Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 10 фев. 2017, 16:55 ч.

За какво си мислите постоянно напоследък?

  • 186 053
  • 2 187
  •   1
Отговори
# 2 160
  • Мнения: 11 796
Онзи ден плащах сметка в офис на Виваком, момичето ми говори на Вие, опитваше се да ми продаде таблет....Като се замисля, май в техни офиси не са ми говорили на Ти....но в магазини редовно ми се случва.
Особено ако продавачката е с вид на тийн....

# 2 161
  • Мнения: 620
А, такива ги церя много лесно - особено като не са поздравили.
Първо правя пауза, за да ме погледне човекът в очите, после подчертано любезно казвам "добър ден" и млъквам. Той няма друг избор, освен също да ме поздрави и да му светне да се държи възпитано.
На въпрос от сервитьорка в стил кошиискаш имам два варианта - ако девойчето ми е харесало, подчертано любезно казвам "бихте ли ми донесли менюто, ако обичате" и обикновено после получавам нормално обслужване.
Ако пред мен застане простакеса, се е случвало да погледна през рамо назад и да попитам "извинете, на мен ли говорите" бавно и членоразделно, както се говори на някой със забавено развитие. Обикновено се сконфузват, но не всички.

# 2 162
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 10 717
И на мен не ми е приятно. В крайна сметка не се познаваме. Аз говоря на Вие, а те на Ти.

Иначе това, за което си мисля е, че около мен, децата на колеги, все повече млади остават сами. Наближават 25-30 години и нагоре, и сякаш нямат никакъв интерес или прекалено много подбират. Докато си на около 18-20-23 донякъде го разбирам, да опиташ, да се повеселиш, но после?

# 2 163
  • София
  • Мнения: 9 320
И на мен не ми е приятно. В крайна сметка не се познаваме. Аз говоря на Вие, а те на Ти.

Иначе това, за което си мисля е, че около мен, децата на колеги, все повече млади остават сами. Наближават 25-30 години и нагоре, и сякаш нямат никакъв интерес или прекалено много подбират. Докато си на около 18-20-23 донякъде го разбирам, да опиташ, да се повеселиш, но после?
Преди около 2 седмици минах през офис на Теленор и се потресох от агресивното поведение на служителите им. Единият тъпак едва ли не ми заяви, че съм инфантилна щом сега, веднага, на момента не искам да подпиша, ами предпочитам да го обсъдя с мъжа ми и да помисля. Побеснях и го наврях в миша дупка.

Мириел, няма точна възраст за тия работи. Аз например първия път се омъжих на 23, беше изключително глупава грешка. Едва около 30 вече се чувствах истински готова за стабилна връзка с деца - преди това не бях улегнала. Към днешна дата се радвам на чудесно дете и свестен мъж, но това нямаше как да го постигна преди 28-30 - по простата причина, че не исках.

Добре е човек да се вслушва в собствените си нужди, а не да вдига сватба и да ражда само щото обществото/родителите/бгмамите мислят, че му е време. Светът и без това е пълен с нещастни бракове.

# 2 164
  • Мнения: 11 796
Скрит текст:
И на мен не ми е приятно. В крайна сметка не се познаваме. Аз говоря на Вие, а те на Ти.

Иначе това, за което си мисля е, че около мен, децата на колеги, все повече млади остават сами. Наближават 25-30 години и нагоре, и сякаш нямат никакъв интерес или прекалено много подбират. Докато си на около 18-20-23 донякъде го разбирам, да опиташ, да се повеселиш, но после?
Преди около 2 седмици минах през офис на Теленор и се потресох от агресивното поведение на служителите им. Единият тъпак едва ли не ми заяви, че съм инфантилна щом сега, веднага, на момента не искам да подпиша, ами предпочитам да го обсъдя с мъжа ми и да помисля. Побеснях и го наврях в миша дупка.

Мириел, няма точна възраст за тия работи. Аз например първия път се омъжих на 23, беше изключително глупава грешка. Едва около 30 вече се чувствах истински готова за стабилна връзка с деца - преди това не бях улегнала. Към днешна дата се радвам на чудесно дете и свестен мъж, но това нямаше как да го постигна преди 28-30 - по простата причина, че не исках.

Добре е човек да се вслушва в собствените си нужди, а не да вдига сватба и да ражда само щото обществото/родителите/бгмамите мислят, че му е време. Светът и без това е пълен с нещастни бракове.
Удачен съвет, но не винаги изпълним точно навреме.
пример:щерката на една позната, която уж все се чудеше, все не й беше време, хем пък искаше, та накрая, на 31 се "натресе" буквално на първия срещнат.Е, не че не живеятнякак (той е сравнително добър, домошар), но за нея това е просто примирение с "наличното", за да не остане стара мома.Не без допълнителния натиск от родата...
А "изтърва" голямата си любов, щото тогава й беше "рано" за брак.....


# 2 165
  • Мнения: 4 121
    Благодаря за подкрепата на всички.

   Джаста Праста - благодаря за хубавите думи. Стоплиха сърцето ми вашите думи. Над 30 години съм и досега трябваше да науча някои уроци от живота и да мога да се предпазвам с цел оцеляване. Осъзнах, че трябва да се променя и вече да не съм толкова добра. Тази добрина много лоша шега ми играе, като мисля, че всички хора са като мене - добри и всеотдайни, въпреки че осъзнавам, че не са такива. Да прекъсвам навреме връзки, които ме товарят. Като видя, че определен човек не струва и няма никога да се промени, изобщо да не си тровя нервите. Трябва да се науча да се себеуважавам и да разбере най-после, че само аз съм най-важната и ценна на този свят. Моята приятелка ми е казвала няколко пъти, че съм като ангел с много добра душа и съм готова да помогна, на когото и да е.

    Катерица - Снощи имах нужда да споделя с приятелката ми и започнах да пиша по viber. Тя ми се обади по телефона. Това се мъчих да обясня на приятелката си снощи, че той беше само мой близък приятел. Тя няколко пъти ме попита дали имах чувства към него. Отговорих й, че имах само приятелски чувства и както обичам нея, така обичах и него. А тя ме попита, че не разбира къде беше проблемът щом съм имала само приятелски чувства към него. Не знам защо се активира тази болка в мене, като осъзнах, че това приятелство приключи и изгубих този човек завинаги. Аз приключих всичко през юни месец. Защо ме заболя толкова много, след като му съобщих по телефона, че приятелството ни е приключило още през юни месец? Може би таях някаква надежда, че той може да се е променил и всичко да продължи оттам, откъдето свърши през юни месец. Като започна пак да се държи като идиот, разбрах, че този човек не беше се променил изобщо през тези 6 месеца, в които не поддържах връзка с него. Катерица, още в самото запознанство с този мъж, той беше преживял инсулт. Движеше се, но имаше проблем с говора и с едната си ръка. Бях до него и заедно с него четох, поправях му думите, помагах му да се облича, да се раздвижва ръката и т.н,, когато бях в София, защото от различни градове бяхме. Често пътувах до София заради него. Исках да се възстанови и го подкрепях във всичко. Много мъчно ми беше да го гледам в такова състояние. Тогава много се привързах към него. Знаех през какво беше преминал и как всички т.н му приятели бяха го зарязали. Постепенно той оздравя - спря всички хапчета, които приемаше, и започна да показва истинския си характер. Започна пак да пие алкохол всяка вечер - от 1 до 3 чашки, да пуши, да стои буден по малките часове на нощта или да излиза късно вечерта и да се прибере към 3--5 часа, като на следващия ден беше на работа. Провеждала съм разговори с него да престане да пие, да пуши и да си ляга навреме. Той ми казваше да си гледам работата.

# 2 166
  • София
  • Мнения: 9 320
Ами аз почти всички, които познавам лично, и които са се ''взели'' на около 22-23, са или разведени, или на прага да го направят, или стоят заедно заради децата. Замерянето с примери не води до нищо - познаваме различни хора.

Всеки сам преценява кое, кога и с кого. Не е нито твоя, нито моя, нито на потребителката Х, работа.

# 2 167
  • Мнения: 1 886
Jennifer_w, тъжно звучи за този човек. Явно има сериозни вътрешни проблеми и не успява да ги превъзмогне. Дори с такава безкористна помощ, не е намерил сили. Или не е искал, не знам......

# 2 168
  • Мнения: 2 899
Мисля си, че тъкмо се почувстваш по-добре и веднага става нещо тъпо да ти развали настроението и плановете.
Понякога се чудя колко точно съм щастлива. Идват празници, а аз сякаш не им се радвам както преди.

# 2 169
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 10 717
Да, всеки сам си преценява кога, с кого и т.н., но от това, което чувам сякаш нямат интерес. Разбира се всеки има около себе си различни примери.

# 2 170
  • Мнения: 66
Все по-гнусни се правят "мъжете" у нас. С тази чалга и MMA мода вече заприличаха на нищо. Няма нищо по-покъртително от мъж с оформени и изтънени вежди. Защо го правяяяят?! После обиждат Кулагин, че бил педерунгел и т.н., при положение, че той поне открито си е такъв и е много по-поддържан от разни индивиди с вечната смъртоносна комбинация - мускули, футболистка прическа, изтънени вежди и тънки дънчици...

# 2 171
  • Мнения: 541
Имам един колега, който пазарува от женската секция винаги, има дълга коса и въобще не прилича на мъж, въобще. Не си купува рокли и токова, само да кажа. На жена си прилича по външен вид и е много по-красив от една маса от мъжете. Какви ли не глупости съм чувала по негов адрес.

# 2 172
  • Мнения: 7 588
Полудявам от това говорене на "ти" в магазини, заведения и подобни...
Снощи дори един сервитьор попита мъжът ми дали правилно е видял в протмонето му образа на Левски. Все повече се навлиза в личното пространство . И аз не харесвам говоренето на " ти". Аз винаги гледам да спазвам етикет. Вярно, има си продавачки , с които сме си на " ти". Но това е само ако познавам човека и го чувствам по-добре близък.
Според мен, това говорене в мобилните оператори е точно с цел да почувствате човека близък и да се доверите на всяка дума, която ви каже. Че даден телефон е върха, че даден план е изгоден. Еди такъв ме убеждаваше как трябва да си взема еди кой си телефон, защото той имал такъв. Питам " има ли функция блокиране на нежелани обаждания". Не знае. Ама като си го взема ще разуча. Айде, баста!

# 2 173
  • Мнения: 1 456
Jennifer_w, тъжно звучи за този човек. Явно има сериозни вътрешни проблеми и не успява да ги превъзмогне. Дори с такава безкористна помощ, не е намерил сили. Или не е искал, не знам......
Определено има нужда от помощ този човек, но всъщност трябва сам да си помогне. Иначе е изгубена кауза.

# 2 174
  • Мнения: 4 121
Jennifer_w, тъжно звучи за този човек. Явно има сериозни вътрешни проблеми и не успява да ги превъзмогне. Дори с такава безкористна помощ, не е намерил сили. Или не е искал, не знам......
Определено има нужда от помощ този човек, но всъщност трябва сам да си помогне. Иначе е изгубена кауза.

    Ина, знаете ли колко пъти съм говорила с него да се промени и да зареже тези вредни навици - пушене, пиене и да стои буден или да излиза навън по малките часове?! Колко пъти съм му казвала, че трябва да оцени този втори живот, който живее! Напълно се възстанови от последствията на инсулта. Този мъж сега е над 40 години. Получи инсулт на 37 години. И майка му, която не живее с него, и баба му, с която живее с нея, също съм била свидетел как двете жени са говорили с него и са ме подкрепяли в това, което съм му съветвала. Не само към мене се отнасяше лошо, а към майка си, която заедно с баба му и дядо му са го отгледали. Поне няма да бъда свидетел вече как изведнъж ще се срине от този лош начин на живот, който води в момента. Не ме интересува какво става с него вече. Лека-полека, във всеки изминал ден, се чувствам все по-добре и всеки ден се убеждавам, по-добре че това приятелство най-после приключи. Голяма заслуга имате всички вие, че ме накарахте да сваля от себе си вината и болката, които чувствах! Едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ ИЗКАЗВАМ НА ВСИЧКИ И ВИ ПРЕГРЪЩАМ!

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт