За вкуса на миналото

Бая животни трябва да сте гледали. Или някой от семейството е работел в търговията.

Произвеждахме си ги - нарязваш кифлата на колелца, мажеш с масло и ръсиш ким. И печеш.

Сега си спомням, че пастите по сладкарниците не ми харесваха въобще. Въпреки че обичам сладко рядко ги посещавах. За щастие дядо ми /Бог да го прости/ беше майстор сладкар и редовно си правеше вкусотиите  

И тая тема се политизира...язък!

От вятъра ще да е.   И на толумбите викахме "японки"  

Не оводняваха месото, казуса беше в това че преди тегленето на животните за кланницата, им даваха да ближат сол, цял ден не им даваха да пият вода и непосредствено преди кантара ги пояха и те пиеха колкото можеха да поберат. След това бързаха да ги изтеглят преди да са изпикали водата. Така средно на говедо по 10-15 кг отгоре благодарение на изпитата вода. Това не оводнява месото, има огромна разлика с това за което говори Уиш за печеното месо- щом изпуска вода и се пени, вероятно е било шприцовано след транжирането  Навремето не е имало такава практика но сега се прави масово В ЮТ има клипове как се шприцова пиле и от една сравнително мършава птица се получава една добре закръклена, а теглото и се повишава приблизително с 1/3 от първоначалното.
Между другото точно в този сериал Дом за нашите деца, но не помня в коя от трите му части едно от децата имаше реплика "лельо, ти защо за едно ядене печеш 2 пилета, пък баба с едно пиле готви две манджи..."

ПП И за някой, който писа назад че хората по селата се трупали  на опашки за хляб и че го носели по обед от града Няма такова нещо- по селата имаше фурни в които се печеше хляба- ако са ставали опашки, то е било когато предстоеше да се вади хляба от пещите, всеки искаше да си купи току що изпечен.

А вие дали си спомняте опашки в книжарниците?

В нашето малко градче от селски тип имаше една книжарница, с един постоянен асортимент от книги.
Когато се случеше да пуснат някои хубави заглавия и ставаше огромна опашка.

Та си спомням, майка ми много искаше да си купи "Мария Стюард", и гледам аз веднъж, опашка в книжарницата и реших да се наредя, ако успея да се вредя и да купя книгата, да зарадвам мама.
Наредих се, чаках, ама не успях.
По-късно майка ми си я купи от някъде и някак си.

Спомени за колбасите от соц-а:

....Тогава хубавите луканки, някои видове колбаси, бяха дефицитна стока, която се появяваше от време на време. Който можеше да си позволи (бяха скъпи), си ги намираше с връзки.
А най-масови бяха телешки салам и 2-3 вида кренвирши. И току ти кажат в магазина – “телешкият свърши”.
Но какво съдържаха те? Сегашните колбаси били лоши, разсъждават по-възрастните.
Пишещият тези редове имаше навремето шанса да научи какви бяха тогавашните. С колегата Мишо Вешим, като млади журналисти, през 1988 г. правихме цяло разследване за в. “Стършел” какво има в саламите и кренвиршите. Беше страшно да научим. Който е любопитен, може и сега да отвори архивите (БДС, отраслови нормали), да види всички рецепти от времето на социализма. В кренвиршите, които тогава мнозина мислеха за телешки, по рецепта се съдържаше сланина. Имаше няколко вида кренвирши по БДС, всичките със сланина и свинско, освен телешко. Единият от видовете съдържаше 70% сланина по рецепта. Телешкият салам беше същият, с по-малък процент сланина. А какво имаше в т. нар. телешки салам? Месо от бракувани крави. Тоест от крави, които вече не дават мляко и ли са заклани поради старост. Това го призна тогава черно на бяло в писмо до редакцията и СО “Родопа”. А тогава с телешки салам снабдяваха болниците, като диетична храна, без свинско. На опаковката не пишеше, че има сланина, нито някъде по колбасите пишеха съставките, както ни задължава сега Европейският съюз.

Тогава ходихме и в софийския месокомбинат, развеждаха ни. По начало колбасите се правят от остатъци от другото производство. Една машина изсмуква неизрязаното месо от кокалите, един барабан мели тая каша – сланина, изрезки, жили и др. остатъци. Седяхме пред един такъв барабан за мелене и ни достраша – човек с шинел да хвърлиш вътре, няма да се разбере. И става колбас. И тогава, и сега колбаси се правят така. (Само не ми се мисли в началото на 90-те, когато имаше луда крава, какво ли месо са внасяли наши производители да правят колбаси от него. За по евтино…)
Но тогава, при соца, имахме разговор с директора на СО “Родопа” Никола Спасов, лека му пръст. Упрекнахме го за колбасите, а той призна, че експериментално само веднъж слагали соя в едни колбаси на някакъв месокомбинат и като се разчуло, не могли да убедят хората, че повече не слагат. И за наша изненада взе да се шегува, как го викал предишният министър председател Гриша Филипов да му се кара, че слагал карантия в колбасите. Филипов беше известен с това, че говореше с руски акцент. А Спасов пред нас го имитираше как говори, с което малко ни стресна, защото шеги с член на политбюро тогава не бяха позволени, поне не на всеки: “Вика ме той и – Спасав, защо нйяма шкембйе на пазар? А аз си мисля – защото няма говедо в обор. Той – ти слагаш него в колбас!”
Та какво ли не слагаха в колбасите тогава. Месото не достигаше и имаше постоянен дефицит. Дори легендите за тоалетната хартия, които се разказваха, си имат някаква причина. Някой някъде е бутнал нещо в някакви салами и е тръгнала приказката.
Спасов разказа още нещо интересно – и тогава постоянно го атакували, че хубавите стари колбаси ги нямало вече, станали по-лоши. А той твърдеше, че няма промяна в производството. Дори разказа случка как ходил веднъж с Пенчо Кубадински в един месокомбинат, в който правят прочутата Смядовска луканка. И там Кубадински опитал луканката и изразил недоволство пред един стар майстор – “Абе, едно време беше по-хубава”. А старият майстор, който не се стряскал от големи началства, отговорил: “Ами, по-хубава. Бил си по-гладен.” Изглежда има феномен на вкуса – човек си помня емоционално миналото време, и то придава преувеличени вкусови качества на храната, която е ял.
Тогава при соца не слагали консерванти и Е-добавки? Това пък е най-голямата заблуда. Сега научаваме за Е-добавките пак от опаковката, за което производителят е задължен. И някои от тези Е-добавки въобще не са опасни, всеки може да ги види в справочници в таблица (виж тук). А при социализма слагаха консерванти без никъде да пише. Например за колбасите задължителни бяха нитритите. Без този консервант месото става сиво, лош цвят, прилича на мърша. А с него е свежо, розово. Тогава не бяха разрешени оцветители за колбаси, сега са разрешени, но те не са по-опасни от нитритите. В големи дози нитритите са отрова и тогава, по времето на соца, ние установихме, че често в колбасите превишаваха съдържанието на нитрити. И нямаше сериозен контрол. Някой там в месокомбината лиснал повече с кофата. Тогава хора от Центъра по хигиена и ХЕИ ни насочиха към тази тема, защото засекли превишение на нитрити и високо съдържание на мазнини в колбасите.

По времето на социализма нямаше такова изобилие от видове колбаси, както сега. Хубавите бяха дефицитни, а масовите – боклук. Заблуда е, че тогавашните били по-хубави. И тогава, и сега хубави са скъпите.
Та, който хвали колбасите на социализма и прави реклама с тях, да иде да се гръмне.

Месо не трябва да се яде всеки ден, даже 3 пъти в седмицата  било най- добре.

Най-добре е в четвъртък - риба, а в петък - съветска телевизия.

А всеки ден - Тодор Живков и колко сме щастливи.

 
Преди известно време направих Гараш, като крема беше с каймак както е в рецептата. Зор видях да намеря, зор беше да я направя. Страшно вкусна, както я помня. Но ми излезе златна и това ще е последно.

Дядо железничар, по ремонта,едната баба домакиня,след като е родила майка ми, другата баба санитарка, вдовица,татко електротехник и автомонтьор,майка машинописка и секретарка в училище.Без село, само къща с малко дворче и баба гледаше кокошки и садеше всякакви нещица,от всичко по -малко.

Или са печелели добре, за да си го позволят
И преди съм го писала, интелигенцията гладуваше с по 150 кв заплата, за да има по 800 за работническата класа
Ние ядяхме едно пиле на седмица, за трима човека
Спомен от пиле с картофи, с ориз и супа
Мерси за този ви вкус

Майка ми и баба ми бяха майсторки на тема ястия без месо
Щото месо имаше, ама искаха пари за него
А зеленчуците бяха на други суми
Затова и летата беше едно безумно консервиране, в апартамент, на готв.печка, за да има за постен гювеч зимата

 вярно, и с козуначните гевреци го правихме този номер.