Да се изкажа 'възвисено' 
Човек вижда това дето има и у себе си
Човек вижда това дето има и у себе си
- Публикувана: 29 март 2017, 17:31 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2017, 10:19 ч.
За женската злоба
Ще дам пример със себе си, все пак аз започнах темата
Може и да звучи нескромно, но никога не съм страдала от липса на мъжко внимание.
Прост пример: случва ми се в университета да получавам различно отношение от страна на преподавателките. Да кажа, че не мисля, че провокирам това отношение по какъвто и да е начин. Любезна съм, смятам се за много възпитана, също така взимам участие и проявявам интерес по дискутираните теми. Усещам някаква предубеденост към моята личност и преценяване единствено по физическите ми достойнства.
Друг пример: в случаите, когато си разговарям с някои колеги (мъже), забелязвам колежките ми какви мръсни погледи ми хвърлят и коментират. Или когато някой колега ми направи комплимент, госпожиците гледат като отровени от гъби.
Може и да звучи нескромно, но никога не съм страдала от липса на мъжко внимание.
Прост пример: случва ми се в университета да получавам различно отношение от страна на преподавателките. Да кажа, че не мисля, че провокирам това отношение по какъвто и да е начин. Любезна съм, смятам се за много възпитана, също така взимам участие и проявявам интерес по дискутираните теми. Усещам някаква предубеденост към моята личност и преценяване единствено по физическите ми достойнства.
Друг пример: в случаите, когато си разговарям с някои колеги (мъже), забелязвам колежките ми какви мръсни погледи ми хвърлят и коментират. Или когато някой колега ми направи комплимент, госпожиците гледат като отровени от гъби.
Дефинирай "злоба" и "злобно отношение" 
Не от масовото, а от това на автора на темата.
Дай снимка.
И аз се присъединявам към това искане.
Все пак трябва да бъдем обективни, нали?
Нито познавам, нито общувам със злобни жени/хора.
И не срещам такива в ежедневието си.
Даже напротив - общувам с много красиви жени и те са прекрасни не само външно, но и като душевност.
Човек вижда в другите, това което има в себе си.
И не срещам такива в ежедневието си.
Даже напротив - общувам с много красиви жени и те са прекрасни не само външно, но и като душевност.
Човек вижда в другите, това което има в себе си.
То това се 'придобива' с годините
Авторката е млада и красива
и умна (забравих!)
Да изпитвам злоба към красива жена - не. Но да се ядосам на тъпа кифла с претенции се е случвало. Обикновено не влизам в конфликт, подминаване с пренебрежителен поглед ми е достатъчен. Ако това се счита за злоба ...
Авторката, мисля че четеш грешно реакциите на хората около теб. Твърдението, че колежките ти злобеят защото си говориш с някой колега е колкото наивно толкова и смешно. Търси другаде причината.
Авторката, мисля че четеш грешно реакциите на хората около теб. Твърдението, че колежките ти злобеят защото си говориш с някой колега е колкото наивно толкова и смешно. Търси другаде причината.
Бяла, пухкава, скромна, умна и красива, ама заобиколена от пепелянки, кобри и 2-3 отровни жаби...
22-годишна, 50кг., 168 ръст, стегнато тяло(активно спортуваща), изразени скули, черни очи, кестенява коса, умна, красива и възпитана.
Мерси за анализа де
(Всяка жена се има за красива, не винаги и другите я имат за такава, та често "злобата" е по съвсем други причини)
Повечето нормални жени имат реална представа за себе си, и рядко може да чуеш от една средно статистическа жена, че се смята за красавица. А няма да го чуеш, просто защото не е и го знае. И няма нищо лошо и драматично в това.
Бяла, пухкава, скромна, умна и красива, ама заобиколена от пепелянки, кобри и 2-3 отровни жаби...
22-годишна, 50кг., 168 ръст, стегнато тяло(активно спортуваща), изразени скули, черни очи, кестенява коса, умна, красива и възпитана.
Мерси за анализа де
Е нали това казах де, умна, скромна и красива, всички останали са пепелянки.
Не те гледат лошо защото си красива, а защото предположително и в реалния живот се биеш по същия начин с петата в гърдите, че си умна скромна и красива.
Ще дам пример със себе си, все пак аз започнах темата
Може и да звучи нескромно, но никога не съм страдала от липса на мъжко внимание.
Прост пример: случва ми се в университета да получавам различно отношение от страна на преподавателките. Да кажа, че не мисля, че провокирам това отношение по какъвто и да е начин. Любезна съм, смятам се за много възпитана, също така взимам участие и проявявам интерес по дискутираните теми. Усещам някаква предубеденост към моята личност и преценяване единствено по физическите ми достойнства.
Друг пример: в случаите, когато си разговарям с някои колеги (мъже), забелязвам колежките ми какви мръсни погледи ми хвърлят и коментират. Или когато някой колега ми направи комплимент, госпожиците гледат като отровени от гъби.
Може и да звучи нескромно, но никога не съм страдала от липса на мъжко внимание.
Прост пример: случва ми се в университета да получавам различно отношение от страна на преподавателките. Да кажа, че не мисля, че провокирам това отношение по какъвто и да е начин. Любезна съм, смятам се за много възпитана, също така взимам участие и проявявам интерес по дискутираните теми. Усещам някаква предубеденост към моята личност и преценяване единствено по физическите ми достойнства.
Друг пример: в случаите, когато си разговарям с някои колеги (мъже), забелязвам колежките ми какви мръсни погледи ми хвърлят и коментират. Или когато някой колега ми направи комплимент, госпожиците гледат като отровени от гъби.
Но да оставим това, да го приемем на доверие. Дай си сметка кое в твоето поведение и външен вид не е така разпространено, и предизвиква едновременно вниманието на мъжете и отвращението на жените. То не е красота. Красивите жени не се радват на мъжко внимание от вид, който да дразни, когото и да било. Качествата респектират всички хора, а красотата е качество. Съжалявам, че ще съм директна, но трябва да попитам – предизвикателно ли се обличаш и държиш? Не по твоите представи, а в сравнение с останалите в университета. Намираш ли, че те са облечени по, да речем, смотано?
Та искам да кажа, че ако си с вид на поп фолк певица или плеймейтка може и да си права в параноята си. Тогава преподавателите ще те имат за глупава, състудентките за противна, а мъжете за лесна. И така пъзела се нарежда.
(Може би съм злобна, но в своя защита ще кажа, че изобщо не съм те виждала
)(Всяка жена се има за красива, не винаги и другите я имат за такава, та често "злобата" е по съвсем други причини)
Повечето нормални жени имат реална представа за себе си, и рядко може да чуеш от една средно статистическа жена, че се смята за красавица. А няма да го чуеш, просто защото не е и го знае. И няма нищо лошо и драматично в това.
Едно момиче, ако е наистина красиво се осъзнава като такова когато е на около 2-3 години. Просто красотата прави впечатление и обикновено всички коментират външния му вид.
От втората до двадесетата си година момичето има предостатъчно време да свикне с факта, че е красиво и да се научи как да възприема погледите, комплиментите, критиките и всякаквите други реакции на околните.
Да разбирам ли, че ти на 20 години си се събудила една сутрин невероятно красива и сега нямаш представа как да се държиш с хората около теб понеже ти липсва опит?
От втората до двадесетата си година момичето има предостатъчно време да свикне с факта, че е красиво и да се научи как да възприема погледите, комплиментите, критиките и всякаквите други реакции на околните.
Да разбирам ли, че ти на 20 години си се събудила една сутрин невероятно красива и сега нямаш представа как да се държиш с хората около теб понеже ти липсва опит?
Скрит текст:
Имаше едно много подходящо стихотворение, което страшно щеше да пасне на темата, но не мога да го намеря
Да изпитвам злоба към красива жена - не. Но да се ядосам на тъпа кифла с претенции се е случвало. Обикновено не влизам в конфликт, подминаване с пренебрежителен поглед ми е достатъчен. Ако това се счита за злоба ...
Авторката, мисля че четеш грешно реакциите на хората около теб. Твърдението, че колежките ти злобеят защото си говориш с някой колега е колкото наивно толкова и смешно. Търси другаде причината.
Авторката, мисля че четеш грешно реакциите на хората около теб. Твърдението, че колежките ти злобеят защото си говориш с някой колега е колкото наивно толкова и смешно. Търси другаде причината.
Точно
Аз само не разбрах, как разбираш, че предубедонст има само заради физическите ти достойнства, както и - как докато разговаряш с хора / явно в случая мъже/, забелязваш, че някой ти хвърля "мръсни" погледи, пък и че те коментира.