Опитвам се да го възпитам като християнин. Той все още е малък но се моли с мен на дядо Господ да помогне на мама и тати да му купят колело. Обича да му чета от Библията. Незнам много се надявам , че Бог е посял зрънцето на вярата в сърцето му!
- Публикувана: 23 апр. 2006, 01:41 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2006, 23:54 ч.
Давате ли религиозно възпитание на децата си?
Не и много се дразня, когато баба му му пълни главата с глупости. Като беше малък му обясняваше, че Дядо Боже пускал дъжда и др. подобни. Отне ми доста време докато му обясня, че не е така. Опитвам се да му обяснявам нещата с истинските им имена. За всичко , което ме попита не го залъгвам, а доколкото мога му обяснявам. Религията за мен е начин да се подчиняват хората(лично мнение). На детето си като порасне още малко, ще му изложа моите възгледи, той ще чуе и други мнения(неизбежно е) и ще го оставя сам да избере да вярва или да не вярва. Но много ще внимавам да не бъде привлечен от някоя секта. 
Бих искала и си опитвам т.к.
- у човек инстинктивно е заложено да търси по-висша сила в която да вярва. Предпочитам това да е Християнството, а не някоя др. религия или секта.
- ако детето не е запознато с Религията, в пубертета то е много по-уязвимо и податливо на влияние от страна на разл. секти
- бих искала детето ми да възприеме християнския морал. Надявам се, че християнството и семейството биха му дали именно това, което ще го държи далеч от наркотици, лоши компании и т.н.
- вярвам, че истински вярващите са по-щастливи - по-праволинейни, по-малко тормозени от съмнения и страхове.
За съжаление аз не съм възпитавана в Христовата вяра и респ. зная само това, което съм прочела в Библията, а мъжът ми не е вярващ, които прави задачата ми почти невъзможна.
- у човек инстинктивно е заложено да търси по-висша сила в която да вярва. Предпочитам това да е Християнството, а не някоя др. религия или секта.
- ако детето не е запознато с Религията, в пубертета то е много по-уязвимо и податливо на влияние от страна на разл. секти
- бих искала детето ми да възприеме християнския морал. Надявам се, че християнството и семейството биха му дали именно това, което ще го държи далеч от наркотици, лоши компании и т.н.
- вярвам, че истински вярващите са по-щастливи - по-праволинейни, по-малко тормозени от съмнения и страхове.
За съжаление аз не съм възпитавана в Христовата вяра и респ. зная само това, което съм прочела в Библията, а мъжът ми не е вярващ, които прави задачата ми почти невъзможна.
Бих искала и си опитвам т.к.
- у човек инстинктивно е заложено да търси по-висша сила в която да вярва. Предпочитам това да е Християнството, а не някоя др. религия или секта.
- ако детето не е запознато с Религията, в пубертета то е много по-уязвимо и податливо на влияние от страна на разл. секти
- бих искала детето ми да възприеме християнския морал. Надявам се, че християнството и семейството биха му дали именно това, което ще го държи далеч от наркотици, лоши компании и т.н.
- вярвам, че истински вярващите са по-щастливи - по-праволинейни, по-малко тормозени от съмнения и страхове.
- у човек инстинктивно е заложено да търси по-висша сила в която да вярва. Предпочитам това да е Християнството, а не някоя др. религия или секта.
- ако детето не е запознато с Религията, в пубертета то е много по-уязвимо и податливо на влияние от страна на разл. секти
- бих искала детето ми да възприеме християнския морал. Надявам се, че християнството и семейството биха му дали именно това, което ще го държи далеч от наркотици, лоши компании и т.н.
- вярвам, че истински вярващите са по-щастливи - по-праволинейни, по-малко тормозени от съмнения и страхове.
Много добре казано.
Възпитавам дъщеря си в Православната вяра. Това е най - естественото нещо в нашето семейство, след научаването й да яде от лъжица, да ходи на гърне и пр.
Аз пък искам да попитам - ако не ние учим децата си на тези неща, ако не ние им обясняваме въпросите на вярата - не се ли страхувате, че ще се намери един ден някой, който да им го обясни така, че горчиво да съжалявате? Не се ли страхувате от секти? Какво ви кара да мислите, че децата могат сами да избират ТОЧНО това. Значи, избираме им ясла, избираме им детска градина, избираме им училище и бъдеще, а вярата - нека сами си я избират! Това не го разбирам аз. 
Вярвам, че именно в семейството се получава религиозното образование и че ако ние самите не се чувстваме достатъчно компетентни, има кой и това да свърши вместо нас, но ние правим този избор. Струва ми се изключително безотговорно да се подхожда така към този въпрос и покрай съпруга си (който е свещеник) съм чувала потресаващи истории, породени именно от подобно либерално отношение.
Вярвам, че именно в семейството се получава религиозното образование и че ако ние самите не се чувстваме достатъчно компетентни, има кой и това да свърши вместо нас, но ние правим този избор. Струва ми се изключително безотговорно да се подхожда така към този въпрос и покрай съпруга си (който е свещеник) съм чувала потресаващи истории, породени именно от подобно либерално отношение.
Нито едното, нито другото. Дияна не я възпитавам нито като атеистка, нито като заклета набожна християнка.
Кръстихме я август месец миналата година. Но дали ще избере пътя на вярата, или на атеиста ще я оставя да реши сама.
Кръстихме я август месец миналата година. Но дали ще избере пътя на вярата, или на атеиста ще я оставя да реши сама.
Вярвам, че именно в семейството се получава религиозното образование и че ако ние самите не се чувстваме достатъчно компетентни, има кой и това да свърши вместо нас, но ние правим този избор. Струва ми се изключително безотговорно да се подхожда така към този въпрос и покрай съпруга си (който е свещеник) съм чувала потресаващи истории, породени именно от подобно либерално отношение.
Всъщност и аз мисля, като теб, за това ги запознавам подробно с цялата Библейска история, говорим си за прошката, саможертвата, любовта на Бог към хората, говорим за Исус Христос. Опитвам се да ги запозная възможно най-добре с основните норми на християнството, които всъщност са общочовешки морални норми. На мнение съм, че за да не приемаш нещо, трябва да го познаваш добре и да си наясно, какво точно не харесваш, самата аз в поранните си години съм се интересувала доста от религиозната история, така че моята нерелигиозност не е просто отричане на Бог и че той съществува или отричане на съществуването на по висша сила, не аз не харесвам и не приемам догмите, които религията налага.
Смятам, че в една по зряла възраст Димана и Момчил ще изберат дали да вярват или не в някоя религия, но това няма да бъде под мое давление, аз не налагам своя избор над тях, те дори не знаят, че аз не съм религиозна.Винаги съм се старала да бъда обективна в тяхното възпитание и да не натрапвам крайно отношение за неща, които те не са способни да осъзнаят и разберат, защото са още малки.
За пореден път срещам думичката "фанатизъм" както обикновенно тя не се тълкува добре. Силната вяра и любовта към Бога е едно а фанатизма съвсем друго. Фанатизма произлиза от човека не от Библията или от вярата. Фанатизма е плод на болни моззъци, които изкривяват словото в Библията и го използват за предтекст за своите зловещи постъпки. Например ще направя жертвоприношение с младо момиче за Бога-Бог не иска това от нас и никъде няма да го срещнем в Библията. Или се повеждат войни и жестоки убийства в името на вярата Бог не иска това, това е плод на човешкия ум или липса на такъв. Бог е любов , Бог е смирение. Така, че думичката "фанатизъм" хич не може да стои до "вяра".
А при нас проблема е ,че таткото ни е краен атеист.Аз също не съм пристрастена към религията ,но вярвам в нещо незнам дали е точно бог ,но е нещо добро и необяснимо.Харесвам христианските традиции и искам да кръстя детето .Обещах на таткото ,че няма да я водя по църкви или да и налагам някакво особено въспитание .Ще отговарям на въпросите от неина страна (ако има такива ).Много съм съгласна с тебе Цвете за самостоятелния избор на хората. Но мисля и с моите обяснения да изпреваря евентуални секти .Детето да е подготвено за евентуален зблъсък с такива и да не залитне.Нищо прекаленно не е хубаво. Но татко ни не разрешава да я кръстя и сигурно ще го направя таино от него. Тои не искаше и на 40 ден да я заведа в църквата ,но пак така го направих -таино. Дори не от религиозна страна ако го погледне човек ,това си е традиция от много години назад.Не знам да е навредило на някои.
Наистина вярата е въпрос на личен избор, но нима не очакваш християни родители да възпитават дете атеситче само и смо като порасне да може само да си избере вярата. МОето детенце е твърде мъничко още, но ще го възпитавам да вярва в доброто, да има чувство за отговорност и да не губи вяра. Ще го възпитавам в тези ценности, не защото съм страшно набожна, а защото така разбирам света и живота и защото искам най-доброто за детето си. Ако утре синът ми реши да стане будист или мюсюлманин - ОК стига да е сигурен за себе си. За мен БОг е един, само името му е различно за различните народи, но да бъде човек атеист - това не го разбирам - за мен да не вярваш в нищо е все едно да нямаш душа - бих страдала много ако разбера, че след време детето ми има само разум, но не и душа - за мен душата е най-важна - тя ни прави ХОРА и моят основен дълг като майка, е не толкова да го нахраня и облека, а да възпитам душата му да бъде силна и обичлива.
maatete, съгласна съм с това, което казваш. Аз също се чудя какво имат предвид хората, които казват, че не са фанатици. Другото, което много често се среща е фразата: "вярвам, ама не съм съгласна с Църквата и нейните, догми (канони, ограничения и т.н.) Би ми било интересно някой от пишещите тук да сподели какво има пред вид под това? От какво смятат, че Църквата лишава вярващите? Питам не за да се заяждам, а наистина се интересувам.
За пореден път срещам думичката "фанатизъм" както обикновенно тя не се тълкува добре. Силната вяра и любовта към Бога е едно а фанатизма съвсем друго. Фанатизма произлиза от човека не от Библията или от вярата. Фанатизма е плод на болни моззъци, които изкривяват словото в Библията и го използват за предтекст за своите зловещи постъпки. Например ще направя жертвоприношение с младо момиче за Бога-Бог не иска това от нас и никъде няма да го срещнем в Библията. Или се повеждат войни и жестоки убийства в името на вярата Бог не иска това, това е плод на човешкия ум или липса на такъв. Бог е любов , Бог е смирение. Така, че думичката "фанатизъм" хич не може да стои до "вяра".
Под фанатично вярваща имах предвид,че не следвам сляпо каноните на църквата.Като човек съм си изградила свои ценности,покриващи се до голяма степен с християнските ,но не ги спазвам 100 %.Затова казах ,че не съм фанатично вярваща.За мен фанатично звучи напълно следващ законите на вярата. Тоест има неща в нашата религия,които не споделям.
Ето още едно такова мнение. Би ли пояснила все пак какво не споделяш? Кои "канони" (пиша го в кавички, защото съм почти 100% сигурна, че тук тази дума се използва без да се съзнава истинския й смисъл) не следваш сляпо?