Тук съм, ей сега ще пусна загадка 
Ето я
— О, аз мога да си я нося — живо откликна детето. — Не е тежка. Събрала съм в нея всичките си земни притежания, но не е тежка. Пък ако не я нося по точно определен начин, дръжката се измъква, та по-добре ще е да си я държа аз, като зная как трябва. Това е ужасно стара чанта. Ох, много се радвам, че дойдохте, макар че щеше да бъде хубаво да спя на дива вишна. Ние има доста да пътуваме с колата, нали? Госпожа ... ми каза, че било осем мили. Радвам се, защото обичам да се возя. О, струва ми се толкова чудесно, че ще живея с вас и ще бъда ваша. Винаги съм била ничия… наистина. Но сиропиталището беше най-лошото. Бях там само четири месеца, но то беше достатъчно. Мисля, че никога не сте били сирак в приют и сигурно не знаете какво е то. То е по-лошо от всичко, което можете да си представите. Госпожа ... каза, че е лошо да говоря така, но аз не съм искала да бъда лоша. Много лесно е да бъдеш лоша, без да го разбираш, нали? Те бяха добри, знаете… тия хора от сиропиталището. Но в едно сиропиталище има толкова малко простор за въображението — можеш да мислиш само за другите сирачета. Наистина, интересно беше да си представяш разни неща за тях… да си представяш, че момичето, което седи до тебе, може всъщност да е дъщеря на високопоставен граф, отвлечено още като бебе от жестоката му бавачка, която умряла, преди да успее да си признае. Често се събуждах нощем да си представя такива неща, защото денем нямах време. Мисля, че може затова да съм толкова мършава — аз съм страшно мършава, нали? На костите ми няма нито мръвка. А пък обичам да си представям, че съм пълничка, с трапчинки на лактите.
Ето я
— О, аз мога да си я нося — живо откликна детето. — Не е тежка. Събрала съм в нея всичките си земни притежания, но не е тежка. Пък ако не я нося по точно определен начин, дръжката се измъква, та по-добре ще е да си я държа аз, като зная как трябва. Това е ужасно стара чанта. Ох, много се радвам, че дойдохте, макар че щеше да бъде хубаво да спя на дива вишна. Ние има доста да пътуваме с колата, нали? Госпожа ... ми каза, че било осем мили. Радвам се, защото обичам да се возя. О, струва ми се толкова чудесно, че ще живея с вас и ще бъда ваша. Винаги съм била ничия… наистина. Но сиропиталището беше най-лошото. Бях там само четири месеца, но то беше достатъчно. Мисля, че никога не сте били сирак в приют и сигурно не знаете какво е то. То е по-лошо от всичко, което можете да си представите. Госпожа ... каза, че е лошо да говоря така, но аз не съм искала да бъда лоша. Много лесно е да бъдеш лоша, без да го разбираш, нали? Те бяха добри, знаете… тия хора от сиропиталището. Но в едно сиропиталище има толкова малко простор за въображението — можеш да мислиш само за другите сирачета. Наистина, интересно беше да си представяш разни неща за тях… да си представяш, че момичето, което седи до тебе, може всъщност да е дъщеря на високопоставен граф, отвлечено още като бебе от жестоката му бавачка, която умряла, преди да успее да си признае. Често се събуждах нощем да си представя такива неща, защото денем нямах време. Мисля, че може затова да съм толкова мършава — аз съм страшно мършава, нали? На костите ми няма нито мръвка. А пък обичам да си представям, че съм пълничка, с трапчинки на лактите.
), хвърлих диагонален поглед на първите няколко реда и я познах по неповторимия Анин стил. 
Да и прекратим ли отпуската? 
