Как разбрахте, че сте готови за бебе?

Че аз все още не се чувствам майка.
Един ден се събудих на 34 и си казах, че това е поредното нещо, което бих могла да свърша. И подходих към задачата абсолютно планирано и без излишни емоции, както към всичко, впрочем.

Дребната вече е почти на три, кикотим се, пеем, говорим си разни неща, до преди малко дори танцувахме на Юрая Хийп   Но майчинството, като такова, така си и остана за мен абстрактно понятие.

Опитвам се да кажа, че цялата суматоха около майчинството, започва да отвращава, а нещата са далеч по прости - резултатът е един човек, който те обича безрезервно и когото обичаш безрезервно.

Dara_80 все едно чета собствените си мисли  
Заедно сме от 8 години, вече и със собствено жилище, аз ще съм скоро на 30 (колкото и да не ми се ще ) и .. еми не го усещам нито биологичния часовник, нито желанието за дете и въпреки бейби бум-а в приятелския кръг пак ми е едно ..далечно. Никога не съм била фен на бебета и малки деца, не се разтапям при вида на бебе, с кукли не съм играла и като цяло никога не ми е било цел в житейската план-програма    
Никога не съм била фен на правенето на каквото и да е само защото му е времето и на другите се случва. Но и нашето споразумение е догодина да пробваме, защото времето си лети. Хареса ми споделената идея тук, че с детето спираш да мислиш за себе си.   И може би и от това ме е страх, егоистът в мен (вероятно го имам във всеки) понякога говори повече отколкото трябва.

Аз пък имам огромна нужда точно от това-да спра да мисля само за себе си.Много добре ще ми се отрази.
Истината според мен не опира само до икономически условия,а по-скоро причините да се чудят жените,в това число и аз са чисто емоционално и психологочески-егоизъм,страх,че вече нищо няма да е същото,това е огромна промяна и отговорност.Аз всеки ден се питам,щемсе правя ли,ставам ли за това.Но вече започвам да мисля,че нещата са далеч по-прости,отколкото си ги представяме.😊Никога не съм била особен фен на децата,нито съм се разтапяла по-тях,за разлика от приятелката ми,която обожава деца и няколко години се бориха за дете,на нея си и й личи от малка,колко ги обича,както и мъжът й.Аз не съм така.Допреди една година се дърпах,ММ мрънкаше и така.Уважавам и жените,които не искат деца.Аз не примирам по тях,но и не мога да си предатавя да нямам.😊Та моето решение беше както емоционално,така и в голяма степен абсолютно рационално.По-рано,по-добре,откъдето и да го погледнеш.

Детето е най-голямата и важна отговорност в живота. Когато 2 очи те погледнат и виждаш, че си им всичко, осъзнаваш за какво иде реч. Буквално физическото оцеляване на това вързопче е в твоите ръце. И сега има моменти, в които се чудя дали съм била готова. Животът се променя много, отговорностите те променят. Съобразяваш си целия ритъм на живот. С порастването има все повече неща, с които да се срещнеш и справиш.
Няма как да си готов, всичко се учи с натрупването на опит. За мен е достатъчно да си разумен, да можеш да дадеш любов и грижи, както и да осигуриш спокойна среда това дете да живее и да се развива.

колкото повече отлагаш,толкова по-не готова ще си,1 месец след забременяването свикваш с мисълта за бебе (поне при мен беше така) а след раждането щеш не щеш започваш да си готов,особено когато видиш малкото човече,което има нужда от теб всяка една секунда,аз съм на 24,приятеля ми на 27 и мисля че избрахме  много подходящо време!

Аз пък на 20 години бях сигурна, че съм готова за дете и семейство. Омъжих се на 20 години и на 22 години родих дъщеря си, след 1 г. и 7м. се появи и синът ми. Оказа се, че изобщо не съм готова нито за деца, нито за семейство. Децата си отгледах сама, за съжаление с баща им се разделихме. Родителството ми беше изпълнено с грешки, но пък децата ми пораснаха прекрасни млади хора. След време срещнах голямата си любов, нашата връзка мина през толкова перипетии, че е трудно да се опише. Той няма деца, гледа моите като свой, преди две години се събрахме и вече живеем заедно и съвсем скоро той ми заяви, че вече е готов и иска дете. В интерес на истина знаейки какво е майчинството вече, аз съм малко изплашена-все пак съм на 38 години и имам две големи деца, а и кариера гоня, но пък нямам право да искам от него да остане без деца... И така започнахме опитите, кога ще стане и дали ще се получи не знам, но освен чувството на страх имам и едни пеперудки в корема, защото въпреки отговорностите най-прекрасното нещо на света е да имаш голямо и сплотено семейство, да дариш живот и да дариш дете на мъжа когото обичаш и който те обича.

Така че в отговор на въпроса на авторката бих казала, че сега смятам, че съм готова, но пък имам притеснения за годините ми, за работата ми и т.н. Май никога няма точен момент, ако почнеш да мислиш винаги ще има доводи и ЗА и ПРОТИВ, според мен е важно единствено да се помисли внимателно над въпроса на кого всъщност ще го родиш това дете, защото най-важното в отглеждането на детето е то да се отгледа и от двамата си родители. Усетиш ли, че човекът до теб е точния (което на 20 години е почти невъзможно) действай и не го отлагай!

Изобщо не съм и разбирала.Просто решихме, че ще имаме дете и така-аз бях на 21, ММ на 26.Оказа се доста трудничко, но в крайна сметка родих 3 седмици преди да направя 25.В началото на януари 2012-та решихме че е време за второ-още го чакаме.Този път се чувствам малко по-готова от предишния дано 2017-та е моята година.

Идеята за първото ни дете дойде просто ей така- хайде да си направим бебе. Не съм се чувствала готова и имах друга представа за отглеждането на бебето като цяло, мислех, че е доста по-лесно не бях мислила за недоспиването, за тревогите и т.н.  Второто не беше планирано в момента, в който се появи, но ние винаги сме искали поне две деца..........а сега за третото - малко повече ме е страх даже с натрупания опит, но пък не съжалявам, децата са най-голямата радост

При мен на няколко пъти изпитвах силно и непреодолимо желание да бъда майка. Както описвате, някои момичета просто искат да бъдат майки със всичките му "екстри". На 19, 24 и 32 години инстинктът ми беше  толкова силен, та чак на драма ме избиваше. Винаги имаше сериозна причина обаче да не го направя- имам да уча, или кандидат-таткото не става. Идвам от много скромно семейство (да не кажа друга дума) и финансовата сигурност за мен беше най-важна защото видях как се гледат деца по схемата "може и с малко" и ще запомня скъсаните платнени кецове в края на ноември в първия сняг,ходене на училище, подигравките и ледените ми пръсти. За мен финансова сигурност не значеше татко с пари, а аз  с хубава работа. След 13 години учене плюс работа нон-стоп, 2  медицински университета, и лоши избори на половинка, най-накрая на 34 год.  имам всичко, което исках- работа, която никога няма да ме остави на улицата, всеотдаен мъж и чакаме първото си Слънчице.    Който някога е изпитвал това инстинктивно непреодолимо желание да е майка ще разбере, че никак не ми беше лесно да го подтисна и да продължа. Цял живот се грижа за други хора, сега най-накрая мога да се погрижа за моите мъже, а и те за мен

С мъжа ми сме заедно от две години и половина. Още след половин година той повдигна въпроса за бебе. Да си призная честно, исках го още тогава, но като че ли не бях готова. Все чаках нещата да се подредят, да сме по-сигурни материално. И така мина времето. Преди месец мъжа ми просто ми каза : "Искаш ли да си направим бебе? ". След три секунди казах "Да". Просто осъзнах, че някак си съм готова за това, не мислех за нищо друго. Бих казала, че беше вътрешно усещане. Все още не съм бременна, но се надявам скоро да се похваля с това.

Според мен човек никога не се чувства напълно готов..Но ако обичаш човека до теб,няма по естествено нещо от това да създадете нов живот.С моя мъж го искахме и двамата,той е по-голям от мен с 8 години,но аз първа заговорих за това.Сега съм бременна в 24 г.с и сме много щастливи!Но в главата ми се въртят всякакви мисли и страхове и сега се питам-аз готова ли съм за това,може би като видим дъщеря си всичко ще ми мине

Здравейте! Дано някой отговори, че гледам от 5-6 месеца не е писано в нея.

На 27 години съм и съм бременна в 12 г.с. С мъжът ми сме женени от 3 месеца, но сме заедно от 3 години и почти от толкова живеем под един покрив. Веднага след сватбата решихме да правим опити за бебе и за радост стана веднага. Истината е, че той искаше доста по-рано да си направим бебче, но аз бях тази, която настоя "нека да мине сватбата и започваме веднага с опитите". Просто исках всичко да си е по ред, сватба, бебе и така.
Но имам тежка бременност, т.е. постоянно ми се гади и повръщам по 2-3-4 пъти на ден всеки ден без пропуск .
И както бях готова след сватбата, че е ред на бебето и то като стана веднага сега все едно не го искам, не е най-подходящия момент, имам хиляди притеснения, които ме карат да се замисля, че сме избързали и е можело да почакаме 1-2 годинки.
За мен въпроса не е дали да имам дете изобщо, а дали да родя на 28 или на 30-31 години(като си мисля, че тогава ще съм по-готова от сега). 

Тони, тези мисли ти минават защото имаш тежка бременност, обикновено след третия месец ще се почувстваш по добре.....не си мисли, че не искаш бебе и не е грашка на 27 години е една чудесна възраст за бебе, моята дъщеря родих също на 27, в момента вече имам голяма тийнейджърка, радвам се на живота, радвам се на нея.....! Мисли позитивно за бебо, а когато видиш на живо мъничкото човече ще се почувстваш най щасливата на света....аз постоянно исках да я гушкам и целувам!
А и няма място за мислене....дали на 31, бебето е вече факт и ще се роди...., дай Боже живичко, здраво и сладко!

Еднакво не/готова ще си и на 28 и на 31 години.
Не си убивай бебчето - не си на 19 години, имаш съпруг, който иска дете... въобще каква е чуденката ти?

И каква ще е разликата от 1-2 години и сега? По-готова ли ще си? Мислиш така, защото е нормлано всеки да се запита дали е готов, самата мисъл,че си бременна и ще имаш дете е шокираща, това е голяма промяна, пък макар и да е планувана. Казвам ти го, като родила преди 5 месеца жена, първото си дете, на 27 години. Не бях готова, или поне така си мислех, да ме видиш сега-много съм си готова, хич не го мисля вече това, гледаме си я. И аз като теб настоявах да се чака и година и половина след сватбата забременях планувано. Щом си решила, че ще опитвате,ясно е,че си го искаш вътрешно, сега си просто притеснена от голямата промяна,която те очаква.Нормално е.
От 27 до 31 няма много време, нямаш какво да се чудиш,нито да отлагаш.
Късмет,лека бременност и още по-леко раждане ти желая.Здраво бебче 
И бъди спокойна, че е много важно по време на бременността.