Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 окт. 2016, 23:02 ч.

Тийнейджъри и страсти

  • 11 379
  • 85
  •   1
Отговори
# 75
  • Русе
  • Мнения: 8 865
  Всъщност в началото говорих, точно за този различен начин на разбиране на понятията. Когато не е точно лъжа, а съвсем различно възприемане на понятията. И не е гонене на кой е по прав, а търсене на единна гледна точка и език.
   Но понеже поста на Янечек ме провокира в точно един реален момент и пренесох нещата в другата плоскост.
   

# 76
  • Мнения: 229
Такааа....как става да НЕ искаш детето да си признае, но да коригира поведението си? Не става дума да прави самоцелно сълзливи самопризнания пред мама и след това да продължава както си знае.

В нашия конкретен детски случай- как да запазя достойнството на първолака, когато системно твърди, че в учебната тетрадка по математика имат за домашно само скритите картинки, а учителката, която би трябвало да е на ясно, че детето редовно е без домашно ми заявява: "Много е добра по математика. Това, че е без домашно говори зле само за чувството й на отговорност!"?

# 77
  • Мнения: 14 774
В последния пост на пролетен дъждец пише как, даже се оказва, че и психолозите са на същото мнение.
Просто казваш на детето, че учителката твърди, че тя редовно ходи без домашни, така че да не се обяснява, ами да сяда и да си ги напише. Или пък да не ги пише, зависи дали смяташ писането на домашни за нещо важно.

# 78
  • Мнения: 229
Учителка нищо не твърди, защото тя въобще не е забелязала системната липса на домашни. Аз забелязвам (да, държа да е с домашно) и искам домашното да бъде довършено. Дъщеря ми упорито настоява, че няма какво да дописва. Предприемането на съответното коригиращо действие за мен е признаването на лъжата и това е, което изисквам. И какво правим, когато отсрещната страна продължава да твърди, че пропуск няма? При това ситуацията се повтаря редовно, а учителката, след като я осветлявам за проблема, не предприема нищо.

# 79
  • Мнения: 14 774
Коя е отсрещната страна? Детето ти ли? Много жалко ако е така, аз съм на страната на децата ми, не сме в протовиположни отбори.

# 80
  • Русе
  • Мнения: 8 865
  Янeчeк, твоето дете ходи ли системно без домашни.

# 81
  • Мнения: 1 444
Детето е е първи клас! В първи клас нашата госпожа ежедневно раздаваше на лист домашната, от втори я пишеше на сайта! Изобщо не очаквам от първолак да е чак пък толкова отговорен, че да му прилагам коригиращи действия;) не съм на работа все пак. Да, била съм в ситуация щерката на черното бяло да казва, заявявам, че съм наясно със ситуацията и номерата не минават! Детето си го мотивирам да учи, оттам нататък всичко си идва на място.
Това го пиша по конкретната ситуация по горе.
И в крайна сметка щом първолака не си знае домашното, заедно ще звъннем кой на приятелите, кой на майките и ще изясним има ли, няма ли:)

# 82
  • Мнения: 229
 Янечек, аз пък мисля, че именно за доброто на децата ми е наложително да коригирам  неприемливото поведение. Не обичам конфликтите, особен с близки хора, но и не се притеснявам да бъда "отсрещната страна" в такава ситуация.

MIK, ситуацията е в далечното минало. Споделих я само по повод оплакванията на авторката, защото тогава наистина бях изумена, че детето може така  безочливо да продължава да поддържа лъжите си. Госпожата не беше на мястото си и не проверяваше домашни. След като 3 години изпълнявах  и нейните функции, сменихме училището (бяха се натрупали и други "минуси"). В новото училище при липса на домашно пишеха забележки  и конкретният проблем отпадна.

# 83
  • София
  • Мнения: 11 224
Ами то като се е запънало детето и на шиш да го въртиш, няма да каже какво му е домашното (в конкретния случай). Моят син също ги правеше тези номера в началото и това, което правехме, е да се обадим на някоя от другите майки или съученици и да питаме какво е домашното (заедно).

И изобщо, тезата, която Янечек застъпва, аз също, е не, че не трябва да има коригиращи действия, а че те трябва да се предприемат без преди това да се провежда разследване и въртене на шиш цял ден, за да се стигне до истината.
Ако има как да се стигне до нея по някакъв начин (обаждане на съученик) - да се направи.
Ако не (синът ми твърди, че цигарите, които съм намерила не са негови, а на приятел) - както писах по-горе: обяснявам му, че няма как да докажа, че са негови, но идеално знам, че са, така че, ето какво мисля за пушенето: (конско и лекция).

И двете ситуации са реални при мен и са давали резултат.

# 84
  • Мнения: 229
Оффф, какво въртене на шиш за лъжа, съшита с бели конци? Какво обаждане на другарче? Какво е домашното в учебните тетрадки, които са за попълване,  беше очевадно. Това, което аз очаквах е без големи драми работата да бъде довършена. При това даже  нямаше затруднения с предмета. Да, ама не! Тя пък явно (и съвсем правилно) тълкуваше довършването на домашното като скрито признание, че не е била права. И се запъваше, при което непоколебимо ме гледаше в очите и държеше на нейното. Първите няколко пъти даже й се вързах, защото не очаквах, че е възможно чак така да не трепва.

Сега си спомням с усмивка, но тогава хич не ми беше весело.

# 85
  • София
  • Мнения: 11 224
ОК, не се сърди, от първоначалния ти пост съвсем друго разбрах.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт