Давате ли религиозно възпитание на децата си?

Ние не го правим. Не сме ги и кръстили по същите съображения - че религията е въпрос на свободен избор. Като поотраснат и се пообразоват, ще си решат сами какво да правят.

Труден въпрос.  Естествено е родителите да възпитават децата си в ценностите и идеите, в които те вярват. От друга страна, специално по отношение на религията (или отсъствието на такава) трябва да има оставена врата за избор. Това, обаче, на практика трудно се постига. Трудно е за родители-вярващи да приемат, че детето им може да оформи възгледите си като атеист; или пък за атеисти като вас- че детето им може да има интерес към религията. Обяснете му, че възгледите на неговите родители са такива и такива, но хората са различни и имат право на избор в убежденията си. Кажете му, че като порастне, вероятно и той ще има собствено мнение по тези въпроси, което може и да се различава от вашето. Поговорете с него и за това, че не е задължително да се приема дадена идея или вярване само защото то е преобладаващо сред познатите, с които контактува. Кажете му, че той и съучениците му имат време пред себе си  да търсят отговори на въпросите, които ги вълнуват.

Иначе...какво друго да ти кажа....и аз забелязвам в класа на сина си, че има изразена тенденция децата да афишират християнски вярвания...например, почти всички са посетили безплатните прожекции на филма за Исус и обсъждат това в междучасията. Моят син ме попита защо не го заведем и ние да го гледа. Казах му, че няма да го заведем поради мнението, което имаме за този филм и за безплатните му прожекции, и добавих, че когато порастне още малко, може да чете сериозни книги на тази тема и сам да си изгради представа за християнството.

Нито едното, нито другото. Дияна не я възпитавам нито като атеистка, нито като заклета набожна християнка.
Кръстихме я август месец миналата година. Но дали ще избере пътя на вярата, или на атеиста ще я оставя да реши сама.

Детето е кръстено, но не бих казала че го възпитаваме специално и целенасочено.

Сего възпитаваме в християнските ценности, защото за мен лично са ценностите на един добър човек. (Само подминаваме смирението - хич не ми е по душа. Е и някои други - ама няма да ги пиша, но си е въпрос на личен избор).

Ами и ние нищо специално не правим. Атеитсти сме. Дори наскоро детето нещо ме пита за Исус-как е умрял или нещо подобно. И срам ме е но не знам какво да му отговоря, защото и аз не дзнам отговора Много съм боса на тази тема.

Абсолютно НЕ съм съгласна с твоето виждане за  нещата. Бог е казал, че блажени са вярващите и тези, които вярват, без да са видяли и докоснали 

Също така, няма да изпадам в някакво специално обучение, но би било добре сина ми да знае за нашия Господ Бог, живота, смъртта му и възкресението му...

Така смятам да постъпя и аз, въпреки че съм вярваща.
А и смятам, че първо детето трябва да достигне една определена, по-солидна, така да се каже, възраст, за да почне да разбира, да има някаква "база данни" от познания по история, култура....и чак тогава вече и религия/

Не мога да въэпитам детето си в нещо ,в което аз не съм възпитана. Кръстена е, имаме църковен брак, но не съм силно вярваща. Естествено ще се стремя да я визпитам според 10 божи заповеди(говоря принципно), защото те са общовалидни за всички хора, но без това да е свързано с религията.

Аз кръстих детето си, защото вярвам, че всеки човек, който е кръстен, си има ангел-хранител .
Днес, ходихме да запалим по една свещичка и му обясних, защо влизаме в църквата. Дали ме е разбрал , а и дали ще иска да ме разбере(когато наистина разбира, за какво иде реч), оставям той сам да избере

Дияна каза, че в градината са им прожектирали безплатният филм за живота на Исус. Да ви кажа малко се подразних от факта. Децата са още малки и не разбират.

не, не ги възпитавам религиозно. обяснявала съм различните теории и тези за появата на света и живота, споделила съм в коя от тях вярвам аз, но не я натрапвам. ходили са на съботни и неделни служби със семействата на приятелчета, но никога не са ме питали защо ние не ходим или нещо такова. а една приятелка на голямата ми дъщеря ми беше подарила книжка с истории от библията да съм я четяла вечер на щерките, опитва се да ме просвети един вид . оставих книгата в библиотеката им, ако искат да я четат. нямам нищо против да се запознават с каквито искат мнения и истории, но държа да не им се натрапват мнения от хора, които имат авторитет пред тях и най-вече учители. когато натрупат достатъчно опит и са в състояние да си изграждат мнение самостоятелно, тогава сами да си решават в какво да вярват. а що се отнася за възпитанието в християнските ценности, повечето от тях не са само ценности на християнството, а общочовешки, така че нищо чудно, че всеки възпитава децата си малко или много в тях .

Всъщност, ти ВЯРВАШ, че Бог е казал така, а не ЗНАЕШ.

Не, атеисти сме и честно казано и не искам децата ми да са по-различни. Ще ходят в католическо училище, така че няма да им се размине вероучението, което по принцип не ми пречи, Библията е хубаво да се прочете от обща култура, но повече не искам да става.

А за да ходят на католическо училище трябва ли да са кръстени?