Хипохондрички, сладки шматки, тормозят доктори с неравностойни схватки

Благодаря за отговора! Аз от изчетеното останах с впечатление, че кистите са нетолкова притеснителни и рядко могат да бъдат сбъркани с нещо. В същото време има и толкова жени с ФА, които си живят с тях. Опитвам се да се самоуспокоявам по цял ден, ама хич не ми се получава

Някой от вас замислял ли се е за психиатър или психолог? Аз съм на АД и е малко по-добре положението. Преди поне веднъж в седмицата бях в Пирогов мислейки, че получавам инфаркт, приятелят ми беше луднал с мен. Сега не съм ходила от 4 месеца!

В темата за дисковата херния ми се струва, че вече съм им досадна.....
Какво да направя като имам една торба със симптоми....
Някой от вас има ли ДХ на шийни прешлени за да питам дали е възможно сковаване на челюстта и болка към ухото...
Да му се невиди и скапаните симптоми, имам и на кръста още една и всичко се припокрива със симптоми на МС. Смених 4-ма невролози и те са категорични че нямам данни за такова заболяване......А аз заради хернията на Л4-Л5 имам ужасни чувства разни по краката и заради тази на врата имам странности нагоре в ръчете и главата....
Имам и изкривяване на гръбнака 3-та степен....
Ама никой не ми препоръчва ЯМР..Казват, че всичко което имам като находка е напълно достатъчно за да отговори на симптоматиката...

Здравейте момичета, записвам се при вас.

Аз съм с хипохондрия за рак на гърдата.

От както се помня имам някакъв вид тревожност. През 2012, обаче, четох блога на едно момиче, което на 29 (и аз бях на толкова) се бореше с рак на гърдата. Аз точно мислех да забременявам и реших, че е супер отговорно да отида на мамолог. Е, откриха ми фиброаденом... оперираха ме, забременях, родих, кърмих и всичко беше ОК. Но като започнахме опитите за 2ро дете имах 2 мисед аборта. Съпругът ми реши да си направим генетични изследвания и моите на пръв поглед бяха СУПЕР. Забременях пак, с помощта на др Сигридов родих здраво детенце и преди 6 месеца реших пак да погледна генетичните си изследвания. Изненадаааа!!! Имам мутация в BRCA1 ген, който вдига шансовете ми за рак на гърдата на 60-70%, а на рак на яйчниците на 40%. Ако сте чели за Анджелуна Джоули - тя има същата мутация и за това си махна яйчниците и гърдите.

Е познайте, на моя бъгнат мозък как му подейства това. Нямам момент, в който да не мисля за рак. Всичко минава през филтъра на рака. Не мога да се зарадвам, да се натъжа, не мога да правя планове без да си помисля, че може да ме хване рак.

Кофтито е, че до сега винаги съм знаела логично, че нищо ни няма и се справях с хипохондрията. Сега не мога. При хора като мен се ходи на мамолог на 6 месеца. Днес ми е прегледа и ми се повръща от страх. Вече усещам нуждата да говоря с психолог. Ще ми предпоръчате ли някой? Има ли такъв, който да прави консултации по интернет?

За бога, нямаш МС! Плати си за ЯМР, после ще си биеш главата за 500 лева, с които можеш да си купиш дрехи, да идеш на почивка, на маникюр, да се поглези, да идеш ма фитнес, да си купиш маратонки, за да тичаш в парка.
Аз имам бъг във врата някакъв, не знам какво е, уж радикулит, но ми изтръпва и боли челюстта от същата страна, даже към ухото и там, където горната и долната челюст се свързват.  


Пилчо, заедно интернета. Говори с психолог на живо. Намери техники. Аз например може да се води, че имам генетична предразположеност към сърдечни проблеми - баща ми получи инфаркт. Също всеки ден/вече не, откакто пия антидепресантите/ живея с мисълта, че сърцето ми не е в ред, дори след кардиолози десетки. Или дори и да е в ред - страх, че може да ми стане нещо рЕзко.

Ама... Кво да направим? Няма какво. Мен ме крепи мисълта, че съм на 20, жена, водя сравнително здравословен начин на живот, освен цигарките , а и шансовете са фифти-фифти, даже вероятно по-добри в моя полза.
Като цяло и да нямаш никаква предразположеност, гаранции няма, защото в медицината 2 +2 е 4 само понякога, при това- рядко. Мамолог на 6 месеца, и какво? Ако има НЯКОГА нещо, ще го хванеш ултра рано, когато е абсолютно лечимо. Просто бъди стриктна и не го приемай като обреченост и като главоболие, а лато грижа за теб. Знаеш ли колко жени без мутации имат рак? А колко с мутации нямат?
Живей си живота. Всички ще умрем , всеки от нещо. Кво да направим сега? Дайте да не се мъчим поне дотогава

OutOfNowhere, абсолютно си права, каквото има да става- ще стане, с или без притесненията, с или без постоянно ходене по лекари, просто да се живее непрекъснато с мисълта" нещо ми има, от нещо съм болна" си е едно бавно самоубийство и самоизтезание, което не само, че не помага, ами и в голяма степен пречи човек да изживее пълноценно живота си и да му се порадва поне донякъде.

Мнооооого си права за всичко. 10 години и малко съм по-голяма от теб, а как хубаво разсъждаваш, пък на мен не ми се получава....

Потвърдено от ЯМР , че нищо ми няма на врата, ама си ме болят зъбите, сковаване на челюстта, болки в ушите, че и понякога изтръпване на дясната част на лицето от любимата ми генерализирана тревожност.
Да ви кажа вече взех да си се смея на себе си като ме заболи нещо....

Стига с тези теории на вероятностите, много неща се възможни, мисли от положителна им страна. 
Аз работя в клиника в която умират много хора ежеседмично(онкоболни и с тежки мозъчни, гръбначни травми и фрактури). Бонус към това съм и хипохондричка(от тези с рака и аз). Та картинката е пълна, представи си я само.... Но мога да кажа, че овладявам положението(дай Боже по- дълго) и паник атаките. Посъветвах се с психолог- препоръча ми много спорт- кардио, аз ходя на народни танци. Хапчетата ги отказах, които ми изписа. Препоръча ми и смяна на храненето(минах на Зоната- чрез нея "уж" се стабилизира хормоналния дисбаланс, ако имаш такъв, който и една от главните причини за натрапчивите мисли и депресивни състояния. 
Най- силно ме мотивираха да се справя с проблема думите на един пациент:
"Няма никой вечен на този свят и дните ни са преброени, не е важно колко ще живееш, а как, не бива голяма част от живота ти да преминава в терзания и опасения за нещо което я може да ти се случи, я не. Случва ти се това което мислиш, за това бъди оптимист и предизвикай съдбата да ти се случват хубави неща"! Това ми го каза в отговор на едно мое възклицание, как ми е писнало всичко- не стига че на работа само трагедии, а ги и пренасям вкъщи, как няма да съм депресирана и да мисля, че ще ми се случи най- лошото, като виждам тук какво се случва.
Така че мило момиче, знам че е трудно и на приказки всеки може да ти каже да си над нещата, но реално като се замислиш живота не е само черно- бял. И наистина трябва да сме готови да посрещнем всичко, което ни застигне, а то неминуемо ще ни и не е само лошо. Мисли позитивно, за да ти се случват позитивни неща!

На мен ми се сковава така врата и челюстта и след много четене, открих, че се получава от неправилна стойка + работа с компютър. Мускулите които вървят от тила на главата отзад към ключицата правят спазъм, от който болката се усеща по лицето, ключицата и под ухото.

За всички други писали по моя казус: Голямо благодаря!!

сега ще ви пусна и аз едни думи ,които ми каза моя приятелка и си ги прочитах всеки път като ме обземе паниката
а всъщност. и тя е имала проблем като нашия.
Аз сега пак съм в джаза  заради цитонамазка 2б и какво е това Б хич не ми е ясно ... що пък б а не а ... и така , отгоре на всичкото ме викат след 6 месеца пак на цитонамазка ... а мислех че 2група е ок . На клокоскопа и ехографа всичко е добре но... аз сум си в джаза . Все пак ако някой знае нещо за моя проблем да сподели .
Хубаво и спокойно лято !

Аз съм 2Б. Някакви гъби или възпаление сигурно. Трябва да ида скоро контролно.

Здравейте и от мен! И аз съм постоянно във филма... Имам нужда да споделя, знам, че няма да се успокоя напълно, но поне знам, че ще разберете притесненията ми. На близките ми вече съм досадна сигурно.... Не ми обръщат много внимание на оплакванията.
Та... Бременна съм в 5 месец, от година и нещо вече имам оплаквания като подуване на стомаха ама до толкова, че да не мога да мръдна от леглото... И това е нон стоп. В третия месец си напипах и топче над пъпа, което се усеща само като си напрегна корема. Ходих на хирург-каза, че му прилича на пъпна херния в начален етап и да не се притеснявам, няма да създава проблеми по врмее на бременността. Попитах дали оплакванията ми може да са вследствие на хернията, той каза Не. Преди съм ходила на гастро няколко пъти и с лека ръка само ме отпращат с думите, че най-вероятно е нервен стомах, СРДЧ, гастрит и такива неща.... И нищо. Обаче сега с напредването на бременността започва да ме наболява и пъпа и аз вече започнах да се филмирам супер много. Чета неща в интернет които само ме стряскат и не знам какво да правя вече. Ще се побъркам, всеки ден имам болки, подуване, куркане на червата..... Нещо страшно е. Какво да правя?!

Като за начало се успокой. Мисли си за предстоящите ти хубави моменти и опитай да се абстрахираш (да знам колко тъпо звучи и аз съм хипохондричка) но в момента това е важно. Зарежи го тоя нет и опитай да се довериш на лекарите. Ако не можеш иди на друг за още едно мнение. Знам, че при бременност органите се изместват нагоре т.е нормално е да чувстваш дискомфорти. А помисли ли, че има дори малка вероятност подуването да е просто подуване и нищо повече?   В тази посока опитай да мислиш. Успех!

Kaylinn, да, зная, че органите се изместват нагоре и е нормално бебчо да притиска нещо... Но като че ли е много рано още, та аз съм по средата.. И да, мислела съм си, че може би е просто подуване, но сега като гледам как започва да ме наболява тук и там и ми става лошо от информацията в интернет. Наистина трябва да спра да чета. ММ ми е забранил, но аз не слушам, просто не мога да се контролирам... :/  и това, че не ми слагат точна диагноза с някакво лечение ме побърква. Поне да кажат Това и това ти има. Сега съм си взела пак напраеление и пак ще ходя на хирург, какво да правя.... И смятам да е за последно поне по време на бременността, защото само се напрягам излишно. После ще му мисля. (винаги си го повтарям, но за съжаление ми е трудно изпълнимо..)