Познай коя е книгата - 15

  • 59 220
  • 781
  •   1
Отговори
# 600
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Този ми прилича на Себастиан Бергман

Точно той е.
Можеш ли да се сетиш за книгата?
В момента чета "Жените, които го познаваха" Simple Smile - е, описанието не е от там, значи е от първата, която четох - "Човекът, който не беше убиец". Тя е първото запознанство с този образ, което означава, че и описанието му е от нея.

# 601
  • София
  • Мнения: 1 223
Верен отговор!
Аз първо прочетох „Мъртвите, които не липсват на никого“, сега реших да ги карам поред и да дам шанс, поне малко ми да ми стане симпатичен Себастиян.

# 602
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Аз след Несбьо и "Снежния човек" внимавам да чета скандинавските автори в правилната последователност Simple Smile Бергман не е много приятен, той и Хари Хуле не е, но историите много ми харесват.
Нова загадка:
"Най-голямата болка е от това, че градовете умират точно в деня, когато ги напускаме - за малко или завинаги, те се залостват с всички катанци, задръстват се с прах и пепел, превръщат се в мараня, в мираж, и ние - блудните синове и дъщери - хукваме, втурваме се презглава назад, надпреварваме се със сърцето си натам, където отдавна вече няма никой - твърде дълго растяхме, твърде дълго се учехме да отделяме зърното от плявата. Най-голямата болка е да не можеш да прегърнеш онези, които не са успели да те дочакат."

# 603
  • София
  • Мнения: 229
Три ябълки паднаха от небето - Нарине Абгарян Simple Smile

Книгата много ми хареса! Историята за забравеното от бога и света село е красива и тъжна. Животът на героите е тежък и безрадостен, но въпреки всички тегоби, съзнанието за неотменността на житейския кръговрат прави историята оптимистична - "животът винаги ще си проправи път"!

п.п. Ако някой има възможност - да пуска нова загадка.

# 604
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Три ябълки паднаха от небето - Нарине Абгарян Simple Smile

Книгата много ми хареса! Историята за забравеното от бога и света село е красива и тъжна. Животът на героите е тежък и безрадостен, но въпреки всички тегоби, съзнанието за неотменността на житейския кръговрат прави историята оптимистична - "животът винаги ще си проправи път"!

п.п. Ако някой има възможност - да пуска нова загадка.
Верен отговор Peace

# 605
  • София
  • Мнения: 229
Нова загадка:
Цитат
Съдбата е ловец.
Над главата ми бръмчаха самолети. Наричаха ги Der Schwarze Tod, „Черната смърт“. Скрих се под дърветата. Самолетите не се виждаха, но аз ги усещах. Бяха наблизо. Хванат в капана на тъмнината, претеглих шансовете си. Избухна взрив и смъртта пропълзя още по-близо, извивайки димните си езици около мен.
Побягнах.
Краката ми се огъваха — бяха отпуснати, отделени от препускащия ми ум. Мъчех се да ги накарам да се движат, но съвестта ми затягаше примката си около глезените ми и ги дърпаше силно надолу.

# 606
  • София
  • Мнения: 229
още един цитат:
Цитат
Продължавах да вървя и си мислех за храна, за почивка, за меко легло и топло одеяло. Бих се задоволила и с малко слама и един картоф. Белият сняг прикриваше мрачната истина. Изгладена бяла ленена покривка върху надраскана маса, чист сатенен чаршаф върху изцапан дюшек.
Природата.
Това също беше нещо, което войната не можеше да ми отнеме. Нацистите не бяха в състояние да спрат вятъра и снега. Руснаците не бяха в състояние да завладеят слънцето и звездите.

# 607
  • София
  • Мнения: 700
Напомня ми на Сол при солта.

# 608
  • София
  • Мнения: 229
Напомня ми на Сол при солта.
Точно тя е!  Автор: Рута Сепетис.

ДюДю, твой ред е за загадка Simple Smile

# 609
  • София
  • Мнения: 700
Нека някой , който има желание да пусне новата загадка. Аз ще мога чак в понеделник и няма смисъл да задържаме темата.

# 610
  • София
  • Мнения: 700
Тъй като още нямаме нова загадка:
Цитат
Той излиза от Гранд Сентрал Стейшън заедно с хилядите костюмирани мъже и жени, които към обяд ще работят с пълна пара. Спира се за момент и вдишва дълбоко студения въздух. По Лексингтън Авеню са закачени коледните украси, а по-нагоре един Дядо Коледа, които прилича на пуерториканец, звъни със звънче. Пред него има кутия за събиране на помощи със стандартния надпис:
ПОМОГНЕТЕ НА БЕЗДОМНИТЕ ДА ИЗКАРАТ ЕДНА ПРИЯТНА КОЛЕДА. Мъжът със синята вратовръзка мисли: „Защо не си написал истината, Дядо Коледа? Защо не си написал например, ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СИ КУПЯ ОЩЕ МАЛКО КОКАИН ЗА КОЛЕДА?“ Няма значение Той пуска няколко долара, докато минава покрай него Днес има добро предчувствие. Радва се, че Шарън му напомни за фолиото — щеше да забрави да го вземе; винаги забравяше разни неща и затова си записваше.

# 611
  • Варна
  • Мнения: 2 388
Най-любимият ми Стивън Кинг - "Сърца в Атлантида"

# 612
  • София
  • Мнения: 700
Най-любимият ми Стивън Кинг - "Сърца в Атлантида"
Абсолютно Simple Smile

# 613
  • София, България
  • Мнения: 2 222
Това не мога да си спомня дали съм го чела ...
Хайде, кой ще даде новата загадка

# 614
  • Варна
  • Мнения: 2 388
ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
Нещо тематично:
" Когато се събуди от собственото си силно хъркане, Х седна в леглото и се опита да събере мислите си.
В този миг прозвуча часовникът — един часа! Х уплашено придърпа завивките чак до носа си и се огледа — нямаше никакъв призрак, но изпод вратата на съседната стая проникваше червеникава светлина. Той почака малко и тъй като нищо страшно не се случи, се измъкна от леглото и зашляпа с чехли към светлината.
— Влизай, влизай, Х! — извика непознат весел глас. — Влизай! Нямам търпение да се запознаем!
Х натисна колебливо вратата, пристъпи плахо и спря удивен. Ама че работа! Стените и таванът на неговата собствена стая бяха украсени с толкова много бодлива зеленика и бръшлян, че стаята приличаше на истинска горичка. В камината със силно, весело пращене се издигаха високи пламъци, наоколо цареше изобилие от пуйки, гъски, прасенца, дивеч, големи парчета месо, дълги нанизи от суджуци и кървавица, пача, коледни сладкиши със стафиди и смокини, червенобузи ябълки, ароматни круши, сочни портокали, парещи кестени, огромни кейкове. "

Общи условия

Активация на акаунт