- Публикувана: 2 май 2006, 22:57 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2006, 13:53 ч.
Колко от нас са отказали брак? С човекът до тях?
Хе - може да не съм се женила, но са ми предлагали ех... 
Първият път дългогодишното ми гадже. Заведе ме в скъп ресторант, по средата на вечерята сервитьорът пристигна с огромен букет за мен, а докато го вземах младежа беше на колене с пръстен в ръката... Целия ресторант мълчи и гледа нас
Отказах въпреки всичко и не съжалявам.
Втория път друго дългогодишно гадже, след много срещи и раздели отдавна ми беше отмилял, но явно се беше решил да се кротне... Предложи ми докато вървяхме един зад друг по "Солунска" - изхилих се и му отказах, а 3-ма човека пред нас се скъсаха да се обръщат.
Третия път- бившия. Предложи ми два дни преди Коледа 2002г., докато седяхме в градината на сестра ми в Южна Африка. Казах "Да-някой ден". Все още си нося диамантения пръстен, който получих тогава, но 'някой ден' не дойде за нас двамата.
Смятам следващия път, когато някой ми предложи да приема и да вдигнем сватба - не за друго, но ми се ще да съм булка и аз
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
Първият път дългогодишното ми гадже. Заведе ме в скъп ресторант, по средата на вечерята сервитьорът пристигна с огромен букет за мен, а докато го вземах младежа беше на колене с пръстен в ръката... Целия ресторант мълчи и гледа нас
Отказах въпреки всичко и не съжалявам. Втория път друго дългогодишно гадже, след много срещи и раздели отдавна ми беше отмилял, но явно се беше решил да се кротне... Предложи ми докато вървяхме един зад друг по "Солунска" - изхилих се и му отказах, а 3-ма човека пред нас се скъсаха да се обръщат.
Третия път- бившия. Предложи ми два дни преди Коледа 2002г., докато седяхме в градината на сестра ми в Южна Африка. Казах "Да-някой ден". Все още си нося диамантения пръстен, който получих тогава, но 'някой ден' не дойде за нас двамата.
Смятам следващия път, когато някой ми предложи да приема и да вдигнем сватба - не за друго, но ми се ще да съм булка и аз
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
Ех момичета.....какво да кажа аз?!?
Аз съм обратен случай-не сме си предлагали един на друг,но сме бракувани.
Аз предложих брак на моето мъжле. Той се дърпа...дърпа и накрая взе та се съгласи. 
Сега може и да съжалява ама на! вече късно. 
Аз съм разказвала вече, не ми се пише пак. На кратко- не точно предложение, казвал ми е ако искам да идем да подпишем, без гости. Мъжа ми не си пада по празненствата и по струпването на много народ; а за рожденния му ден не обича дори да се споменава. И аз донякъде съм така; не отидох и на абитуриенски бал (а с една съученичка и приятелка си спретнахме купон с гаджета).
Отказах на бившият ми приятел, с който ходихме 9години, малко след това скъсахме. Просто чувствах, че не е това човекът. С настоящия ми съпруг бяхме заедно от 2-3 месеца, когато решихме заедно, че искаме да имаме дете и да се оженим, направихме го 1г.и половина, след като тръгнахме.
...
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
П.С. Майка ми твърди, че който откаже два пъти - остава неженен - такова било поверието.
Да кажеш на майка ти, че греши.
Иначе, за да съм по-обстоятелствена (нищо, че писах вече):
първият беше едно макЕдонче, с което ходих доста време, ама бях още млада-зелена - първи курс студентка и не ми беше до семейство;
вторият - един, който беше лудо влюбен в мен години наред и дори беше пратил техните да ме искат от нашите, ама аз не го харесвах като мъж (изобщо), но иначе и досега сме приятели - дори ми предложи няколко пъти, ама аз все го обръщах на майтап и му обяснявах, че съм малка за женене (той е с 5 г. по-голям от мен); (сега жена му май също списва тук и е голяма сладурка);
третият беше много голяма моя любов - той ме искаше, аз го исках, неговият баща не даваше, моят пък беше в чужбина и не знаеше, та се "разминахме".
Намеци ми правеше и един по-възрастен колега, с когото имахме "служебен роман", но още преди да ми предложи (беше почнал да ми обяснява как му било времеда се ожени, да има деца и т.н. и аз съм била "много подходяща"), му обясних, че няма да стане нищо - аз бях на 23 г., а той на 37 г.
На мъжа ми обаче предложението му го приех от раз.
Абе, желаеха ме много едно време.
Сега вече не
- само мъжът ми, а понякога (като го ядосам) и той не ме иска 
. 
И аз на два пъти бях на крачка от брака, но не съм всъпвала засега 
Интересното е, че разбирах за това след като скъсах и с двете момчета (не по едно и също време, разбира се). В приятелски разговор и двамата ми казаха как вече са си мислели, че след месец - два ще се оженим и ще заживеем у тях! И толкова идентични бяха двата случая, че се чудех това да не ми е съдба... Сега съм с друг човек, който не мисля да "разкарвам", малко ми е влязъл под кожата и който чакам да ми предложи.... 
Интересното е, че разбирах за това след като скъсах и с двете момчета (не по едно и също време, разбира се). В приятелски разговор и двамата ми казаха как вече са си мислели, че след месец - два ще се оженим и ще заживеем у тях! И толкова идентични бяха двата случая, че се чудех това да не ми е съдба... Сега съм с друг човек, който не мисля да "разкарвам", малко ми е влязъл под кожата и който чакам да ми предложи.... 
но има време де, ще си помисля още малко, да не се мина 
Няколко пъти той, няколко пъти аз 
, и все си отказвахме, последния път даже си запазихме дата, не че нещо ще се промени, но аз съм отраснала с приказки за принцеси, и понеже не съм била на абитуриентски бал, ми се иска поне да съм някога си булка. Не се разбрахме за формата на събитието, аз исках скромно, но все пак да присъстват повече хора от нас + кумовете ( и то защото те са задължителни), пък той не иска. Най-накрая, каза че когато имаме пари да направим по-голяма сватба от тази за 4 човека, тогава ще е. Е да, ама аз знам, че това време никога не идва..... Та ще се простя и с тази си "мечта".
Пък и да ви кажа честно, мен ме притесняват две неща-ако се оженим, дали съвсем ще престане да си дава зор, защото така или иначе вече имаме дете, което малко или повече го успокоява, че съм с него (нещо в което не трябва да бъдат сигурни мъжете на 100 %, никога!), и дали вече наистина искам заради нас, а не заради например семействата ни, които малко ни притискат. Защото не виждам какво ще се промени, и понякога ми убягва смисъла на цялото мероприятие....
, и все си отказвахме, последния път даже си запазихме дата, не че нещо ще се промени, но аз съм отраснала с приказки за принцеси, и понеже не съм била на абитуриентски бал, ми се иска поне да съм някога си булка. Не се разбрахме за формата на събитието, аз исках скромно, но все пак да присъстват повече хора от нас + кумовете ( и то защото те са задължителни), пък той не иска. Най-накрая, каза че когато имаме пари да направим по-голяма сватба от тази за 4 човека, тогава ще е. Е да, ама аз знам, че това време никога не идва..... Та ще се простя и с тази си "мечта".Пък и да ви кажа честно, мен ме притесняват две неща-ако се оженим, дали съвсем ще престане да си дава зор, защото така или иначе вече имаме дете, което малко или повече го успокоява, че съм с него (нещо в което не трябва да бъдат сигурни мъжете на 100 %, никога!), и дали вече наистина искам заради нас, а не заради например семействата ни, които малко ни притискат. Защото не виждам какво ще се промени, и понякога ми убягва смисъла на цялото мероприятие....
Първия път ми предложи бащата на сина ми докато бях още бременна. Не приех - нямах усещането 4е тожа е 4овека с когото бих живяла цял живот. Когато сина ми беше на 1 година и половина се разделихме.
Със мъжа до мен сега е обратното - още щом се запознахме знаех ,4е тои е "моя мъж". Сега и двамата искаме да се оженим. Аз - не толкова за подпис или документ, а за да нося горда неговото име
Със мъжа до мен сега е обратното - още щом се запознахме знаех ,4е тои е "моя мъж". Сега и двамата искаме да се оженим. Аз - не толкова за подпис или документ, а за да нося горда неговото име