Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 дек. 2016, 19:03 ч.

моята грешка продължава ли?

  • 11 942
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5
дайте ми съвет  през април месец моята осиновена дъщеря откри биологичната си майка тя знае от малка че е осиновена и мислех че това я притеснява и затова се реших на среща това съм го описала в предишната тема от тогава е ходене по мъките  то не беше разкарване до закрила на детето,полиция прокуратура от биологичната майка ,че не гледаме детето,че физически я тормозим и  ред други глупости.и ние с моя съпруг вървим и даваме обяснения колко добри родители сме и колко си обичаме нашето дете.тя ни лъже непрекъснато а съм сигурна че лъже и нея,сега съм ограничила контактите няма нито телефон нито таблет,но стана най-лошото тя взе да краде  пари.сега е наказана но не знам докога ще издържим така .може ли някой да ми отговори защо тези деца така се озлобяват към осиновителите си каква вина имат те та те са взели едно изоставено дете или да чакаме да стане голяма да създаде семейство и тогава да оцени какво сме направили за нея.ние не искаме благодарности просто искахме да бъдем истинско семейство

# 1
  • Мнения: 801
Сега ще се изредят да ти обясняват как е nurture over nature и "това е просто фаза" и колкото по-безобразни стават издевателствата на детето - толкова по-разбиращи и толерантни трябва да са родителите.

Обаче, истината е, че неслучайно е казано, че "кръвта вода не става" и има някои набори от качества, с които малкият човек си идва и дори и челна стойка да направиш - те са там и ще бъдат там през целия му живот. Затова и се мисли винаги навреме при големи и животопроменящи решения.

Единственото, което можете да направите сега, е да използвате авторитета си (ако го имате и говоря за авторитет, не за бой или вербални саморазправи), за да наложите определени граници. Девойката трябва да знае, че всяко действие има последствие и ако толкова държи на нейното си неприемливо поведение, то трябва да е готова да си носи и произтичащата от това отговорност.

Скрит текст:
п.с. По принцип съм 'за осиновяването, но защо ме гложди едно съмнение, че детето е от малцинството, пардон, мнозинството. И да, има значение...

# 2
  • Мнения: 102
Потъсете професионална помощ от психолог, който работи с осиновени деца. Опивате се да направите най-доброто за детето си, но тя няма да ви разбере защо ограничавате контактите и с тази жена и вие ще сте „лошите”. От Закрила на детето не ви ли насочиха?

# 3
  • Мнения: 411
Разговори, разговори и пак разговори, плюс психолог. Каза ли защо е откраднала пари? Може БМ да се представя като гладуваща и да иска да помогне, да чувства вина, че тя има, а БМ или брат/сестра не?

# 4
  • София
  • Мнения: 9 432
Като ти гледам правописа - ти всъщност майката ли си или детето се чудя?  newsm78

# 5
  • Мнения: 5 595
Можем да предположим какво ти е .Вложила си сърцето си за това дете и сега е  на път да те изостави. Малка е да прецени кое   е добро за нея,но все пак ,бихте ли могли да се оттеглите ,да я оставите да общува  и дори да поживее  при биологичната майка.В написаното личи да осъзнаваш,че с времето ще ви разбере и  оцени. Дори пишеш,че ти е благодарна.
Но  такъв живот е мъчение,ако имате сили ,оставете сама да реши какво иска ,кого иска,защо го иска. Сега е  в еуфория, има подаръците ,но е лесно да  даряваш  неща,трудното да се грижиш и страдаш за някого ,да го изграждаш като характер и човек.Може би тази биологична майка не иска дъщеря си постоянно,не разбира,че  я  лъже. Оставете ги да се разберат кой  кой  е .
Съветвам ,но осъзнавам колко трудно е това.И все пак ,минали са 13  години ,остават много повече с това дете ,искаш ли постоянно да си наранена  и отчаяна ,да трепериш как ще постъпи във всеки един момент ,да те изнудва и   съсипва?

# 6
  • Мнения: 2 327
Преди да почнете да правите забележки относно граматиката, поне научете разликата между правопис и пунктуация! Peace По отношение на правописа жената няма грешки.
И въобще е абсурдно да издребняваме толкова. Авторката пише хаотично, защото е достатъчно притеснена, ние се държим,все едно проверяваме контролно по български език.

# 7
  • Мнения: 1 259
Майка ми все още си спомня случай с неин ученик. По онова време "добри" хора иннфоормираха децата за произхода им. Било е голяма драма и родителите в отчаянието си са потърсили помощ от майка ми. Тя е говорила с детето и всичко се е оправило. Най-вече съм запомнила едно нещо от разговора й с детето. Казала му е, че другите деца просто се раждат в дадено семейство, а него родителите му са го избрали между много други и това прави връзката между него и родителите много по-силна. Можете да кажете на вашата дъщеря колко е специална и че сте искали точно нея и сте избрали нея измежду много други деца. Би трябвало това да й помогне да осъзнае, че майката е тази която я е отгледала. Потърсете помощ от училищния психолог. Детето трябва да говори с подхходящ човек извън засегнатите страни. От сърце ви желая да запазите семейството си в пълен състав, а биологичната майка да обогатява живота на дъщеря ви с градивно, а не разрушаващо присъствие в него. Успех!

# 8
  • София
  • Мнения: 854
Не става ясно на каква възраст е детето. Не се озлобяват.Всеки търси корените си.Не се знае какво й говори и как я настройва БМ,какво й е оправданието за изоставянето ( тип: бях в труден момент,бях малка,нямаше на кого да разчитам,само за малко докато си стъпя на краката и то минаха х години и ето видяхме се и т.н.) Училищният психолог не виждам как ще помогне,ако го има и ако го говорим за голям град, надали в малко населено място има такива и то достатъчно квалифицирани.
Вина,за това,че имате преголямо сърце,за да отгледате небиологично дете,нямате и никога няма да имате  PeaceНикой, никога не може да ви съди или да ви държи сметка за решението ви,най-малко детето,на което сте дали шанс и което обичате и гледате! Вие сте родители,а децата манипулират в дадени моменти-не се поддавайте,не се разстройвайте и не мислете,че биологични деца не ги вършат тези неща,а и много други подобни.

# 9
  • Мнения: 2 327
За какво ги търсят тези корени?! Хайде, ако е дете, или пубертет разбирам, но зрял човек...
Знам такъв случай с мои близка. Осиновена е, родителите й са прекрасни хора. Дадоха й всичко, ама наистина всичко. Отлично образование, много добра финансова обезпеченост,солидно  наследство, което ще осигури й внуците й чак. Тя от малка знае, че е осиновена, никога не е имала проблем с това, но изведнъж й хрумна да търси родната си майка. Беше вече омъжена и  с детенце. Живее и работи в чужбина, има големи връзки на доста места. Проведе издирването тайно от осиновителката си. Е, откри истинското си семейство, след дълго търсене и много похабени нерви и финанси. И какво откри...едно стадо диваци в погранично село. Четирима или петима братя от различни бащи и аз все не мога да ги запомня колко са, общата им майка починала. Братята- пропаднали безделници.
А тя толкова развълнувана, толкова ентусиазирана. Братята сто пъти по щастливи от нея-откриха сестра омъжена за чужденец с невиждани за тях доходи. Познайте каква е ситуацията сега, всички висят на нейна издръжка. Диви, прости, използвачи до немай къде. Принуждава се да ги кани по празници на детето, гостите ги гледат в потрес.
Няма да ви обяснявам осиновителката й колко огорчена се почувства, след като научи за тайното издирване. Най нейно място й аз щях да съм много обидена. Дала й е такова възпитание, обич, топлина, бъдеще...за какво й беше да рови?!
Обяснението на познатата ми е, че безкрайно обичала осиновителите си, но трябвало да си познава роднините. Ами ето, познава ги, да са й честити.

# 10
  • София
  • Мнения: 9 432
Преди да почнете да правите забележки относно граматиката, поне научете разликата между правопис и пунктуация! Peace По отношение на правописа жената няма грешки.
И въобще е абсурдно да издребняваме толкова. Авторката пише хаотично, защото е достатъчно притеснена, ние се държим,все едно проверяваме контролно по български език.
Благодаря за корекцията  Peace
А замисляш ли се, че може да е детето наистина? Всеки може да се регистрира и да пише, каквато възраст си иска.
Не мога да повярвам, че възрастен човек може да пише така, колкото и да е притеснен.

ПП Синът ми е на 12 г. и пише точно по този начин.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 12 096
Е, откри истинското си семейство, след дълго търсене и много похабени нерви и финанси. И какво откри...едно стадо диваци в погранично село. Четирима или петима братя от различни бащи и аз все не мога да ги запомня колко са, общата им майка починала. Братята- пропаднали безделници.
А тя толкова развълнувана, толкова ентусиазирана. Братята сто пъти по щастливи от нея-откриха сестра омъжена за чужденец с невиждани за тях доходи. Познайте каква е ситуацията сега, всички висят на нейна издръжка. Диви, прости, използвачи до немай къде. Принуждава се да ги кани по празници на детето, гостите ги гледат в потрес.
Обяснението на познатата ми е, че безкрайно обичала осиновителите си, но трябвало да си познава роднините. Ами ето, познава ги, да са й честити.

Това отлично потвърждава максимата - каквото сам си направиш, никой друг не може.

Авторке, безкрайно далеч съм от темата ти, но ме трогна написаното от теб. От сърце ти желая да намериш изход в тази ситуация, който да е добър за двете ви.

# 12
  • Мнения: 145
Включвам се като дъщеря на осиновена дъщеря...

Страшно много обичах и обичам майка ми, лека й пръст, но според мен беше ужасно несправедлива към родителите, които са я отгледали и образовали и обожаваше биологичната си майка, която я е изоставила. Само да подчертая, че биологичната й майка не е била от малцинствата, а от българо-немски произход. 

Тя не обичаше и не уважаваше тези хора, които й бяха дали всичко. Да, били са простички хора, сигурно са допуснали някакви грешки, като например да я тъпчат, защото е била много злояда (това не можеше да го прости на майка си). Но даваха сърце и душа за нея и я бяха подсигурили и образовали. От дете съм била свидетел на много грозни скандали и сцени.   

Твоето дете е в трудна тинейджърска възраст и има нужда от вашата подкрепа, твоята и на съпруга ти. Няма как да я изоставиш в този момент. Но ако след време почувстваш, че един вече пораснал човек, не те обича и уважава и не оценява грижите и саможертвата ти, няма как да го накараш насила да те обича и уважава. По-добре да останеш сама отколкото до края на живота си да се тормозиш и да страдаш. Така че не си съсипвай живота. Имам в предвид разсиновяване, може това да се окаже единственият изход.

И не се утешавай с мисълта, че автоматично като порасне и създаде семейство, ще те оцени. Майка ми оцени майка си и баща си чак на смъртния си одър, тогава плачеше за тях, но беше прекалено късно и за нея и за тях. Тях вече ги нямаше, а тя умираше.

Разказвам всичко това от гледна точка на баба ми. Защото сега чак след години осъзнавам болката на тази жена, чак сега когато и аз се боря за собствено детенце и ми предстои поредното ин витро. Тя също години наред се е борила за собствено дете, не ми се мисли през какво е минала. Доколкото знам от нея е имала проблем с тръбите. Ако тогава съществуваше ин витро, мисля, че е имала шанс за собствено детенце, но тогавашната медицина не е била в състояние да й помогне.   

Надявам се всичко между вас и дъщеря ви да се оправи, надявам се да осъзнае вашата обич и саможертва и да ви даде своята обич, на родителите, които сте дали всичко за нея. Но ако това не се случи, просто не си съсипвайте живота.









 



   

# 13
  • Мнения: 72
Здравей matherlylook,

Ето какво бих направила аз на твое място, ако дъщеря ти е непълнолетна. Първо - т-нар.биологична майка няма никакви права над изоставеното от нея дете, за да бъде в правото си да се жалва от вас като родители. Аз бих подала жалби в полицията за тормоз над непълнолетно дете и вмешателство в семейството ви. Ще подам, също така, и жалба в Закрила правата на детето, защото вие сте нейни родители, а тя е ваша пълноправна дъщеря. Как така някой друг, който никога не е присъствал в живота й/ви ще може да дава оценки и преценки за това дали добре я гледате или не? Освен това оставам с впечатлението, че поведението на дъщеря ти се е влошило откакто е срещнала въпросната жена - т.е. това е лошо влияние, водещо до рисково поведение от страна на дъщеря ти. Полицията би трябвало да издири въпросната жена и да й състави протокол за предупреждение предвид неправомерната й намеса във въшето семейство. Ако тя не се съобрази с нея, тогава можеш да подадеш жалба до прокурор и да й се забрани със съдебна заповед достъпа до вас и дъщеря ви. Аз лично смятам, че е било грешка да дадеш съгласието си за среща на дъщеря ти с въпросната жена, още повече ако дъщеря ти е непълнолетна.

# 14
  • Колибите
  • Мнения: 302
=============================

Скрит текст:
п.с. По принцип съм 'за осиновяването, но защо ме гложди едно съмнение, че детето е от малцинството, пардон, мнозинството. И да, има значение...

А Вие, уважаема госпожо/ уважаеми господине, наистина ли сте ксенофоб, или си пишете така, трафик да става? Махнете се, моля, от нашия форум. И вие, останалите сеирджии, които не сте осиновители. Ние, родителите на осиновени деца смятаме, че имаме право да бъдем точно толкова щастливи с родителството си, колкото и биологичните родители. Не си правете труда да ми отговаряте, защото няма да прочета какво сте ми писала/а. Имате си "Клюкарник", там отидете да сеете омразата си. Отавете ни нас, да бъдем щастливи. Ние, старите клубарки, си имаме вече своите деца. Тук срещнахме неоценима подкрепа, и ако се връщаме тук, то е да подкрепим новите в тревогите и надеждите, да им дадем сили и кураж и да им покажем, че щастието е възможно. Все по-рядко някоя от нас се включва. Не мачкайте и не плюйте върху най-светите ни чувства. Ние сме майки като вас. Не омърсявайте пространството ни, моля. За да могат и други семейства, и други майки, да прегърнат своето слънце, а други деца, да кажат най-накрая заветната думичка "мамо."

Бг-мама, продължавате ли да толерирате ксенофобски писания и реч? Замисляте ли се, че допускате примитиви да насаждат омраза именно към нашите деца, осиновени и гледани с много любов, толкова голяма, колкото не можете да си представете. А в замяна ние получаваме още по-голяма, от децата ни.
Техните болки са наши, прекарваме безсънни нощи, когато някоя майка е отдръпнала детето си от нашето на детската площадка, когато родители не искат тяхното дете да се храни на една масичка с нашето, или да спи следобед в съседно креватче, а децата ни преливат от обич и добросърдечие. Децата ни искат да играят с останалите, да се учат с останалите, защото могат точно толкова, колкото и останалите.

Предстои Рождество Христово. Дъщеря ми казва: "Мамо, дядо Боже, като се е родил, в сърцето на своята майка ли е бил?"

Нека Бог бъде в сърцата ни. Весели празници!

Последна редакция: вт, 20 дек 2016, 09:52 от Розмариня

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт