Публикувана: 3 март 2017, 07:47 ч.
Последно мнение: 29 ян. 2019, 19:44 ч.

Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки

83 794
851
1

# 300 29 май 2017, 23:26 ч.

Мнения: 11 334

Герда, спокойна ли си вече за твоето момче? Как е минал бала? Как му е стомаха? Hug

Сияние мило, искам да си повтаряш при всеки пристъп "В момента нямам диагноза, нищо не ме боли! Когато лекар ми постави диагноза тогава ще се тревожа. Сега съм здрава!."
Ти си здрава, нямаш никакво основание да мислиш обратното. Ще се тревожиш и самодиагностираш едва когато поне 3-ма лекари ти поставят страшната диагноза. Сега НЯМА защо да се тревожиш.

# 301 29 май 2017, 23:31 ч.

Мнения: 11 334

Личнта ми лекарка винаги успява да ме обърка в мислите и усещанията ми и да се почувствам като душевно болна или направо смахнато луда като говоря с нея. Пък аз съм си симпатично лудичка Crazy

Та последния път споменах, че съм хипохондричка и тя ме попита "Това страх от смъртта ли е?". Та се замислих и разсъждавах по темата. Искате ли да поговорим за смъртта тук в темата или много ще се натоварим? Разбира се ще се обоснова с предложението си - замислих се дали ако осъзнаем и приемем, че сме смъртни и рано или късно това ще ни сполети, дали ще оставим всичко в ръцете на Висшите сили и ще спрем да се страхуваме и

# 302 29 май 2017, 23:33 ч.

Мнения: 986

Аз знам, че при мен е страх ор смъртта главно. Много е скапано. Гледам да не мисля за нея, защото изпадач наистина в езкистенциална криза. Истинска.

# 303 29 май 2017, 23:38 ч.

Мнения: 11 334

Но смъртта не е края. Това не те ли успокоява малко? Все едно отиваш на пътешествие - изненада.
Ако темата те натоварва не ми отговаряй.

От дете имам спомени от минали животи. Ходих и на реинкарнация /психолог те връща назад в предишни животи/. Може и да съм просто човек с добра фантазия, но е успокояващо Simple Smile

Помня над 7 предишни живота ...

# 304 29 май 2017, 23:54 ч.

Мнения: 986

Ужасява ме това, че не знам дали не е. Че дори и да те чака следващ живот, всичко от този се губи. Емоции, хора, мисли...

Всичко е, защото обичам много живота. Някак си не ми се ще да вярвам, че е безмислен. Сега, не говорим за диря и постижения, успехи и вечем живот в нечия памет, било то и в колективна. Чисто егоистично. Simple Smile

ами ти? Ако не те е страх от смъртта, какво е хипохондрията ти?

# 305 30 май 2017, 00:04 ч.

Мнения: 11 334

Живота има единствено смисъл като израстваш личностно. Емоционално и като човек - душа. Всички важни хора, които са в този живот ще срещнеш и в следващия. Е може да са поразменени ролите, но те за един живот в едно направление си се изчерпват. Т.е. не винаги ти ще си майка на децата си, понякога сестра, понякога те ще са ти родители Simple Smile

Ами оказва се, че след като размишлявах по темата се страхувам, че в мен болест бавно се развива пък аз съм пропуснала симптомите. После ще е късно като е факт. Което си е глупаво Blush

От самата смърт мисля, че не изпитвам голям страх, но и не я приветствам към момента Simple Smile

Хипохондрията не е случаен страх. Убедена съм, че повечето от нас са имали близки и познати, които са страдали и това е оставило отпечатък.
Аз загубих 2-ма от семейството от рак. Бях дете и са крили от мен. Когато разбрах вече бе края им. Това мисля, че ме е жигосало ... че нещо се случва докато тъна в невидение и после се чувствах гузна и невидяла какво става, като всичко е било пред мен.

# 306 30 май 2017, 08:10 ч.

Най-накрая на безкрая
Мнения: 241

Цитат

Герда, спокойна ли си вече за твоето момче? Как е минал бала? Как му е стомаха? Hug

Дорис, мина бала и стомахът му се оправи, но аз съм пак в джаза. Не мислех да пиша, че чак не мога да се понасям, но сега се притеснявам, защото няма апетит. Не яде, започна малко да отслабва. Има вълнения, защото му предстоят изпити и се надявам да е това, но се тревожа. Освен това от няколко месеца покашля леко. Не е точно кашлица, а само изкашляния, но пак се тревожа. Пуши и може от това да е. Моя мъж не иска въобще да го пращам на лекар за тези работи и аз го слушам, че нали не съм наред с главата, но вътрешно ми е свит стомаха на топка.

# 307 30 май 2017, 08:55 ч.

Варна
Мнения: 1 366

Смъртта.Не от смъртта Дорис ,а причината която я предизвиква.Аз минах през ада ,и си задвах въпроса защо на мен и защо не го разбрах по рано(сякаш е по график)Физическата болка която ще.изпитам и облекчението когато ще умра.Не ,определено не е само от факта че ще умра.Страхувам се.как ще се справят близките ми.Когато разбрах ,че съм болна плачех,но плачех не за себе си ,а за това че децата ми ,майка ми ,сестрите ми ...че ще останат без мен .Мислех си колко много неща не.съм свършила,колко искам да видя децата си големи..Тъпо е,сега даже се разплаках.
Сега пак си мисля ,че може да ми се случи нещо,и това ме побърква.
И въпреки.всичко аз смятам ,че в.хипохондрията има.нещо полезно,винаги сме на щтрек ,и ако ни има нещо ще го задушим още в.зародиш....
И не се научих да пиша от този тъп телефон ...ще.ме.прощавате

# 308 30 май 2017, 09:18 ч.

Варна
Мнения: 10 493

И аз като skabiela не ме е страх от самата смърт,страх ме е от това което ще изживея преди това.Страх ме е от болници,скенери,физическата болка.Страх ме е,че няма кой да отгледа детето ми,кой да му помогне и да му е опора когато има нужда Sad

# 309 30 май 2017, 09:22 ч.

Мнения: 530

Според мен всичко идва от прекалена ни информираност,от прекаленото четене в интернет за болести. Ако нямахме достъп до интернет нещата щяха да са по- различни. Майка ми все това повтаря, че едно време просто отидеш на доктор, каквото той прецени прецени, и си отиваш вкъщи спокоен, защото няма откъде да прочетеш нищо. И живота наистина така щеше да е по-лек.

# 310 30 май 2017, 09:45 ч.

Мнения: 962

Също като вас ме е страх , не от самата смърт а от това какво ще причиня на близките и най вече на децата си . Кой ще ми ги отгледа ... как ще са отхвърлени без моята защита от всякъде и т.н ... не ми се мисли ... Crazy

иначе то никой не е хвръкнал , но дано всеки да е по реда си и майка челят да не заравя.

Цитат на: Сияние в вт, 30 май 2017, 09:22

това го проумявам , но за сега не успявам да не влизам да чета ,когато нещо ме интересува Sad

, интересното при мен обаче е че аз влизам да чета ТЪРСЕЙКИ УСПОКОЕНИЕ , а попадам на точно обратното безпокойство ... и продължавам да чета и да търся спокойствие "като удавник за сламка" да се хвана но уви .

вчера бях на преглед за кистата в гърдата , ми расте си тази гад и това е( от януари до сега 3мм) , питах лекаря няколко пъти,киста ли е той бе категоричен че е киста и да продължава да се следи, даже след година да ида едва ли не ,но мен ме е страх та ще се пръсна ... и пак се питам и отговор не намирам Различават ли се кистите от другите неща ??? Страх ме е да не се изпусна въпреки че се следя , много кофти Tired

.
Търся СПОКОЙСТВИЕ!!!

# 311 30 май 2017, 09:48 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Цитат на: svetlinar в вт, 30 май 2017, 09:45

Различават ли се кистите от другите неща ??? Страх ме е да не се изпусна въпреки че се следя , много кофти Tired

.
Търся СПОКОЙСТВИЕ!!!

Да и аз сто пъти ти казах,че се различават,но ти не та не.Та не съм сигурна дали точно търсиш спокойствие,защото ако беше така щеше да си спокойна от прегледа при лекаря.

# 312 30 май 2017, 10:40 ч.

Мнения: 1 306

Аз, за себе си, установявам, че страховете са поради факта, че с подобен ( хипохондричен) начин на мислене, всъщност " живеем" в бъдещето, т.е. не живеем за мига, тук и сега, а за момента, когато "ако нещо се случи" какви биха били последствията.....И по този начин се получава едно голямо нищо, защото не се радваме на това, което имаме в момента заради постоянния страх да не загубим същото това нещо....." Утре" на никого не е гарантирано....А междувременно животът си тече и в крайна сметка на кой каквото му е писано, това ще стане ( дори/ въпреки постоянно ходене по доктори, изследвания и т.н.....). Казват, че мозъкът може да те отведе в ада или в рая- въпрос на личен избор.

п.п. С две думи- на който му е писано да се удави, няма да се обеси Peace

п.п.2 Глухарче, благодаря, опитвам се да се водя от този принцип, макар че гадната хипохондрия от време на време си казва думата( номерът е да не се оставяме тази дума да определя живота ни Simple Smile

)

Последна редакция: вт, 30 май 2017, 12:03 от Rainbow Dust

# 313 30 май 2017, 10:45 ч.

Варна
Мнения: 10 493

Rainbow Dust вие сте една осъзнала се хипохондричка и ако наистина вярвате това,което сте написала ще се измъкнете от ноктите на хипохондрията,желая ви го Peace

# 314 30 май 2017, 10:50 ч.

Мнения: 262

Вероятно няма човек, който да не се замисля за смъртта. Даже съм си мислила за поколенията преди мен. Как ли са живели преди векове?... Оцелявали са и са продължавали при много по-тежки условия от тези, в които живеем сега. Какви ли са били моите прародители?... Аз също се страхувам от това, което може да бъде преди смъртта. Чела съм Библията, понеже съм християнка и там човек намира утеха, че не всичко свършва с гроба, че е важно как ще изживеем живота си. Както съм се родила, така естествено ще умра, но ако само треперя за това какво ли ме чака, какъв живот ще съм живяла? Може би трябва да живеем повече с настоящето. Вглеждането в бъдещето да не ни пречи да сме пълноценни и да се радваме на малките неща сега. Обаче понякога имам мисли и емоции, които заглушават здравия разум и затова съм в темата... Heart Eyes

Препоръчани теми

Инфаркт

Tуморен маркер и пироват-киназа

Рак на дебелото черво

Причина:

Причина: