И на мен ми се е случвало. По принцип УНГ специалисти са ми казвали да не бърникам където не ми е работа, но понякога тапите много ме дразнят и аз с клечки за зъби (но много сретилни).
- Публикувана: 3 март 2017, 07:47 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2019, 19:44 ч.
Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки
Не, аз съвсем леко докосвам сливицата отвън с натиск с памучето и бялото топче си излиза без проблем. При мен става само на едната сливица. Махам ги, защото както не се сещам за тях, понякога усещам един такъв кофти вкус (дъх) и като ги махна и всичко е ок. Плюс понякога ги усещам как все едно леко ме дращят. После веднага жабуря първо с Listerine, после и със Сандрин. Просто снощи с тая кръв така си изкарах акъла. Хем ми се ще да си внуша, че е от това, хем като не ми се е случвало друг път... Днес цял ден правя, каквото правя, и все съм на мивката да видя дали ще има кръв.
В тая тема сме, защото знаем че се притесняваме прекалено много. И си е така. Каквото и да правя, факт е.
И ето още една истина за хипохондрията, която потвърдих: намериха ми проблем с щитовидната жлеза (не ми мигна окото), имам си хронични други проблеми (примерно тия тапи, хемороиди и т.н.) и какво ли още не. Ама като знам, че ми има нещо и грам не ми пука. А в същото време, когато си мисля, че евентуално ми има нещо, се побърквам. Каква е тая моята логика, не знам!
В тая тема сме, защото знаем че се притесняваме прекалено много. И си е така. Каквото и да правя, факт е.
И ето още една истина за хипохондрията, която потвърдих: намериха ми проблем с щитовидната жлеза (не ми мигна окото), имам си хронични други проблеми (примерно тия тапи, хемороиди и т.н.) и какво ли още не. Ама като знам, че ми има нещо и грам не ми пука. А в същото време, когато си мисля, че евентуално ми има нещо, се побърквам. Каква е тая моята логика, не знам!
Не, аз съвсем леко докосвам сливицата отвън с натиск с памучето и бялото топче си излиза без проблем. При мен става само на едната сливица. Махам ги, защото както не се сещам за тях, понякога усещам един такъв кофти вкус (дъх) и като ги махна и всичко е ок. Плюс понякога ги усещам как все едно леко ме дращят. После веднага жабуря първо с Listerine, после и със Сандрин. Просто снощи с тая кръв така си изкарах акъла. Хем ми се ще да си внуша, че е от това, хем като не ми се е случвало друг път... Днес цял ден правя, каквото правя, и все съм на мивката да видя дали ще има кръв.
В тая тема сме, защото знаем че се притесняваме прекалено много. И си е така. Каквото и да правя, факт е.
И ето още една истина за хипохондрията, която потвърдих: намериха ми проблем с щитовидната жлеза (не ми мигна окото), имам си хронични други проблеми (примерно тия тапи, хемороиди и т.н.) и какво ли още не. Ама като знам, че ми има нещо и грам не ми пука. А в същото време, когато си мисля, че евентуално ми има нещо, се побърквам. Каква е тая моята логика, не знам!
В тая тема сме, защото знаем че се притесняваме прекалено много. И си е така. Каквото и да правя, факт е.
И ето още една истина за хипохондрията, която потвърдих: намериха ми проблем с щитовидната жлеза (не ми мигна окото), имам си хронични други проблеми (примерно тия тапи, хемороиди и т.н.) и какво ли още не. Ама като знам, че ми има нещо и грам не ми пука. А в същото време, когато си мисля, че евентуално ми има нещо, се побърквам. Каква е тая моята логика, не знам!
Ако ти кажа, че проблема на щитовидната ти жлеза 99% е благодарение на тези депресии и хипохондрии ще си вземеш ли поука ?
Не, аз съвсем леко докосвам сливицата отвън с натиск с памучето и бялото топче си излиза без проблем. При мен става само на едната сливица. Махам ги, защото както не се сещам за тях, понякога усещам един такъв кофти вкус (дъх) и като ги махна и всичко е ок. Плюс понякога ги усещам как все едно леко ме дращят. После веднага жабуря първо с Listerine, после и със Сандрин. Просто снощи с тая кръв така си изкарах акъла. Хем ми се ще да си внуша, че е от това, хем като не ми се е случвало друг път... Днес цял ден правя, каквото правя, и все съм на мивката да видя дали ще има кръв.
В тая тема сме, защото знаем че се притесняваме прекалено много. И си е така. Каквото и да правя, факт е.
И ето още една истина за хипохондрията, която потвърдих: намериха ми проблем с щитовидната жлеза (не ми мигна окото), имам си хронични други проблеми (примерно тия тапи, хемороиди и т.н.) и какво ли още не. Ама като знам, че ми има нещо и грам не ми пука. А в същото време, когато си мисля, че евентуално ми има нещо, се побърквам. Каква е тая моята логика, не знам!
В тая тема сме, защото знаем че се притесняваме прекалено много. И си е така. Каквото и да правя, факт е.
И ето още една истина за хипохондрията, която потвърдих: намериха ми проблем с щитовидната жлеза (не ми мигна окото), имам си хронични други проблеми (примерно тия тапи, хемороиди и т.н.) и какво ли още не. Ама като знам, че ми има нещо и грам не ми пука. А в същото време, когато си мисля, че евентуално ми има нещо, се побърквам. Каква е тая моята логика, не знам!
Ако ти кажа, че проблема на щитовидната ти жлеза 99% е благодарение на тези депресии и хипохондрии ще си вземеш ли поука ?
Ами всъщност си ми е наследствено от баба и мама. Даже като ми потънаха гемиите и почнаха хипохондриите и ПА, веднага се сетих, че може да е от това и отидох да се погледна. Факт е, че стресът хич не помага. Поука тук всички сме си взели, лошото е че трезвата ни мисъл няма шанс пред подсъзнанието, веднъж като ти влезе мухата.
Здравейте...
Искам да ви питам, приемате ли някакви леки успокоителни? Има ли нещо което веднага ви отпуска в пристъп на страх....
Аз съм много зле. Много. Нямам възможност за професионална помощ, така че затова питам тук. Тромозя себе си, близките си най -вече. Съпруга ми и детето. И на двамата много им е писнало често се караме за това, а аз съм мрачна, потисната и изнервена ежедневно. Не виждам светлина в тунела.....
Всяка пъпка, точка, цвят, вид ..изобщо всичко ме докарва до лудост. Всяко нещо което видя за първи път веднага ме довежда до криза. Изпотявам се на секундата, завива ми се свят , корема ми се свива и започва да ми се повръща или да имам разстройство. В такива моменти мога ли да взимам нещо което доказано помага? Без привикване...после едва изживявам до сутринта да идем на някакъв лекар....
Не издържам вече...
Последното беше едно потъмняване на нокътя на кутрето на мъжа ми. Стана едно такова сиво цялото. На микробиологията излезе някаква бактерия. Той неще да се маже или да пие нищо, аз не спирам да го гледам. Ровя постоянно по пръстите му. Гледам им цвета, пета за болести......
Детето пък вдигна една температура на 8 ден след ваксина за морбили. Като взех да чета пак в интернет......два дни не съм спала.....
Не издържам наистина. Живота си минава, аз вгорчава най-хубавите години на всички....
Искам да ви питам, приемате ли някакви леки успокоителни? Има ли нещо което веднага ви отпуска в пристъп на страх....
Аз съм много зле. Много. Нямам възможност за професионална помощ, така че затова питам тук. Тромозя себе си, близките си най -вече. Съпруга ми и детето. И на двамата много им е писнало често се караме за това, а аз съм мрачна, потисната и изнервена ежедневно. Не виждам светлина в тунела.....
Всяка пъпка, точка, цвят, вид ..изобщо всичко ме докарва до лудост. Всяко нещо което видя за първи път веднага ме довежда до криза. Изпотявам се на секундата, завива ми се свят , корема ми се свива и започва да ми се повръща или да имам разстройство. В такива моменти мога ли да взимам нещо което доказано помага? Без привикване...после едва изживявам до сутринта да идем на някакъв лекар....
Не издържам вече...
Последното беше едно потъмняване на нокътя на кутрето на мъжа ми. Стана едно такова сиво цялото. На микробиологията излезе някаква бактерия. Той неще да се маже или да пие нищо, аз не спирам да го гледам. Ровя постоянно по пръстите му. Гледам им цвета, пета за болести......
Детето пък вдигна една температура на 8 ден след ваксина за морбили. Като взех да чета пак в интернет......два дни не съм спала.....
Не издържам наистина. Живота си минава, аз вгорчава най-хубавите години на всички....
niama_me, пробвала ли си мента, глог и валериана? Съветвам те да ги пиеш по 3 пъти дневно
Алора
Симпатил
Пият се сутрин и вечер.
Нямам предвид всичките наведнъж. Избери си едно.
Днес захубихме битката с левкемията. 3:1 за рака.
ДАно там си щастлив ... спомням си когато се смееше ..
Алора
Симпатил
Пият се сутрин и вечер.
Нямам предвид всичките наведнъж. Избери си едно.
Днес захубихме битката с левкемията. 3:1 за рака.
ДАно там си щастлив ... спомням си когато се смееше ..
Ами аз точно това искам и точно това не постигнах със Симпатила и ментата.....В момент на пристъп на страх и паника да овладея пристъпа. От там нататък рухва цялото ежедневие. Обсебена съм само и единствено от една мисъл. Треперя и ми се гади. Почти неконтактна ставам.
Сега ще опитам по 3 пъти на ден мента, глог и валериан, но малко ме притеснява кръвното, че ми е и без това малко ниско....
Сега ще опитам по 3 пъти на ден мента, глог и валериан, но малко ме притеснява кръвното, че ми е и без това малко ниско....
Ох, здравейте, някои ме знаят от темата за бързите здравословни въпроси и отговори. Откриха ми наскоро камъни в жлъчката и писах там по този въпрос, започнах си диетата за сега всичко е наред, тук съм по друг въпрос обаче, аз и за него писах в онази тема, но като анонимен.
Видях, че сте коментирали преди няколко месеца усещането на пулс в стомаха. Сигурно от 10 дена и аз съм така. Не си въобразявам, вижда се и се усеща много ясно. Разбира се първата ми мисъл е аневризъм. Ще се побъркам, няма с кого да говоря, не искам да тревожа никого, но направо съм пред нервен срив. Млада съм, само на 25 г, но имам проблем с кг-те. Също така се случи на 2 прегледа да ми измерят високо кръвно, но вкъщи го меря по 100 пъти на ден и е нормално. Нямам болки, но видях, че пулсирането е достатъчен симптом за аневризъм. Понеже съм си вкъщи с малката и като не се занимавам с нея само чета и плача. Хич не се чувствам добре психически.
Много се притеснявам. Усещам го главно докато лежа, вечер записвам много трудно от притеснения. Пия симпатил, но явно не ми помага особено. Записах час за ангиолог за другата седмица, но направо не знам как ще издържа до тогава. Не знам какво очаквам да ми кажете просто наистина имах нужда да споделя на някого.
Видях, че сте коментирали преди няколко месеца усещането на пулс в стомаха. Сигурно от 10 дена и аз съм така. Не си въобразявам, вижда се и се усеща много ясно. Разбира се първата ми мисъл е аневризъм. Ще се побъркам, няма с кого да говоря, не искам да тревожа никого, но направо съм пред нервен срив. Млада съм, само на 25 г, но имам проблем с кг-те. Също така се случи на 2 прегледа да ми измерят високо кръвно, но вкъщи го меря по 100 пъти на ден и е нормално. Нямам болки, но видях, че пулсирането е достатъчен симптом за аневризъм. Понеже съм си вкъщи с малката и като не се занимавам с нея само чета и плача. Хич не се чувствам добре психически.
Много се притеснявам. Усещам го главно докато лежа, вечер записвам много трудно от притеснения. Пия симпатил, но явно не ми помага особено. Записах час за ангиолог за другата седмица, но направо не знам как ще издържа до тогава. Не знам какво очаквам да ми кажете просто наистина имах нужда да споделя на някого.
Ох, здравейте, някои ме знаят от темата за бързите здравословни въпроси и отговори. Откриха ми наскоро камъни в жлъчката и писах там по този въпрос, започнах си диетата за сега всичко е наред, тук съм по друг въпрос обаче, аз и за него писах в онази тема, но като анонимен.
Видях, че сте коментирали преди няколко месеца усещането на пулс в стомаха. Сигурно от 10 дена и аз съм така. Не си въобразявам, вижда се и се усеща много ясно. Разбира се първата ми мисъл е аневризъм. Ще се побъркам, няма с кого да говоря, не искам да тревожа никого, но направо съм пред нервен срив. Млада съм, само на 25 г, но имам проблем с кг-те. Също така се случи на 2 прегледа да ми измерят високо кръвно, но вкъщи го меря по 100 пъти на ден и е нормално. Нямам болки, но видях, че пулсирането е достатъчен симптом за аневризъм. Понеже съм си вкъщи с малката и като не се занимавам с нея само чета и плача. Хич не се чувствам добре психически. Много се притеснявам. Усещам го главно докато лежа, вечер записвам много трудно от притеснения. Пия симпатил, но явно не ми помага особено. Записах час за ангиолог за другата седмица, но направо не знам как ще издържа до тогава. Не знам какво очаквам да ми кажете просто наистина имах нужда да споделя на някого.
Видях, че сте коментирали преди няколко месеца усещането на пулс в стомаха. Сигурно от 10 дена и аз съм така. Не си въобразявам, вижда се и се усеща много ясно. Разбира се първата ми мисъл е аневризъм. Ще се побъркам, няма с кого да говоря, не искам да тревожа никого, но направо съм пред нервен срив. Млада съм, само на 25 г, но имам проблем с кг-те. Също така се случи на 2 прегледа да ми измерят високо кръвно, но вкъщи го меря по 100 пъти на ден и е нормално. Нямам болки, но видях, че пулсирането е достатъчен симптом за аневризъм. Понеже съм си вкъщи с малката и като не се занимавам с нея само чета и плача. Хич не се чувствам добре психически.
Много се притеснявам. Усещам го главно докато лежа, вечер записвам много трудно от притеснения. Пия симпатил, но явно не ми помага особено. Записах час за ангиолог за другата седмица, но направо не знам как ще издържа до тогава. Не знам какво очаквам да ми кажете просто наистина имах нужда да споделя на някого. И на мен ми се случва от време на време. Както започва така и отминава. Там има аорта и в другата тема написах същото, от главата е проблема дишай дълбоко
Аз пък изтрещях нещо, че детето пие много вода. Ама наистина пие много вода 2 л. за нищо ги няма, някой път от момента в който си отвори очите сутрин и пие по цяла чаша на екс. И тази сутрин вдигнах ЛЛ на балон и му измери захарта 3,9 щастлива съм
Препоръчани теми