Жалко, че това не го знаех когато бях на 14. Опитах се да пържа картофи. И забравих, че съм сложила олиото. Четях си. 20 минути то си ври. Усетих се по пушека, който започна да влиза в стаята. Едвам се докопах до кухнята, всичко беше в дим. Паникьосах се, не знаех що да сторя. Сипах в една тенджера вода и я излях в олиото. Виждал ли си как се взривява бомба. Ми такова беше, ама по-миниатюрно. Но не се предадох. Смело взех тигана, отворих джама и го запратих в контейнера. Добре че беше на два метра от прозореца.
Шкафовете и тавана станаха черни. Хазяите бяха разбрани хора. Пък и що да държат сметка на 14-годишен пубер. Смяха се много като им разказвах как съм почернила кухнята. Три месеца не правих пържени картофи. Нито пък каквото и да е било друго. После ми мина страха.