Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 11 ян. 2017, 19:29 ч.

Как се решихте да осиновите дете?

  • 13 903
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 411
Според мен си отговори честно пред самата себе си защо точно мислиш за осиновяване - страх, че ще останеш сама, че биологичният часовник тиктака, че искаш да имаш дете, че не вярваш, че ще срещнеш половинката си, че изпитваш потребност да даряваш любов, напълно осъзнато и обмислено решение или нещо друго. Всеки си има неговите причини да осинови и само той си знае какви са. Дори и да ги споделят, това няма да са твоите причини. Никой не би те спрял да родиш на тези години, но веднага се намериха хора, които да те разубеждават да осиновиш и да изчакаш. Дали и как ще станеш майка е само твое решение. Вгледай се сама в себе си, изясни си причините за това желание и ще разбереш дали е дошло времето. Винаги ще има хора, които да ти казват, че си твърде млада или твърде стара за нещо и ще намерят хиляди доводи да не го правиш. Каквото и да решиш - успех!

# 16
  • Мнения: 411
Това е сайт за международно осиновяване. Всички тези деца имат нужда от любов. Разгледай ги. През главата ти може да минават мисли от рода на: "Това може да е моето дете", "Искам детенце на тази възраст", "Не, не искам подобно дете" и т.н., следи реакциите си и ще си по-наясно със себе си.

# 17
  • Мнения: 2 590
Използвам тази тема, за да попитам нещо, свързано с осиновяването. Зная, че се чака по много време. Понякога може би не чак толкова много, но нерядко е и години. Въпросът ми е следния: ако става дума за по-големичко дете (например 4-5-6 годинки) от дом, процедурата не е ли по-лесна и бърза? Предвид това, че повечето хора искат да осиновят дете докато е още бебе?
Ще се радвам да споделите подробности ако сте запознати.
Извинения на авторката, че използвам темата ѝ за своя въпрос.
Благодаря.

# 18
  • Мнения: 411
Въпросът ми е следния: ако става дума за по-големичко дете (например 4-5-6 годинки) от дом, процедурата не е ли по-лесна и бърза?

Разлика в самата процедура няма, освен ако детето не е вписано вече в списъка на "специалните" случаи. Нашият срок - 7 м. от вписването до писмото.

А защо само от дом? В момента доста деца са в приемни семейства. Освен това, по-големичките, ако са били вписани по-рано, например преди година, вече са били отказвани и са вписани в регистрите за международно.

# 19
  • Мнения: 2 590
Ами не съм съвсем наясно с разликите менжду тях. Четох за тези, които са за приемни семейства. Но дали всичко съм разбрала не знам. Останах с впечатлението, че такова дете е временно при теб.

# 20
  • Мнения: 411
Въпросът беше зададен за дете от ДОМ, а има хора, които не искат да осиновяват деца, живели в приемни семейства, затова попитах.

Успех  Hug

# 21
  • Мнения: 1 642
Ами не съм съвсем наясно с разликите менжду тях. Четох за тези, които са за приемни семейства. Но дали всичко съм разбрала не знам. Останах с впечатлението, че такова дете е временно при теб.

В приемни семейства отиват деца, които са за временна грижа - до осиновяването им или до връщането им в биологичното семейство или разширеното семейство. Ако детето е за осиновяване и е останало в приемното семейство 1година (докато го впишат в регистрите или получавало откази) приемното семейство има право да го осинови, ако желае. В противен случай се предлага на други осиновители. Тогава осиновителите вземат детето от приемното семейство.
Децата в домовете също не са винаги за осиновяване.Всъщност доста домове вече са закрити, а децата са настанени в приемно семейство или ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип).
Колко лесно ще осиновите дете не зависи от възрастта на детето, а от изискванията за етнос и здравословен статус, т.е ако нямате ограничения за етнос (не сте против да осиновите ромче) и здраве( бихте осиновили дете с кривогледство, астигматизъм, диоптър, нуждаещо се от слухово апаратче, астма ... , но без ДЦП , аутизъм - те не се предлагат на българи) става по-бързо. По-големите деца може по-трудно да се адаптират и социализират, имат минало зад гърба си, което оставя отпечатък върху поведението им, често имат дефицит на вниманието, трудности в ученето, 3-4 годишните може изобщо да не говорят... С една дума, ако искате дете на 4-5-6 години бъдете готови да вложите много усилия, средства, време и нерви за наваксване и превъзпитание (изграждане на нови навици и преборване с нежеланото поведение - вземане на храна от земята, склонност към контакт с всякакви хора, кражби..) Ако детето е било в приемно семейство, част от тази работа вероятно вече е извършена, но всичко си е до късмет. Имайте предвид, че ще ползвате майчинство само за месеците до навършване на 5г, след което майчинството спира. Какво ще правите, ако детето е на 5-6 години? Ще можете ли да си позволите поне 3-6 месеца неплатен отпуск за сближаване, напасване на характерите, адаптация, наваксване? От 15.09. в годината, в която детето навършва 5г то подлежи на задължително обучение в детска градина или предучилищна група в училище. Ако детето е от дом и на тази възраст ще има изоставане в развитието, бедни представи за околен свят, пропуски във възпитанието. От тази гледна точка може да бъде отхвърлено от групата, учителките и другите родители. Готови ли сте да се изправите срещу това?
С всичко това не искам да отказвам хората, решили да осиновят по-голямо дете, а да предупредя тези, които си мислят, че така ще е по-лесно. Не е по-лесно да осиновите по-голямо дете. Има си специфики, за които трябва да сте подготвени, за да не се видите в чудо, след като детето е вече факт.
Моят съвет: не мислете как по-бързо ще осиновите, а си изясните за себе си с какво може да се справите и с какво - не. Така ще може да оформите профил на детето и всичко ще се случи без стрес и разочарования.

# 22
  • Мнения: 411
+1 за поста на Mama Ru  Hug

Ще допълня само няколко неща (от личен опит):
1. Относно отпуска - възможно е справяне и без него
2. Големите деца пристигат в семейството с всички възможни негативи, които трябва да се изчистят, за да се види човечето под тях. Но всяка секунда, всеки проблем променя и детето, и вас, прави ви по-силни, по-уверени, след това можете да постигнете всичко.

Все пак, бих препоръчала осиновяване на големи деца (имам предвид над 6-7 годишни) от хора, които са гледали дете.

# 23
  • Мнения: 1 642
Vanibo, аз също смятам, че хора, които не са гледали дете не бива да се захващат направо с голямо дете. Дори на отгледалите вече би им било трудно, тъй като те ще имат база за сравнение - собствените си деца и пак няма да са подготвени за всичко, което би им поднесло дете от дом на по-голяма възраст. Освен ако не са психолози и педагози и пак е трудно, както знаем от собствен опит. А и не всеки може да работи от вкъщи или има половинка, печелеща достатъчно. И рехабилитацията, логопед, психолог гълтат доста средства и не във всяко населено място има достъп до специалисти, добри лекари и т.н. Това също трябва да се има предвид.

# 24
  • Мнения: 2 590
Прочетох съветите ви. Благодаря. Аз все още само разсъждавам над нещата. Обмислям кое как. Чета на подобни места, за да се запозная с това, което споделят хората с опит.

# 25
  • Мнения: 1 642
Здравей, хубаво е, че първо обмисляш и искаш да се информираш. Моят съвет е, ако нямаш други деца и решиш да осиновиш да заявиш възраст до 12-18м, по-малкото дете по-лесно се адаптира и няма дефицити за наваксване. Ако вече имаш деца, хубаво е новото братче или сестриче да е по-малкото от тях. Независимо от възрастта му, в началото ще има по-голямо нужда от внимание. Биологичните деца трудно биха приели по-голямо от тях дете да получава повече внимание. В здравословно отношение също трябва да си наясно дали бихте приели дете с някакъв проблем(не става дума за тежките заболявания като ДЦП, диабет, аутизъм и др). Трябва да сте наясно и дали имате предразсъдъци относно етноса на детето и цвета на кожата, т.е дали бихте приели дете, което видимо се отличава от вас. Друго, за което трябва да помислите е пренареждането на приоритетите след идването на детето, промяната в дневния режим, навиците и т.н. битовизми, да осигурите пространство за детето - стая или кътче за креватче, за дрешките и играчките, място за игра, правила и срокове за прием в детски ясли и градини, детски площадки в района, кой ще помага при нужда и т.н. След подаването на документите и преди вписването ви в регистрите ще минете курс на обучение, който е с продължителност 4 дни и може да е съботно-неделен, но може и да е през седмицата, за задължителен е и трябва да присъстват и двамата съпрузи. (Ако имате брак). И както казва майка ми - майка не се става лесно!

# 26
  • Мнения: 2 590
Здравей. Благодаря за споделеното.
Предполагам, че не се става лесно майка. Не съм си го мислила. Инак наясно съм, че режимът и приоритетите ще се пренастроят. Нямам нищо против. И без това работа, работа, заплата, но... до време.
Относно мястото - мислила съм. Макара че там има друг момент, който може да се окаже проблем. Не че липсва място. Но на този етап - под наем.
Относно предразсъдъците за етноса... хората, с които съм споделила, обикновено акцентират доста над етноса. Не знам защо обаче аз не се страхувам че ще е различно на външен вид...  Simple Smile. Аз самата съм мургава и тъмнокоса. По-скоро ме притеснява, че ако схемата е приемно семейство, чувала съм, че циганите често правят золуми (извинявам се за израза, но по-подходящ не се сещам в момента) в това отношение - дават детето, пък после си го искат, след време пак го дават и така. 

# 27
  • Мнения: 1 642
Здравей, това, че си под наем не е проблем, няма и задължително изискване за собствена стая. Социален работник идва на домашно посещение преди да изготви доклада, но съвсем не е нужно да си в центъра и да живееш в разкош. Има изискване за доход- все пак трябва да можеш да издържаш дете без да разчиташ на помощи. Важно е да не си лишавани от родителски права, да не си следствена или осъждана.
От страна на приемното семейство обикновено няма спънки. Да, случвало се е и да саботират осиновяването, защото са се превързали и искат те да осиновят детето, за това на срещите задължително присъства социален работник. Не съм чувала цигани да са правили проблем след като детето е вписано в регистрите за осиновяване. Ако някой предостави данните на осиновителите на биологичното семейство, за да търсят детето попада под ударите на закона! Около мен има доста хора осиновили деца с такъв или смесен произход и никой не е споделял да има проблем от такова естество, децата им са чудесни.  По-скоро осиновителите могат да имат притеснения как ще реагира дете от ромски произход, отглеждано от българи, когато научи за произхода си. Аз поне имах такъв страх и това бе една от причините да имам "претенции". Но това си е лично усещане и нагласа на всеки човек. Ако приемаш мургаво дете няма да чакаш много даже и за бебе, но е важно и близките как ще приемат детето и евентуалните различия, детето трябва да се чувства еднакво желано и " наше" с биологичните внуци, племенници, братовчеди... така мисля аз.

# 28
  • Мнения: 3 179
Прочетох историите ви на първа страница-толкова истински житейски съдби!
Аз от малка искам да осиновя. Отгледана съм с много любов и често се питам какво ли е да растеш без да усещаш такава любов, закрила, подкрепа. Знам, че един ден ще осиновя, но искам децата да си имат и татко и затова чакам все още подходящия.

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт