Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 45
Искам да споделя своите преживявания с болница “Надежда”, с цел да информирам и предпазя всички бъдещи майки, да не им се случва, това, през което аз преминах. Аз изцяло и безприкосновено се доверих на докторите в тази болница, защото смятах, че като е частна, че като си заплащам за Добър ден, ще получа професионално отношение, но уви-не. Или както казва съпругът ми – болницата наподобява китайска играчка – лъскава отвън, счупена отвътре. Този пост го пиша, НЕ защото търся някаква форма на обещетение, не за да търся съчувствие, а само и единствено да информирам, защото смятам, че трябва да бъдем общество и да се дава гласност на случилите ни се неща, за да не се повтарят отново.
Бях бременна с близнаци, след успешна инвитро процедура в болница “Надежда”. Искам да отбележа, че изцяло и единствено посещавах болница “Надежда” от всички първоначални изследвания преди процедурата, до краят. Бях напълно стрикна с всеки преглед, изследване или режим, който ми определят. На 18.12.2016 година в 25 седмица отидох в спешният кабинет, защото сутринта имах кафяво зацапване, което ме стрестна и потърсих лекарска помощ. Прегледа беше извършен от доктор Стефчо Белкин, според който – това било “нормално” с близнаци и нямало нищо страшно. Ако съм искала да постъпя в отделението, могло, но нямало страшно, щом кръвта не била бистра. Доверих му се и не постъпих в отделението. На 21.12.2016 година бях на контролен преглед при наблюдаващата ми докторка Милена Стоянова за проследяване шийката на матката, защото извъднъж “започнала да се скъсява” и започнах да ходя всяка седмица. В този ден доктор Стоянова проследи шийката, видя продължаващото кафяво кървене, информирах я за посещението си в спешният кабинет и до там – всичко било наред. Да, ама не. На 22.12 около 14:30 – 14:45 часа започнаха странни за мен болки, наподобяващи започващ цикъл. Тъй като това ми беше първа бременност, позвъних на д-р Стоянова за да попитам що е то контракция. Да, това бяха контракции, при което бързо оправих багажа си за прием в болницата, но получих още по-голям уплах, когато преди да изляза преминах през тоалетната и вече видях бистра кръв. Отново позвъних на д-р Стоянова, за да я информирам за текущото си състояние. Тя каза-отивай в Спешният, аз ще се обадя да кажа какво да те правят. След около 30 минути вече бях в спешният кабинет и да, не мога да отрека, че ме очакваха, но започна един стандартен преглед, обичайните въпроси, които при всяко едно посещение от рода-това първа бременност ли е, имали ли сте спонтанни аборти и въпроси, отговорите на които могат да се видят, само ако ми изпишат ЕГН-то в системата си, защото пак повтарям-аз бях техен пациент от самото начало. Прегледа беше извършен от доста млада докторка, в присъствието на млада сестра и вероятно стажантка, защото през цялото време момичетата се кикотеха и лигавеха, докато аз вече кървях доста обилно и болката от контракциите се засилваше. С една дума нямаше никаква спешна реакция от тяхна страна. След като преминах преглед магаре-ултразвук-отново магаре ме извозиха и за кръвни изследвания и чак след всички процедури, настаниха ме в отделението, пуснаха ми банка за спиране на контракциите и също и разтвор за разтваряне дробчетата на бебетата. Между 15:30 и 19 часа неколкократно натисках спешният бутон, защото кървенето беше обилно, болките разкъсващи. Отново същите момичета ме прегледаха и нищо. Следващият преглед беше извършен от д-р Кръстев – отново нищо. Последващ преглед от същият д-р Стефчо Белкин, който ме прегледа и на 18.12. Имах 3 или 4 прегледа на магаре, ехограф, след които отново си ме връщаха в стаята и никой повече не ме и отразяваше или информираше, за каквото и да е било. Започнах да засичам контракциите си и след като засяках 10 на 3 минути, отново натисках спешният бутон, при което около 20:30-21:00 часа д-р Белкин дойде в стаята и каза – “вкарвайте я за аборт”. Аз започнах да стена-защо аборт, искам секцио, искам упойка, не искам естествено раждане...Д-р Белкин отсече рязко-ти, момиче какво си мислиш, ти раждаш в 25+7 дни, което означава, че и дори децата да са живородени, те ще имат последици. Не може секцио, ти влизаш за аборт и трябва да забременяваш отново и да имаш деца...Да, разбирам, че докторите не искат никога да се ангажират с каквито и да е било прогнози, надежди, очаквания, но отношението му беше ужасно грубо. Ако за него аз бях поредната мрънкаща и ревяща родилка, за мен това беше надеждата ми да бъда и аз майка, да имам своите дечица и все пак в точно болница “Надежда”, където дават надеждата на хиляди двойки, аз бях човек, на когото в този момент един вулгарен тип ми отряза крилата. Благодаря на младата сестра, в този момент, не й знам името, но разбрах, че е многодетна майка. Тя ме успокояваше и тя ми каза, че надежда винаги има и аз трябва да вярвам в това и, че докторът се е изказал доста крайно. В 21:55 родих по естествен път, две живородени момченца 800 и 900 гр, които бяха поети от педиатричният екип. Плацентата ми се разкъсваше и се оказа, че причината за преждевременното ми раждане е била – инфекция. Искам да отбележа, че до момента на контракциите не съм имала нито болки, нито температура, нито каквото и да е било оплакване, с изключение на парещо-режеща болка в областта на черен дроб и жлъчка, на което оплакване наблюдаващата ме д-р Стоянова заяви-не знам, какво е това и точка. Там остана нейното компетентно становище. Общо взето всичките консултации преминаваха в това да се види-кръвно, моите килограми,ехограф на бебета. Преглед в рамките на 10-15 минути и край. И така, след като завърши раждането ми е била поставена упойка, вероятно за да бъда зашита, защото имах 3 вътрешни шева. Отново младо момиче беше около мен, което ме придружи до тоалетната и забеляза, че съм кървяла някак различно. Качи ме на родилната маса отново, повика друго младо момиче, повикаха и д-р Белкин и се оказа, че съм имала ожулване, което трябваше да зашият на живо-красота. На 23.12 получих ЕГН-та на децата си, защото отговаряха на единият критерий-800 гр за да се запишат, като живородени и понеже адреналина от всичко преживяно до момента ме държеше, аз не можех да седя на едно място и слезнах до касата за да заплатя дължимите суми-1995 лв за раждането. ОК. Може би се питате-къде е била наблюдаващата ме д-р Стоянова? Тя не присъства на раждането, защото в един от множеството ни телефонни разговори спомена, че е в провинцията. На 23.12 дойде при мен в стаята и през цялото време се вайкаше, че и тя се е чудела откъде тази инфекция, че гледала последните ми, мисля от 16.12 или може би малко преди това кръвни и всичко било ок. На 24.12 спомена, че е дежурна и ще мине на ме види-не се появи и след 23-ти не я и видях повече. Искам да отбележа, че при вечерните визитации или не минаваше доктор или се отваряше бързо вратата и се питаше-как сте. На сутрешните, идваха и ако не ги попиташ нещо конкретно-няма информация. След като видях това нещо, на 25.12 попитах, какви са ми кръвните резултати при постъпването. Имала съм инфекция и д-р Кръстев, дежурен в този ден попита дали са ми изследвали ЦРП-не, не бяха. Помежду другото това е доста точен показател и аз не мога да си обясня и до ден днешен, защо не се изследва непрекъснато. Едва ли на някоя бъдеща майка, ще и се досвидят 4-те лв, които трябва да се заплатят допълнително, но не, никой никога не ми беше изследвал ЦРП. По време на визитацията, д-р Кръстев ме попита, много ли съм кървяла при постъпването си, да, кървях. Но толкова ли много, че са ми преливали банка кръв?! Какво да са ми преливали-не, никога не са ми преливали кръв. При което, той задраска нещо, написано на лист и разпечатено на принтер. Няма да го коментирам. В този ден вече трябваше и да ме изписват от болницата-беше ден 3, а още повече исках да ме изпишат, защото получих сутрешно добро утро от неонатологичното отделение, че второроденият ми син, тежащ 900 гр е починал на 24-ти вечерта. Нямаше сила, която повече да ме задържи в отделението на болница “Надежда” и исках да си тръгвам, исках да отида и да видя първородената си рожба. Но – не могло. Защо? Защото на картона ми имало оставена бележка, да се изчакат 72 часа, а те изтичаха на 25.12 в 21:55. След безкрайни молби, плач, да ме пуснат да си видя детето, подписах се за домашен отпуск и слава богу-пуснаха ме. Но тук следва отново интересен момент, в неонатологичното отделение, споменах на докторката, че съм предоставила вече дадените на децата ми ЕГН-та, а аз още не съм изписана. Жената каза- защо, децата ви се водят живородени, имат вече ЕГН и няма причина да се чакат 72 часа. Хайде обратно в болница “Надежда”, разказах всичко това на дежурната сестра ли е, акушерка ли, не я знам коя е и тя каза-не мога да направя нищо, тук има бележка. Аз започнах отново да настоявам, че нещо бъркаме в цялата тази ситуация, да позвъни на когото трябва и да се види какво правим. Тя каза-ние не знаем как да те изпишем-аборт или раждане. С извинение, майка ви стара знаехте на 23-ти да ме таксувате раждане, а не знаете как да ме изпишете. След близо 30 минутна разправия, мотаене от нейна страна, благоволи най-накрая и позвъни на жената, която ми даде на 23-ти ЕГН-тата и й беше потвърдено, че може да ме изпишат. При сутрешната ми визитация, ми беше назначено ЦРП и за 26-ти сутринта, за да се проследи антибиотика, който са ми давали, дали е изчистил инфекцията ми. След като на 25-ти ме изписаха, ме информираха, че на 26-ти трябва да отида и да ми бъде взета кръвна картина и ЦРП. Отивам аз на 26-ти сутринта, гладна и жадна и на рецепция казват-не, нямате нищо назначено, минете през касата ☺
Но не всичко за съжаление спира до тук. След раждането ми дадоха хапчета за спиране на кърмата и до там. Никой нищо повече не спомена или не попита. След изписването ми гърдите ми станаха на камък, започнаха болки. Посетих болница “Света София”, защото в “Надежда” повече-не и се оказа, че съм имала кърма, че трябва да правя компреси, масажи и т.н. В болница “Надежда” бях заплатила втори пакет за женска консултация малко преди раждането ми, който реално не бях използвала и само последните си кръвни изследвания минаха по него. Попитах, какво се случва с него. Повикаха финансовият директор на болницата и той ме попита, пазя ли касовата си бележка. Не, не пазя такава, но плащането е извършено с карта и аз във всеки един момент мога да взема извлечение от банката. Ами не, необходим е фискалният бон. Да, но не го пазя. /ПАЗЕТЕ СИ ФИСКАЛНИТЕ БОНЧЕТА/ Ами тогава, не могат да ми възстановят платената сума, но може да ми ги поставят като кредит в болницата, за бъдещи посещения. Казах ок. След седмица, когато посетих болницата за да видя дали случайно е готова хистологията от плацентата, защото очаквах да даде информация за инфекцията, която съм имала, момичето от рецепция отново ме попита за фискалният бон. Тя милата вече ме познаваше, защото беше и на приема ми и на изписването ми и при разговора ми с финансовият директор. Та, казах, не не го пазя, както споменах и в първият ни разговор и нали сме се разбрали да бъде прехвърлена сумата, като кредит за бъдещи услуги. Да, но не могло, така били казали от финансовият отдел. Ама ок, бъдете здрави, аз няма да се върна повече, така или иначе. Хистологичното изследване на плацентата го чаках може би до към 15-ти, а ежедневно звънях с надежда да е готово, защото можеше да даде насока в неонатологичното отделение и да помогне на тези доктори, които се бореха още с инфекцията на първородният ми син и буквално стреляха насляпо. В крайна сметка резулатата беше – нула. Възпаление на пъпната връв и точка. Ама каква е инфекцията, така и не се разбра. Слава богу не успяха да ме затрият и мен, с оглед на множество смъртни случаи от инфекции. Дори точно в този момент в Италия е имало 3 смъртни случая на родилки, но заразени в болницата. И детенцето ми се пребори с тази инфекция, но благодарение на това, че не пожела д-р Белкин да ми направи секцио, сега детенце се бори с кръвонасядания в главичката, причинени от самото раждане и недай боже бъдещи последствия.
Аз ще оставя изводите на Вас, но за мен има ужасно много отворени въпроси, от това което преживях. Няма да получа отговор на тях, но само се моля детето ми да се справи с голямото препядствие. Лошото е, че ние им се доверяваме, а те ни закопават. Както е казано – грешката на доктора, води в гробището. Изборът разбира се е Ваш, но аз лично съветвам-бъдете предпазливи, изследвайте си ЦРП-то редовно, пазете си фискалните бончета и не се доверявайте, а дори търсете ако трябва и второ мнение, защото аз сега разбрах, колко много недоносени деца се раждат и колко е тежък пътя. От екипа на болница “Надежда”, мога да кажа, че съм доволна, единствено от д-р Персенска и д-р Михова. Първата си свърши отлично работата без излишни приказки, а втората мила и обяснява безкрайно подробно и точно всичко. Но за съжаление-две прички пролет не правят.
Успех на всички!

# 1
  • София
  • Мнения: 11 590
Много съжалявам за всичко, което ви се е случило.  Не съм посещавала болницата, но досега бях чувала общо взето хубави отзиви за нея. Пожелавам ви от цялото си сърце бебчето ви да се справи с всичко и да се радва на здраво и прекрасно детство. Hug

# 2
  • Мнения: 45
Много съжалявам за всичко, което ви се е случило.  Не съм посещавала болницата, но досега бях чувала общо взето хубави отзиви за нея. Пожелавам ви от цялото си сърце бебчето ви да се справи с всичко и да се радва на здраво и прекрасно детство. Hug

Много благодаря за милото отношение-Дай боже. Аз също се насочих натам, защото имах положителни отзиви, но за съжаление, нещата не се получиха при мен. Поради тази причина единствено искам да насоча бъдещите майки, да бъдат много предпазливи и те сами, да се грижат за себе си. Да търсят отговор на всеки въпрос и дори и второ независимо мнение. Безприкосновенното доверие, не води до добри неща в днешно време.

# 3
  • Мнения: 1 324
Ужасно е всичко,което ви се е случило.За жалост вече навсякъде е така.Аз всеки ден благодаря на Бог,че ме остави жива,за да се раздвам на детенцето си.Иначе и аз в частна клиника раждах,инфекцията дойде след секциото и едва ме спасиха.Болката да си далеч от детето си е голяма,да се бориш за живота си,да се молиш всичко с детенцето да е наред...Не го пожелавам на никой.
Бъдете здрави и не се предавайте!Успех  bouquet Hug

# 4
  • Мнения: 23 757
Много съжалявам,, че сте преживели това. Дано другото ви детенце има късмета да няма последствия от ранното раждане. Като майка на недоносено, знам какъв е шока на такова раждане.
Единствената ви грешка в случая е че при започнал родов процес сте останали в Надежда. Мястото е майчин дом.
Късмет и кураж ви желая  Hug

# 5
  • Мнения: 3 595
Ужасна история, нямам думи. Стискам палци детенцето да успее да се пребори и да расте живо и здраво. Това, което най-много ме удивява е, че в 25+6 ти казват да правиш аборт, при положение, че при развитието на медицината в днешно време могат да се борят за дечицата, голям процент родени толкова рано оживяват. И да, МОГАТ (но не е задължително и не се знае колко тежки или леки) да имат здравословни проблеми, но би трябвало да е решение на родителите дали искат да гледат детенцето си въпреки това, а не на някой си лекар...

# 6
  • София
  • Мнения: 5 275
потресаващо... три пъти се връщах да проверя дали наистина за Надежда става дума. все едно четях за Майчин дом. никаква надежда няма, щом и в Надежда е така...
тази история идва да докаже, че само с хардуер не става - трябва и софтуер. ако хората са си същите, какво от това, че ти е модерно оборудването?

от сърце ви желая детенцето да се пребори и да няма последствия!

# 7
  • Мнения: 23 757
О напротив.  В майчин дом спасяват малките бебета. И специалистите са специалисти. Неонатолоията е извънземна. Говоря за съжаление от собствен опит. Бебето ми тежеше 1400 гр, и след два дни става на 4 години. Да чукна на дърво- живо и здраво е. И то благодарение на всички от майчин дом.

# 8
  • Мнения: 45
Много съжалявам,, че сте преживели това. Дано другото ви детенце има късмета да няма последствия от ранното раждане. Като майка на недоносено, знам какъв е шока на такова раждане.
Единствената ви грешка в случая е че при започнал родов процес сте останали в Надежда. Мястото е майчин дом.
Късмет и кураж ви желая  Hug

Абсолютен факт, е че останах там, но аз самата не знаех какво се случва, не знаех, че раждането започва. Не вярвах, че спешният им кабинет няма да ме стабилизира. Много неща не знаех и дори още съм в шок от случилото се, но реших да споделя, защото написаното може да предпази някоя бъдеща майка, не знаеща много неща, като мен самата. Вярвам, че всичко и при вас е наред и се радвате на рожбата си. Късмет и бъдете здрави.

# 9
  • Мнения: 45
О напротив.  В майчин дом спасяват малките бебета. И специалистите са специалисти. Неонатолоията е извънземна. Говоря за съжаление от собствен опит. Бебето ми тежеше 1400 гр, и след два дни става на 4 години. Да чукна на дърво- живо и здраво е. И то благодарение на всички от майчин дом.

За съжаление неонатолозите се борят с грешките на тези, които ни наблюдават. Радвам се за Вас и детенцето Ви. Бъдете здрави и много щастливи.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 3 294
Като жена, която е следила бременността си и раждала в "Надежда", пазя мили спомени оттам, но мога да кажа, че съм потресена и отвратена. И от доктора, и от незаинтересоваността и от пазаренето им за парите. Винаги съм смятала, че отношението към жените, забременели ин -витро е поне два пъти по-внимателно отколкото към другите жени. Затова просто нямам обяснение за това, което са допуснали да се случи, още повече в такава седмица, когато е трябвало съвсем малко време, за да може да се гарантира, че бебетата ще са живи и здрави.
Ще се моля за бебето ти.

# 11
  • Мнения: 4 221
съжалявам много за загубата ти  Hug кураж и сили на малкото геройче да се пребори и да бъде утеха на мама и тати!
и аз съм на мнението на сигма за мд, личен опит.
работила съм в сектора на частното здравеопазване. единственото, което може да предложи то са по-хубави битови условия и медицинска апаратура, но “светилата“ специалисти са в държавните болници. частните болници са бизнес и целта е само печалбата, на пациентите се гледа като на ходещи касички, които трябва да бъдат изтръскани максимално. заплатите на докторите зависят и от тотала на изследванията, които ще назначат на пациентите през месеца. ето защо не е чудно, че назначават бхс, пренатест, ехография всяка седмица, но не пускат црп за 4 лева.

# 12
  • Мнения: 8 023
Аз бих ви предложила да подадете писмена жалба в министерството! Поне проверка да им направят на тия търговци на надежди.....
В Бургас спасиха бебенце родено едва 600грама!
Скрит текст:
Така, че добри лекари все още явно има!
Дано бебенцето ви се пребори, в което не се съмнявам Praynig

# 13
  • Мнения: 45
Като жена, която е следила бременността си и раждала в "Надежда", пазя мили спомени оттам, но мога да кажа, че съм потресена и отвратена. И от доктора, и от незаинтересоваността и от пазаренето им за парите. Винаги съм смятала, че отношението към жените, забременели ин -витро е поне два пъти по-внимателно отколкото към другите жени. Затова просто нямам обяснение за това, което са допуснали да се случи, още повече в такава седмица, когато е трябвало съвсем малко време, за да може да се гарантира, че бебетата ще са живи и здрави.
Ще се моля за бебето ти.


Благодаря Сърдечно. Аз също се чувствах, като в някакъв филм на ужасите и не вярвах, през какво преминавам. Дай боже всичко случило ми се, да остане само на мен и никой повече да не минава през този пълен АД.

# 14
  • Мнения: 45
Аз бих ви предложила да подадете писмена жалба в министерството! Поне проверка да им направят на тия търговци на надежди.....
В Бургас спасиха бебенце родено едва 600грама!
Скрит текст:
Така, че добри лекари все още явно има!
Дано бебенцето ви се пребори, в което не се съмнявам Praynig

За жалост всички знаем, какъв би бил резултата, а аз през цялото време наблюдавах не знам от параноично състояние или защото беше така, едно капсулиране помежду им. Дори докато още бях в пълният шок, исках да дам публичност и гласност на случилото ми се, защото никоя жена, майка, не трябва да преминава през този ад. Никой не заслужава подобно отношение.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт