Имахме дълга, дълбока и красива връзка с много любов и химия - интуицията ми не ме излъга за него и си е струвало, макар вече да не сме заедно.
- Публикувана: 22 авг. 2016, 12:00 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2020, 21:20 ч.
Запознанство в интернет – рисковете
Имахме дълга, дълбока и красива връзка с много любов и химия - интуицията ми не ме излъга за него и си е струвало, макар вече да не сме заедно.
Такива чувства се изживяват с всяка клетка от тялото и се радвам, че си го потърсила и не си се отказала, иначе би било голяма загуба.....
Но знам и за едно момиче, което си намери половинка. Нямам много наблюдения, на късмет си е малко. 
Дали в Интернет или в реалния живот запознанствата си крият едни и същи рискове. Хората, които са в нета ходят и по улиците. Къде ще го срещнеш въобще не е предопределящо. Лъжци и такива със задни намерения има навсякъде.
Повече от половината си живот съм в нета, повечето ми партньори са оттам или познати на приятели оттам.
Била съм спешно търсеща връзка.
Била съм търсеща само секс.
В момента търся комуникация.
Пак в момента отново съм с човек, когото съм намерила онлайн.
Адски много девойченца и женици си търсят връзка - сега, веднага, на всяка цена - дори да опитат да забаламосат с общи интереси, то си личи коя се чувства 'неразбрана и самотна'. Момчетата, дори сериозните, дават заден при тези сигнали, защото изглежда фрийк. Проблемът на тези девойки и жени е, че с пистолет не можеш да ги накараш да признаят, че търсят връзка. Надъхват се една-друга колко са специални, пък оня (поредния, между другото) е кретен, женен, психо и пр. и онлайн началото на комуникацията само прави кретенията, изневярата и лудостта му по-зле.
Търсещите секс пък все ще попаднат на някой, който не търси само секс или пък си има някоя приятелка с екстри и приема за обидно да го виждат като ходещ вибратор. Или пък му се вижда небиблейско. Или пък в ужасен разрез с патриархалните му разбирания за Великия Мъж и добрата жена в кухнята.
Тъпо е да се генерализира какви били хората, които нещо търсели в интернет. И от онези, които също търсят (!), и от другите, които са сгазили лука еднократно някога си и сега дават акъл 'от опит' как се случват нещата.
По въпросите от началото на темата, гледам доста надъхване от гореспоменатото, а авторката звучи с нереалистични очаквания. Дано за 2 години да се е осеферила.
Била съм спешно търсеща връзка.
Била съм търсеща само секс.
В момента търся комуникация.
Пак в момента отново съм с човек, когото съм намерила онлайн.
Адски много девойченца и женици си търсят връзка - сега, веднага, на всяка цена - дори да опитат да забаламосат с общи интереси, то си личи коя се чувства 'неразбрана и самотна'. Момчетата, дори сериозните, дават заден при тези сигнали, защото изглежда фрийк. Проблемът на тези девойки и жени е, че с пистолет не можеш да ги накараш да признаят, че търсят връзка. Надъхват се една-друга колко са специални, пък оня (поредния, между другото) е кретен, женен, психо и пр. и онлайн началото на комуникацията само прави кретенията, изневярата и лудостта му по-зле.
Търсещите секс пък все ще попаднат на някой, който не търси само секс или пък си има някоя приятелка с екстри и приема за обидно да го виждат като ходещ вибратор. Или пък му се вижда небиблейско. Или пък в ужасен разрез с патриархалните му разбирания за Великия Мъж и добрата жена в кухнята.
Тъпо е да се генерализира какви били хората, които нещо търсели в интернет. И от онези, които също търсят (!), и от другите, които са сгазили лука еднократно някога си и сега дават акъл 'от опит' как се случват нещата.
По въпросите от началото на темата, гледам доста надъхване от гореспоменатото, а авторката звучи с нереалистични очаквания. Дано за 2 години да се е осеферила.
Виждам, че темата е стара, но я изчетох с интерес и извади на преден план моят горчив, сега вече на фона на времето - дори леко нелеп опит...та реших да го споделя.
В далечната 2008, моето наивно 23 годишно Аз си чатеше в Mirc, като случайният чат с непознат с ник Personal Jesus постави началото на всичко.
Признавам, беше наистина една от рядко-срещаните комуникации с него. Музика, кино, книги, житейска философия, хумор, сарказъм, метафори - всеки разговор, дори най-баналните злободневни неща, предизвикваха пеперуди в стомаха.
Беше много силно, неочаквано и толкова главозамайващо, че през първите 2 месеца, които прекарахме в непрекъснат чат, наситеният ми с ендорфини мозък беше сляп за всичко останало.
Той живееше в София, работеше в голяма кредитна компания там, но през уикендите си ходеше в родния град, близо до Сф. Посредством достъпа до информация от работните си контакти, някакси беше издирил адреса ми, за да ме изненада и да ми прати кошница с вино и цветя тогава.
Стори ми се романтично.
Чатовете ни бяха дълги и напоителни, пристрастяващи...лееха се от ранни зори до късни следобеди...защото вечер през седмицата той нямаше Интернет в квартирата. Така казваше. Телефона си не го даваше, казваше, че когато някой ден се срещнем, ще ми се обади от него.
Смешно, нали? Тогава някакси ми убягна този крещящ червен сигнал.
В събота и неделя, когато се прибираше у тях, говорехме по Скайп на видео.
Влюбих(ме) се жестоко, поне аз така смятах.
През Май дойде време за дългоочаквания дълъг уикенд, който прекарахме заедно тук, в моя град. Човек наистина не трябва да пренебрегва шестото си чувство, защото въпреки че самият уикенд беше като романтично клише от филмите, на мен през цялото време ми беше свит стомахът, плачеше ми се и не разбирах защо тогава, когато уж би трябвало да съм най-щастлива, аз съм като попарена, все едно над мен е надвиснало нещо страшно и неизбежно.
Като си тръгна се върнахме към познатата рутина с чатовете по време на работния ден, но аз започнах деликатно да споделям притесненията си, да подпитвам...и тогава се започна.
Първо ме излъга, че смятал да заминава за Англия и да се откъсне от всичко и всички, да започнел наново там.
После си призна, че всъщност има 5 годишна връзка с жена, с която дефакто живее през седмицата докато е в София, затова не е можел да пише след работа.
Аз бях смазана, но с уязвимостта на човек без кой знае какъв опит, се поддадох на манипулациите му и повярвах на "Досега никога не съм чувствал това, което чувствам към теб, ти ме накара да се съживя, бях мъртъв преди теб, връзката ми с нея отдавна беше изчерпана, но я карах по навик. Искам теб, само теб".
Последва дълго и тежко лято, през което той все не намираше правилното време да поговори с нея и да й каже, че нещата са приключили. Аз, от своя страна пък се чувствах ужасно зле, че съм в тази ситуация и стресът и напрежението от всички терзания и неизвестни си казаха думата в здравословен аспект.
Накрая на лятото, след съвети и увещания от приятели и близки, най-после се наложи да поставя въпроса директно с него и да изрека немислимото. В момент на гняв казах, че се държи с мен като със служебен романс, а всъщност май няма никакво намерение да промени статуквото.
Отчаяно исках той да ме опровергае, да не успокои..но вместо това, с ледено, почти психопатско спокойствие той заяви "права си, не е редно да го правя, аз лъжа приятелката си с теб. Повече не можем да продължаваме."
След всичко преживяно, това ми дойде в повече и имаше момент, в който лежах в болница след припадък, подобен на гърч. Нервен срив. И защо? Защото бях твърде неопитна, наивна и глупава, за да видя очевидните сигнали, че този човек лъже.
Горката му приятелка, сега вече съпруга, с която имат две деца вече, доколкото знам. Дали знае той какво е правел зад гърба й, а вероятно и продължава да прави?
Как знам това ли? Той продължи да ми пише от време на време. По едно време дори садистично ми разказваше как се местят в апартамент заедно, как е бременна...бяхме нещо като "приятели" в този момент, въпреки че на мен всичко ми се късаше отвътре.
Та, онлайн е по-лесно да заблудиш, но най-вече човек трябва да си слуша инстинктите и да си отваря очите - независимо дали е онлайн или на живо.
В далечната 2008, моето наивно 23 годишно Аз си чатеше в Mirc, като случайният чат с непознат с ник Personal Jesus постави началото на всичко.
Признавам, беше наистина една от рядко-срещаните комуникации с него. Музика, кино, книги, житейска философия, хумор, сарказъм, метафори - всеки разговор, дори най-баналните злободневни неща, предизвикваха пеперуди в стомаха.
Беше много силно, неочаквано и толкова главозамайващо, че през първите 2 месеца, които прекарахме в непрекъснат чат, наситеният ми с ендорфини мозък беше сляп за всичко останало.
Той живееше в София, работеше в голяма кредитна компания там, но през уикендите си ходеше в родния град, близо до Сф. Посредством достъпа до информация от работните си контакти, някакси беше издирил адреса ми, за да ме изненада и да ми прати кошница с вино и цветя тогава.
Стори ми се романтично.
Чатовете ни бяха дълги и напоителни, пристрастяващи...лееха се от ранни зори до късни следобеди...защото вечер през седмицата той нямаше Интернет в квартирата. Така казваше. Телефона си не го даваше, казваше, че когато някой ден се срещнем, ще ми се обади от него.
Смешно, нали? Тогава някакси ми убягна този крещящ червен сигнал.
В събота и неделя, когато се прибираше у тях, говорехме по Скайп на видео.
Влюбих(ме) се жестоко, поне аз така смятах.
През Май дойде време за дългоочаквания дълъг уикенд, който прекарахме заедно тук, в моя град. Човек наистина не трябва да пренебрегва шестото си чувство, защото въпреки че самият уикенд беше като романтично клише от филмите, на мен през цялото време ми беше свит стомахът, плачеше ми се и не разбирах защо тогава, когато уж би трябвало да съм най-щастлива, аз съм като попарена, все едно над мен е надвиснало нещо страшно и неизбежно.
Като си тръгна се върнахме към познатата рутина с чатовете по време на работния ден, но аз започнах деликатно да споделям притесненията си, да подпитвам...и тогава се започна.
Първо ме излъга, че смятал да заминава за Англия и да се откъсне от всичко и всички, да започнел наново там.
После си призна, че всъщност има 5 годишна връзка с жена, с която дефакто живее през седмицата докато е в София, затова не е можел да пише след работа.
Аз бях смазана, но с уязвимостта на човек без кой знае какъв опит, се поддадох на манипулациите му и повярвах на "Досега никога не съм чувствал това, което чувствам към теб, ти ме накара да се съживя, бях мъртъв преди теб, връзката ми с нея отдавна беше изчерпана, но я карах по навик. Искам теб, само теб".
Последва дълго и тежко лято, през което той все не намираше правилното време да поговори с нея и да й каже, че нещата са приключили. Аз, от своя страна пък се чувствах ужасно зле, че съм в тази ситуация и стресът и напрежението от всички терзания и неизвестни си казаха думата в здравословен аспект.
Накрая на лятото, след съвети и увещания от приятели и близки, най-после се наложи да поставя въпроса директно с него и да изрека немислимото. В момент на гняв казах, че се държи с мен като със служебен романс, а всъщност май няма никакво намерение да промени статуквото.
Отчаяно исках той да ме опровергае, да не успокои..но вместо това, с ледено, почти психопатско спокойствие той заяви "права си, не е редно да го правя, аз лъжа приятелката си с теб. Повече не можем да продължаваме."
След всичко преживяно, това ми дойде в повече и имаше момент, в който лежах в болница след припадък, подобен на гърч. Нервен срив. И защо? Защото бях твърде неопитна, наивна и глупава, за да видя очевидните сигнали, че този човек лъже.
Горката му приятелка, сега вече съпруга, с която имат две деца вече, доколкото знам. Дали знае той какво е правел зад гърба й, а вероятно и продължава да прави?
Как знам това ли? Той продължи да ми пише от време на време. По едно време дори садистично ми разказваше как се местят в апартамент заедно, как е бременна...бяхме нещо като "приятели" в този момент, въпреки че на мен всичко ми се късаше отвътре.
Та, онлайн е по-лесно да заблудиш, но най-вече човек трябва да си слуша инстинктите и да си отваря очите - независимо дали е онлайн или на живо.
Снежанке, много хубаво разказваш - съпреживях всичко, сякаш съм била там.
Съвсем нормално е да си се влюбила - била си готова за това, отворила си душата си за един, който е искал да види дали "още го може", преди да се ожени. Мисля, че мнозина го правят - мен често са ме сваляли разни такива, дето уж живеели на съквартиранстки начала с разни полусвършили връзки. Но съм ги държала силно на дистанция.
Явно си с развита интуиция - и на мен ми се е случвало да чувствам с някого, че губя контрол и почва под краката си, да ми е апокалиптично на първа среща. Е, можело е да ти се размине, но пък си почувствала нещо истинско, макар и болка. Можеше и в дискотека да се запознаете и пак така да стане, все пак.
Съвсем нормално е да си се влюбила - била си готова за това, отворила си душата си за един, който е искал да види дали "още го може", преди да се ожени. Мисля, че мнозина го правят - мен често са ме сваляли разни такива, дето уж живеели на съквартиранстки начала с разни полусвършили връзки. Но съм ги държала силно на дистанция.
Явно си с развита интуиция - и на мен ми се е случвало да чувствам с някого, че губя контрол и почва под краката си, да ми е апокалиптично на първа среща. Е, можело е да ти се размине, но пък си почувствала нещо истинско, макар и болка. Можеше и в дискотека да се запознаете и пак така да стане, все пак.
Моят опит е много скромен и се ограничава до няколко месеца в OKCupid преди около 8 години. Всички, на които се натъкнах бяха обвързани в реала с две изключения. Едното беше един тип, който звучеше супер свястно, но живееше в градче на другия край на България и логистично нямаше как да се случат нещата, затова почти веднага реших да не си губим взаимно времето. Другият звучеше, а и изглеждаше супер, но водеше прекалено хипарски за моите разбирания начин на живот в едно софийско село и прецених, че това не е по мой вкус. Иначе страхотно момче, но за друг тип момиче, надявам се да е извадил късмет в любовта в последствие.
