Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 май 2006, 20:39 ч.

НОВО! Пилешка супа за душата!

  • 160 977
  • 348
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 490
Не се страхувай да протегнеш ръце към звездите-дори и да не ги достигнеш,поне няма да изцапаш дланите си с кал!

"Най-хубавото е невидимо за очите.Най-хубавото се вижда само със сърцето!"-из"Малкия принц",Антоан дьо Сент Екзюпери

"Не!Нямам нужда от много приятели!
Стигат ми двама-трима...
Ала само такива,които в сърцата си
рани от моите болки да имат..."
                из песен на Георги Христов






Искам само да добавя края на песента:
"Ала само такива ,които -гръм ви удари , свят ви помръкне,
даже и в гроба да знаеш,че някой рови земята, рови земята
да те измъкне....."

# 16
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 993

   http://photo.dkd.lt/U235/InterviewWithGodRU.swf -  Това мили мами е от мене! Има и музика към него!!!! newsm76

# 17
  • Мнения: 13
Никога не съм си помисляла, че тези редове ще осмислят живота ми оттук нататък:
"Ти мое ясно несравнено цвете, смъртта покоси те с ледена ръка, без време усърна, без време улете и на мен завеща само тъга..."

# 18
  • София
  • Мнения: 50
"Лесно е за този, който гледа отстрани, да каже, че "времето ще излекува всичко, че ще отмине и това..." и още разни такива. Но когато не си отстрани, времето спира, хората не забравят озоваваш се в неизменен вакум."
Джон Стайнбег
"Улица Консервна"

# 19
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 15 963
Ето някои мои любими мисли:

" Не е добре да се захласваме по мечтите си и да забравим да живеем. "
Джоан Ролинг "Хари Потър и философския камък"

"Човешкото същество не е нищо повече от чуплив съд, пълен със слабости, грешки и високомерие"
Карл Май "Преследване в Ориента"

# 20
  • София
  • Мнения: 1 098
И аз да подправя малко супата.Прати ми го една приятелка,и определено ми подейства ободряващо. Simple Smile


МАЙКИ И ДЪЩЕРИ


Никой не избира родителите си. Всеки ще се съгласи с тази максима.
Но не и дъщеря ми. Тя разполага с огромен избор от майки, а на мен е
осигурила несметно количество дъщери. Аз не мога да избирам измежду тях,
нито да ги викам по свое желание. Научих се само да ги разпознавам.
Всяка майка върви в комплект с някоя от дъщерите. Например както сега - в
леглото спи МалкотоСладкоАнгелче и го завива Грижовната мама. На сутринта
часовникът ще събуди СърдитотоСъненоЛъвче, а чорапите ще му обува
МилатаБързащаМама. После ще се появят близначките МразяВодата и
ГребенътСкубе в комплект с Лошата мама, по-късно сменена от Истеричката. В
последната минута в училище ще пристигнат ОтегченатаТретокласничка и нейната
ОтдаванаЗагубилаБитката майка, а вечерта у дома ще се върнат
ВеликатаХудожничка (с поредната шестица по рисуване) и гордата й майка.
Имаме също госпожица ИзпеченаЛъжкиня и госпожа ТияНомераНеНаМене
(понякога придружавана от самодоволната й сестра
ТиКъдетоОтивашАзОттамСеВръщам). Веднага след тях обикновено идват мис
ЛицемерноРазкаяние и мадам ТоваДаТиЕЗаПоследно, следвани от двойката
МногоКроткаИПослушна и Прощаващата мама.
Лично аз най-обичам МилотоКоте, което се гушка галено в прегръдките ми,
но то се появява все по-рядко. И предимно спи. А най се страхувам от
БезстрашнатаИзследователка и все се опитвам да й внуша, че светът може да се
изучава и теоретично, но тя е страстна поклонничка на емпиричното познание.
Майка й Благоразумната, всъщност с мъка се крепи на ръба на разума и редува
истеричните пристъпи с нравоучителни беседи в паузите между два рисковани
научни експеримента. Като, например, задълбоченото изследване на тема:
"Какво става, ако вкараш фиба в контакта???" или внимателно планирания и
почти успешно реализиран проект " Да превърнем банята в басейн! Еха!". /Без
да споменавам дребните опити върху плавателната способност на дистанционното
на телевизора и устойчивостта на компютърната клавиатура към газирани
напитки и водноразтворими боички./
Многострадалният ми съпруг се оплаква от това перманентно многолико женско
присъствие в дома ни и заплашва, че ще развие скоротечна шизофрения, ако не
намерим начин да приведем в приличен вид многоличностната си идентичност.
Искрено полагам усилия в тази посока, но това само усложнява нещата, и в
крайна сметка доведе до появата на нова двойка - СдържанатаМама и
нахалницата НаМенПъкНеМиПука.
Май единственият достоен изход е да се примирим с изменчивата природа на
ураганската същност на дъщеря си, и да се задоволим със скромната роля на
очевидци, имали щастието да присъстват на бурни събития.
Доколкото успявам, ги документирам и класифицирам, но най-вече им се
радвам. Китайското пожелание "Да живееш в интересни времена!" би могло да
бъде проклятие, но и благословия.
Дали?!

# 21
  • Мнения: 1 369
Откакто ми се случи това нещо,в главата ми все звучи една песен на Ерик Клептън,когато излезе си спомням,че казаха,че я е посветил на починалото си момченце-май 4 годишно е било,не съм много сигурна...

Tears In Heaven
by Eric Clapton and Will Jennings

Would you know my name
If I saw you in heaven?
Would it be the same
If I saw you in heaven?
I must be strong
And carry on,
'Cause I know I don't belong
Here in heaven.

Would you hold my hand
If I saw you in heaven?
Would you help me stand
If I saw you in heaven?
I'll find my way
Through night and day,
'Cause I know I just can't stay
Here in heaven.

Time can bring you down,
Time can bend your knees.
Time can break your heart,
Have you begging please, begging please.

Beyond the door,
There's peace I'm sure,
And I know there'll be no more
Tears in heaven.

I must be strong
And carry on,
'Cause I know I don't belong
Here in heaven.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 920
Мили момичета, искам да споделя нещо написано специално за мен от една много близка моя приятелка. То се отнася за всяка една от вас.

Изгря един нов Лъч светлина.
Спрелите стрелки на часовниците тръгнаха отново.
Първият вик на новороденото стопли нощта.
Неговите малки ръчички събраха парчетата
от разбитото сърце на Мама и то пак затуптя.

Пред огромното море от болка неговите малки крачета
написаха на мокрия пясък думите Обич и Щастие.
Тя никога няма да изчезне или да бъде забравена,
защото нейните пръсти ще докосват чрез неговите
лицето на Мама и ще попият сълзите й.

И когато той каже: "Мамо, обичам те",
морето от болка ще спре да бъде толкова горчиво.


Капи, благодаря ти за всичко... Затова, че беше до мен и все още си! Обичам те!

# 23
  • Мнения: 2 850
ето от мен една приказка за душата -
http://www.phrier.com/soul/main.swf
 
Още едно-това ми е любимо и много ме зарежда-
http://www.misli.hit.bg/index.html

Последна редакция: пн, 27 ное 2006, 15:05 от radi-t

# 24
  • Разград-София
  • Мнения: 273
Ето и от мен няколко неща.....

Попитали Господ Бог.... Кое е нещото което ви очудва най-много у хората?
Това,че се отегчават,докато са деца ,бързат да пораснат и тогава копнея да бъдат отново деца.
Това,че губят здравето си за да направят пари,и после пропиляват парите си ,за да възтановят здравето си.
Това,че мислейки тревожно за бъдещето,те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето нито за бъдещето.
Това,че живеят сякаш никога няма да умрат и после умират сякаш никога не са живели.


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Не плачи,когато някой си отива,изпратиго с радостни очи.Макар и болкатада те надделява,вдигни глава и пак се усмихни!

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Моя любов
Изстисквам си очите за да те изкъпя.
Пристъпвам аз на пръсти да не те настъпя.
Протягам си ръцете за да те избърша.
От грях се пазя още да не го извърша.
Изстисквам си сърцето,за да те напия.
Душата си събличам,за да те завия.
Аз падам на колене тук пред тебе свята!
И остани със мене.в този стих излята!


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Неуспехът
Неуспехът неозначава ,че си неудачник .........
  а,че все още не си успял.
Неуспехът неосначава,че нищо не си постигнал......
а,че си научил нещо.
Неуспехът неозначава ,че не те бива .......
а,че трябва да опиташ да направиш нещо по различен начин.
Неуспехът неозначава ,че си бил опозорен........
а,че си бил готов да опиташ.
Неуспехът не означава ,че стоиш по-ниско от другите.........
а,че не си съвършен.
Неуспехът неозначава,че си пропилял живота си...
а,че иамш причина да започнеш наново.
Неуспехът неозначава ,че трябва да се откажеш......
а,че трябва да опиташ по-упорито.
неуспехът неозначава,че никога няма да постигнеш целта си.........
а,че ще ти отнеме повече време.
Неуспехът неозначава,че Бог те е изоставил........
а,че Бог има по-добре идея.
Р.Шулер


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Невъзможно е само силна дума ,използвана от слаби хора,намиращи за по-лесно да живеят в света,който им е отреден,вместо да открият силата в себе си и да го променят.Невъзможно не е факт.То е убеждение.Невъзможно не е твърдение.То е предизвикателство.невъзможно е осъществимо.невъзможно е временно.
Невъзможно е ........ НИЩО!

# 25
  • Мнения: 1 209
Ето и моят принос с една хубава песен (предоставям мой превод - доста свободен).
За англоговорящите Througn the rain
Ето я и за слушане Through the rain - YouTube.com

Знам, че е трудно
в полуделия свят
да намерим истината
да разберем ...
И знам че е трудно
да обърнеш страницата
да пресечеш линията
да имаш вяра ...

Понякога,
Когато си заслепен и не виждаш
Или светът ти се струва невероятно студен
Или когато си се изгубил в морето
Или в мъката своя се давиш ...
Слънцето ще се покаже сред облаците


Знам, че е трудно
в студения свят
да чустваш любов.
Знам, че е трудно,
но знам че е вярно
Ще намерим своя път накрая
Такъв е животът.

Светът продъжава да се върти
Нищо не се променя,
Но сега се надявам
Да пренаредим звездите
Не може да бъде чак толкова трудно, нали?

След дъжда винаги ще има слънце.
И ще свети за теб.

Последна редакция: чт, 01 фев 2007, 00:10 от Anichka

# 26
  • Мнения: 3 166
The smell of rain


 
A cold March wind danced around the dead of night in Dallas as the doctor walked into the small hospital room of Diana Blessing. She was still groggy from surgery.
 
Her husband, David, held her hand as they braced themselves for the latest news.
That afternoon of March 10, 1991, complications had forced Diana, only 24-weeks pregnant, to undergo an emergency Cesarean to deliver couple's new daughter, Dana Lu Blessing.
 
At 12 inches long and weighing only one pound nine ounces, they already knew she was perilously premature.
 
Still, the doctor's soft words dropped like bombs.

"I don't think she's going to make it," he said, as kindly as he could.
 
"There's only a 10-percent chance she will live through the night, and even then, if by some slim chance she does make it, her future could be a very cruel one"

Numb with disbelief, David and Diana listened as the doctor described the devastating problems Dana would likely face if she survived.

She would never walk, she would never talk, she would probably be blind, and she would certainly be prone to other catastrophic conditions from cerebral palsy to complete mental retardation, and on and on.

"No! No!" was all Diana could say.

She and David, with their 5-year-old son Dustin, had long dreamed of the day they would have a daughter to become a family of four.
 
Now, within a matter of hours, that dream was slipping away
 
But as those first days passed, a new agony set in for David and Diana. Because Dana's underdeveloped nervous system was essentially 'raw', the lightest kiss or caress only intensified her discomfort, so they couldn't even cradle their tiny baby girl against their chests to offer the strength of their love.

All they could do, as Dana struggled alone beneath the ultraviolet light in the tangle of tubes and wires, was to pray that God would stay close to their precious little girl.

There was never a moment when Dana suddenly grew stronger.
 
But as the weeks went by, she did slowly gain an ounce of weight here and an ounce of strength there.
At last, when Dana turned two months old. her parents were able to hold her in their arms for the very first time.

And two months later, though doctors continued to gently but grimly warn that her chances of surviving, much less living any kind of normal life, were next to zero, Dana went home from the hospital, just as her mother had predicted.
 
Five years later, when Dana was a petite but feisty young girl with glittering gray eyes and an unquenchable zest for life.
 
She showed no signs whatsoever of any mental or physical impairment. Simply, she was everything a little girl can be and more. But that happy ending is far from the end of her story.
 
One blistering afternoon in the summer of 1996 near her home in Irving, Texas, Dana was sitting in her mother's lap in the bleachers of a local ball park where her brother Dustin's baseball team was practicing.

As always, Dana was chattering nonstop with her mother and several other adults sitting nearby when she suddenly fell silent. Hugging her arms across her chest, little Dana asked, "Do you smell that?"
 
Smelling the air and detecting the approach of a thunderstorm, Diana replied, "Yes, it smells like rain."

Dana closed her eyes and again asked, "Do you smell that?"
 
Once again, her mother replied, "Yes, I think we're about to get wet. It smells like rain."

Still caught in the moment, Dana shook her head, patted her thin shoulders with her small hands and loudly announced,
"No, it smells like Him.

It smells like God when you lay your head on His chest."
 
Tears blurred Diana's eyes as Dana happily hopped down to play with the other children.

Before the rains came, her daughter's words confirmed what Diana and all the members of the extended Blessing family had known, at least in their hearts, all along.
 
During those long days and nights of her first two months of her life, when her nerves were too sensitive for them to touch her, God was holding Dana on His chest and it is His loving scent that she remembers so well.
 
 

Последна редакция: пн, 19 фев 2007, 21:17 от [desi]

# 27
  • Мнения: 82
Пеперуда съм-в капана на прозорец,
и гоня слънцето от изгрев до залез!
Ве4ер умирам,а призори се раждам,
но уви,с все по-малко сили в крилете....
Ще ми се само да умра при изгрев!
П.С.За теб се моля-
дано някой успее да с4упи стъклото!

# 28
  • Мнения: 656
Ето и нещо от мен

НАУЧИХ
Научих-че независимо колко лошо ти е разбито сърцето,света не спира заради мъката ти.
Научих-че не винаги е достатъчно да ти простят другите,понякога трябва да се научиш ти самия да си прощаваш.
Научих-че живота ти може да бъде променен за часове ,от хора,които дори не познаваш.
Научих-че писането,както и говоренето,може да облекчи емоционалната болка.
Научих-че не е важно какво имаш в живота си,важното е кого имаш в живота си.
Научих -че може да продължиш напред дълго след като си решил,че повече неможеш.

# 29
  • Мнения: 345
Само искам да добавя.

 Научих-че животът продължава, защото надеждата умира последна.

 Hug

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт