Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 2 май 2006, 20:39 ч.

НОВО! Пилешка супа за душата!

  • 161 025
  • 348
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 1 920
Позволявам си да го копирам от публикациите на Искрица Надежда. Толкова е хубаво, толкова нежно!

Лети,лети,малко крилце
Лети отвъд въображението!
Върху най-мекия облак,с най-белия гълъб
Върху вятъра на райската любов
Прекосявай планетите и звездите
Остави назад този наш самотен свят
Избягай от тъгата и болката!
И лети отново!...
Лети,лети,безценен мой
Безкрайното ти пътуване започна
Вземи своето нежно щастие
Далеко...твърде красиво за тук
Премини на другия бряг
Там има вечно спокойствие
Но прегърни нашите спомени горчиво-сладки!
Докато се срещнем!
Лети,лети,не се страхувай!
Не задържай дъха си,не проливай сълза
Сърцето ти е чисто,душата ти е свободна,
Върви по своя път,не ме чакай!
Нагоре към космоса ще се изкачиш,
Там отвъд в прегръдките на времето.
Луната ще изгрява,слънцето ще залязва!
Но аз няма да забравя!
Лети,лети,малко крилце!
Лети там,където ангелите пеят!
Лети натам,сега е времето!
Върви и намери светлината!
Искрице, благодаря  bouquet

# 46
  • Мнения: 1 263
Дано  тези мисли помогнат на всички,на които им е тежко на сърцето.
Прегръдки. Hug
  bouquet  bouquet  bouquet

Последна редакция: вт, 19 фев 2008, 18:48 от mummy

# 47
  • Мнения: 103
Плача заедно с всички вас, преживели загуба! Ето откъс от една поема на моя съпруг и дано вярата в Бога ви помогне! Heart Eyes

...Видях Го, при все че не беше сега,
когато призва Свойте мъртви в пръстта.
Изгряваше утро, усещах росата,
окъпала с бисерни капки тревата!
Бе среща велика на всички спасени.
Обичани близки, от смърт разделени,
сега се прегръщаха с бликаща радост!
Те всички възкръснаха в сила и младост.
Тогава с Исус полетяхме нагоре -
в бездънните светли небесни простори;
и беше прекрасно, и сякаш сънувахме!
Така дълго пленници бяхме, робувахме;
с кошмара най-сетне приключено беше!
И пеехме тъй, че небето ехтеше...

# 48
  • Мнения: 3 621
Търсещият щастие е като пияницата, който не може да улучи пътя към дома, но знае, че има дом. Волтер

# 49
  • Варна
  • Мнения: 2 305
За родителите, скоро загубили дете
(по материали от американския сайт Bereaved parents of the USA)


Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее. Пътуването през тази мъка е много дълго, тъмно, трудно и болезнено.

В началните минути, дни, седмици, месеци и дори години ние сме потопени във всепоглъщаща мъка и неописуема болка. Трудно е да понесем ежедневието или да мислим за нещо друго, освен за смъртта на децата ни. Дори някогашните щастливи спомени, за времето прекарано с децата ни, сега непрекъснато ни носят болка.

Опечалените родители не "преодоляват" смъртта на детето си, нито се "оправят", както външния свят смята. Смъртта на нашите деца не е болест, от която да се оправим. Това е дълбока промяна на живота ни, с която трябва да се научим да живеем.

След смъртта на нашите деца ние сме принудени да направим невъзможното - да изградим нов живот за себе си и за семействата ни, в свят, в който любимите ни деца вече ги няма.

Важно е родителите, които скоро са загубили дете да знаят, че обикновено изпитваме плашещо разнообразие от чувства, след смъртта на децата ни.

Много важно е да разберат и знаят, че всички чувства, които изпитват са съвсем естествени и нормални при дадените обстоятелства. Също толкова важно е да знаете и вярвате, колкото и невероятно да ви се струва, че няма винаги да изпитвате тази силна и поглъщаща мъка.

Но точно сега трябва да следвате инстинктите си и да позволите на телата и сърцата ви да тъжат. Тази мъка не може да бъде заобиколена. Трябва да преминете през нея, за да стигнете до другата страна.

Бъдете нежни и търпеливи със себе си и семейството си. Позволете си да плачете, да тъгувате, да разказвате историята на детето ви колкото често и колкото дълго имате нужда.

Някой ден, вие отново ще се усмихнете и ще намерите радост. Вие никога няма да забравите вашето дете, той или тя ще бъде в сърцата и спомените ви, докато сте живи.

Може да изпитате:

    * Депресия
    * Дълбок копнеж и празнота
    * Желание да умрете. Обикновено то отминава с времето, защото в един момент разбирате, че трябва да продължите да живеете, заради останалите членове на семейството, заради вас самите и дори заради починалото ви дете.
    * Дълбока мъка
    * Плач през цялото време или съвсем неочаквано.
    * Неспособност да се концентрирате в нищо, често объркване на неща
    * Питане "ЗАЩО???"
    * Разсеяност
    * Питане отново и отново "Ако само бях направил..." "Защо не направих..."
    * Изпитване на необосновано чувство за вина или търсене на виновен
    * Яд срещу себе си, членовете на семейството, Бог, лекарят и дори детето, затова, че е починало
    * Страх, че полудявате (обичаен)
    * Огромно физическо изтощение. Тъгуването е тежка работа и отнема много енергия!
    * Трудно заспиване или спане през цялото време, за да избегнете болката
    * Физически симптоми като тежест в гърдите или затруднено дишане (ако тези усещания траят дълго, потърсете лекар!), усещане за буца в гърлото, въздишане, задъхване или дори учестено дишане.
    * Липса на апетит или ядене на големи количества храна
    * Загуба на тегло или наддаване
    * Загриженост (свръхзагриженост към оцелелите деца и други членове на семейството)
    * Отричане на случилото се, чакане на детето да се върне (за отричането могат да ви помогнат религиозни водачи или психолози. потърсете помощ, ако тази фаза трае повече от месец)
    * Нужда да разказвате отново и отново историята на смъртта на детето
    * Неспособност да извършвате служебните си задължения
    * Усещане на присъствието на детето ви, или аромат, или докосване, свързани с него
    * Трудно ходите да пазарувате, защото не можете да гледате любимите храни на детето ви в магазина
    * Ядосвате се на себе си, когато се усмихнете или се засмеете и си мислите - как може да се смея, щом детето ми е мъртво? (вашето дете би искало животът ви да е възможно най-добър и щастлив, независимо от случилото се)
    * Смятате, че съпругът ви или други членове на семейството не разбират вашата мъка или не тъгуват така, както смятате, че трябва. Помнете, че всеки тъгува по различен начин
    * Губите стари приятели, които изглежда не разбират вашата болка и мъка
    * Създавате си нови приятели чрез групите за взаимопомощ, с други родители, които също са загубили и дете и затова разбират вашите чувства
    * Смятате, че почвате да преодолявате скръбта, но после отново изпитвате същите силни чувства. Обикновено тъгуването е дълъг процес, включващ две стъпки напред и една назад
    * Ядосвате се, че другите очакват да "преодолеете" загубата в рамките на месец, шест месеца, година или въобще някакъв период. Или се ядосвате на себе си, че очаквате да я "преодолеете" твърде скоро.
    * Тъгуването е дълъг и бавен процес. Бъдете търпеливи към себе си

Помнете, че не сте единствените, преживяващи такива чувства. Те са обичайни, естествени и нормални за всеки скърбящ родител. Не можете да ги пренебрегнете, трябва да ги изживеете. Ако се опитвате да ги отричате, те ще тегнат над вас дори по-дълго време. Няма разписания за мъката, тя отнема на всекиго различно време. Ние, опечалените родители от САЩ смятаме, че човек изпитва малко по-лека мъка, ако сме до вас да ви слушаме, да споделяме, да ви подкрепяме, да ви помагаме да разберете мъката си и да я изживеете. И ние сме били там, където сте вие днес. Ние оцеляхме и искаме да ви помогнем.

Същото искат и всички мами, преживели загуба, пишещи във форума.

# 50
  • на дъното
  • Мнения: 1 253
Браво на американците ,колко точно са описали всичко .
За мен наистина е много трудно да изградя нов живот .

# 51
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Колко деца имате?

Мари Клекли, САЩ

Скоро след като синът ми почина, разбрах че този въпрос ще е мъчителен за мен. Всеки път, когато някой ме попиташе за броя на децата ми, трябваше да се преборя със себе си, за да отговоря. Скоро реших, че няма да позволя това да се превърне в проблем. Обмислих вариантите за отговор и избрах този, който отговаряше на моите нужди в началото. Имах жива дъщеря, но знаех, че ако кажа "едно", то ще е сякаш отричам съществуването на сина ми, а това не ми харесваше.

В началото, когато все още имах нужда да казвам на хората, че синът ми е починал, разказвах подробно за катастрофата, всеки път, когато ме питаха за броя на децата ми. Времето минаваше и аз бях разказвала историята достатъчно пъти, затова вече нямах нужда да влизам в детайли. Моите нужди се бяха променили и аз премислих отговора си.

Сега, когато ме попитат колко деца имам, отговарям "Имах две деца". А дали ще продължа с обясненията зависи от това, дали човекът, който ме пита ще бъде част от живота ми за по-дълго време. Ако ще бъде, то той трябва да знаят за сина ми и аз му казвам. Иначе постоянно ще се въртим около факта. По добре да си кажа открито, за да не пречи на по-нататъшните ни отношения.

От друга страна, ако ме пита случаен човек, няма нужда да казвам нищо повече от "Имах две деца". Рядко някой усеща, че съм казала "имах" вместо "имам" и продължава да разпитва. Ако го направи, или ако ме питат за възраст на децата, аз им казвам първо, че синът ми е починал при катастрофа. След това им казвам за дъщеря ми, която е жива и е добре. Това им дава право на избор. Те или може да почетат смъртта на сина ми и да питат за него, или да питат само за дъщеря ми. На мен ми е добре и в двата случая. Ако те се чувстват объркани, това е техен проблем. Но за да ви покажа колко различни сме в скръбта си, само ще спомена, че съпругът ми предпочита да казва "Имаме едно дете". Това е вярното за него и това казва.

Вие решавате кое е правилното за вас - и след това го казвате. По този начин отнемате на този важен въпрос силата да ви разстрои. Не му позволявайте да бъде проблем.

# 52
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 185
благодаря ти ЛИлибон

# 53
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Дилемата на една баба по празниците

от Маргарет Гърнър

Една трудна част от това да бъдеш скърбяща баба по празниците е фактът, че от нас се очаква да сме на една вълна с децата си. С тези, чиито семейства са здрави и щастливи, ние трябва да споделяме радостта на празника. Скърбящото ни дете обаче очаква да проявим разбиране, съчувствие и най-вече да сме наясно с особената мъка, която празниците му носят. Ние сме разпънати по средата между децата си, едно щастливо семейство от едната страна и едно тъжно, от другата. А освен това, трябва да се справим и с нашата собствена болка.

Трудно е да действаш правилно в такава невъзможна ситуация и от нас често се очаква да правим невъзможното, макар че аз мисля, че не можем, и дори няма смисъл да се опитваме. Защото аз самата съм губила дете и съм изживяла тази дълбока мъка, знам, че втората Коледа на дъщеря ми без нейната Емили ще е трудна, може би дори по-трудна от първата. На нея ще й е особено трудно и защото тази година големият ми син и неговото пълно семейство ще дойдат на гости за Коледа. Той има три дечица, най-голямото е на възрастта, на която Емили щеше да бъде. Да види децата му и особено най-големия ще припомни болезнено на дъщеря ми, че Емили няма физически да бъде част от нашия празник.

Седмици се мъчих с мисли как да се държа в тази ситуация. Дали да реагирам на празниците по начин, който ще направи сина ми щастлив или да подкрепям дъщеря си? Със сигурност, ще има отделни моменти, в които ще мога да бъда щастлива, че синът ми и семейството му са тук, защото не го виждам често, но ще има и моменти, в които ще съм изцяло на разположение на скърбящата ми дъщеря. Но това няма да е възможно през цялото време, особено вечерта на Коледа.

Накрая реших ,че колкото и да е трудно, трябва да избирам между двамата тази година и избрах да подкрепя дъщеря си. Може да не звучи честно, но така ли е? Когато децата ни бяха малки, имаше моменти, в които единият беше болен и се нуждаеше от специално внимание. Тогава го получаваше за сметка на известно пренебрегване на другия. Това не означаваше, че обичаме повече болното си дете. Просто означаваше, че то се нуждае повече от нас, отколкото другото по същото време. Нашето скърбящо дете изпитва най-голямата болка, която някога ще изпита в живота си, значи се нуждае от нас повече.

За съжаление, детето ни, чието семейство е пълно, може да се подразни от вниманието ни към скърбящото ни дете и да се чувства пренебрегнато или дори наранено, за което съжалявам, но синът ми, който не е губил дете, не може да усети постоянната болка и мъка, която изпитва дъщеря ни от година и повече. Не може да бъдем прекалено загрижени дали няма да се почувства пренебрегнат или засегнат за няколко дни.

За да се чувстваме по-добре всички, може да променим част от празничните традиции тази година. Може да направим шведска маса, вместо да сядаме всички около нея. В нашия случай дъщеря ми загуби единственото си дете. Аз я помолих да дойде по-късно, след като тримата малчугани на сина ми са си отворили подаръците, за да не й се налага да гледа радостта в очите им, която никога вече няма да види в очите на Емили.

Дори като родители на възрастни и женени деца, ние никога не спираме да ги учим. Трябва да използваме тази възможност да научим децата ни, които не са преживели загуба, да проявят състрадание и загриженост за другите. Това може да бъде и специален урок от нас за внуците ни.

Може да се възползваме от помощта на децата ни, които не са преживели загуба, за да помогнат на скърбящото ни дете да преживее празниците с по-малко болка. Трябва да им напомним, че макар за тях е неудобно да споменават или говорят за починалото дете, колко по-тежко е на родителите му. Може да предложим няколко специални начина да си спомним за детето на нашия семеен празник.

Всеки може да каже няколко думи колко им липсва Емили или да сподели нещо, свързано с нея, което помни. Или може да запалим специална свещ на масата, или да сложим специална украса. Всичко това следва две цели. Помага на скърбящото ни дете, защото му показва, че детето, което е загубил/а не е забравено и все още е част от семейството. Това помага и на другото ни дете, защото прочиства атмосферата от неизказани мисли и чувства.

# 54
  • Мнения: 3 166
Лилибон, благодарим ти...

# 55
  • София
  • Мнения: 1 920
За родителите, скоро загубили дете...
Лилибон, благодаря! Толкова е вярно!  bouquet

# 56
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Момичета, не ми благодарете! Като не мога друго, поне с това малко да облекча душичките ви!  Hug

# 57
  • The new Earth
  • Мнения: 1 941
...поне с това малко да облекча душичките ви!  Hug

...и твоята душа,Ели...и твоята Hug

# 58
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Да помогнем на живите си деца
д-р Денис Клас

Искаме да защитим децата си от мъката в живота, но не можем. Когато смъртта посети дома ни, живите ни деца също са засегнати и трябва да помислим как реагират, как можем да им помогнем и как да им позволим те да ни помогнат.

І.
Преди да поговорим за различните начини, по които децата възприемат смъртта, трябва да помним следното, докато общуваме с тях.

1.Децата трябва да могат да реагират на смъртта по своя собствен начин.

Загубата, която те изпитват е различна от нашата. Ние сме загубили дете - надеждата ни за бъдещето, частта от нас, която трябва да остане, след като нас ни няма.
Те са загубили брат или сестра, с които са имали съвсем различна връзка.
По-големият брат може да е този, който изисква от тях, който получава всички привилегии, който ги защитава от другите деца в училище, който ги прикрива пред мама и татко, или който им се подиграва и им се кара.

По-малката сестра или брат може да са тези, заради които трябва да стоиш в къщи и да ги гледаш, когато би предпочел да си навън с приятелите. Тя/той е хлапето, което винаги те излага, когато искаш да се правиш на голям, този, с който трябва да си делиш нещата, този, който можеш да командваш или да учиш на нови неща.

Затова децата реагират на своята загуба, не на нашата. Те може да показват скръбта си не по начина, който ние бихме искали или да тъгуват с различна интензивност. Тяхната скръб се движи по различен график от нашата и децата може да прекарат по-кратко или по-дълго време скърбейки дълбоко.

# 59
  • Мнения: 273
Lilibon моля те кажи от кьде намираш тези статии.ако е книга пиши ми как се казва за да си я купя.

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт