Как разбрахте, че сте готови за бебе?

  • 24 275
  • 173
  •   1
Отговори
# 135
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 843
Скоро правя 31 г. Имам връзка от 12 години вече, живеем заедно, но мен малко ме е страх все още. Не се решавам. Не знам дали някога ще съм готова. Може би не, но все някога ще трябва.
Бабите и дядовците дават зор естествено. Simple Smile
След 12 години с човека, ако все още те е страх...дали си с правилния човек... Rolling Eyes
Никъде не съм споменала,че не съм с правилния човек. Simple Smile Страхът си е в моята глава, с моите си тревоги, нямат нищо общо с него.

Знаеш ли, ще ти кажа нещо. Ако не ти хареса го подмини, и не ми обръщай внимание.
Аз бях с един човек в продължение на 6 години, супер хармония, разбирателство, доверие, обща работа, интереси...не исках дете , вътрешно не бях готова...имаше дребни нещица които ме спираха (страх като твоя е едно от тях).Така се случи, че  се запознах с друг...още от самото начало започнах да мисля за деца, говорехме за семейство и брак...само няколко месеца по късно, знаех, че искам да имам дете със този човек.
Не казвам, че винаги е така, но понякога човека до теб те предразполага и кара да се чувстваш готова, и да искаш да имаш дете.
Хиляди истории, милиони случаи, н е казвам,че твоя човек не е правилния, само си мисля, че за 12 години е трябвало да те накара да почувстваш вътрешно, да имате дете...заложено ние генетично, мисля...на повечето от нас поне.

То на някои им е заложено генетично, на други - не толкова  Mr. Green При мен мисълта за дете се прокрадна едва сега, когато в приятелския кръг започна да се увеличава броят на бебоците, въпреки че сме заедно от близо 9 години с любимия. Освен всичко имаше съответните разумни фактори през годините - работа, жилище и т.н. екзистенциален минимум според мен.
За мен правилният човек не винаги е общо валидна причина. Заедно сме от 21 годишни, това също има значение .. в смисъл на 21, колкото и да беше правилен, не бих му родила дете.  Peace

# 136
  • Мнения: 51
В случая момичето е на 27 и очевидно не е съвсем пропуснала. От тук нататък тези забави започват да стават скучни и еднотипни, но човек пак си живее вкопчен в тях и не иска да се откаже, без да осъзнава, че нищо няма да загуби. В крайна сметка даже не е нужно да се отказва. Почти всички родители на малки деца излизат редовно по нощни заведения. Случва се излизането да ти се провали в последния момент, защото детето вдигнало температура, но не е като съвсем да се лишиш от него. Няма нищо лошо да се ходи по барове и кръчми и на 35-40, както и на 50-60, мислех си, че това са остарели, комунистически разбирания, че е нещо лошо 'да хукнеш по живота' на такава възраст.


Абсолютно си права. Все едно си ми прочела мислите Wink. Не съм никак изпуснала, даже съм пренаситена от излизания и дискотеки, особено дискотеките, но сякаш не искам да се отказвам от тях и когато ми се отдаде възможност да мога да изляза без притеснения за малко дете.
Двамата с ММ искаме това дете, но като стана толкова бързо и веднага от първи опит доста се стреснах, мислех си, че ще правим опити с месеци и все ще стане, но не и от раз. Както се казва като съпруг и съпруга не можахме да си поживеем само двамата, въпреки че от 3 години живеем заедно и се чувствам все едно сме женени от толкова, но реално сватбата беше началото на май, а аз забременях края на май месец.
Явно така е писано да стане, нито по-рано, нито по-късно от този момент, поне аз така си обяснявам нещата.
А около мен половината ми приятелки имат деца, едната даже с 2, другата половина нямат, излизат си, момеят се още Stuck Out Tongue , понякога и аз искам като тях все още безгрижно да си живея и излизам, но идва друг етап при мен.Благодаря все пак на Бог, че забременях от раз, отколкото да опитваме с години и да не става.

# 137
  • Германия
  • Мнения: 3 399
Аз винаги съм знаела, че не искам деца преди 27-28 години. Та горе-долу на толкова решихме с мм да започнем опитите. Просто в един момент идеята за бебе не караше да изпадам в паника. Отделен е въпроса колко и дали съм била готова. Аз тогава още не бях завършила, нямах работа, живеехме под наем.. от тази гледна точка определно не бяхме готови, така че не се притеснявахме особено че опитите ни за бебе остават без резултат. И така 5 години. Вече се бях настроила, че ще опрем до ин витро, но имаме още време, а аз точно бях почнала нова работа и не беше все оше подходящ момента. И изведнъж бам! и стана. ММ знаеше преди мен, че съм бременна, а аз отказвах да повярвям, защото то не можеше да се случи в по-неподходящ момент. Но явно така е трябвало да стане и всичко мина без стрес, без проблеми, една прекрасна бременност. Но аз все се чудех дали сме готови, защото с бебето край на безгрижния ни живот. ММ определено беше по-готов от мен.

Явно сме били готови и за сега се справяме добре и без помощ от бабите

Проблемът е, че искаме още едно дете, а аз нямам много време. Вероятно ще започнем опитите след около година, кой знае този път кога и дали ще стане

# 138
  • Мнения: 822
Много е относително всичко.Разбира се и средата влияе.Човек никога не знае какво ще му се случи.Обаче е много добре детето да познава и бабите,че и пра бабите си. На мен ми остана само едната ми баба- тя умира за бебка, гледа я с обожание и е на 75 години,дядо ми почина месец преди сватбата ми, а другата ми баба ми когато бях в 3-я месец.До ден днешен много съжалявам,че не я видяха, и ме е мъничко яд,че не се ориентирах по навреме.Колкото и глупаво да ви звучи това, на мен ми е жал и ми се искаше до я познават, затова от една страна винаги е хубаво да се роди по-раничко, за да се радват всички и да си по-дълго с близките си.
Но нещата никога не са сигурни и монетата винаги има две страни.
Вярвам, че нещата стават когато му е времето. Simple Smile

Да, тук съм съгласна, че за баби и прабаби е друго.

# 139
  • В древна страна на край света!!!
  • Мнения: 176
Ако всички чакахме точният момент, в който всичко ние е наред по начина по който ние искаме, едва ли ще има бебета. Моят личен горчив опит е, че бяхме уж готови, всичко вървеше по план, но никой нямаше как да предвиди войната и тогава пак почваш от нулата. Нямаш гаранции за утрешния ден, но основното и важно нещо според мен и двамамата да го искате, тогава каквото и да се случи в бъдещето ще се справите. За самата бременност и раждането положителната настройка и по малкото четене в нета вършат чудеса.

# 140
  • Мнения: 225
Отивам на планово секцио и гинеколожката ме пита дали съм готова и аз..ми не Smile Аз за брак бях готова преди таткото, но за бебе той беше преди мен.

# 141
  • Мнения: 437
Бях готова преди мъжа ми и много го исках! Момента, в който се замислиш, спред мен е и момента, в който вече си готов. Друг е вече въпроса кога ще ти се случи. Аз исках преди 30 да имам вече 2 деца, но преди 30 още не се почувствах готова за второто!

# 142
  • Мнения: 51
И при мен беше нещо подобно. И двамата с ММ искахме брак, но за дете сякаш той беше първи готов, но и аз си се замислях. Иначе и аз съм планувала като по-малка първото дете да родя  между 27 и 30 години, което вече е на път, а второто до 35, но то ще си почака Stuck Out Tongue .
Явно за такава промяна, каквато е детето малко жени могат да кажат, че са се почувствали готови, така че на която, когато й е писано ще стане. Според мен всяко нещо ни се случва с причина, дори и появата на бебето в определен етап от живота ни.
Но пък от друга страна си мисля, че не бива прекалено дълго да се отлага забременяването( защото накрая може да се окаже много късно), а да си предизвикаме съдбата Simple Smile

# 143
  • Мнения: 129
Ами просто го разбрах, не знам как, но в един момент се почувствах готова. Още нямам деца де, но много искам.

# 144
  • Мнения: 478
Преди година пуснах тази тема и ще ви споделя как се развиха нещата при мен за това време. Не точно както очаквах...  Thinking
Планирането на перфектния момент за забременяване в очакване да се почувстваме готови с мъжа ми ни накара да поизчакаме няколко години след сватбата. Миналия ноември обаче ме оперираха от карцинома ин ситу и това ме накара да се замисля, че може би нямаме много време и ако искаме дете, трябва да действаме. Изчакахме няколко месеца след операцията и започнахме с опитите. Бях си представяла, че щом го пожелаем и то ще се случи по график. Едва щом започнаха неуспешните опити си дадох сметка, че не винаги е толкова просто.  Sad Идеята, че забременяването е нещо страшно, което не съм сигурна, че искам да ми се случи, се превърна в идея, че страшното ще е ако никога не успеем да имаме дете. Наскоро отново имах лоши резултати от цитонамазка и сега не се знае кога и дали ще видя положителен тест. Нямах представа, че искам да имам дете, докато не осъзнах, че съществува оптицията да нямам.  Cry
Реших да сподея това с вас момичета, които още се колебаете дали сте готови да станете майки. Целта ми не е да звучи поучително, защото всяка от нас най-добре знае през какво минава. По-скоро имайте едно на ум, че не винаги несигурността ни е свързана с очаквания резултат. Понякога просто не виждаме цялата картинка ясно и не държим в ума си истински важните неща. Heart Днес бих задала въпроса "Как разбрахте, че сте готови за бебе?" по различен начин - "Готови ли сте да рискувате, отлагайки забременяването?"
За мен вече няма значение дали аз съм готова или не. Важното е да успея да родя здраво детенце. На всичко останало ще се науча с времето. И вярвам, че една бебешка усмивка може да разсее всички стари съмнения.  baby_neutral

# 145
  • Мнения: 1 985
Дара, сигурна съм, че ще случи! Hug
Господ те е изправил пред изпитания, които са ти помогнали сама да отговориш на въпросите си и да наредиш приоритетите си.
Сигурна съм, че бебето ще се появи и ще ви носи радост, а ти ще се наслаждаваш на всеки момент с него. Wink
Пожелавам ти здраве и сбъдване на мечтата.

# 146
  • Мнения: 478
Благодаря ти, Likeadream! И аз го пожелавам на всеки, който иска бебче! Надявам се скоро да мога да ви се похваля с добри новини, а всичко лошо да остане в миналото Simple Smile 

# 147
  • Мнения: 6 888
И аз мисля така - изпитания, които са ти помогнали сама да стигнеш до отговора! Стиснати палци от мен Hug

# 148
  • Мнения: 1 354
Dara_30, стискаме палци нещата да се развият в полижителна насока за теб! Наистина човек осъчнава някои неща късно спрямо обстоятелстата.

# 149
  • Мнения: 1 770
Аз мисля, че никога не можеш да си готова ако не знаеш какво те очаква, т.е. няма как да си готов за неочакваното! 😉 Ако го искаш, значи си готова да срещнеш всички изпитания, сладости, сълзи, болки и усмивки в прекрасното пътешествие да бъдеш майка! Успех ти желая! 🍀❤

Дара, изпращам ти много много силна прегръдка и положителни мисли за скоро прекрасно и здраво бебче!💃🍀❤👑

Последна редакция: чт, 12 окт 2017, 21:50 от Mom of 3

Общи условия

Активация на акаунт