Бабите и дядовците дават зор естествено.
Аз бях с един човек в продължение на 6 години, супер хармония, разбирателство, доверие, обща работа, интереси...не исках дете , вътрешно не бях готова...имаше дребни нещица които ме спираха (страх като твоя е едно от тях).Така се случи, че се запознах с друг...още от самото начало започнах да мисля за деца, говорехме за семейство и брак...само няколко месеца по късно, знаех, че искам да имам дете със този човек.
Не казвам, че винаги е така, но понякога човека до теб те предразполага и кара да се чувстваш готова, и да искаш да имаш дете.
Хиляди истории, милиони случаи, н е казвам,че твоя човек не е правилния, само си мисля, че за 12 години е трябвало да те накара да почувстваш вътрешно, да имате дете...заложено ние генетично, мисля...на повечето от нас поне.
То на някои им е заложено генетично, на други - не толкова При мен мисълта за дете се прокрадна едва сега, когато в приятелския кръг започна да се увеличава броят на бебоците, въпреки че сме заедно от близо 9 години с любимия. Освен всичко имаше съответните разумни фактори през годините - работа, жилище и т.н. екзистенциален минимум според мен.
За мен правилният човек не винаги е общо валидна причина. Заедно сме от 21 годишни, това също има значение .. в смисъл на 21, колкото и да беше правилен, не бих му родила дете.