Как да спрем да мислим?

  • 5 226
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 399
МомиЧета,
абсолютно съм сигурна Че всяка от вас е Чувала много пъти прословутата фраза 'Отпусни се, не мисли за бебето, и то ще стане!'. Не казвам Че не е истина, всеки познава хора които не са могли да забременеят с години и момента  който са се отказали да имат собствени деца, Чудото е станало.  Само Че аз нещо не мога да го постигна това отпускане и се вманяЧавам все повеЧе и повеЧе. Струва ми се Че за да забравя мисълта за бебе, трябва да ми изрежат половината мозък. А и да си признаем в повеЧето слуЧаи това клише се казва от хора, които представа си нямат какви са нашите проблеми. Последния Човек от който го Чух беше майка ми и не знам как се въздържах да не и затворя телефона. Попитах я как да ходя през ден на мониторинг и да забравя какво правя, а тя ми каза да продължавам да правя каквото е необходимо, но да не мисля... Какво да и обяснявам на жената, никога няма да успее да ме разбере, и това е собствената ми майка...

И тъй като вие сте на същия път като мене и знаете какви мисли ви глозгат всеки ден, питам вас: как да се отпуснем? Как да забравим колко много искаме да прегърнем собственото си дете? Единственото за което се сещам е да престана да влизам във форуми като този и да се дистанцирам малко. Но и това съм го пробвала и не дава големи резултати.

# 1
  • Мнения: 7 716
Спираш да мислиш когато си на дъното на отчаянието си. Оттам по надолу няма. Ти просто още не си стигнала. Аз също.

# 2
  • Мнения: 920
Не е така - не спираш да мислиш чак на дъното на отчаянието...просто в един момент се улавяш как не мислиш. Знам че наистина е трудно да се повярва - но немисленето помага страшно много.

# 3
  • Мнения: 1 497
Не можеш да спреш да мислиш. Който ти го казва и понятие си няма за какво говори. Това, обаче което можеш да направиш е да пренасочиш мислите си в друга посока. Пример: "Какво може да се направи за да се промени ситуацията", "Какви варианти ми остават" и пр.

# 4
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Мили бъдеЩи мам4ета, много е трудно, 4овек да престане да мисли,но не е невъзможно, Аз 4аках моето слън4ице 8 години.На времето се бях побъркала на тази тема..Изследванията (вси4ки възможни), не показваха никакъв сериозен проблем, но така и не забременявах....
Кофти е, заЩото ако имаШ медицински проблем имаШ надеждата, 4е Ще го оправиШ, но когато нямаШ обяснение, нямаШ и надежда
Дори бях казала на съпруга ми, 4е ако държи да има дете, Ще трябва да се разведем, заЩото аз не мога да му дам...
Той за Щастие не се съгласи на този вариант.
Бях стигнала до психи4еско разтройство, тогава  дойдохме тук,  запо4нахме от нула и по4ти не ми оставаШе време да да мисля за това(изглежда невероятно, но е истина)  и така  докато не полу4их един ужасен кръвоизлив, оказа се ,  4е е спонтанен абортКогато ми го казаха, бях направо заШеметена, попитах ги ама коЙ е бил бременен, заЩото аз не мога, Съпругът ми реагира по съЩия на4ин.Докато асимилираме факта...(по добре 4е стана така, заЩото ако знаех, 4е съм бременна, незнам как Щях да преживея един аборт...)
Два месеца след като вдигнахме карантината(бяхме спрели опитите за 6 месеца) отново бях бременна  и то без  умиШлено бебеправене.
Болката на безрезултатното о4акване ми е много добре позната, но за съжаление тя допълнително усложнява неЩата...
Пожелавам ви  по_бързо сбъдване на ме4тите ви(Вси4ко е въпрос на време...)

# 5
  • Мнения: 508
А3 не смо мисля ами и сьнувам Imp  Imp

# 6
  • Мнения: 1 680
Трудно е да спреш да мислиш и всеки месец да броиш дните до Лелката с тайната надежда, че тоя път е станало.
И аз го преживях.
Според мен тук рецепта няма. Вяра, ходи си на изследванията, мисли си за бебче с повече положителна настройка и без да униваш.

# 7
  • Sofia
  • Мнения: 271
Rolling Eyes
И аз сънувам...И понякога дори се улавям в много страшни мисли, но после си казвам, че не трябва да мисля такива неща...но не е лесно. Всяка вечер все пак заспивам с мисълта за поредния изминал ден и наум пресмятам кога ще ми е овуто, дали не е минало и когато не е станало, защо не е... Психясвам! Знам, че няма да ми помоге, но не мога да си отрежа мозъчето...
 Tired   33uu

# 8
  • София
  • Мнения: 4 272
И аз много мисля. Знам, че не трябва, но времето минава, бебето не идва, подпитват ме непрекъснато. Е, как да не мисля? Може би, ако много съм заета с нещо друго, няма да е така, но и насън да ме бутнеш, знам кога е била последната ми овулация, кога чакам да ми дойде, кога ще е евентуалният термин... То се е запечатало дълбоко в съзнанието ми.

# 9
  • Враца
  • Мнения: 5 197
Не мога да спра да мисля, опитвала съм, но не мога.
Разграфен денят ми:
мерене на бт, спроед това и настроението ми: добро, ако видя повишаване и се запази, лошо ако пак е ниска или пада.
Гледам разни предавания по Тв или на разходка: бебета, реклами, съвети, майки с деца, заглеждам количките и бебета и си мисля:когато ние....
Нанасям си температурата. чета форуми, гледам графики- и пак кога аз, защо аз.
Вечер преди да заспя мисля и мечтая, събуждам се нощем, пак мисля- няма почивка.

# 10
  • Мнения: 2 489
Когато ходиш в продължение на една седмица всеки ден да ти бият инжекция и горе-долу през ден на ехограф, за да се следят фоликулите е почти невъзможно да спреш да мислиш.
Тези, които нямат установени проблеми и разчитат на спонтанно забременяване без намеса сигурно е по-лесно.

Два месеца преди да забременея аз наистина СПРЯХ да мисля, стана ми безразлично и още повече, че спрях и временно всякакво лечение, защото се настройвах за ин-витрото догодина.

# 11
  • Мнения: 4 068
Няма начин да спреш да мислиш напълно. Виж да се отклониш за малко може.
Аз например и при двете си забременявания се улових, че имах толкова други грижи и някак дежурно мерех БТ всяка сутрин и почти не и обръщах внимание. Бях безбожно ангажирана и просто ми оставаше ужасно малко време да мисля и да мечтая за бе е и.....то и двата пъти беше станало без да усетя. Друг е въпроса, че тези бременности бяха неуспешни.
Явно обаче мозъка и психиката ни имат нужда от почивка. Трудно става, но ако си поставиш някакви други цели и изградиш някакви планове, които да се стремиш да изпълниш психиката малко отдъхва от точно този проблем и това не е никак лошо.
Но да спреш въобще да мислиш е невъзможно.

# 12
  • Мнения: 4 068
Ми то на мен пак почна да ми закъснява и БТ е още висока ама....като знам последния път колко нерви брах и после пак ми дойде хич и не се надявам да е този месец.
Явно нещо съвсем ме оплетоха тези сезони.
Иначе на мен и сега не ми остава време за много мислене, защото баш сега имам доста проблеми за решаване и доста работа ама то ще си покаже дали е имало ефект това натоварване с други глупости.

# 13
  • Мнения: 104
Наистина е трудно да спреш напълно да мислиш за това или поне е трудно, когато дойде момента да ти идва или да не ти идва. Аз се улавям, че през месеца въобще не мисля за това, правим си секс, когато си решим, /е около ову уж/ но напоследък ми закъснява с около 4 дни и тъкмо когато си купя тест и надеждата леко се засили - цвък, идва ми! Така стана и днес - 32 ден от началото на предната М и си викам бе я да си направя тестче - и хоп, нещата се изясниха! Отново отрицателен! Чувствам се отвратително! Cry

Общи условия

Активация на акаунт