Ремонтът, който правя ей-тъй, помежду другото у нас, е чудовищен! В сърцето на колибата е зейнала язва, в която има варов разтвор, кофи, цимент, гипсокартони, тухли и прах, прах, прах. Комунакацията между жизнено важни възли е нарушена. За да се изпикая, простете, нощем например, ставам от леглото, възлизам през прозореца на покривчето на входа към мазето. Там препълзявам около три метра всред лепкави мушката и облаци комари, скачам съвсем като десантчик, обикалям къщата откъде комшиите, ей тъй, облечен в спално одеяние, орахатявам се и поемам по обратния път. Като вали е много освежаващо. Обмислям да си купя гърне.
След баня правя всичката тази променада запасан около екватора с пъпешово жълта хавлия. Комшиите веч1е приказват.
От три дена ползвам едни и съща чиния за всичко (за ядене, де). Всичката посуда е затрупана в някой кашон.
Абе няма как, ама представяте ли си, ако кухнята ми стане грозна!