Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 авг. 2016, 17:49 ч.

Как да помогна на мъжът си ?

  • 40 863
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 25
Никога не съм мисллила, че ще питам непознати мъже за подобно нещо но признавам си не мога да се справя сама. Изчерпаха ми се всички идеи вече.

Друга причина да питам тук и то тайно от него е че мъжът ми не дава и да се издума за псохолози и сексолози а в обкръжението си нямам мъж на който да се доверя.

Накратко ще кажа какво е положението.

Преди около година мъжът ми претърпя малка урологична операция. От резултатите обаче излезе карценом. След консултации с трима водещи хирурзи-уролози всички бяха на мнение, че единствното решение е ампутация на пениса. Друго решение няма. Междувременно се появи нов тумор доста по-голям, който се разрастваше много бързо. С две думи операцията стана повече от наложителна.  Физически се възстанови сравнително бързо поне по мое виждане. Сега е здрав и прав, но иначе мъжът ми е вече стана корено друг човек.

Стана затворен. Почти не говори. Не излиза никъде. Преди излизахме по всеки повод или без повод веднъж на седмица. Сега като  му кажа да излезем и ми дава пари и казва да излизам където искам, а той остава в къщи с децата ако реша да изляза без тях. Излизах , но ми е кофти сама , а и приятелите ни ме питат непрексънато какво му е и се чудя вече какво да им казвам.
 
Отслабна доста. Почти не яде. Даже и като му сготтва най-любимие му яденета хапва няколко хапки, после все едно му присяда и става от масата.

Трудно заспива. Взе да спи отделно уж да му е по-спокойно, но пак ми се е случвало да намирам леглото му празно. Излизам на двора и го виждам да стои на масата под навеса и ей така да си гледа в тъмното. Като отида при него и седна става без да каже нищо и се прибира.

Работи много. Той и преди си работеше доста, но вече взима поръчки и за почивните дни. Излиза сутрин в 7 и се прибира към 7-8 часа. Почти не почива. Как издържа не знам.

Миналия месец отидохме на море. Постоя един ден и ми каза, че за него е мъчение. Качи се на колата и се върна да работи. Дойде чак като трябваше да ни взима.

Децата и те вече забелязват , че баща им вече не е предишния човек. Питат ме какво му има но аз не знам какво да им кажа. В предвид че са момчета не им казахме каква точно е операциата и за сега не знаят. Да отбележа , че никой освен мен не е наясно с неговото състояние.

Най обаче ми тежи, че вече не можем да общуваме нормално нито физически нито да си говорим. Всеки път като искам  да го прегърна ме избутва и ми вика че не бил в настроение. Първо не се обиждах защото и аз съм го казвала много пъти но вече е нетрпимо.

Опитвам се от време на време да похдвана разговор за темата. Питам го как да му помогна а той или се троска и излиза или ми говори неща , които съм му казвала преди но иронично, което много ме обижда. 

С две думи игноира всеки мой опит да му помогна да излезе от топва състояние.

В пълно неведение съм. Вече почти 8 месеца минаха от втората операцията и около година от първата и не става по добре.

Моля ви. Много ви моля да ми дадете някакви идеи как да подходя или помогна защото виждам, че никак не му е леко и от там и на мен не ми е леко вече да го гледам така.

Съзнавам ,че въпроса ми е труден и всичко е затворен кръг но все пак имам надежда че с мнение на мъже ще мога да намеря подход към него и да вземем да общуваме пак нормално.

Моля за съвети и помощ.

# 1
  • DE
  • Мнения: 3 019
Не съм мъж, но подобни интервенции си плачат за помощ от психолог. Т.е. тя би трябвало да започне още отначало, още преди да е извършена.
Ако той отказва, може ти да отидеш сама при такъв и да се допиташ какво да направиш. Срещни се с хирурзите, помоли за подходящи контакти.

# 2
  • София
  • Мнения: 2 847
Баща ми претърпя същото - ампутация поради рак на пениса Sad много рядък вид рак, междудругото. Но той е възрастен, на 71 години е и подходи духовито. Шегуваше се, че го дава изцяло на водопроводни функции, отговаряше с хъс на всички съседи, дето нетактично подпитваха какво - що: "А, скоро ще изляза с официално съобщение, в кварталната градинка  Joy Може и да ви покажа, да няма недоразбрали  hahaha " И той си има своите моменти на страх и черногледство заради диагнозата - самата дума карцином влияе страшно на психиката  Cry
Не знам какво да те посъветвам. Ти си единствената, която може да намери път в такива сложни преживявания...

# 3
  • Мнения: 11 549
И аз не съм мъж, но ....от това, което съм разбрала за мъжете:
Те много силно се асоциират с пениса си.Малко или много, той е тяхното второ АЗ.И мисля, че повече го притеснява загубата на мъжествеността му, отколкото риска от връщането на рака, по един или друг начин.
За съжаление, смятам, че само психолог би помогнал.
И много, много търпение, деликатност и внимание.
Дано се справите и преминете успешно през това.    Hug

# 4
  • Мнения: 7 197
Задължително психолог..
За мен - дори преди операцията е трябвало още. Hug

# 5
  • Варна
  • Мнения: 11 984
Правилно са ти казали горе - посети ти самата психолог и говори с него. Мисля, че това е първата крачка. Иначе - от мен аплодисменти за силата и куража, които проявяваш, че не си се отказала и въпреки всичко смяташ да се бориш. Жалко, че мъжът ти не осъзнава сега каква жена има.

# 6
  • Мнения: 25
За психолог преди опрерацията никой не спомена. Даже в болницата повече го натовариха психически.

Представете си.

Отивам да го видя ден преди операцията и заварвам цялата стая пълна с млади момчета и момичета студенти, мъжът ми с изути гащи на леглото, а един лекар му държи члена и им показва тумора. Лошо ми стана. На него какво му е било пък изобщо не мога да си представя.

Поне да беше в кабинет някакъв а то в стаята където всеки може да влезе.

После пък на маймуни ни направиха.

Значи като отидохме да вземем епикризата и гледаме пише за наблюдаващ лекар някакъв дето мъжът ми
не го е чувал. Търсим го за контролен , а той казва. Аз не съм запознат със случая ви. Търсете опериращия. А защо сте писан ? Не знаел. Да сме питали секретарката. Безумие някакво.

Три седмици го търсехме хирурга. В отпуски бил. На семинар бил. По спешност бил някъде.
Като го намерихме ни вика - аз съм си свършил работата. Отидете с епикризата в онкото и там ще ви следят.   

Направо нямам думи. Нямам думи. Да не бях видяла не бях повярвала.

Откриха му досие в онко диспансера. Сега на 3 месеца ходи на някакви комисии.
От там пък се връща много изнврвен. Не казва защо като го питам, но то се вижда, че не му е добре като ходи.

Иначе в началото и аз бях решила да търся психолог. Издирила бях контакти на двама психолози, но като му казах че искам да отидем отказа категорично. Не можело да знаят какво му е. 

Те са професионалисти казвам му. Ще те разберат.

Като намериш вика някой с отрязан при него ще ида.

Мъжът ми е на половината на баща ти Мариша.

В началото и той се опитваше да се майтапи.

Сега вика поне ще спреш да ме ревнуваш.

Аз по начало много го ревнувах, но ако можех да избирам бих избрала да го ревнувам пред това сега.

И му го казвах и се майтапехме в началото ама този период отмина много бързо.
 
Пътя вече не знам къде да го търся. Отчаяна съм много.

Че ще минем ще минем. Къде ще ходим. Има и по-лошо. Аз поне се мъча да мисля положително, но на него не знам как да повлияя.
Мъча се и аз покрай него. Не мога да не преживявам 17 години живеем все пак.
Борили сме какво ли не и ми е трудно като гледам мъжът ми да се топи и нищо да не мога да сторя.

Страх ме е да не си докара нещо така.

 Защо не пишат мъже ? Нали тук е мъжката част на сайта ?

# 7
  • Мнения: 4 320
KZ78, а има ли някакви шансове да помогне пластичната хирургия? не може ли да се направи някаква реконструкция? дори и да не е сега, но след известно време...
имам близка опериарана от рак на двете гърди, изрязани са “до кокал“, та горе-долу мога да си представя как се чувства съпругът ти. тя също много се промени, затвори се вкъщи, промени си и отношението към най-близките. уж пребори най-коварната болест, но е друг човек, отне ѝ нещо от душичката тази гад.
нямам думи как са се отнесли с него, силни хора сте и двамата, вярвам, че ще минете и през това.

# 8
  • Мнения: 25
Ами то и да не сме силни какъв друг изход имаме. Да седна да плача ли? Той пък още по малко ще седне да се жали. През какво сме минали не ви е работа да знаете. Той беше опората в семейството в най-трудния момент. За това все още не съм се отказала.

Нямам представа от пластични операции но от това , което видях че е останало от пениса не знам как може да се възстанови. 

# 9
  • Мнения: 4 320
може би е добре да се консултирате със специалисти, дори и да не е в българия. видях, че в българия има специална клинична пътека за реконструкция, т.е. покрива се и от здравната каса. взимали се тъкани от други части на тялото на пациентите и се изграждала специална протеза (не съм сигурна, че точно възпроизвеждам написаното в описанието на интервенцията), която позволявала на хората да възстановят и сексуалния си живот. мисля, че си струва да помислите в тази посока.  Peace

# 10
  • Мнения: 25
Не се бях замисляла за това. Ама пак доктори, операции. Даже и да има начин пък не знам как ще го придумам.

А секса ни е още една болна тема. Като взема да го гушкам и той ми вика - преди като бях на ред все ти се спеше.

Истина е за мой срам ама нищо не мога да променя .

# 11
  • Мнения: 7 197
KZ78,

Каквото и да пиша, ще е .. Stop

Щом той отказва да потърси помощ - опитай ти.
Не за да го правиш зад гърба му - а защото ти самата имаш нужда от помощ.
За да помогнеш адекватно на друг - първо трябва да се погрижиш за себе си.

Съвсем сериозно го казвам.

Достатъчно си стресирана и изтощена и ти.
Най-вероятно и съпругът ти го вижда и усеща и това допълнително го товари.
 Hug

# 12
  • Мнения: 25
Ами все си мисля, че не съм за помощ. А и какво да му кажа като тръгна на психолози ?

Тръгна ли, ще си помисли, че той е причината. И ще е прав. И още ще го натоваря все едно му е малко.

Направо не знам.  Осъзнавам, че е почти безизходна ситуацията. Ако не спечеля доверието му все ще съм в омагьосан кръг.

Оценявам съпричастността на всички ви. Дано никога да не стигате до подобни дилеми.

А бе как един мъж не каза поне една дума бе ?

# 13
  • Мнения: 7 197
Не е нужно да му казваш, че търсиш помощ. Peace

Точно, защото се чувстваш в безизходица - е добре да го направиш.

Кой мъж би ти дал съвет?

Едва ли някой точно през това е преминал.

Ясно е - това е огромен удар по самочувствието, сриване на егото, личността и тн.
Трябва да намери сили да се концентрира върху това, което има (теб, вас и добрата работа).
Никак не е малко.  bouquet

# 14
  • Мнения: 25
Ще помисля за това. Обещавам.

А съвет не точно чакам от мъжете, но поне да кажат как виждат те през тяхния поглед неговите постъпки.

Всичко може да мога, но да съм мъж не мога. Не мога да знам как мисли мъжът в подобна ситуация.

Чувам, че колата спира пред гаража. Утре ще дойда пак.

Благодаря ви. От много време ми тежи, че няма с кой да обсъдя това.

Благодаря. 

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт