, реална и изчерпателна информация за здравния му статус...както и на създателите му. Не се изисква много от отделите- просто да си свършат качествено работата. То и сега се иска това от тях, но контрола е занижен или никакъв.



Това по-скоро би блокирало осиновяванията. На практика у нас няма как да стане. Май повечето деца са отнети от БР, не са отказани доброволно от тях. И надали ще съдействат за каквото и да било. И пак опираме до бащата......никой не може да принуди майката да го разкрие. Казва "не знам" и дотам. И тогава половината досие увисва. Наскоро познат се оказа в абсурдната ситуация да търси вариант за припознаване на собственото си дете, защото подписал нотариално заверена декларация по съответния ред, но майката, вместо да я даде в родилното просто заявила, че бащата е неизвестен. Та у нас абсурди бол. Най-смешното е, че всичко се прави "за доброто на децата".......пази Боже от такива добрини........
Нашата първоначална информация за БМ на детето ни, която получихме бе съвсем различна от това, което се декларира в съдебното заседание. Ако не бяхме получили предварително и реална от дома, то щяхме да се окажем в идиотската ситуация на делото да разберем истината. Не зная дали е объркване, недоглеждане или каквото и да било, но е ненормално. Защото ние имаме право да знаем истината, поне това, което е известно. Най-малкото не после да ни обвиняват, че видите ли не разбираме и не съдействаме на децата си да търсят "корените си", както е модно да се нарича напоследък. И като стана дума за "корени", смятам, че прекалено се заиграват напоследък с темата и с "горката, сама, оставена на произвола на съдбата, отритната от близките си бременна, дето нямала друг избор, освен да остави детето си, за което тя няма вина". Някои от БМ определено имат.  Но техните действия или бездействие плащат и осиновените деца, и осиновителите.

Akovbg, личи ти, че си отговорен родител. И от гледна точка на родител, който дава всичко за децата си, е нормално да не си съгласна. Но въпреки многото тестове и изисквания, се вижда, че има хора, които не са способни да приемат осиновеното дете като свое и с лека ръка осиновяват, разсиновяват и тормозят детето. И в този случай е редно да има контрол първо, за да не се дават деца на подобни индивиди и второ, за да се предпазят децата, ако попаднат на такива. Проблемът е, че децата са много, а желаещите прекалено малко, но не може да се раздават деца, защото са им в излишък, както би станало ако се опрости прекалено процедурата и се занижи контрола.


Всъщност има и друга причина, за която малко се говори. Заради дългата процедура доста кандидати просто приемат първото предложение, уплашени, че ако дадат отказ, то второ може и да няма. А ако не можеш да приемеш детето изцяло, такова, каквото е, то не бива да си правиш експеримент с мисълта, че може да се пробваш, пък току-виж стане. Ние имахме един отказ, определено не бяха нашите деца. И не ми хареса отношението и опитите да ме принудят едва ли не да помисля, защото може и да не получим друго предложение. Е, отказахме, дори и пред този "риск". И доста чакахме. Но пък при второто предложение въпреки, че то нямаше нищо общо с очакванията ни бях сигурна, че трябва да отидем на срещата. И определено си струваше. 4-5-годишното момиченце, дето уж чакахме се оказа 8-месечно момченце, но в момента, в който го видяхме нищо не ни интересуваше, ни пол, ни възраст, ни произход. Беше си взаимна любов от пръв поглед и продължава и до днес. Трябваха ни няколко минути, за да решим. Затова и все казвам, че не бива да се приема предложение, ако нищо не ти трепне, ако не почувстваш, че това е твоето дете само от страх, че това може да е единственото предложение.

# 58
  • Мнения: 72
Така или иначе, мили мами, ясно е, че подготвяния либерализиран режим за разкриване на биологичните създатели, е взривоопасен и потенциално би застрашил семействата и спокоствието на много семейства и техните деца. За това трябва да се реагира и да се чуе и нашата гледна точка. Или поне така се надявам да стане...

# 59
  • Мнения: 148
avkovbg, знам и аз това си го мисля, но държавата е направила така, че да съществува формален контрол над родителството и в двата случая. Тоест всеки сигнал за деца в риск се проучва, но рискът е плод на субективна оценка. Реално няма ресурс от хора, които да влязат във всяко семейство и да направят качествена оценка, но и малкото което се върши не е както трябва, което значи, че не е в полза на децата.

Скрит текст:
Аз съм доста по-крайна в мнението си и не деля на родни и осиновени (отстрани, защото нямам деца), просто смятам, че не от всеки човек става добър родител и физическата възможност не играе роля. Някои не могат да имат свое, но са способни да дадат страшно много на едно дете, а други се множат като зайци, а не са способни на елементарна грижа към децата си. Но и не смятам за нужно всеки да става родител, както е наложено, и разбирам хората, които съзнателно са решили да нямат деца.

anitwo, и аз смятам, че е важно нещо да ти трепне като видиш детето, но от друга страна как да е сигурно кой търси връзката и кой оглежда външни белези. Ако имаха възможност, повечето хора биха търсили външността.

Скрит текст:
Например, имам леля, която е осиновена. Не са имали възможност за свое, било е през времето на дълбокия соц и са имали финансовата възможност да отгледат в презадоволеност едно осиновено дете. Понеже са имали нужните познанства са търсели бяло малко бебе от елитни родители. Предложили са им 3 бебета, отговарящи на описанието, и те са избрали едно от тях, защото според думите им леля ми им се е усмихнала. Проблемът е, че това делене на децата на елитни и неелитни аз не го приемам, звучи ми сякаш са търсили дете от развъдник. В крайна сметка при родните деца нямаш избор дали да е русо, синеоко и т.н.

Последна редакция: пн, 08 авг 2016, 16:10 от night_sky

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт