Не си далече от истината Славка... 
Когато ти е тъжно - поплачи си.
Човекът има честа нужда от това.
Но после в спомените разрови се.
Там винаги те чака добрина.
- Публикувана: 2 май 2006, 20:39 ч.
- Последно мнение: 17 септ. 2021, 18:00 ч.
НОВО! Пилешка супа за душата!
Наближава денят в който родих нашият голям син, който сега е светла звездичка в небето... 
Пак има преспи навън.
Пада снегът и в душата.
Искам това да е сън.
Само това е молбата.
В дни като този боли.
Повече даже от вчера.
Връщат се старите дни.
И от студа аз треперя.
Щеше да бъдеш ти мъж.
Сине, добричък на мама.
Грабна те тя отведнъж.
И те отмъкна с измама.
Тежки , горчиви сълзи
капят. Снегът ги покрива.
Минаха толкова дни...
Как все не спря да е криво?
Идва рожденият ден.
Вместо да духаш свещи.
Ние ще палим с тъга
други.За мъртви души.
Колкото време минава.
По-срашно става. Мълчим.
Споменът само остава.
С него живеем и спим.
Зная че в онзи ден в който
пътят ми земен ще спре.
Там ще ме чакаш. Нали?
Слънчево мое дете...
Лично творчество/М.Г./
Пак има преспи навън.
Пада снегът и в душата.
Искам това да е сън.
Само това е молбата.
В дни като този боли.
Повече даже от вчера.
Връщат се старите дни.
И от студа аз треперя.
Щеше да бъдеш ти мъж.
Сине, добричък на мама.
Грабна те тя отведнъж.
И те отмъкна с измама.
Тежки , горчиви сълзи
капят. Снегът ги покрива.
Минаха толкова дни...
Как все не спря да е криво?
Идва рожденият ден.
Вместо да духаш свещи.
Ние ще палим с тъга
други.За мъртви души.
Колкото време минава.
По-срашно става. Мълчим.
Споменът само остава.
С него живеем и спим.
Зная че в онзи ден в който
пътят ми земен ще спре.
Там ще ме чакаш. Нали?
Слънчево мое дете...
Лично творчество/М.Г./
Когато те боли,и искаш сам да паднеш,
когато те боли и искаш да те няма...
нагоре взор вдигни
и виж,таз болката е една измама..
Когато си помислиш,че това е края,
и на силите пределът е дошъл..не се търпи..
отново погледни..пак там..в безкрая
и от небитието сили почерпи.
Осеян е със въглени и отчаяния,
на бититето пътят..
но нима ще позволиш на някакви терзания,
духът ти да сломят!
Когато те на кръст разпъват хиляди въпроси,
когато луташ се..и сам не знаеш..ти какво си?
Нагоре погледни..и в безкрая себе си открий!
л.т.
когато те боли и искаш да те няма...
нагоре взор вдигни
и виж,таз болката е една измама..
Когато си помислиш,че това е края,
и на силите пределът е дошъл..не се търпи..
отново погледни..пак там..в безкрая
и от небитието сили почерпи.
Осеян е със въглени и отчаяния,
на бититето пътят..
но нима ще позволиш на някакви терзания,
духът ти да сломят!
Когато те на кръст разпъват хиляди въпроси,
когато луташ се..и сам не знаеш..ти какво си?
Нагоре погледни..и в безкрая себе си открий!
л.т.
На моя ангел
Отиде си от мене ти,
и стана ангел на небето
дано да бъдеш по-щастлив
с душа се моля за което!
Отнете Господа от мен,
накара ме да страдам зверски
сърцето ми разби на две,
светът ми срина и почерни.
Аз вярвам, ангелчето ми,
че бдиш над мене от небето
ти пазиш ме от мъки и тъги,
и парещата болка на сърцето!
Представям си те всяка нощ,
стоящ до мене тихо в тъмнината
разперил мънички криле
и пазещ ме от мъката, тъгата.
Сълзите ми забърсваш със ръце
и шепнеш "мамо не плачи"!!!
Аз в Рая, там съм по-добре
за мене ти недей плачи...
И пускам те да отлетиш,
макар и с мъка във душата
Аз вярвам ще си по-щастлив,
там горе, горе в небесата!
Но знай едно, ангеле мой
не ще те никога забравя,
оставяш ти в сърцето ми
дълбока рана и следи...
Посветено на моето малко ангелче....Почивай в мир
Отиде си от мене ти,
и стана ангел на небето
дано да бъдеш по-щастлив
с душа се моля за което!
Отнете Господа от мен,
накара ме да страдам зверски
сърцето ми разби на две,
светът ми срина и почерни.
Аз вярвам, ангелчето ми,
че бдиш над мене от небето
ти пазиш ме от мъки и тъги,
и парещата болка на сърцето!
Представям си те всяка нощ,
стоящ до мене тихо в тъмнината
разперил мънички криле
и пазещ ме от мъката, тъгата.
Сълзите ми забърсваш със ръце
и шепнеш "мамо не плачи"!!!
Аз в Рая, там съм по-добре
за мене ти недей плачи...
И пускам те да отлетиш,
макар и с мъка във душата
Аз вярвам ще си по-щастлив,
там горе, горе в небесата!
Но знай едно, ангеле мой
не ще те никога забравя,
оставяш ти в сърцето ми
дълбока рана и следи...
Посветено на моето малко ангелче....Почивай в мир
И пада нощ, звезди в небето,
но коя е моята звезда ?
Нима в деня на раждане детето
загуби то живота си,
за да огрява пак нощта?
Къде си ти, звездице моя,
защо остави ме сама ?
Защо с мъка да се боря
и да съм в очакване на тъмнината и нощта ?
Защо и Господ ме наказа,
дете едничко ми отне
И само спомен ми остави
от болката и .......
твоето невиждано личице.
Обичам те, детенце мое,
мечтая да те имам в своите ръце
Мечтая да ми казваш "мамо"
и топлиш моето сърце
Но вместо радост -
живота мъка на мене отреди
Да виждам теб в очите
на всяко мъничко дете
Боли ме, Боли ме мене в душата,
сърцето бие, но по-добре да спре
Невиждам смисъл вече във живота,
изгубих всичко, изгубих теб -
най-ценното ми, моето дете!
Посветено на моето ангелче, което вече 4 години живее в моето сърце и топли душата ми в тъмните нощи
но коя е моята звезда ?
Нима в деня на раждане детето
загуби то живота си,
за да огрява пак нощта?
Къде си ти, звездице моя,
защо остави ме сама ?
Защо с мъка да се боря
и да съм в очакване на тъмнината и нощта ?
Защо и Господ ме наказа,
дете едничко ми отне
И само спомен ми остави
от болката и .......
твоето невиждано личице.
Обичам те, детенце мое,
мечтая да те имам в своите ръце
Мечтая да ми казваш "мамо"
и топлиш моето сърце
Но вместо радост -
живота мъка на мене отреди
Да виждам теб в очите
на всяко мъничко дете
Боли ме, Боли ме мене в душата,
сърцето бие, но по-добре да спре
Невиждам смисъл вече във живота,
изгубих всичко, изгубих теб -
най-ценното ми, моето дете!
Посветено на моето ангелче, което вече 4 години живее в моето сърце и топли душата ми в тъмните нощи
Това е едно от най-хубавите стихчета които съм чела....
И пак е събота и пак 04.2.и чакам те, Обичан сине!
На тази дата толкова щастлива роди се
Слънцето на мама!
Сега сама съм, толкова е празно
сърце се къса, сълзите се леят
Душата ми, душата знае само
Треперя, вече зная, че надежда
няма пустош е без тебе, но не аз
важната съм, сега ти трябваше
да правиш подвизи големи
С приятелите лудории на тийнейджъри
а ние конско да четеме
но няма щастието ми - детето
завинаги отиде си от мене
С какво залъгвам се незная,
че още дишам, съществувам
и искам искам края
при теб да бъда..............
На тази дата се роди моят Росенчо. Днес навършва 17години.
Мъката ни няма край!
Обичаме те сине!
Прекрасни стихове, благодаря ви момичета. Жалко, че съдбата е отредила да пишем тук.
Много исках да сложа запалена свещичка и цветя тук, но не се справям .............
За най-милите ни същества!
На тази дата толкова щастлива роди се
Слънцето на мама!
Сега сама съм, толкова е празно
сърце се къса, сълзите се леят
Душата ми, душата знае само
Треперя, вече зная, че надежда
няма пустош е без тебе, но не аз
важната съм, сега ти трябваше
да правиш подвизи големи
С приятелите лудории на тийнейджъри
а ние конско да четеме
но няма щастието ми - детето
завинаги отиде си от мене
С какво залъгвам се незная,
че още дишам, съществувам
и искам искам края
при теб да бъда..............
На тази дата се роди моят Росенчо. Днес навършва 17години.
Мъката ни няма край!
Обичаме те сине!
Прекрасни стихове, благодаря ви момичета. Жалко, че съдбата е отредила да пишем тук.
Много исках да сложа запалена свещичка и цветя тук, но не се справям .............
За най-милите ни същества!
Наближава денят в който родих нашият голям син, който сега е светла звездичка в небето...
Пак има преспи навън.
Пада снегът и в душата.
Искам това да е сън.
Само това е молбата.
В дни като този боли.
Повече даже от вчера.
Връщат се старите дни.
И от студа аз треперя.
Щеше да бъдеш ти мъж.
Сине, добричък на мама.
Грабна те тя отведнъж.
И те отмъкна с измама.
Тежки , горчиви сълзи
капят. Снегът ги покрива.
Минаха толкова дни...
Как все не спря да е криво?
Идва рожденият ден.
Вместо да духаш свещи.
Ние ще палим с тъга
други.За мъртви души.
Колкото време минава.
По-срашно става. Мълчим.
Споменът само остава.
С него живеем и спим.
Зная че в онзи ден в който
пътят ми земен ще спре.
Там ще ме чакаш. Нали?
Слънчево мое дете...
Лично творчество/М.Г./
Пак има преспи навън.
Пада снегът и в душата.
Искам това да е сън.
Само това е молбата.
В дни като този боли.
Повече даже от вчера.
Връщат се старите дни.
И от студа аз треперя.
Щеше да бъдеш ти мъж.
Сине, добричък на мама.
Грабна те тя отведнъж.
И те отмъкна с измама.
Тежки , горчиви сълзи
капят. Снегът ги покрива.
Минаха толкова дни...
Как все не спря да е криво?
Идва рожденият ден.
Вместо да духаш свещи.
Ние ще палим с тъга
други.За мъртви души.
Колкото време минава.
По-срашно става. Мълчим.
Споменът само остава.
С него живеем и спим.
Зная че в онзи ден в който
пътят ми земен ще спре.
Там ще ме чакаш. Нали?
Слънчево мое дете...
Лично творчество/М.Г./
Скъпа Мари, това което си написала ме просълзи!
За твоето детенце....
Толкова мъка ,истина ,и тъга ,написани с много болка стихове .
За нашите ангели там горе ,които ни пазят и закрилят тук долу ,и с които някой ден отново ще се съберем ,само че за винаги.
Дано наистина го има този Рай ,и нашите деца да там .
За нашите ангели там горе ,които ни пазят и закрилят тук долу ,и с които някой ден отново ще се съберем ,само че за винаги.
Дано наистина го има този Рай ,и нашите деца да там .
Има го!Търпение..
Дами,поклон пред силата ви!
