как избрахте име на детето си и как стигнахте с мъжа си до едно мнение. много ми е интересно когато съпрузите са от различни култури и всеки настоява за име характерно за неговата страна
- Публикувана: 1 май 2006, 01:51 ч.
- Последно мнение: 20 май 2006, 09:54 ч.
как избрахте име на детето си
Ние и двамата сме българи, така че не мога да помогна за твоята дилема, но ако ще ти е от ползя нашия опит, ще споделя. Аз първия път преди да забременея сънувах бебето 1 година преди да се решим да имаме и да "поравоботим" по въпроса 
, сънувах го момче, с името. Свга втория път пак сънувах бебето, пак с името, само че 3 месеца преди да решим да имаме второ.
, сънувах го момче, с името. Свга втория път пак сънувах бебето, пак с името, само че 3 месеца преди да решим да имаме второ.
Аз държах първото дете да е кръстено на баща ми Димитър първо вну4е за него.Мъжа ми нямаше нищо напротив стига името да има хубаво зна4ение и бъде на арабски.Бяхме се спрели на Диаб(за мом4енце) и Далиа9моми4енце0.След много търсене из интернет за арабските имена и тяхното зна4ение попаднах на името DEEMA което иам хубаво зна4ение и е наи близко до името Димитър.Шестица от тотот.Хем арабско хем Българско хем дядото доволен 
.Мъжо просто беше изкл\4ил за това име.Не е толкова срещано.
За малкият изборът беше също мои.Просто името ми харесва и зна4ението е хубаво KHALED - безсмъртен, ве4ен.
.Мъжо просто беше изкл\4ил за това име.Не е толкова срещано.За малкият изборът беше също мои.Просто името ми харесва и зна4ението е хубаво KHALED - безсмъртен, ве4ен.
ние бяхме избрали имената още преди да се опитваме за бебе 
. Гледахме да се съчетават добре с фамилията (италианско звучаща) и да е сравнително кратко и лесно за писане. Представих си детето ми как в първи клас ще се учи да изписва име като "Френегонда" или "Тюкдюал", тъй като в момента във Франция са много модерни разни по-екзотични имена с безумен правопис . Не държах на всяка цена да е българско, тъй като тъй или иначе бяхме решили за второ и трето име да сложим имената на двете баби (за момиче) или дядовците (за момче), та все едно българско щеше да има .
Бяхме избрали Клое за момиче и Максим за момче. За жалост, се оказа, че "Клое" е в челната петорка за най-популярни имена през 2004-та
, ама карай, за нас нашата Камбанка е единствена и неповторима .
. Гледахме да се съчетават добре с фамилията (италианско звучаща) и да е сравнително кратко и лесно за писане. Представих си детето ми как в първи клас ще се учи да изписва име като "Френегонда" или "Тюкдюал", тъй като в момента във Франция са много модерни разни по-екзотични имена с безумен правопис . Не държах на всяка цена да е българско, тъй като тъй или иначе бяхме решили за второ и трето име да сложим имената на двете баби (за момиче) или дядовците (за момче), та все едно българско щеше да има . Бяхме избрали Клое за момиче и Максим за момче. За жалост, се оказа, че "Клое" е в челната петорка за най-популярни имена през 2004-та
, ама карай, за нас нашата Камбанка е единствена и неповторима .
Ние се бяхме уговорили ако е моми4е, таткото ще избере името, а за мом4е -аз. И бяхме решили да са кратки и лесни за произнасяне и писане(знаете какъв е френския правопис 
). Та първите месеци от бременността, татито говореше на кореме ми нари4айки го Никита , а то се оказа 4е ще е Тони (от малка ми е любимо име), с второ име Марк. То4но, кратко и ясно Още пове4е , 4е моята майка е Антоанета и няма да ви казвам колко е доволна 
). Та първите месеци от бременността, татито говореше на кореме ми нари4айки го Никита , а то се оказа 4е ще е Тони (от малка ми е любимо име), с второ име Марк. То4но, кратко и ясно Още пове4е , 4е моята майка е Антоанета и няма да ви казвам колко е доволна 
Винаги съм искала да имам момиченце и си мечтаех, че ще се казва Мари. А и майка ми се казваше Мария. Съпругът ми много го хареса, така че не е имало дискусии. Държахме името да се произнася лесно и тук, и в БГ. За второ лично той избра френско име- ЗоЕ, а за трето аз избрах най-любимото ми българско име - Елица.
Ние и двамата сме българи. Като мислихме име, имахме няколко изисквания - да е българско име което лесно се произнася и не звучи много екзотично и в чижбина, да има хубаво умалително и бебето да не е кръстено на никой. За Борис бяхме категорични - и на двамата страшно ни харесваше като име - българско, силно име, познато е и в чижбина, лесно се пише и произнася. Интересно е че тогава нямахме никакво име за момиче, не можехме да решим...Сега обратното - имаме поне 4-5 имена за момиченце, които ни харесват много, но за момченце нямаме...
И ние гледахме да е международно да не прави впечатление нито в БГ нито където и да е / по Европата става въпрос/ и доста трудно го склоних на моя избор но с времето таткото свикна с мисълта че няма да е по неговата а името на дъщеря ми е нещо като комбинация от нашите имена, и една от теорийте ми беше че на нас си я кръщаваме
да не прави впечатление нито в БГ нито където и да е / по Европата става въпрос/ и доста трудно го склоних на моя избор но с времето таткото свикна с мисълта че няма да е по неговата а името на дъщеря ми е нещо като комбинация от нашите имена, и една от теорийте ми беше че на нас си я кръщаваме Името, което сте избрали е чудесно! Това е едно от имената, които бих избрала и аз, ако е момиченце.
И ние гледахме да е международно да не прави впечатление нито в БГ нито където и да е
да не прави впечатление нито в БГ нито където и да есъс съпруга ми сме от една култура, ама моята дума беше последна
голямата щеше да се казва Магдалена, на майка ми.
родих много трудно обаче и свекърите решили, че сигурно вече няма да се навия за второ, затова предложили да има нещо и от тях. свекърва ми е Мария, така се получи името Мария Магдалена.
малката е Моника, мое решение, без намеса
Ох, ние сме си и двамата българи, но мисля, че не се справихме особено блестящо. Името на дъщеря ми е хубаво, не е там проблема.. в кратце: Искахме кратко, българско и лесно произносимо на френски име. Дотук добре, но мъжа ми настоя да е на една от бабите и понеже ставаше въпрос за моята майка, аз се съгласих лесно. То името -Яна- си беше "готово", отговаряше на нашите критерии. Както спомена zelena klonka, сега във Франция кръщават с такива странни имена, че дори рядко си дават сметка, че името и е чуждоземско. Сега си мисля, че съм се поласкала от предложението на мъжа ми и е трябвало да настоявам повече за "неутрално " име. Проблема е, че по тази "логика" второто(момче) ще "трябва " да е на другата баба(нямаме си дядовци 
). Само, че бг-име с Г, лесно произносимо на френски... ходи, че търси...Това, което най-вероятно ще му дадем, не отогваря много на последния критерий... Абе, такива ми ти работи
). Само, че бг-име с Г, лесно произносимо на френски... ходи, че търси...Това, което най-вероятно ще му дадем, не отогваря много на последния критерий... Абе, такива ми ти работи
Оф болна тема.......Ние спорихме до половин час преди да родя.Аз напъвам той се цупи...Исках Александра за момиче и Габриел за момче...Той не искаше нито едното нито другото,ама нямаше предложения.Не държах да е кръстен на някой просто да е име което се възприема добре на всякъде и най-вече на мен да ми харесва.Най-накрая ми стисна ръката И сега си имам Габриел
И сега си имам Габриел Най-накрая ми стисна ръката И сега си имам Габриел
И сега си имам Габриел 
Аз сама избрах името. Денис много ми харесваше като име, мъжът ми (който е турчин) нямаше нищо против. Но пред нас стоеше проблема да се произнася достатъчно безпроблемно и тук, в Канада, тъй като знаехме, че ще идваме преди да се роди Дени. Мисля, че се справих много добре в този ред на мисли. 
Първото го избрахме лесно - искахме да е с булвичката В на свекъра - и само две имена ни харесаха като алтернатива - Валентин и Виктор, избрахме второто. За сегашният бебок много повече мислихме - искахме да започва с М - на мама 
и дълго се чудихме - помогнаха ми и предложенията на момичета тук във форума 
Аз исках да си има имен ден, понеже никой от нас тримцата няма и така избирах между Мартин и Михаил - избрах отново второто 
и дълго се чудихме - помогнаха ми и предложенията на момичета тук във форума Аз исках да си има имен ден, понеже никой от нас тримцата няма и така избирах между Мартин и Михаил - избрах отново второто Най-накрая ми стисна ръката И сега си имам Габриел
И сега си имам Габриел 
водих битка обаче от четвъртия месец до почти последно
Ние пък много си харесвахме името Борил и двамата с мъжа ми още преди да забременея (Ира ни беше за момиче любимото). Освен това не искахме да е религиозно обвързано.
Като забременях се появиха и други варианти. Накрая мъжа ми пусна анкета заедно с други интернационални имена сред колегите (холандци и други чужденци) да видим как възприемат името. Интересното е че Борил поведе с голямо мнозинство. Така се поуспокоихме, че не е някое съвсем шокиращо по звучене име за небългари (по-скоро неславяни).
Другите имена бяха Тервел, Мартин, Марк и Тео. Тервел излезна на второ място в класацията. За Тео нямаше нито един глас.
Като забременях се появиха и други варианти. Накрая мъжа ми пусна анкета заедно с други интернационални имена сред колегите (холандци и други чужденци) да видим как възприемат името. Интересното е че Борил поведе с голямо мнозинство. Така се поуспокоихме, че не е някое съвсем шокиращо по звучене име за небългари (по-скоро неславяни).
Другите имена бяха Тервел, Мартин, Марк и Тео. Тервел излезна на второ място в класацията. За Тео нямаше нито един глас.
И за двете деца мотивите ни са били, че щом ще си имат вземане-даване с две страни, ще трябва имената им да не звучат екзотично и на двете места (особено що се отнася до диктовки по телефона или писане по документи). Засега и Борис, и Александър, се приемат без учудване. С "Александър" единственият проблем е, че автоматично е прекръщаван на Алекс, та се наложи да помоля в детската градина да си му казват "Александър". Детето се засяга иначе, че "не му знаят името". Много драго ми стана, като чух с ушите си, че са ме послушали.
ние още говорим хипотетично по въпросите за имената, но като цяло и двамата харесваме кратки имена ( майка ми) , а също така и името на баща ми, което звучи много красиво и на български , и на италиански.
изобщо не ме интересува, че деца не се кръщавали на починали хора, татко ми един ден ще бъде 'увековечен' ( ако не ни дойде друг акъл до тогава)
тоест, засега сме намерили решения, сега остава и да ги доставим бебетата
изобщо не ме интересува, че деца не се кръщавали на починали хора, татко ми един ден ще бъде 'увековечен' ( ако не ни дойде друг акъл до тогава)
тоест, засега сме намерили решения, сега остава и да ги доставим бебетата
Съжалявам че не мога да ти помогна в твойта дилема, защото и двамата със съпруга ми сме БГ.
А относно името: Името го бях избрала от доста време. Кръстих дъщеря си на майка ми, но не точно/ от маминото Йорданка, за бебка- остана Дана/. Но тъй като тук го произнасят и четат Дейна, сложихме -нн- и стана Данна. И така и тук и в БГ ще го произнасят както исках- Дана.
А относно името: Името го бях избрала от доста време. Кръстих дъщеря си на майка ми, но не точно/ от маминото Йорданка, за бебка- остана Дана/. Но тъй като тук го произнасят и четат Дейна, сложихме -нн- и стана Данна. И така и тук и в БГ ще го произнасят както исках- Дана.
. Накрая мъжа ми пусна анкета заедно с други интернационални имена сред колегите (холандци и други чужденци) да видим как възприемат името. Интересното е че Борил поведе с голямо мнозинство. Така се поуспокоихме, че не е някое съвсем шокиращо по звучене име за небългари (по-скоро неславяни).
Моята дъщеря се казва Боряна , не е имала проблем нито в САЩ ,нито в Италия- навсякъде лесно са произнасли на името й.
А когато я кръщавах,решихме да е бг име и да не е кръстена на никого от роднините.
Сега ,когато съм омъжена повторно и съпруга ми е чужденец,и двамата сме на мнение,че името на бъдещо дете трябва да звучи еднакво добре и на двата езика.
Още като забремехян знаех, че името ще е Таня, ако е момиче. Не че съм привържаник на традициите, но майка ми беше голяма упора за мен последните 2-3 години. Също харесвам и името. ПОнеже в САЩ няма бащино име, второто име на беба съчетахме с традиция в рода на мъжа ми. Ан е второто име на 4 поколения жени в техния род. Таня Ан звучи добре...за фамилното име..мъжа ми беше решил да е с мойто и неговото с тиренце(като моето)..звучи като манджа с грозде, но той настоя:))
Ами аз си мисля, че аз като майка имам последната дума, щото аз съм тази, кято минава през всичките там бременности, родилни болки и какво ли не! И след всичко това някой друг да ми казва как да си кръщавам детето! 
Иначе се съобразявам и с мъжо, де. Обсъждаме надълго и нашироко. Той е англичанин, така че са налице две култури. Обаче какво да се прави, като никое от 'международните' имена не ми хареса за сина ми - ми просто не мислех че ще му отива, и това е. От българските си харесвах само Деян. На английски има Dean (Дийн), ама нещо на таткото не му хареса. Като се видя на видеозона, че ще е момче, отидихме и взехме книги с имена от библиотеката. Там видях името Aiden (Ейдън) и веднага си го харесах, по-точно и двамата го харесахме, и така остана. После взе да става много популярно това име...
За второто (казаха ни - момиче) беше едно дълго мислене, мислене... всяка седмица си променях избора. Мислех си, че с женските имена е по-лесно, има по-голямо изобилие и т.н. - а то се оказа по-трудно. Накрая решихме да е София (на родния град на мама) и сме доволни от избора.
Иначе се съобразявам и с мъжо, де. Обсъждаме надълго и нашироко. Той е англичанин, така че са налице две култури. Обаче какво да се прави, като никое от 'международните' имена не ми хареса за сина ми - ми просто не мислех че ще му отива, и това е. От българските си харесвах само Деян. На английски има Dean (Дийн), ама нещо на таткото не му хареса. Като се видя на видеозона, че ще е момче, отидихме и взехме книги с имена от библиотеката. Там видях името Aiden (Ейдън) и веднага си го харесах, по-точно и двамата го харесахме, и така остана. После взе да става много популярно това име...
За второто (казаха ни - момиче) беше едно дълго мислене, мислене... всяка седмица си променях избора. Мислех си, че с женските имена е по-лесно, има по-голямо изобилие и т.н. - а то се оказа по-трудно. Накрая решихме да е София (на родния град на мама
) и сме доволни от избора.
Исках имената да са кратки и да нямат умалителни! Още от студентка много харесвах името Ерик(имах колежка в университета,чийто син се казваше така)Знаех,че един ден ще си кръстя детето с това име! С мъжа ми сме нямали спор,защото още като забременях му казах как ще се казва детето и че не приемам възражения!
С второто до последно си мислех,че ще е момче и си бях измислила Крис!Малко преди да родя,обаче казаха,че е мома и пак падна мислене!
Аз веднага го преобразувах в Кристин,макар че не исках толкова много букви.Имаше вариант да е Криси! 
Тогава мъжо се намеси в размисъла ми и предлижи Холи (Holly).Разрових се аз в тълковните речници,но така изписано името означаваше вид див,бодлив чимшир!
Накрая остана Holy-свят,свещен!
Още от студентка много харесвах името Ерик(имах колежка в университета,чийто син се казваше така)Знаех,че един ден ще си кръстя детето с това име! С мъжа ми сме нямали спор,защото още като забременях му казах как ще се казва детето и че не приемам възражения! С второто до последно си мислех,че ще е момче и си бях измислила Крис!Малко преди да родя,обаче казаха,че е мома и пак падна мислене!
Аз веднага го преобразувах в Кристин,макар че не исках толкова много букви.Имаше вариант да е Криси! Тогава мъжо се намеси в размисъла ми и предлижи Холи (Holly).Разрових се аз в тълковните речници,но така изписано името означаваше вид див,бодлив чимшир!
Накрая остана Holy-свят,свещен! Тогава мъжо се намеси в размисъла ми и предлижи Холи (Holly).Разрових се аз в тълковните речници,но така изписано името означаваше вид див,бодлив чимшир!
Накрая остана Holy-свят,свещен! И на мен ми харесва това име (дори още повече за това, че е бодливо
), но имахме едно близко приятелче с такова и не вървеше. Прочее, значението на името за мен е определящо при избора. Трябва да ми харесва. Ето примерно мъжът ми искаше малката да се казва Рейчъл. Да, ама първо не ми звучи добре на български, и второ, означава 'овца'. Е няма пък да си кръстя детето 'овца'! Макар че на английски не звъчи лошо...
Големи мъки бяха докато измислим хубаво име , е поне такова, което на нас да ни харесва.
Тъй като направихме бебето в Италия, редно беше да има италианско име, а самото име ни хареса, след като за пореден път обикаляхме Градините на Мирабел и се любувахме на страхотната гледка.
А Йоана... ами искахме си нещо познато в България, защото не се знае един ден дали няма да се върнем там, а като не е с тире името, малкото може да си избира с кое от двете имена да бъде назовавано.
, е поне такова, което на нас да ни харесва. Тъй като направихме бебето в Италия, редно беше да има италианско име
, а самото име ни хареса, след като за пореден път обикаляхме Градините на Мирабел и се любувахме на страхотната гледка. А Йоана... ами искахме си нещо познато в България, защото не се знае един ден дали няма да се върнем там, а като не е с тире името, малкото може да си избира с кое от двете имена да бъде назовавано.
Моя съпруг искаше да е нещо което да звучи добре с неговата фамилия 
То не беше спор не беше чудо
Съгласисе на Кристиян а пък аз исках Николо или Никола ама не стана :xarms
То не беше спор не беше чудо
Съгласисе на Кристиян а пък аз исках Николо или Никола ама не стана :xarms
Нашият татко пък искаше името да е Никола(на баща му) и аз се съгласих с него. И това защото ми харесва името, а не защото е на свекъра ми; въобще не ми се спазваще тази традиция да се кръщава на баби и дядовци. Но понеже съм великодушна и си казах, че постъпвам благородно и кой каквото иска да мисли и чувства. Другият дядо детето ще го знае само от снимките, но какво да се прави...Може, ако е рекла съдбата да има следващо кръщаване този път аз да спазя традицията с име комбинация от имената на моите родители. А уж бях против традициите...
Не съм в чужбина:-) Но понеже моите родители / най вече - техните родители/ са спорили кой и как да се казва... Татяна съм. от майчиния украински род/ гордея се, то аз и с татко се годея , де/ . Брат ми е Борис на тежкия бългърски свекър!!
Останалото съм си избрала сама. Наталия, мъничката ми буба...кръстих я на мама.
Останалото съм си избрала сама. Наталия, мъничката ми буба...кръстих я на мама.
Името го бях избрала от доста време. Кръстих дъщеря си на майка ми, но не точно/ от маминото Йорданка, за бебка- остана Дана/. Но тъй като тук го произнасят и четат Дейна, сложихме -нн- и стана Данна. И така и тук и в БГ ще го произнасят както исках- Дана.
Малката е раждана тук и изискаването ни беше името да е българско, кратко и лесно произносимо. Много искахме да я кръстим на свекър ми (казва се Борислав), но Борислава е много дълго и сложно за тук. Една вечер, докато правех поредния списък с имената, които ми харесват, Деси предложи да я кръстим Слава, защото тя била Десислава, но използвала само Деси, а имало и Слава. И така - решихме да е Слава - хем на кака си, хем на дядо си, а и моето и на свекърва ми имена започват със "С". На латиница името се изписва с дойно "в" - Slavva, за да го произнасят правимно, а не Слейва (слейв - роб). Някои от познатите ни бяха леко шокирани, че сме си кръстили според тях двете деца еднакво, но на нас си ни харесват имената им. Освен това мъж ми казва, че след време като викне "Десиславааа", щяли да идват и двете
Много исках да имам дъщеря и да я кръстя на майка ми Анка. Името, което ми харесваше, беше Анна-Мария. Когато разбрах, че ще имам момченце, отново исках да носи името на майка ми, но се оказа доста трудна задача. Направих си един списък с мъжки имена, започващи с буквата А и най-много ми допадна името Александър. А и тук хората го произнасят лесно и без грешки. Записахме го Alexander.
Аз съм женена за чужденец!Пакистанец но живеем в кувейт!ТА искахме да е прието и при тях и при нас името!Аз бях тази която държах на традициите, в мометна в които се заговори за бебе аз казах че ще е на свекър ми много готин човек-Саид а и името значи господар, могъщ, велик. Като забременях си мислех че ще е момиченце и мислех само женски имена,понеже е първо внуче за тяхното семеиство държах да е на техните, а мъжа каза че нямали традицията да слагат на баби и дядовци ими да са име с хубаво значение или на велики хора!
Аз не можех да измисля име с А, маика мъ се казва Азра,тои искаше Ани но на мен не ми хареса, след това каза Мария а аз мъ викам че на кого Мария. И тои каза ти предложи имена аз ще избера и така и стана аз му казах Далия, на маика ми добринка а на арабски означава цвете и е хубаво име!Но исках и за момче да измислим и тои каза добре да е Саид но изведнъж се обърна и каза да е нещо модерно и прието навсякъде,Аз обаче държах поне буквата да се запази,много уважавам баща му, а и така е и на моя баща -лека мъ пръст, и сега си имаме Сами-възвишен, избран, единствен означава.И мъжа ми е много доволен а и свекър ми е много горд а и татко сигурно е щастлив!
А за второто и третот ще му мислим като доиде!
Аз не можех да измисля име с А, маика мъ се казва Азра,тои искаше Ани но на мен не ми хареса, след това каза Мария а аз мъ викам че на кого Мария. И тои каза ти предложи имена аз ще избера и така и стана аз му казах Далия, на маика ми добринка а на арабски означава цвете и е хубаво име!Но исках и за момче да измислим и тои каза добре да е Саид но изведнъж се обърна и каза да е нещо модерно и прието навсякъде,Аз обаче държах поне буквата да се запази,много уважавам баща му, а и така е и на моя баща -лека мъ пръст, и сега си имаме Сами-възвишен, избран, единствен означава.И мъжа ми е много доволен а и свекър ми е много горд а и татко сигурно е щастлив!
А за второто и третот ще му мислим като доиде!
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=97113.0;all тука има доста мненица ,май двете темички се дискутират едновременно вижте ... 
тука има доста мненица ,май двете темички се дискутират едновременно вижте ... как избрахте име на детето си и как стигнахте с мъжа си до едно мнение. много ми е интересно когато съпрузите са от различни култури и всеки настоява за име характерно за неговата страна
тук темата е консенсуса между различните култури по въпроса за имената на децата от смесените бракове, или за бг живеещи в чужбина как са избрали име
Избрахме го накрая много лесно. Тук е важно също да звучи добре с фамилното име. Кратко, стилно и не е превзето. Всъщност аз съвсем се бях главозамаяла от различни български и френски имена, но за това не се бях сетила. И когато мъж ми предложи да е Paul, се съгласих веднага. Просто много ми хареса.
Ако имаме един ден момиче, от сега съм избрала името, но ще е изненада. И сърцето ми се разтапя съседката като го произнесе на италиянски.
Ако имаме един ден момиче, от сега съм избрала името, но ще е изненада. И сърцето ми се разтапя съседката като го произнесе на италиянски.
Избрахме името спонтанно ( на мен винаги ми е харесвало ) и бяхме единодуШни по въпроса. ТрябваШе да зву4и добре с фамилията и да не е трудно за произнасяне. И така се появи Джулия. Имахме резервен вариант за моми4е,Фран4еска,който в последствие отпадна. Ако се беШе появило мом4енце както вси4ки мислеха в на4алото ЩеШе да е Алесандро.
) и бяхме единодуШни по въпроса. ТрябваШе да зву4и добре с фамилията и да не е трудно за произнасяне. И така се появи Джулия. Имахме резервен вариант за моми4е,Фран4еска,който в последствие отпадна. Ако се беШе появило мом4енце както вси4ки мислеха в на4алото ЩеШе да е Алесандро.
Макдирокче, и аз много харесвам Франческа, а и съседката ми се казва така. А и Джулия харесвам много, но френският вариант не ми допада.
Поле пък наШия тати е италианския вариант на ваШия Поло : Паоло
Френският вариант на Джулия е Julie. Произнася се Жули с ударението върху и-то.
Maкдирокче, ей това Пауло с ударението върху а-то ме разтапя. Много хубаво име има мъжът ти
а и съм забелязала, че италиянските имена са много благозвучни -поне аз много ги харесвам.
Maкдирокче, ей това Пауло с ударението върху а-то ме разтапя. Много хубаво име има мъжът ти
а и съм забелязала, че италиянските имена са много благозвучни -поне аз много ги харесвам.Хи хи явно има неЩо френско у нас, заЩото мъжа ми отвреме навреме на дребната и вика Жули с ударение на ито
А на него пък един приятел му вика Paul Поле,много е сладък твоя младеж...пу пу
Аз исках да си има имен ден, понеже никой от нас тримцата няма :
Виктор, Виктория 11 ноември
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/427/59/ виж тук.
Мадлен е мое любимо име още от детството ми, звучи ми красиво и нежно. Таткото обаче искаше Виктория и понеже не `получи` Вики първия път- то втория даже не сме го обсъждали
То пък не дойде Виктория, а Виктор на мама победителя... 
казаха че ще е момиченце за сега..моля Ви дайте съвет за име с буква '' С '' или '' Д'' особено като сте в чужбина - за някое име тъка около Вас ако се сещате.... 
И моят мъж е българин, но се водехме от лесно за прознасяне име и в двете страни - нашите имена са сравнително лесни, но пак се мъчат хората (в Щатите). И така стана Даниел, второто име е Иван (хем на свекър ми, а и на мен си ми харесваше, но не чак толкова, че да е първо име ). Само че предпочитам да му казвам Дани, дори мислех така да го кръстя, но избрахме да си има "цяло" име.
За момиче и на нас името ни беше Дана, още отпреди да забременея. Но ако имаме един ден, ще трябва да измислим ново, че не върви Дани и Дана.
С - Симона, Стела, Сара, София, Соня
Д - Дана, Дара, Дора, Далия (на Креми избора, много ми харесва), Диляна
). Само че предпочитам да му казвам Дани, дори мислех така да го кръстя, но избрахме да си има "цяло" име.За момиче и на нас името ни беше Дана, още отпреди да забременея. Но ако имаме един ден, ще трябва да измислим ново, че не върви Дани и Дана.
С - Симона, Стела, Сара, София, Соня
Д - Дана, Дара, Дора, Далия (на Креми избора, много ми харесва), Диляна
..моля Ви дайте съвет за име с буква '' С '' или '' Д'' особено като сте в чужбина - за някое име тъка около Вас ако се сещате....
Благодаря предварително
Благодаря предварително
С Д - Дима, Дана
Със С- София, Стела, може би Сиана (Сияна?) също.
Има и едно по-необичайно име със С, което аз поне страшно много харесвам, Сивера (Severa), но аз поне не бих си кръстила детето така- единствената Сивера, която познавам е истинска благородничка със синя кръв, фамилията и започва с "Вон"- въобще отива и да се казва така, но не на всеки би отивало това "тежко" име според мен.
българка + швед = Микаела София
София от мама, защото името от край време ми харесва, а Микаела, защото тати се казва Микаел, викингската версия на Майкъл.
Свекито до последно се надяваше, че ще я кръстим на нея, Ингрид. Ингрид е хубаво скандинавско име, но аз си мислех, че дъщеричката ми ще прилича на мен, с тъмна коса и очи, затова ми се струваше, че скандинавско име няма да й отива.
Между другото, тук в Швеция съм срещала араби, които са си сменили имената, с надеждата да бъдат по-лесно асимилирани в обществото и повярвайте ми, няма нищо по-трагично, от Мохамед, който се казва Мартин или Маркус.
Та на въпроса за името на щерката ми, още когато я сложиха на гърдите ми, новородена и след като успях да я нацелувам и разгледам, видях че е Микаела!!! Копие на тати!
София остана като второ име, нарицателното е Микаела.
Това от мен!
При нас избора беше много лесен. Исках да кръстя малката на баща ми Димитър и се бях спряла на името Димитрия, но никой от роднините можеше да го произнесе...така 4е решихме да я кръстим Милена ( от Митко и Елена-майка ми). Второто и име е Атина...понеже бяхме решили да ходим на Олимпиадата в Атина и малката ни развали плановете.
Големи мъки бяха докато измислим хубаво име , е поне такова, което на нас да ни харесва.
Тъй като направихме бебето в Италия, редно беше да има италианско име, а самото име ни хареса, след като за пореден път обикаляхме Градините на Мирабел и се любувахме на страхотната гледка.
А Йоана... ами искахме си нещо познато в България, защото не се знае един ден дали няма да се върнем там, а като не е с тире името, малкото може да си избира с кое от двете имена да бъде назовавано.
, е поне такова, което на нас да ни харесва. Тъй като направихме бебето в Италия, редно беше да има италианско име
, а самото име ни хареса, след като за пореден път обикаляхме Градините на Мирабел и се любувахме на страхотната гледка. А Йоана... ами искахме си нещо познато в България, защото не се знае един ден дали няма да се върнем там, а като не е с тире името, малкото може да си избира с кое от двете имена да бъде назовавано.
Ами аз парвата ми дъщеря сам я крастила на зълва ми с много голямо желание/Samira/,за втората имахме спорове със съпруга .
Той след първата каза: " като дойде второто името щяла да го избере свекарва ми!"
Да ама нейните деца са всичките с хубави имена - Samira , Youssef , Nawel , Ahied , Jamila , Anwar
Да ама аз не харесах името - Fatim-Zahra , пък явно и на него не му се е понравило , или за да ми угоди повече на мен избрахме по взаимно съгласие - Fatima.
Той след първата каза: " като дойде второто името щяла да го избере свекарва ми!"
Да ама нейните деца са всичките с хубави имена - Samira , Youssef , Nawel , Ahied , Jamila , Anwar
Да ама аз не харесах името - Fatim-Zahra , пък явно и на него не му се е понравило , или за да ми угоди повече на мен избрахме по взаимно съгласие - Fatima.
Бяхме си решили, ако е моми4е, да е Мария / на свеки/. Хубаво интернационално име. За мом4е искахме да е нещо с буквата на баща ми, защото свекър ми ве4е има кръстено дете на него. Много мъдрихме, накрая от Темелко избрахме Томас Сега на татко ми в квартала му казват Дядо Томас
Сега на татко ми в квартала му казват Дядо Томас
ние пък сме много умешени... аз от БГ, а мъжът ми е германец, но с италианска фамилия... избрахме име, което да пасва на фамилията и да не се повтаря в семейството и да не е кръстен на никой- Лоренцо обаче сега прабабите в БГ не могат да го запомнят и трябва да го превеждаме на български- Стефан
обаче сега прабабите в БГ не могат да го запомнят и трябва да го превеждаме на български- Стефан
Не беше лесно да изберем имена на децата. За сина ни исках да е име, за което е сигурно че няма да го пишат и произнасят погрешно и естествено, се спряхме последно на Александър, както виждам и много други смесени двойки.
Виж, за дъщерята бях решила че трябва да е нещо по-оригинално и интересно, а таткото настояваше да е българско. Бях изготвила един дълъг списък и си го четяхме. Проблема с българските имена е, че някои се произнасят трудно на френски, или пък имат някакви неочаквани конотации (Калина например). Но понеже, както казват по-горе другите мами от Франция, в момента тук има мода за много по-трудно произносими и невероятни имена, се спряхме на това, което ни хареса - а пък да се научат да го произнасят
Научиха се, макар да не го произнасят с "я" като на български, а и ударението го слагат на последната сричка, но какво пък - Миряна си ни харесва.
Виж, за дъщерята бях решила че трябва да е нещо по-оригинално и интересно, а таткото настояваше да е българско. Бях изготвила един дълъг списък и си го четяхме. Проблема с българските имена е, че някои се произнасят трудно на френски, или пък имат някакви неочаквани конотации (Калина например). Но понеже, както казват по-горе другите мами от Франция, в момента тук има мода за много по-трудно произносими и невероятни имена, се спряхме на това, което ни хареса - а пък да се научат да го произнасят
Научиха се, макар да не го произнасят с "я" като на български, а и ударението го слагат на последната сричка, но какво пък - Миряна си ни харесва.