Като бях малка на 3-4 години ме ухапа куче по крака и родителите ми са мислили, че вече ще имам страх от животни, но сега съм най-голямата любителка на животни и храня всички кучета в квартала. Но не мисля, че има за какво да се притесняваш. Някои деца са по-плашливи от животни. Няма да забравя как 6 годишния ми братовчед го беше страх от заека ни и дори не искаше да го докосне. Може с годините страха да отмине, но и да не стане това не е нищо притеснително.
- Публикувана: 2 ян. 2017, 17:37 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2018, 17:06 ч.
Страх от животни
Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!
Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!
Родителите, родителитееее, бабите и т.н....
Мдааа, айде да не са на 100%, но едно 60-70 процента си имат вина за това, децата ТАКА 1:1 ни копират поведението, че оставам безмълвна, осъзнавам едва когато видя моите думи и реплики изкопирани и някак си понякога не се харесвам 
. После за съжаление силно влияние имат обществото, другите дечица, с които общуват, телевизията... Но и да си го кажем, едва ли можем много да променим нещата, които не зависят от нас. Но пък можем да се постараем за тези, които зявисят.Похвално е, че майката иска да помогне на детенцето си преди да е станало "чудо голямо"
. Аз лично бих пробвала и с ТЕС. Изцяло съм съгласна, че страховете трябва да се третират още на малките, за да не си ги влачат цял живот. Скрит текст:
Аз лично съм била свидетел на другата крайност - убийство на кротко куче пред очите ми и още не съм го преживяла напълно. Това беляза сериозно живота ми. 
Лошото е, че нямам подкрепа от баба му и дядо му,при които го е страх от животните. Те постоянно говорят, че "той това неможе да го направи", "че него го е страх", "че е пъзльо" и подобни думи 
. Едва ли не е един пълен некадърник. А детето ми е страхотно.
. Едва ли не е един пълен некадърник. А детето ми е страхотно. Аз поне така бих постъпила.Успех със страхотния младеж!
Внука изкопира всичките страхове на майка си, по-точно тя му ги наби в главата.И сега момче го е страх от паяци, мухи, комари, хлебарки.Пищи като момиче.Интересното е,че от големи животни не го е страх, храни гълъби, играе си с всички и всякакви кучета, въпреки,че е предупреден, че някое може и да го ухапе.От мишки, чинчили, плъхчета, морски свинчета, зайци също не го е страх, защото е израснал с такива.А пищи от насекоми.
Колко ли не се опитвах да убедя дъщерята, да не си показва страховете пред него, не успях.Колкото и да му обяснявах на него, че той е по-голям от всяко насекомо и те нищо не могат да му направят, пак не успях, пищи си от хлебарки и паяци.
Колко ли не се опитвах да убедя дъщерята, да не си показва страховете пред него, не успях.Колкото и да му обяснявах на него, че той е по-голям от всяко насекомо и те нищо не могат да му направят, пак не успях, пищи си от хлебарки и паяци.
Моето скромно мнение е, че преди всичко трябва да се направи консултация с детски психолог, за да прецени доколко е дълбок страхът и стига ли до фобия, или е вследствие на нещо чуто, видяно и после проектирано в съзнанието , че трябва да се страхува.Хората се страхуват от нещата, които не разбират.Ако гледа образователни филмчета по Анимал Планет за кучешкия/животинския свят, ако се среща с познати водачи на кучета в парка, които могат да му покажат какви положителни емоции носят и показват кучетата, докато те са под строг контрол от собственика им, то тогава детето ще почне да ги възприема с разбиране.Често разхождам 40 килограмовото си куче по улиците, докато децата играят там, и срещам първосигнален уплах в очите им от размера на животното.Но...и любопитство.Спирам се, давам команда на кучето ми да седне или легне -така то не притеснява толкова децата, след което ги питам искат ли да го видят по-отблизо, да се запознаят с него и пр..Някои се престрашават, задават ми въпроси, после и другите деца идват да чуят какво си говорим, аз показвам колко ми е послушно говедото, предлагам им те да му кажат някоя команда, и...накрая става весело, защото всички искат да му вземат по команда лапата или да направи нещо друго.Примерът е заразяващ.Това, в случай, че не е фобия.Защото иначе нещата стават доста сложни.Не знам фобиите да се лекуват, може би само се тушират донякъде.
Като цяло не мисля, че е нужен психолог. Все пак не е задължително всеки човек на света да харесва и да обича животни. Като го е страх няма да има контакт с животни, няма да му се взима животно и това е. В крайна сметка страха му от животни е породен от инциденти с такива, а не от някаква си негова измишльотина. А и да отидете при психолог какво очаквате да ви каже?
Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!
Аз съм на 4 по 10 и пак ще заобиколя кучето ти. Нямам нищо против животни, но да не ме доближават, откак се помня е така. Никой никога не ме е плашил с животно.
Останах с впечатление, че темата е за страха от животни - обясним, необясним, панически и т.н.
Що се касае за плашенето на децата - ако едно дете не го е страх от животни колкото и да го плашиш няма да му докараш страх според мен. Виждала съм деца как се пънат и едва ли не ще се хвърлят върху кучето например, а отстрани бабата опява колко е страшно и лошо това животно.
Що се касае за плашенето на децата - ако едно дете не го е страх от животни колкото и да го плашиш няма да му докараш страх според мен. Виждала съм деца как се пънат и едва ли не ще се хвърлят върху кучето например, а отстрани бабата опява колко е страшно и лошо това животно.
Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!
Имам унгарска визла, средно голяма порода. Миловидна и красива, хората масово се спират да разпитват за нея, да я галят и т.н. От време на време обаче се разминаваме с дебилки, които дърпат децата си с индиански вик ''Не пипай кучетоооо, ще те ухапе бе!!"' Съответно аз се опулвам, шестгодишната ми щерка - още повече. Милата даже тръгва да им обяснява как Лора не хапе, как имаме и две котки и тя е приятел с тях и т.н. Отсреща обикновено изцвилват нещо по адрес на кучкарите и беж.
Имам голямо, рошаво, добродушно куче. Винаги го водя на каишка. Случвало се е няколко пъти да чувам как майки и баби плашат децата с него, когато минаваме покрай тях с реплики от рода на:ако не слушаш ще те дам на кучето или пък детето сочи кучето и казва виж мече, а баба му се кара, че може да го ухапе. Защоооо, по дяволите?!
Имам унгарска визла, средно голяма порода. Миловидна и красива, хората масово се спират да разпитват за нея, да я галят и т.н. От време на време обаче се разминаваме с дебилки, които дърпат децата си с индиански вик ''Не пипай кучетоооо, ще те ухапе бе!!"' Съответно аз се опулвам, шестгодишната ми щерка - още повече. Милата даже тръгва да им обяснява как Лора не хапе, как имаме и две котки и тя е приятел с тях и т.н. Отсреща обикновено изцвилват нещо по адрес на кучкарите и беж.
Ами да ти кажа честно не е добре малко дете да посяга, за да гали всяко куче, с което се размине, защото веднъж ще попадне на някое недобронамерено куче и може голяма беля да стане. Аз например уча дъщеря ми първо да пита дали кучето хапе, след това да пита дали може да го погали /има стопани, които не обичат да им се мачкат кучетата/ и чак тогава да ги гали. А това, че подхода на родителите е грешен е друг въпрос.
Точно за подхода става дума. Моята дъщеря е научена винаги първо да пита, преди да посегне към чуждо куче. Като стопанин съм твърде наясно, че не всеки косматко харесва деца, че даже и възрастни. Не всяко куче обича да бъде пипано от чужди хора. Но когато детето още се насочва към кучето, да се разкрякаш, че не, не може щото хапе, извинявам се, но е ебаси идиотския начин. Резултатът обикновено е страх от животни в по-късна възраст. Познавам лично такива случаи, за жалост.
Не казвам, че авторката е действала така. Коментираме различните родителски поведения, и какво могат да "отключат".
Не казвам, че авторката е действала така. Коментираме различните родителски поведения, и какво могат да "отключат".
И моят син е на 10г. и го е страх от кучета. Мисля, че се отключи след като едно куче зад ограда силно го стресна, когато беше на около 3 години, гледаше ме с неистов ужас. Педиатърката, на която имам доверие ни каза, че ще го надрастне с времето и категорично не се нуждаел от консултации със специалист. Ежедневно, по много пъти обяснявам за кучетата, домашни любимци, че са като малки деца- излизат навън на разходка, да играят и т.н., колко верни приятели са, разказвам му как се грижат за тях, за разликата им с кучетата- пазачи и т.н., говорим си понякога с техните стопани, които ги водят, да ги погали да си поиграят. Но не и не, фиксира ги отдалече, застива и ги чака да отминат. Не го било страх твърди, просто не ги обичал.