Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 25 ян. 2017, 12:32 ч.

Три деца

  • 19 312
  • 50
  •   1
Отговори
# 15
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 206
AlexandraAT, аз съм била така с 6г, 2г 10м и бебе, майка ми е починала, нямам други близки роднини да помагат; само с мъжа ми.
6г ходеше на училище и трябваше да се води/прибира всеки ден. Аз се стягах с бебето и тодлъра и ходихме така. Свиква се, има рутина, не е лесно. Само ти да не боледуваш, че тогава става още по-трудно.

# 16
  • Мнения: 36 446
Аз пък третото го приучих да си играе в легълцето или кошарата, без да вдига къщата във въздуха с рев. В последствие си играе на пода с играчки, също самостоятелно.
Приучила си го друг път. Такъв си му е характерът. Моето беше същото.

# 17
  • Мнения: 22 000
Да, такъв му беше характерът, но ако ми беше първо, нямаше да го оставям. Характер или не, много бързо се научават, че може да НЕ стоят в кошарата, ако научат мама да идва. С втората дъщеря беше така- тъкмо се научи и таткото взе, че почна да ме кара да я взимам по-бързо, ако се размрънка...бързо се усети, че може да ме привиква, ревът се усили...

Всъщност третото ми бебе беше единственото, което още като новородено не вдигах при първото мрънкане, даже през нощта спяхме с нея отделно, за да видя кой рев е истински и кой фалшив. Сестра й обаче се изучи, че събуди ли се нощем, мама я взима...пресели се да спи при мен и още не се е отлепила- все някога ще се отлепи в следващите 2-3 години.

# 18
  • София
  • Мнения: 6 551
Да, такъв му беше характерът, но ако ми беше първо, нямаше да го оставям.
Мама одного ребенка наивна и неопытна, как новобранец в армии. Мама двух детей спокойна и уверена, как дембель. Мама трех детей — это СПЕЦНАЗ.

# 19
  • Мнения: 22 000
Всъщност нашумелият Йеспер Юл, дето пише книги за детското развитие, твърди, че "добър родител" е само този, който е поотгледал поне 4 деца.

# 20
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 206
Третото дете в семейството е много по-различно от първото, особено при малки разлики между децата. Няма как да се сравнява наистина. И в родителството, както и при всичко друго опита и на майката и на бащата си е много важен и той се натрупва най-вече с имането на повече деца.
Приятелка с 6 деца (между 14 и 2г всичките) е наистина добър родител и много може да се научи от нея.

# 21
  • Мнения: 22 000
С първото- особено ако е първо внуче- всички ме гледаха в ръцете и затова бързах да се намеся, иначе- "ау, каква майка си". И затова отгледах дете с къс фитил, на което му трябваха години, за да си изработи някакво търпение.

С третото...случвало се е покрай другите две да си кажа- ей сега идвам да я взема...да я забравя и да открия, че е спала два часа, а ревът е бил фалшива тревога.

# 22
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 206
Мама одного ребенка наивна и неопытна, как новобранец в армии. Мама двух детей спокойна и уверена, как дембель. Мама трех детей — это СПЕЦНАЗ.

Cuckoo
, всъщност на повечето многодетни майки, които познавам, второто дете е това което е трудно защото трябва да се научиш да правиш/мислиш едновременно за повече от едно дете. И майката с две деца е по-малко спокойна и уверена (поне в началото) от тази с едно/три и тн. Просто се получава детронацията на ценното първородно дете, което е болезнено и за майката и за детето. Колкото по-голяма разлика, тоест ценното първородно е едно дете в семействтото, по-трудно става това.
Трето и четвърто дете се вместват по-лесно в семейството.

# 23
  • Мнения: 332
С бебе на един месец няма как да не ти е трудно, скъпа Hug
Имай предвид, че още не си постигнала мечтаната оргарнизация и тъкмо сега е най-тежко, пък и щом няма на кого да разчиташ.. Просто ще мине този период, ама до тогава стискай зъбки и това е..
Спри ясленчето поне за зимните месеци, които не останаха, ще си спестиш малко болести. Ще видиш като се стопли и като излизате повече ще ти стане много по-приятно родителстването Peace

# 24
  • В офиса
  • Мнения: 2 303
Второто го спирай от ясла. С деца на такава възраст е все още лесна работа да се гледат заедно (сложното става, когато бебето започне да иска играчките на средното Simple Smile Голямото не боледува, нали? Изобщо, ако са здрави, не виждам никаква драма. Гледам си моите сама - баща им пътува много и прекарва около седмица в месеца с нас. Моите са на 2 1/2, 4 1/2, 10 и 14. Плюс това и работя, при това доста ангажираща работа. Най-гадно беше когато малкото бе между 1 и 2 г. Сега двамата големи ми създават повече ядове. Малките, ако са здрави, вече си играят сами и като махнем случаите, когато се бият, или пищят за глупости, не е нищо кой знае какво. Е, ясно е че понякога искам или да се гръмна, или да затръшна входната врата отвън и да оставя зверовете сами. Но е в рамките на поносимото. А като чета в някои блогове каква драма правят от гледането на деца, се чудя аз ли съм сбъркана, или народът се е разлигавил...

# 25
  • Мнения: 36 446
Просто се получава детронацията на ценното първородно дете, което е болезнено и за майката и за детето...
Ако е било издигнато на трон. Аз съм само дете и никога не съм имала такова усещане, дъщеря ми също е сама и положението е същото.
Знам че е такава теорията и може и да греша, но по-често го наблюдавам при хора с повече деца. Едното е издигнато, другите са като придворни дами Rolling Eyes

# 26
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 206
Човече, хм как да кажа .... има такива теории подплатени с много положителни изследвания. Сега ЕЖК, която има едно дете и самата тя е такова няма братя/сестри да развива теории за нещо от което си няма дори бегла/ повърхноста представа. Както и аз на теория да обеснявам какво е да гледам единствен дете в семейството си, при положение че имам три. Това е все едно ти да нямаш дете и аз да ти разказвам какво е да гледаш. Същата работа, ти ще цъкаш и няма да ми вярваш.

# 27
  • Варна
  • Мнения: 694
За мен разликата е най-голяма между това да нямаш изобщо деца и да имаш дете. Това е моментът, в който животът ти тотално се преобръща. После малко или повече нещата се повтарят. Разликата между 1 и повече от едно се усеща най-много, когато тръгнат на училище и са с малка разлика. Да водя 2 деца на различни извънучилищни занимания, които се засичат във времето, и като добавка да влача и тодлър, това дотук е било най-трудното физически. В тези моменти имам належаща нужда от близък човек, на който да мога да оставя поне най-малкия. В нашия случай това обикновено е някой мил и услужлив съсед. Ако са малки, с малка възраст, най-лесно е всички вкъщи. Къщата е пълен хаос, но поне спестява излизане и съобразяване със спане/хранене и т.н.
Постът на Не се сърди, човече го подминах. Не мога да си представя какъв съвет в тази ситуация може да даде човек, който отглежда 1 дете. И не опира само до поставянето на трон. Аз винаги съм смятала да имам повече от 1 дете и може би затова никой от момчетата не е получавал царско отношение. Но пък спокойно гледам освен моите и някое приятелче за компания. Децата без братя и сестри са най-трудни и се променят силно в момента, в който се сдобият с такъв.

# 28
  • Мнения: 36 446
Разликата между 1 и повече от едно се усеща най-много, когато тръгнат на училище и са с малка разлика. Да водя 2 деца на различни извънучилищни занимания, които се засичат във времето, и като добавка да влача и тодлър, това дотук е било най-трудното физически...
И с едно не съм го правила, въпреки че работя от вкъщи и имам възможност.
В 1 клас от занималнята ги водеха по заниманията (в сградата на училището бяха), след втори си ходи сама (вече извън училище). Явно горкото не е уцелило на родители, които да му осигурят царско отношение с подобни есктри Laughing оправя сама.

Цитат
Но пък спокойно гледам освен моите и някое приятелче за компания.
И аз спокойно гледам повече деца (наясно съм, че не е като да са мои, само го отбелязвам, защото се коментира Peace).

Оспамих много, просто исках да кажа, че от родителите зависи дали ще сложат дете на трона, и това не зависи от броя на децата. И при 3 едното може да на трона, и при 1 може да няма коронясване. За доброто на децата е. От личен опит го казвам, едно дете съм, но никога не е имало царско отношение към мен.

# 29
  • София
  • Мнения: 6 551
При повече деца е нормално по-малките да са в по-привилегирована позиция спрямо по-големите и не виждам нищо странно в това. Едно време, когато жените са раждали докогато могат - разбира се, че са помагали големите с малките.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт